От улицата...

Alex P е наричан ,, Люлинският Рапър’’. В много от песните му се пее за най-големия квартал на София и България. В песните си той говори за проблемите на комуникацията между хората, за безконтролното насилие и за всичко онова, което не му харесва и иска да се промени. Работил е с много български хип-хоп изпълнители като Ghettoman, Lexus, Ради J, Death Side, Там Тарам, Xplisit, Аника, Теди Кацарова и много други. С Мишо Шамара имат няколко съвместни проекта, които се въприемат като емблематични за хип-хоп културата у нас. Алекс има два издадени албума и много концерти зад гърба си. Бил е водещ на музикален рап блок по радиото и е чест гост на годишнините на БГ хип-хоп събития. В момента работи като фитнес инструктор и пише диети.


Как започна всичко?
Всичко започна тогава, когато се влюбих в тази музика. От там нататък първо започнах да танцувам, бяхме танцъори в ,, Динамик’’. Две-три години по-късно започнах да се опитвам да пиша рими. Въобще за мен всичко тръгна, когато започнах да слушам хип-хоп и да го откроявам сред другото. Тогава съм бил на 11-12 години.

Как ти дойде идеята да правиш хип-хоп?
Тогава харесвах хората, които правеха тази музика, но в България нямаше много такива - имаше Динамик , МС Гинес и това беше - а аз исках да слушам български хип-хоп. Мислех, че много може да се каже с тази музика – това беше цялата работа.

С кого започна да пишеш музика?
Първоначално започнах с Getto и Radi J, бог да го прости, вече не е между нас. Идеята беше да направим рап група ,, Тенденция’’ – една люлинска група. Дотогава имаше ,,Death Side’’ и ,, Oбект’’, но не бяха на това равнище, на което на мен ми се искаше и създадохме групата не с цел конкуренция, а с цел да се впише една готина люлинска банда и всички да и се кефят.

Какво те вдъхновяваше тогава?
Тогава ме вдъхновяваше N.W.A, защото те са от един гаден квартал на L.A. – Compton,- и въпреки че тук не се стреляше толкова често, тогава започваха мутренските години, престъпността нарасна и нещо ме караше да мисля, че живеем същия живот като тях.

А сега какво те вдъхновява?
Сега ме вдъхновяват повече проблемите на комуникацията между хората, това, че имаме супер яки жени и се надуват на готините момчета, а сме здрава и хубава раса; това, че хората не си общуват и се надуват; че децата още в училище започват да се дразнят, да се мразят и да се делят на групи.

В песните си засягаш много наболели социални теми, като престъпността, наркотиците, безхаберието на държавата – това ли е основният лайтмотив в творчеството ти?
Това са проблемите на всички нас, пиша за това, което ме дразни и което не искам да е така, нормално е това.

Наричан си рапърът на Люлин, откъде ти излезе този прякор?
Сигурно от всичко, което е писано, в крайна сметка аз съм единственият, който е писал за Люлин, на люлински теми, явно за това. ,,Dead Side’’ бяха от Люлин и бяха преди нас, но пишеха текстове, които нямаха нищо общо с квартала, като например,, Звярът остава кървави следи” и др. такива.

В една от песните си говориш на испански, в друга се пее на немски, рапираш и на английски, ще продължаваш ли и в бъдеще да твориш на четири езика?
Според мен международните проекти помагат да се чуе за теб, за това, че има хип-хоп и в твоята държава – колкото повече международни проекти, толкова по-добре, за да знаят навсякъде, че твориш, че те има.

С кого си партнираш сега?
В момента с никого, освен с ,,Там Тарам’’ - всички са се пръснали нанякъде, всеки си прави някакви негови неща, има застой, просто за момента нищо не се случва. Направих проекти с всички, за които мисля, че са качествени в България.

Работил си с доста БГ изпълнители, как оценяваш съвместната си работа с тях?
Да, работил съм с Big Sha, Теди Кацарова, Даниел Каймаковски, Xplisit, Аника и много други. В България работим заедно с цел да се използваме един друг, в смисъл аз да ти дам и ти да ми дадеш - това е, направихме по нещо хубаво един за друг и дотам. Не мога да кажа какво се случва с тях, за повечето нищо не знам, почти всички от тях не са вече в България, но най-кофтито е, че имат лошо мнение за България, което е тъпо, не е хубаво.

Разбрах, че Мишо Шамара участва в новия ти албум, имате няколко съвместни проекта?
Да, Мишо участва в новия ми албум с две парчета, които коренно се различават от неговия стил, от неговото виждане за хип-хоп, по-близки са до моя стил. Той дойде, подаде ми ръка, каза, че се кефи на нещата, които правя и иска да направихме нещо съвместно. На никой не съм отказал до момента, още повече на хора, които са добри като него и са от самото начало.

Няколко думи за последния ти албум?
Вижда ми се по-грамотно сглобен от предишния, един истински музикален продукт в моята сфера. Доста по-различен е от първия и по-цветен, в смисъл първият е мрачен, заклеймяващ, докато този е по-разнообразен има и малко хумор. Личи си, че съм на други години и различно гледам на нещата.

Има ли сериозна хип-хоп сцена в България?
Никога не е имало хип-хоп сцена в България, камо ли сериозна. Тук винаги са се делили на групички от типа „ние сме добре - вие сте зле”. Винаги е било на вълни, в един момент за едни е било добре, а други десет човека биха ти казали, че за тях няма хип-хоп сцена, равнището е горе-долу едно, кой както се е уредил в общи линии.

Толкова ли е трудно да правиш хип-хоп тук?
Много е трудно. Ако нещо е трудно да се прави в България, както и много други неща, то това е да правиш музика в България, да правиш шоу бизнес.

Защо?
Защото е скъпо, защото няма хора, които финансово да го подкрепят, фактически излиза, че да правиш музика е едно много скъпо хоби.

Защо чалгата успява, какво мислиш за диктата на чалгата?
Същото нещо, което на нас ни липсва - там се наливат пари. Аз не мисля, че чалгата е стил, който се е наложил сам, просто провинцията е по-голяма от столицата. В София преди не се слушаше толкова много чалга, всичко тръгна от малките градове и това е причината тя толкова да се популялизира, в смисъл София има летище, във Варна има пристанище и от там влиза качествена чуждестранна музика, която в малките градчета не достига, нея просто я няма там. Малките градчета се радват на някоя Малина, Милена, Преслава, Иванка и т.н. Такъв концерт за тях е сензация, за един месец може нищо да не се случи, но когато дойде Иванка, всички са на мегдана и искат да я видят Иванка, да видят дали и е толкова голям бюстът, ако може да я пипнат, да се снимат с нея, затова е така.

Какво искаш да постигнеш в творчеството си в бъдеще?
Мисля, че съм постигнал това, което съм искал в България. Ако искам да постигна нещо повече, няма да е тук. Просто не мисля, че мога да постигна нещо повече на този етап в България. Или нещата в шоу бизнеса трябва да се променят, или аз не мога да постигна нищо повече тук.

Не виждаш реализация тук?
Не виждам реализация, да. Просто трябва да се налагам и да се показвам, а на нас, артистите, не ни е това целта. Една звезда не трябва всеки ден да доказва, че е звезда на всяка цена, просто трябва да има звезди, които имат фенове, имат подражатели.

Това звучи малко тъжно, не мислиш ли ?
Звучи много тъжно, защото аз имам подражатели, но трябва да си плащам, за да бъда излъчван по телевизията или по радиото...

Кога да очакваме нещо ново от теб?
Веднага, щом някое голямо лице или голяма фирма реши, че иска аз да съм неин продукт, и застане зад моите идеи, а аз ще застана зад тази фирма и идеите й.

Какво би искал да кажеш на нашите читатели?
Че е много хубаво да си студент (най-яките ми години бяха в НСА), че като студент човек има възможността да се развие, за да може до него да достига всичко, което му е ценно и важно.

Какво работиш в момента?
В момента съм фитнес инструктор, работя също и в магазин за спортни добавки в Люлин, консултант съм, пиша диети и т.н.

Тоест ти си неразривно свързан със спорта?
Абсолютно и за цял живот!

Наум Мороз