ЧЕСТНО...или нашата програмна статия

„Свободен вестник” е нашият отговор на обвиненията, че младите хора в България са незаинтересовани от случващото около тях.

Прочети повече>

събота, май 01, 2010

„Тежко, тежко! Вино дайте!
Пиян дано аз забравя
туй, що, глупци, вий не знайте
позор ли е или слава!”

Всеки знае това четиристишие, защото всички сме в механата. Там потният, зачервил нос от лютата ракия нашенец е яхнал юнашки глобуса и владее целия свят. „Да живей!” – завлачено се провиква и излива поредното стъкло с горещата вода в бездънния си търбух. А хората около него не го забелязват. Самотният ездач на глобуси, който е покорил света... нядъде в мечтите си. „Къв си ти бе!”- провиква се сериозен мъж, сам на голяма маса. „Българин!” – гордо отвръща ездачът...

Стартира кандидатстуденстката кампания, емоциите както обикновено надделяват, всеки гледа здраво да хване за врата настоящето и да го впрегне към своето бъдеще. И сякаш настрани остава въпросът колко ще напуснат родните предели и тази година към „Европата”. Тежко е, когато държавата губи интензивния си пулс, буйната, младежка кръв постепенно оставя пусти кръвоносните съдове на страната. Старите хора мъдро
отсичат, че бъдещето на България е в техни ръце, но същите тези ръце са заети да държат натъпканите куфари и намачканите международни паспорти.

Държавата просто ги изпуска и няма сили да ги върне, усещайки това безсилие, те остават в малката си България някъде там. Празните патриотарски обещания не стигат до тях, оптимистичните викове „Всичко ще се оправи! Надежда има!” остават глухи... Думата „българин” се е превърнала в нарицателно за нещо лошо, едва ли не символ на дребност. Липсва родовата принадлежност, единствено на национални празници се пускат по няколко салюта... и после имената отново потъват в прах до следващия празник. После да се чуди човек защо има малки „Българийки”...

Но нашенецът, волният ездач, продължава да пришпорва глобуса и да владее света...с надеждата да дойдат последователи.

„Ще да пия на пук врагу,
на пук и вам, патриоти,
аз вече нямам мило, драго,
а вий... вий сте идиоти!”

Виктор Иванов

Още...

Международен контрол за висшето ни образование


Чуждестранни комисии ще помагат за изготвянето на реална оценка

Един от основните проблеми в българското висше образование е на път да бъде решен. Дългите спорове около оценяването на ВУЗ-овете като че ли скоро ще спрат.

„Традицията” на самооценяването се предвижда да приключи в края на този месец – 30 април. След това от Министерството на образованието и науката ще бъдат
назначени международни счетоводители (одитори) за проверка на дейността на ВУЗ-овете. Върху основата на тяхната дейност и оценка, се предвижда да бъде изготвен и съответният рейтинг. Той ще създаде една реална картина и чрез него ще си отговорим на въпроса „Къде се нарежда българското висше образование в страните от ЕС?”. Отговорът може да послужи като платформа за промяна на системата на висшето образование в България.

Чрез изготвянето на рейтинг, резултат от чуждестранна – международна оценка,
Министерството на образованието цели да се създаде реален критерий, по който да се извършва финансирането на всяко висше учебно заведение. Това е един гарант, че всеки получава колкото си е изработил. Резултатът от това нововъведение може да е почти моментален по следната причина. Университетът, който извършва добре своите задачи, проявява креативност и излъчва лауреати, получава висок рейтинг. От това следва и да получи по-голям бюджет за следващата година. Съзнавайки какво печели, университетското ръководство продължава да работи с тенденцията университетът да се развива и модернизира по различни параграфи. Това естествено довежда до увеличаване на рейтинга, което е причина бюджетът за следващата година да е по-голям. Съвсем ясно е, че университетът може да печели, създавайки много качествени кадри.

Освен до промяна вътре в университета, чуждестранният контрол води и до промяна при конкуренцията между университетите. Когато един ВУЗ е финансиран с повече пари от държавата, е логично останалите да искат да получават същата сума. Нямайки друг избор, те започват да работят в полза на реалния си рейтинг. Получава се една силна конкурентна среда между ВУЗ-овете. Един от естествените резултати от тази конкуренция е вдигането на нивото на обучение, тъй като именно то е гарант за по-висок бюджет. Ето нагледно как се получава един логически кръг – университет – ниво на обучение – международен контрол – оценка – рейтинг – бюджет – конкуренти (другите университети). За да получи голяма сума пари, логично е университетът да работи усилено по всяка част от този логически кръг.

Въвеждането на външен контрол води със себе си не само по – висок рейтинг вътре в страната, но спомага и за издигането на университетите в международен план. Високото ниво на образование и висок реален рейтинг, могат да накарат повече чуждестранни студенти да учат в България, отколкото днес. Чуждестранното присъствие означава, че ще се влеят свежи пари в българското образование. От друга страна, именно това присъствие е гарант за едно високо ниво.

Особено важен факт е това, че с въвеждането на тази реформа може да се намали практиката млади българи да учат в чужбина. Голяма част от заминалите са вече загубени за своята родина и няма да се върнат. Изготвянето на рейтинг в резултат
на международни специалисти и труда им ще помага на студентите при избора на ВУЗ. Те ще могат да се учат при най-добрите и да получават най-добрата подготовка, при това в България.

Стъпката, предприета от министър Сергей Игнатов е ход, с който могат да се разрешат много проблеми в образователната ни система. Важно е тя да бъде приложена правилно и да се следи стриктно, за да наблюдаваме положителни резултати. Външният контрол е гарант за реална оценка на университетите в България!

Страхил Василев

Още...

Да строим… факултет. Докога?


Макар този лозунг да звучи познато, приликите със стихотворението на Никола Вапцаров ,,Да строим завод” свършват до тук. За разлика от неговото оптимистично „не бойте се, деца, за утрешния ден”, ситуацията в нашия случай изглежда безнадеждна. Тук става въпрос за това, как държавата, в лицето на министерствата на образованието
и на финансите и на университетското ръководство, вече шеста година ,,строи” ново крило на Факултета по журналистика и масова комуникация. Ситуацията е доста абсурдна - новите зали, оборудвани, вентилирани и отоплени, са вече готови, готово е и новото книгохранилище, чийто фонд съдържа специализирана литература, която не може да се намери другаде, но студентите не могат да влязат там. Нямаме въобще право да пристъпим в тази част на сградата, защото обектът не е снабден с прословутите акт 15 и акт 16, без които в него могат да влизат само лица, свързани със строителните работи.

Ако се опитаме да открием защо това се случва, влизаме в един толкова познат и втръснал ни порочен кръг. Има договорни отношения по договор 80.09-6/21.07.2008 г., но те според извлечението, което ни предостави президентът на фирмата изпълнител „Актив” инж. Василев, към месец март 2010 г. не се изпълняват дори и на 10%. Възложителят СУ дължи на фирмата 236 324.07 лв. за извършени ремонти във ФЖМК. Но това не е всичко - като капак според оценката на строителя за завършването на сградата са нужни още 700 000 лв, при планиран 343 460 лв. бюджет на факултета за строежи. От фирмата ,,Актив” обясняват още, че могат да задържат работниците до края на месеца, след това ще са принудени да ги преместят на обект, на който договореностите на страните по договора се изпълняват. В следващите стъпки на омагьосания кръг отидохме при факултетното ръководство, но се оказа, че от него нищо не зависи в тази патова ситуация, защото то самото е зависимо от стопанския отдел на СУ. Следващата ни среща бе точно там, със зам.ректора проф.дхн. Иван Петков, от когото узнахме още по-радостната новина, че университетът получава до 72% от предвидената държавната субсидия и не е в състояние да изплати текущите задължения на СУ към фирмата изпълнител.

Или, както се казва, пари няма, действайте. Тук е мястото да споменем и щедрите министерски обещания за приоритетно субсидиране на висшето образование, дадени пред ректора и, разбира се, пред медиите. Но действителността е на другия полюс, пари няма и скоро няма да има в тази глобална и тотална българска криза. Институциите ще продължават да си разменят циркулярни писма и да си прехвърлят вината за безкрайния строеж, отделните фигури в този калейдоскоп на абсурдите ще си отправят тежки упреци относно действителността, в кабинетите овластените ще вдигат рамене с извинителна усмивка от типа на „много искам да помогна, но няма как”.

Вече година, ние, студентите, продължаваме да стоим без библиотека и шеста година поради недостига на зали се тъпчем по 2 курса с общо 140 човека в помещения, пригодени за 55-60 човека. В резултат съществуващата ситуация снижава качеството на учебния процес и влошава качеството на нашата професионална подготовка. Това безкрайно дълго строителство, перипетиите със заплащането (съответно получаването на акт 15 и 16) и новоизчислената стойност отлагат за неопределено далечно бъдеще достъпа на студентите до новата, толкова нужна за образованието ни библиотека и до новите просторни зали.

Какво да се прави тогава, кой да го направи и как? Колегите от студентския съвет на ФЖМК излязоха с официално становище (N 4-003/12.04.2010г.), относно реконструкцията на факултета, в което изразяват безпокойствието и загрижеността си от незавършения ремонт. Но тази реакция естествено не е достатъчна, защото времето тече, бъдещето на строежа е неясно, а ние продължаваме постарому с надеждата, че един ден ще имаме функционираща библиотека, оборудвани зали и студиа, в които да провеждаме практическите си упражнения. И както гладният Гаврош гледа препълнените витрини с лакомства и преглъща слюнката си, така и ние, студентите журналисти, не можем да прекрачим непробиваемата, непреодолима стена, деляща ни от благините на прословутото южно крило на ФЖМК и от залите на неговата нова библиотека. Не бойте се, студенти, за утрешния ден???

Наум Мороз

Още...

Дават до 500 € по „Еразъм”


Всеки студент, поне веднъж в живота си, е чувал за „Еразъм” - програма за сътрудничество и мобилност в областта на висшето образование. Дейностите и целите й са много разнообразни - интегрирани магистърски програми, отпускане на стипендии, партньорство, повишаване качеството на европейското висше образование.

Започнала още през 1987 година като програма на Европейския съюз, програмата предоставя на студентите от цяла Европа възможности за обмен в чужд университет за период от три до дванадесет месеца. Всяка година броят на кандидатите прогресивно
се увеличава, както и мащабите на програмата. Но какво всъщност представлява тя и какво се крие зад досадните административни формалности? Попитахме трима студенти
от Софийския университет, които учат в различни факултети. Всеки от тях е бил за един семестър съответно в Холандия, Франция и Австрия. Причините, които са ги мотивирали да участват, както на повечето студенти, са стремеж към промяна на средата, обогатяване в личностен и академичен план, усъвършенстване на езика. За жалост местата в повечето случаи са ограничени, но се дава възможност и за кандидатстване в друга специалност от съответния факултет, в който се обучава студентът. Що се отнася до самата стипендия – големината й се определя от кандидатите и местата, но е около 500 евро и се нарича грант. Този грант няма за цел да обезпечи напълно престоя ти в чужбина, а да покрие разликата в стандарта. В общия случай тя покрива наема и малка част от джобните и не може да се разчита единствено на нея (дори превеждането й се извършва след започване на обмена).

Студентите споделят, че разликите в образованието са осезаеми. На първо място те поставят практическата насоченост, ангажираността, засиления текущ контрол, модерните
библиотеки и спортни бази, лесния достъп до съвременни източници на информация, засилената комуникация между преподаватели и студенти и постигнатия синхрон между различните университетски звена. Относно бюрокрацията – мненията са противоречиви. Най-неприятен е въпросът с изпитите. Не всички от тях, които са положени в съответния
чуждестранен университет, се признават за взети в България, но съществува опция за договаряне с преподавателите. Във всички случаи остават изпити, които трябва да бъдат
взети, независимо от факта, че студентът е бил в чужбина.

Въпреки всички очаквани и неочаквани трудности, програма Еразъм предлага шанс за поглед върху разликите с европейското образование, общуване с чуждестранни студенти, разширяване на хоризонта и подпомагане избора на бъдеща професионална реализация.

Повече информация търсете на http://www.europe.bg/html/page.php?category=104id=11354.

Косара Белниколова

Още...

Шанс за развитие

Напоследък из коридорите на Софийския университет забелязваме разлепени обяви на „Младежки информационно-консултантски център, район Студентски” /МИКЦ/, който ни предлага различни видове обучения и то безплатно. Тъй като сме си Тома Неверни, особено за безплатни инициативи, решихме да проверим за какво става дума.

В младежкия център открихме трудещия се екип млади специалисти от сдружение с нестопанска цел „Студентски информационен център”, които са разработили проект МИКЦ по национална програма „Младежки информационно-консултантски центрове” 2007-2010, с финансовата подкрепа на Национален център „Европейски младежки програми и инициативи”.

Те ни разказаха за проекта и дейността му, с която целят да предоставят качествени и достъпни услуги в съответствие с потребностите на младите хора, които да повишат тяхната мотивация за адекватно личностно развитие и провокират активно участие в обществения живот.

За да постигнат това, те предлагат информационни услуги и консултации, които всеки млад човек до 35 годишна възраст може да получи на място в сградата на УНСС- София, етаж 1, кабинет 1008, по телефон 02/ 962 55 95, e-mail: mikc.sf3@gmail.com и чрез сайта www.sf3.mikc.bg – всеки делничен ден /от понеделник до петък/ от 8:00 часа до 17:00 часа.

По проекта също се организират и семинарни обучения, като в тях се предоставя възможност да се придобият знания и умения в области, важни и необходими за личностната и професионална реализация на студентите. Те включат тренинги за усвояване на знания, свързани с избор на конкретна бъдеща професия, развиване на социални умения, решаване на казуси, практически задачи и други интерактивни форми за повишаване на гражданската култура и възпитание. Досега е имало обучения на теми като: „Как да защитаваме мнението си убедително”, „Вземане на решения”, „Постигане на целите си чрез позитивна нагласа” и други.

Графиците, темите и времевият обхват на обученията се определят в зависимост от резултатите от периодично провеждани анкетни проучвания, като тяхното провеждане се реализира в учебни зали предоставяни от партньорите по проекта, които са: СО - Общинска администрация район „Изгрев”, Междууниверситетски център за развитие на кариерата на УНСС – София и Студентски съвет на ТУ – София.

Това е една добра възможност за развитие на личните ни и професионални качества, затова не се колебайте, а се възползвайте.

Свилена Атанасова

Още...

Влизането в СУ – лесно и (не)успешно!


Промените с цел „олекотяване” на тазгодишната кандидатстудентска кампания на Софийски университет зарадваха голяма част от бъдещите студенти. Почти двойно се увеличиха специалностите, с които може да се кандидатства с оценка от матура (от 37 на 70). Отменени бяха и голяма част от изпитите за прием в специалности, в които преди време се влизаше с 2 или 3 изпита. Едва ли обаче премахването на устния изпит по журналистика, на изпита по солфеж, на единия от изпитите по изобразително изкуство, както и на редица други изпити е нещо, което ще доведе до по-добри резултати в бъдещ момент.

Според гл. ас. Марин Бодаков, член на изпитната комисия по журналистика, чрез устното изпитване преподавателите много по-сигурно могат да разберат дали кандидатът притежава журналистически рефлекси и умения. А чрез отпадането му писменият изпит се натоварва с прекалено много свръхочаквания. Преподавателят изразява и своето разочарование от писмените работи на кандидат-студентите от първата изпитна сесия. „Авторите по-добре разказват, отколкото умеят да разсъждават последователно и да се аргументират”, споделя асистентът по журналистически жанрове във Факултета по журналистика и масова комуникация.

Факт е, че в европейските страни като Германия и Англия кандидатстването е почти изцяло по документи, но „оцеляването” в университета се оказва много по-трудна задача. То изисква поддържане на високи резултати и постоянно доказване на придобитите знания. Несъмнено тежестта на изпитите е един натоварващ и до голяма степен излишен елемент както за кандидат-студентите, така и за преподавателите в университета, но приемането само с оценка от матура в специалности, които само до преди година са били с най-висок бал, като информатика, компютърни науки, скандинавистика, е немислимо. Или поне на етап, в който все още матурите не са се утвърдили като ниво на трудност и формат на изпит; на етап, в който продължават
да се водят спорове за единните критерии на оценяване на зрелостните изпити и повсеместното спазване на правилата по време на самия изпит. Реформите са необходими, но за тях е нужно време, внимателна преценка на настоящата ситуация в образованието и най-важното – мисъл в перспектива.

Илияна Генова

Още...

Перник ще става университетски град?

Не беше отдавна времето, когато в България имаше може би стотици частни университети. Повечето от тях не бяха съвсем легитимни , но пък даваха възможност на всеки желаещ да получи срещу определена сума нещо като диплома, удостоверяваща му академични познания в произволна дисциплина. Поне ако междувременно не фалират.

Явно, всичко ново е добре забравено старо, тъй като вече втора година разноцветни политически и бизнес лобита работят неуморно за създаване на частен ВУЗ в Перник. Малко неясно е как този Европейски политехнически университет ще си намери студенти, при положение, че повечето жители на миньорския град така или иначе търсят реализация във все по-близката София. Освен това, неофициалните информации сочат, че сред бъдещите преподаватели ще има местни бизнесмени и „гастрольори” от други учебни заведения – схема, позната ни от доста вече несъществуващи ВУЗ-ове. Някак логично е да предположим, че и студентите няма да са млади хора, желаещи да се развиват в родния си град, а по-скоро леко съмнителни лица, нуждаещи се от „тапия”. Дали Европейският политехнически университет ще надмине очакванията, предстои да разберем през тази есен.

Явор Николов

Още...

Три месеца бригада – една година лайф


Един месец работа като тракторист във ферма носи по близо 1000 паунда месечно на българските студенти, отишли на бригада в Англия. Заплатата на берачите на ягоди и ябълки се върти около 900. Обърнато в левове, това са цифри, които биха накарали и най-мързеливите студенти да се замислят за подаване на документи за бригада. Кандидатстването обаче не слага мечтаната заплата директво в джоба ви. След дългото чакане за одобряване на документи, запознаване с работни оферти и условия, българският студент трябва да се сблъска с администрацията на университета си. А това нерядко се оказва грубо и неприятно.

Студентските бригади започват от края на май или началото на юни. Този график на заминаване не съвпада с изпитния. Така пред студента се появяват две опции – да изтегли изпита си по-ранна дата или да не се яви на него. В СУ всеки има право на три невзети изпита, иначе не може да продължи обучението си. Много студенти обаче поемат този риск и въпреки висящите си факултетни задължения, заминават на бригада.

Това се осъществява с помощта на фирма-посредник, която регистрира студента в системата си и започва да му търси работа. Различните фирми предлагат различни условия и изисват определени такси за регистрация. След това следва интервю, което има за цел да провери нивото на говорим английски, което кандидатът владее. Когато и това се случи, офертите за работа започват да валят. Или не точно.

Съществуват агенции-измамници, които искат само да ви оберат и малкото останали пари. Затова преди да решите да кандидаствате, първо се поровете из някой друг сайт за бригади и прочетете мнения на хора, които вече са ходили на бригада.

Така Станимир Георгив, студент 4 курс в педагогическия факултет на СУ , се насочва към фирма ,,Конкордия”. Макар мненията за нея да са разностранни, той поема риска и на 10 юни 2008 година заминава за Англия, където няколко месеца кара трактор във фермата на чичо Питър. Там остава до 22 октомври. По това време регистрацията в ,,Конкордия” струва 1100 лева. Самолетните билети на стойност 600 евро за човек са за лична сметка. Там Станимир, на кратко чичо Стамат, се учи да кара трактор и изкарва курс в Лондонския университет по земеделие, като част от цената на обучението
е покрита от ,,Конкордия”. Стамат и колегите му се прибират доволни от бригадата, вземат успешно невзетите дотогава изпити и записват успешно трети курс. Следващата година обаче не успяват да се върнат в Англия, заради проблеми с изпити. Желание обаче не е липсвало.

По време на бригада, заплати се дават на седмица, а дебелината на пачката, която ще вземете, си зависи единствено от вас. Плаща се на час, така че – каквото си изработиш, такова получаваш. Няма дефиренцирано работно време. Обикновено за 60 минути време работодалите дават минималната сума за час. В Англия това е около 6 паунда, а в САЩ близо 9. Повечето студенти предпочитат Великобритания пред Щатите, защото за там не се изисква виза, самолетните билети излизат по-евтино, а и паундът е доста по-ценен от долара. Квартира може да ви бъде предоставена както от работодателя, така и от фирмата, която ви е намерила работа, и също се плаща за седмица.

Съществуват добре подредени и изчерпателни сайтове, специално създадени за информиране на студентите относно различни бригади. Предлагаме ви да посетите най-популярните от тях, за да получите възможно най-ясна представа какво ви чака, поемете ли на бригадирско пътуване - http://orange.bg, www.brigadiri.com, http://www.new-century.org/, http://www.svetove.net/.

Десислава Желева

Още...

“Бизнес клуб” в Стопанския


Ето как може да се намери пътя за реализация

Близо тринадесет години една студентска организация помага на студенти. „Бизнес клуб” е организация, която дава широк кръг от възможности за развиване на личните качества и реализация.

През 1997г., по идея на гост-лекторите Кенет Кофорд и Бърнард Морин, В Стопанския факултет на СУ, е създаден „Бизнес клуб”. На практика това е една от студентските организации, които имат за основна цел да помагат на студентите да се реализират в желаната от тях област. Професионалното ориентиране е една от основните цели, които организацията си поставя.

„Бизнес клуб” създава виртуален кариерен център (www.cvbook.com), където всеки един студент може да намери информация за работни места и да избере най – подходящото за себе си. Със сигурност това може да бъде полезно на всеки. Освен обяви за работа, във виртуалния център може да бъде намерена информация за студентски стажове. Организацията може да помогне с информация на всеки относно международните младежки обмени, които са наистина нещо полезно за всеки студент, имайки на предвид, че в случая може да се съчетаят приятни изживявания, практикуване на знанията и създаване на полезни лични и професионални контакти. През 2003г. организацията става член на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ).

Tри са основните проекта, по които „Бизнес клуб” работи. „Events and Presentations” – чрез него се осъществяват срещи между студенти и популярни личности – едно от последните подобни събития е лекцията, изнесена в Ректората от финансовия министър Симеон Дянков. Проект „International Relation” – целта му е да се поддържат връзки със сходни организации по света. Симулацията на проучвания и игри се реализира чрез проекта „Research Center”. Целта му е студентите да се докоснат до реалните условия на работа и да се самоусъвършенстват.

Информация за работа, стаж, международен обмен и връзка с организацията можете да намерите на сайтовете: www.cvbook.com и www.bisclub.org.

Страхил Василев

Още...

Ще има студентско радио – в интернет!

Понякога така познатите и клиширани думи „Когато има желание, има и начин” се оказват истина. Нашият вестник вече Ви разказа за предаването на студентите от Факултет по журналистика и масова комуникация (ФЖМК) „Академия на НЕуките” по радио „София”, но ако един час седмично с тях не Ви стига, вече имаме решение на проблема - новото студентско онлайн радио.

След доста усилия малка група студенти от втори и трети курс успя да спечели проект, с който сега се финансира. Закупена е техниката, с която продукцията ще се качва в мрежата. Създаването на сайт на медията предстои. В момента се обсъжда програмната
схема и се избира подходящо име за радиото, а в ръководната структура участват само студенти.

Основните цели на новата електронна медия са няколко. Тя далеч не е изградена само за да усъвършенства практическите умения на учещите във ФЖМК, макар че ще направи и това. Идеята е да бъде полезна на всеки студент, като предоставя информация и забавлява. В другите електронни медии все не се намира място за проблемите и нуждите на т.нар. българска младеж. Точно поради тази причина радиото на студентите ще нищи и разследва заплетени казуси, ще представя както новини, така и открития и най-важното - ще опита да покаже на света какво таи студентската душа.

Медията ще бъде отворена не само за студентите на Софийския университет, но и за много студентски организации. Като целеви групи на проекта са определени студенти, университетски преподаватели, кандидат-студенти и всички свързани с академичната общност - младите като цяло.

Възможностите за развитие пред бъдещото ни онлайн радио са много, но както се казва – ще поживеем и ще чуем! За да споделите с нас своите виждания, желания и предложения, пишете ни на: studentskoradio@abv.bg

Диана Иванова

Още...

Членството на Турция в ЕС предизвика спор

„Дали Турция трябва да влезе в Европейския съюз?” е въпрос, който много от нас си задават. Този въпрос породи и дебат „Турция в ЕС”, която се проведе в зала №2 в Ректората.

В препълнената зала се разгоря дискусия, която прерасна в истински форум. В залата почти никой не се зае със задачата да подкрепи членството на югоизточната ни съседка. Основните въпроси, които дискутиращите повдигнаха, бяха свързани с признаването на арменския геноцид, нерешения проблем в о. Кипър и наследството на светска Турция от времето на Ататюрк. На дневен ред беше темата за двустранните
икономическите ползи на сътрудничеството и последствията за родната икономика. Обсъдиха се и различията в културен и религиозен план, както и правата и свободите на турските граждани и свободата на словото в Турция. Коментарите сред студентите продължиха и след края на дебата. „Споделям повечето изказани мнения на дискусията”, сподели Християн – I курс Минало и съвремие на Югоизточна Европа. Той беше на мнение, че основният проблем, който трябва да се разисква, е демографският въпрос - турците са 90 милиона, а европейските територии на страната са едва 3%. Колегата Християн смята, че турската общественост дължи извинение на арменската общност, заради арменския геноцид от 1915 г. От друга страна той е на мнение, че закупуването
на български земи от турци би станало много по-лесно.

Във форума на СУ също бяха изказани мнения. Никнейм: steamer : „Противно на очакванията ми, и Джамбазки, и представителят на БНС съумяха да говорят, без да прекаляват с националистическите призиви, доколкото идеологията им принципно позволява това”. „Убедена съм, че позицията на страната ни трябва да се определи съобразно бъдещoто ни развитие...”, коментира Гюлер Ахмедова, Италианска филология, I курс. Според нея европейската позиция не трябва да е категорично „да” или „не”, а да се начертаят съответните условия, успешното преодоляване, на които ще отвори вратите на Европейския съюз за Турция.” Колегата Роман Димитров е на мнение, че „Турция никога не е изпълнявала поставените критерии за членство и няма намерение някога да ги изпълни. Проблемът е не дали европейците искат да видят Турция като част от своето семейство, а дали турците искрено желаят това”.

Въпреки всичко, радостното е, че толкова много хора се събраха да дискутират тази така важна, но малко засягана в обществото и медиите тема.

Глория Стоева

Още...

Начало на силните емоции


Нещо по-различно от обикновено се усещаше във въздуха на поизпразнилата се столица в този слънчев съботен ден. Докато вървях към площад „Александър Невски”, край мен шумно преминаваха мощни мотори, изникващи от всички посоки. Това целенасочено движение на мотоциклети към центъра предвещаваше нещо необикновено, тържествено и вълнуващо. Любопитството неусетно ме накара да забързам ход към площада.
Ето го и него - хиляди рокери бяха изпълнили пространството около храма, а мощният звук от моторите им се разнасяше надалеч, примесен с рок музика. Всички те бяха там, за да отбележат началото на мотосезона – едно приключение, изпълнено с много емоции, бира и рок музика. Сред празничната атмосфера не само моторите бяха различни. В тълпата се открояваха лицата на деца и възрастни, жени и мъже – всички облечени в кожени панталони, якета и каски. Това, което ги обединяваше, беше силната любов към високите скорости и адреналина, които им предоставяше любимият мотоциклет. Малко преди обяд моторите изригнаха и километрична колона шумно потегли за традиционната обиколка в столицата. След това купонът продължи в Хиподрума.

Косара Белниколова
Още...

Забравихме уроците от Чернобил

24 години по-късно трагедията привлича туристи
Има нещо ужасно неприятно в начина, по който една трагедия се превръща в баналност с годините. В началото стряска, после замисля, респектира, а в един момент само досажда. Такъв е и случаят с инцидента в Чернобил от 26 април 1986г, засегнал пряко или косвено
1% от населението на света.

По темата е изговорено, изписано и изснимано много – както за причините, така и за героизма на хората, спасили Европа от радиационно замърсяване. Вероятно няма човек, който да не знае как при рутинно учение процесите в 4-ти блок на АЕЦ „Ленин” излезли от контрол и последвала парна експлозия, вследствие на която тонове радиоактивни материали полетели в атмосферата. Чрез документалните кадри сме наясно и какво се е случило с близкия 45-хиляден град Припят, в който днес не живее никой. От известно време също така ни е ясно, че партийните функционери у нас не са съобщили твърде навременно на хората, че яденето на пресни зеленчуци и манифестирането под дъжда могат и да имат някои доста неприятни последствия. С разсекре-тяването на различни документи се образува истинско информационно море, посветено на чернобилската авария. Тя се превърна в тема, по която е лесно да знаеш много.

Гледаме бетонния саркофаг на реактора и си мислим, че сме овладели ситуацията, даже си правим туристически обиколки на града-призрак и подивялата без човешко присъствие околия. Учените твърдят, че след около 300 години районът ще бъде чист, а всички знаем, че технологиите неизбежно ще съкратят тези срокове. Изглежда сякаш човечеството е понесло нокаутиращ удар от собствената си мегаломания, но все пак ще се изправи и ще доиграе рунда, за да има накрая минута мълчание в памет на смъртоносно облъчените и цялото „чернобилско” поколение, фатално докоснато от лъченията още в майчината утроба. И... толкова, сякаш саркофагът не може да ни каже нищо повече. Уви, трагедията от преди близо четвърт век е само върхът на айсберга.

Не става въпрос за грешките на отговорните лица, нито даже за ядрената енергетика като цяло. Чернобил е едно от най-солидните доказателства за това, че даже без войни човечеството може само да се доведе до гибел. Не са нужни ядрени реактори, химически заводи или безумни научни експерименти – с ежедневната си безотговорност правим на планетата достатъчно зло. Покрай подробностите за отделния случай сякаш забравяме това, а подобни знания се опресняват по наистина болезнен начин.

Явор Николов

Още...

Юристка избира Софийския и Виенския университет


Мирослава Обретенова е завършила ГПЧЕ „Никола Вапцаров” в Шумен. През 2008 г. е приета право (задочно обучение) в Софийски университет, а през 2009 г. кандидатства в Universität Wien, където записва същата специалност. Ето какво разказа тя за избора,
трудностите и мечтите по пътя си.


Учиш едновременно в Софийския университет и във Виенския. Какво те накара да вземеш такова решение?
- Така е, от зимния семестър на 2010г. уча на две места. В България уча задочно, а в Австрия съм редовна студентка. Подобно решение не трябва да се взема с лека ръка, защото е свързано с много трудности по пътя. Мен ме подтикна разочарованието от обстановката в Софийски университет. Като всеки ученик, който пристига в университета с големи очаквания, и аз се сблъсках с неприятната реалност – преподаватели, които не идват за лекции, пълно информационно затъмнение, корупция, невежество...

Но как се справяш, когато стане време за изпити?
- Трудно ми е, гледам да съчетая нещата, както мога. Зимната сесия беше първата,
откакто заминах – явих се на половината от изпитите в България, другите ще държа на есен. Хубавото на политиката на Виенския университет е, че няма твърдо установена програма и всеки решава сам кога и на кой изпит ще се яви. Това засега ми дава възможност да балансирам двете неща.

А къде ти е по-лесно?
- В България определено – родният език улеснява многократно следването ми вкъщи. Езиковата бариера е нещо, което се преодолява с времето, но пристигайки в чужда страна, знанията от училище, колкото и добри да са те, не могат да те подготвят за ежедневието в чужбина. Стигала съм до парадоксални ситуации, в които мога да обясня на събеседника си федералното устройство на собствената му страна, но не мога да му кажа да ми кипне вода за кафе.

Ако трябва да сравниш нашето образование с австрийското, къде са основните различия?
- Образованието в Австрия е много по-практически ориентирано - решават се казуси, редовно се разглеждат актуални примери от австрийската и международната практика. Студентът вижда как абстрактната теория се прилага в ежедневието. Насърчава се аналитичното мислене. Чрез решаването на казуси и анализа на проблеми се развива мисълта на юриста и подхода му към отделната ситуация. Материалът, който се усвоява, е сбит – извадено е наистина най-важното, но трябва да се знае перфектно. Няма го момента, в който отиваш на изпит, за който от конспект 44 въпроса си научил 5, падат ти се 3 от тях и се ядосваш защо си учил останалите 2!

Налага ли ти се да работиш?
- Засега не ми се налага. Обмислям стаж за през лятото, ако мога да си намеря място. Намирането на работа за чужденци не е лесна задача, тъй като се изисква специално разрешение от местното бюро по труда.

Има ли много българи във Виена? Какво е отношението на местните към нашата нация?
- Има доста българи във Виена и измежду тях можеш да откриеш всякакви индивиди. Има много студенти, много хора, които са дошли да работят, хора, които живеят с целите си семейства, има просяци. Отношението на авсрийците е противоречиво. Те не са ясно изразени шовинисти или ксенофоби и малко или много са свикнали с многото чужденци, но все пак трябват доста усилия, за да се сприятелиш наистина с някого. За българите казват, че са весели и че поддържат искрата в купона.

Намери ли нови приятели? Как се забавляват хората там?
- Запознавам се често с много хора, в университета и по партита, но още ми е рано да кажа, че имам истински приятели. Аз отскоро живея в Австрия и до голяма степен ме спира езикът – човек никога не може да се изрази на чужд език така добре, както на майчиния. Хората се забавляват по различни начини – има едно многообразие във всичко, което правят в свободното си време. Има заведения, където може да се слуша най-различна музика. Няма го това типизиране както в България – чалга/house/rock клуб! Градът предлага много възможности за спорт. Последното, което исках да пробвам, беше катерене на закрито. Има много културни развлечения, стига човек да има средства. Градът предлага възможност на всеки да се наслади на това, което го интересува.

Виена е известна с множеството замъци и исторически забележителности. Кое е твоето любимо място в този град на древни реликви?

- Имам много любими места и със сигурност тепърва ще откривам нови. Харесвам много фонтана пред Парламента, харесвам вътрешната градина в Ректората на моя университет. Когато е слънчево обичам да пътувам с метрото над Дунава. Живея близо до един от дворците – „Шонбрун” – градините му са много красиви през лятото.

А какво ти липсва най-много от България?
- Освен семейството и приятелите, което се подразбира, ми липсват най-много малките неща. Да стана сутрин и по пижама да си пия кафето от моята чаша, докато гледам движението по улицата. В събота да ме събуди миризмата на кекс, сладкиш или нещо, което не е трябвало да си сготвя сама. Липсват ми понякога и тъпите реклами по телевизията... Но не ми липсва повсеместната простотия и невежество, както и материалното мислене на повечето хора.

Какви са плановете ти след като завършиш образованието си? Къде възнамеряваш да се установиш?
- Все още нямам ясна представа, какво точно ще правя. Засега не мисля да се установявам в Австрия. Може би бих изкарала стаж за някоя международна организация и след това бих се върнала вкъщи. Аз не съм от хората, които дълго могат да виреят извън родината.

Илияна Генова

Още...

Вижте как го правят на Запад


Как можем да получим средства за обучение в Европа

Намалиха ни стипендиите, но това не трябва да ни отчайва! В Европа има институции, които биха платили за нашето обучение. За да кандидатствате за тези стипендии не се изискват кой знае какви усилия, а в случай че ви приемат, резултатът може да е повече от приятен.


• Австрийската фондация Mondi ви предлага да завършите образованието си в австрийски университет. Трябва само да сте на възраст под 23 години и да изпратите следните документи: молба, CV със снимка, мотивационно писмо, копие от академична справка с оценките ви и два броя препоръки от работодатели или преподаватели, както и точно описание на целта на следването ви (включващо учебна програма и описание на образованието, което планирате да завършите). Всичко това трябва да бъде преведено на английски или немски език и изпратено до 31 май на адреса на фондацията, който можете да откриете на www.mondigroup.com. Стипендията се отпуска за студенти в областта на технологиите, природните и икономическите науки. Тя покрива семестриалната такса и разходите по настаняването ви до завършването ви. Въпроси можете да отправяте на austria-student-scholarship@mondigroup.com.

• Ако академичният ви ентусиазъм е съчетан с авантюристичен дух, може би бихте предпочели да осъществите пътуване из Европа с научна цел. Британският фонд „Питър Кърк” ви дава тази възможност. Условията са следните: вие им предлагате проект за социално, историческо или културно изследване, което да проведете в една или няколко европейски страни. Ако сте одобрени, фондът ви плаща 1500 лири за престой между шест седмици и три месеца в избраната от вас страна. Вие се наслаждавате на преживяването
и осъществявате проекта си, след което изпращате доклад за свършената работа.

Може да кандидатства всеки до 26 годишна възраст. Повече информация, както и формуляра за кандидатстване можете да намерите на www.kirkfund.org.uk/. Срокът за подаване на документите и идеите за проекти е 8 ноември. Ако ви одобрят, ще ви поканят на интервю, което ще се проведе през декември в Лондон. Ако и там ви одобрят,
приключението ще започне през 2011.

Десислава Гичева


Още...

сряда, април 28, 2010

Интернет е голям и джуки те дебнат отвсякъде

Клик. Клик. Клик. Клик.

Снимка, две, три, пет, десет, сто и десет.

Снимки на познати, снимки на не чак толкова познати и снимки на съвсем непознати.

Готини снимки, странни снимки, грозни снимки, кифленски снимки, джука, джука, джука, джука. Колкото повече прелиствам, толкова повече мониторът ми колабира, залят от солидно количество устни (б.а. наричани за по-ясно и разбираемо „джуки”) – леко разтворени, силно издадени напред, присвити в причудлива форма, неестествено големи, съвсем модни – сякаш посегнали да целунат/захапят цигара/отпият от сламка. Джуките на интернет. На малки, не чак толкова малки и съвсем не малки момичета. Забелязвам тази тенденция, която е яхнала виртуалното пространство с пълна мощ, и горко избърсвам сълза издайница в крайчеца на око си, скришом завиждайки на този стилен метод в яростното развитие на фотографията.

И се питам: На какво се дължи това чутовно явление - фотографираната джука?
А) защото искам да впечатля всичките си 5000 фейсбуук приятели
Б) как защо, момчетата обожават плътни устни
В) защото искам силиконови, но парите са кът
Г) мъчно ми е, че вече не съм сукалче
Д) защото всички правят така
Е) не знам защо, но ме кефи

3 стъпки за перфектната снимка:
(или как да пуснеш плътните си устни по интернета):

1. Самоснимачката
Снимката ти няма да е никаква качествена снимка, ако не се снимаш сам – имаш свободата да се наджуклиш качествено и без притеснение.

2. Подчертаване
За да изглеждат устните ти още по-големи от това само да ги издадеш напред, е нужен дебел молив, задължително излизащ извън устните, силен гланц и подходящ ъгъл на кадриране.

3. Палав поглед
За да са вървежни джуките трябва да бъдат придружени от празен, но закачлив поглед, крещящ „Ский к’ва съм яка”.

Забележка:
Понеже се забелязва тенденцията с издадените напред устни да се прокрадва тихомълком и при някои видове момчета, смело заявявам, че съветите за момичета важат и за
тях с пълна сила. Но дебело подчертавам, че не нося отговорност за последствията!


Десислава Недялкова

Още...

След петото питие


Въпрос: има ли в София бар на откриваемо място и с поносими цени, изискан, но непретенциозен, с подчертана индивидуалност? Отговор: това, което търсите, се казва After Five Drink и вероятно доста често ви е било под носа, без да го забележите.

Барът се намира ул. „Малко Търново” №1 – една пряка на Дондуков, точно до Младежкия театър. Ако отивате в петък или събота, може би ще е нужно да направите резервация
преди това.

Интериорът е приятен, решен в зелено и кафяво, малко лъскав, малко закачлив, но в никакъв случай снобски. Ако трябва да изтъкнем нещо отрицателно – персоналът едва ли
ще сподели доброто ви настроение, и понеже винаги е пълно, поръчките ви може доооооста да се забавят. Но пък можете да разчитате на стопроцентова коректност.

Това, което отличава After Five от типичния бар е, че предлага богат избор от храна. Не очаквайте да откриете в менюто шопска салата или пържени картофи – по-скоро нещо
като салата с моцарела или пиле със синьо сирене. Кухнята обаче работи едва до 21:30.

Изборът от алкохол, разбира се, също е впечатляващ. Някои от предлаганите коктейли могат да ви изненадат. Цените са приемливи, малко по-високи от средните.

Музиката е приятна, ненатрапчива, лежерна. Поне до 22ч, след което обикновено има ретро парти, където музиката е... ами ретро. Обикновено няколко квадратни метра са обявени за дансинг и танците продължават до рано сутринта.

Нашият редакционен екип не успя да изпълни задачата си и да намери отговор на въпроса какво се случва след петото питие. Оставяме ви да откриете това сами.

Десислава Гичева

Още...

Царствена романтика


Искате нещо малко по-различно от задимено кафе с изръфани канапета или пицария, в която покривката на масата е само мит? Ще Ви се поне един път да не се напиете като
чук, а да държите нежно нечия ръка в задушевна обстановка? Дошли са Ви гости и не Ви се струва примамлива идеята да си признаете, че вече само обикаляте чалгаджийници?

Отговорът е изключително простичък и е скрит зад голямата жълта сграда на бившия дворец на цар Фердинанд (ул. „Московска” № 6). Просто трябва да заобиколите Националната художествена галерия и ще видите градинка, в чийто по-отдалечен ъгъл се намира малката Ви златна мина. В нея със замах можете да спечелите нечие сърце.

Най-вероятно тук някога е била царската зимната градина. Сега мястото е преобразено в бар ToBa&Co, където на прилична цена можете да изпиете по коктейл в приятна артЪ
обстановка както през деня, така и вечер. Освен за романтика, това е добро място и за бизнес среща – спокойно, изискано и с достъп до безжичен интернет.

В закритата част ще можете да се порадвате на стилна романтична декорация - засукани столчета и масички в малки сепарета, тежки старовремски завеси, висящи от тавана
орнаменти (като например малки чадърчета) и много огледала. Звучи тиха музика в тон, а освен това перфектната вентилация ще опази дрехите и очите Ви от досадния тютюнев
дим. За горещите летни дни заведението има и открита част, където ще се чувствате комфортно въпреки жегата.

Без значение какъв е поводът, подарете си едно малко по-различно преживяване в несвойствена за типичния студент обстановка!

Галя Младенова

Още...

Реалити вълнения

-Абе, муцка, ти гледаш ли Биг Брадър?

- Офф, мило, не – ник’во време нямам. Даже до новия Мол не съм била!!!

- ИИИ!!! Недей така! Моля ти се!!! Абе, питам те за Биг Брадър, щото чух, че там имало няк’ва 17-годишна, която е спала с 30 мъже!!!

- Тази дето влязла с бившето си гадже ли? Да, и аз чух! Леле, какви момичета има в днешно време!!! То аз не съм гледала, ама чух, че си изгубила девствеността на 13 и искала дете, когато била на 14!!!

- Ами то горкото дете! Какво ли ще стане от него?!? Ами представи си един ден като гледа във Vbox-а примерно майка му с колко мъже е спала!!! А и тя още била влюбена в бившото си гадже, моля ти се! То това момиче си е пропиляло живота, а е само на 17 години!

- Е, тооо какво искаш от едно момиче на 17? Аз даже случайно чух някой да казава, че тя си оставила детето, което още е на 3 месеца, и ходила по дискотеки, не го кърмела, не го гледала!!!

- Тя като е на 17 нормално да й се ходи по заведенията, а не да гледа бебе. Кой знае колко още такива като нея има!


- Ми, да – тя си седи в Биг Брадър сега – много й е добре! Само лежат и пият там. И ходят в Хепиту. Аз не, че съм гледала, ама видях едни реклами.

- Те пък тая година, като им сложили един ресторант и те оттам не излизат доколкото разбрах! Е, то така си е доста по-истинско, де! Криза, криза, ама заведенията са пълни! В петък и събота не може да си намериш маса никъде в центъра! Казвам ти, в чудо съм се видяла миналата седмица да обикалям по дискотеките с таксито и да търся някое свободно сепаре!


- Знам, знам за какво става въпрос. Аз съм си резервирала маса в БИАД за следващите две седмици, че не мога аз така да седя! Ами те там в тоя Биг Брадър половината двойки се запознали по дискотеките. Така пишеше в едно списание.

- Сериозноо?!? Ооо, то нормално, по дискотеките хората са най-отворени. Като си пийнат малко по-младите и те стават нещата. То и аз с моя мъж така се запознах, де. Ама то нещо не вървят нещата с него...

- Еее, ама ти защо не си казала, бе мила?!? Какво стана?

- Оооо, изобщо не ми се говори!!! Ами той непрекъснато по други жени се заглежда, като ходим по заведенията!

- Ти хващала ли си го с някоя друга?

- Аа, не, не съм. Ама, само се заглежда. Гушка ме уж, но съм сигурна, че зад гърба ми зяпа някоя... евтина селянка! Не, че аз съм ревнива, ама той прекалява!

- Ауу, то, четох някъде, в Биг Брадър имало някаква, която се мислела за най-красивата в България, пък мъжа й й изневерявал с някаква грозна като Квазимодо!

- Ами, как няма! Тя тази била тооолкова ревнива! Не го оставя на мира момчето! И аз на негово място щях да си хвана някой така за разнообразие! Ох, чакай само да звънна на моя да го видя къде, че от един час не сме чували!

- Даа, то и аз трябва, че милото ще вземе да се притесни нещо!

***
Ако участниците в Биг Брадър те дразнят, въпреки че не го гледаш, огледай се около себе си. В твоя блок сигурно половината са същите като тях, а другата половина са пенсионери. Погледни навътре и към себе си – ти едва ли много по-нормален от тях, като се замислиш. Затова бъди толерантен и не изхвърляй телевизора!

Ваня Богданова

Биг Брадър дразни

От около месец сме свидетели на поредната доза простащина, свински обноски и селски манталитет в националния ТВ ефир. Благодарение на семейния епизод на реалитито, можем да се ,,насладим” на нечленоразделната реч на провинциалисти от всякакъв вид и калибър. Селската чест е мощно представена от всевъзможните диалектни форми на българския език. Непроизводими бисери се сипят в този пореден брадър, думите, които чуваме, не биха могли да се изпишат с букви дори и на санскрит. Защото още не е измислен езикът, чиято писменост да успее да предаде невероятните диалектизми на участниците.

Но това не е всичко - на зрителя е предложена ежедневна, по-скоро ежечасна доза агресия. От една страна тя ни е представена от няколко кроманьонски мъжки архетипа,
всеки от които е натоварен и съответно натоварващ другите със своята непоколебима житейска философия, в която по същество ценностната система е подредена по уникално примитивен начин. Гордостта, сребролюбието и суетността са на върха, а човешкото, хуманното, ако въобще присъства, се класира някъде между оригнята, издавана от шкембестия ,,мъжкар”, и самодоволната му физиономия, след като е напсувал собствената
си жена. Нежният пол, от друга страна, е представен от фигури, за които думата морал не значи нищо повече от тема, по която могат да си почешат езиците и да позлорадстват. Създава се общото впечатление, че тези жени отдавна са загърбили семейните ценности и са се превърнали в гротески на майки, на порядъчни жени. Спорът между тях е с колко е преспала тази или онази, колко пари са похарчили за нейните прищевки ухажорите, коя по-успешно манипулира околните и все в този дух.

Отношенията между мъжа и жената в това реалити са тема, достойна за докторат по психология на примитивния провинциалист, ако имаше такава наука. Толкова ужасяваща грозотия в общуването, такава злоба, такова незачитане на другия са неща, които не заслужават дори и капчица ефирно време. Такива екземпляри са интересни чисто научно за друга наука – психопатология. Тя изследва патологичните изкривявания и прави опити
да намери причинителите, както и да лекува симптомите. Но къде се корени причината достатъчно голям човек, гласоподавател, да псува като каруцар майката на децата си, и то пред тях? Или пък млада жена да истеризира непрекъснато и да има определено к…..о поведение?

Как моделите, подбрани от сценаристите, отговарят на предварителната заявка на продуцентите, че Big Brother family ще се яви в качеството си на представителна извадка на българското семейство? Тези затлъстели, прости и ограничени ,,селяндури” ли са представителни за българина? Или пък тези жени, издигнали в култ материалното и използващи главно каруцарската лексика и фразеология?

Колко пъти СЕМ трябва да препоръчва на сценаристите да избягват да показват сцени на насилие и диалози с нецензурно съдържание? Защото реалитито се излъчва във време, в което децата имат свободен достъп до ефира. Аз лично бих се притеснил, и то доста, ако моето дете има достъп до това предаване. А вие?

Наум Мороз

Още...

Пестелива идилия


Събитие на месеца: парите свършиха :(

Рано или късно всеки студент стига до онази ужасяваща нажежена до бяло точка в живота си, когато не само няма пари, но и няма надежда скоро да се появят някакви финансови постъпления. Не си правете никакви илюзии – именно в този критичен момент ще Ви изтече картата за градския транспорт, ще Ви спрат интернета, поне 1000 души ще решат да Ви поканят на рождения си ден и, разбира се, ще Ви се дояде адски много черен хайвер с шампанско Moyet Tres Vieille Grande Champagne No. 7. За жалост не можем да Ви помогнем за първите гадории, но като отзивчиви колеги ще Ви подадем ръка в кулинарната сфера. Само в зверски изкривеното Ви от глад съзнание това може да се доближи до деликатес, но ако не друго, поне ще накара странните звуци от корема ви да спрат за приличен период от време.

Необходими продукти и пособия:
• Един пакет от най-обикновените и най-промоционаните бисквити, които можете да намерите;
• 30-40 грама масло или маргарин; в краен случай олио, гел за коса или антифриз1 също вършат работа;
• Една-две лъжици захар или буркан сладко от бабиното;
• Листа от вестника;
• Лъжица или нож (дори да притежавате и двете, не се хвърляйте да ги цапате ей така, а първо проветете дали е останал препарат за миене на съдове и дали не са спрели водата);

След като вече притежавате всичко необходимо, разпънете листа от вестника и се настанете удобно (това поне е безплатно). Първо внимателно извадете една бисквита от пакета, намажете я с мазната субстанция, след което потъсете със захар или пльокнете
малко сладко. След това сдъвчете всичко и преглътнете. Повторете докато нещото не свърши или вече не сте гладни. След това внимателно изтупайте и сгънете страницата и го сложете на купа с хартия за рециклиране.

След това мозъкът Ви ще бъде в перфектна кондиция да се сети кой би могъл да ви даде пари назаем или от къде бихте могли да припечелите няколко лева. И никога не забравяйте, че рано или късно периодът на безпаричието ще свърши и ще дойде щастливият период, в който ще си рупате на воля черен хайвер ;).

Галя Младенова

Още...

вторник, април 27, 2010

Напрежение на трета степен


Ново заглавие привлича феновете на трилъра и носи слава на шведски писател и у нас, като доказва, че битката за читателския интерес не е с предопределен резултат.

Ватикана, вампирите и „Милениум”
Стиг Ларшон е авторът, който макар и посмъртно успя да оглави класацията за най-продаван автор в Европа, оставяйки Дан Браун и Стефани Майер на второ и трето място. Да надмине считания за майстор на трилърите Браун и да победи всеобщата мания по вампирите, обхванала дори България, е забележително постижение. Трилогията му „Милениум” е с тираж по света от 26 000 000 екземпляра.

Трилър по шведски

Работил като разследващ журналист и като военен кореспондент в Африка, Ларшон умее да заплита читателите в мрежи от измами, престъпления и власт, които се затягат около героите му на фона на ежедневието. Ритмичното редуване на напрежение и детайлизирано описание са само похвати, които той използва, за да отправи своята критика към обществото и пороците му. В полезрението му попадат злоупотребата с власт, търговията с плът, мъжете женомразци, моралното падение.

Играта с огъня

Опитният журналист Микаел Блумквист и ексцентричната и асоциална Лисбет Саландер, която е и компютърен хакер, са основните действащи лица в трите книги.

„Мъжете, които мразеха жените” се появява на българския пазар есента на 2009 год., „Момичето, което си играеше с огъня” вече е по книжарниците, предстои и издаването на последната част – „Кралицата от двореца на въздушните течения”. Първата част въвежда читателя и го запознава с героите, които започват издирване на изчезналата племенничка на индустриален магнат. Разкритията, до които стигат, далеч надминават очакваното. Втората част отново събира добрия тандем, изправен този път пред търговията със сексробини от Източна Европа. Последната книга дава отговор на всички загадки и обяснява поведението на Саландер.

Ако това не е краят


Слуховете, тиражирани от шведските медии, основаващи се на съществуването на четвърти том, пораждат вражда между близките на писателя. Единствено съпругата на Ларшон знае възможното му местонахождение, но все още липсва споразумение между нея и останалите му наследници. Така че евентуалното издаване остава под въпрос.

На екрана
За щастие, почитателите на писателя поне ще имат възможността да видят героите на големия екран. Филмирането и на трите части завърши, като те се придържат максимално близо до романите само с леки промени, улесняващи зрителите. А очакванията са за големи печалби извън Швеция.

Ася Владимирова


Още...

Концерти и фантоми


Scorpions ще свирят пред българска публика това лято. Концертът им в София ще се състои на 9-и октомври и е част от тяхното последно турне, което ще сложи край на тяхната музикална кариера. Желаещите да видят групата за последно вече могат да си закупят билети от касата на НДК, както и от мрежата на Eventim. Цените варират от 40 до 150 лева.

Аеросмит са преживели скандалите и драмите, които бушуваха между членовете на бандата и екс-вокала им Стив Тайлър (отскоро не толкова екс). Според сайта http://www.aeroforceone.com европейското турне на групата ще включи и две наши съседки – Гърция (22 юни, Атина) и Румъния (18 юни, Букурещ). Според непотвърдена информация цената на билетите ще е поне 100 евро.

Както е тръгнало, не само Аеросмит ще ни пропуснат това лято. Guns N’Roses ще свирят в Белград на 20 юни. Много хубаво, ама феновете на Аксел в София? За тях май остава само да започнат да си стягат багажите за Сърбия.

Десислава Желева

Още...

Входът на „Четири стаи” е затворен

Билетите за хитовия спектакъл на театър „София” са изчерпани. Единстваната останала възможност за онези, които искат да видят проекта, обединил усилията на няколко режисьора, е представлението на 21 май. Но трябва да действате наистина бързо, ако не искате да си останете само с филмовата версия.

Неда Соколовска, Гергана Димитрова, Мартин Вангелов и Атанс О`Махони пресъздават сценария на едноименния филм, продуциран от Тарантино. В него действието се развива в странен хотел, където един пиколо започва работа един ден преди Нова година. Оставен в първата си работна нощ да обслужва, напълно сам, някога луксозния хотел „Мон Сеньор”, той има за главна задача да успее бързо да се ориентира в ситуацията, да задоволи желанията на клиентите си и да вземе максимален бакшиш. Оттам нататък всичко е само в главата му. Или във вашата.

Десислава Желева


Още...
***

Да си светия над ничий олтар.
Да няма кой пред теб да се помоли.
Да чуваш дишането на всяка жива
твар,
а да няма кой да чуе твоето.
Защото може би то не съществува.
Но ти си толкова привикнал с тоя
факт,
защото толкова си свикнал
да робуваш
на собствения си мизерен мрак.
И си толкова потънал в своя ад,
че не искаш и да чуеш за измъкване.
Благодариш ми. От учтивост.
После пак
се побъркваш от разсъмване
до мръкване.
После спиш. Но въпросът със съня
в случая е много относителен.
Превърнал си земята си в дъска –
плоска. Паралелепипедна.
С шест отровни, ръбави стени,
без прозорци, капандури и врати.
Шест стени. Един перфектен гроб
за всяка малка, глупава любов.

Жената с токчетата

ЕЗИКЪТ НА ВЪЛЦИТЕ

Научила езика на вълците,
седя на ръба на залеза
и очаквам среща с луната,
раздирана от отстрите нокти
на копнежа за споделяне.
Да се превърнеш на вълчица -
косите ти да станат козина,
настръхваща под погледа на хората,
очите, скрили дълбоко човешкото,
да блестят в мрака,
ръцете, нежно докосвали,
да раздират сега плътта!
Седя и чакам факлата на залеза
да заличи древните
символи на човешкото,
изписани върху сърцето.
Бягство, отмъщение и глад.
Чакам своята плячка.
Луната като отражение
на божиите зеници
се губи зад небесните клепачи
и само след поредното примигване
се появява цяла.
А воят ми като вълчица
се промъква в мрака
по-близо до леглото ти.

Ася Владимирова

Още...

Ричард Клайдерман изнесе приказен концерт


За да се насладиш на музиката му са нужни само сърце и уши

Когато бях малка често ме приспиваха с музиката на Ричард Клайдерман. И до днес когато го слушам, музиката му ме кара да се пренасям на някое по-хубаво място. Така стана и на 12 април в Зала 1 на НДК.

За мой късмет, успях да стигна на време. С ужас открих, че съм забравила очилата си и ми идеше да заплача (все пак бях съвсем в края). Всички мой притеснения се изпариха в момента в който концертът започна. Установих, че не е необходимо да си на първия ред или да виждаш кристално. Нужни са само сърце и уши, за да се потопиш в нежната мелодия.

За някой класическата музика е „скучна”, но това е може би защото не са я чували в изпълнение на Ричард Клайдерман. Той съумява да съчетае класиката с модерно звучене и така да създаде един нов и пленителен свят. Не случайно го наричат „принца на романса” и има 276 златни и 70 платинени аблума. Клайдерман изпълни творби на Пол дьо Сеневил, Стиви Уондър, Андрю Лойд Уебър, Оливие Тусен и други. Финалът бе един от най-големите му шедьоври - Ballade pour Adeline.

Това бе вторият концерт на пианиста в България. Ако не сте успели да го посетите и ви се отдаде тази възможност в бъдеще не го пропускайте, защото няма запис, който да ви накара да усетите магията, която създава.

Жени Гутева

Още...

Войната е опиат


Сержант Уилям Джеймс поема екипа за обезвреждане на бомби по време на война в Ирак. Неговите подчинени обаче нямат идея с какво ще се сблъскат в негово лице. Свободолюбивият сержант не се подчинява на заповеди или правила. Той се доверява само на инстинктите си, а те го дърпат единствено към опасността и адреналина. Но какво се случва, когато въпреки безразсъдната си пристрастеност към войната, попаднеш в центъра на нейния хаос? „Поривът за битка често е могъща и смъртоносна страст, затова войната е опиат”.



Противно на всички награди, които взе, за „Войната е опиат” няма какво толкова да се каже. Смущаващо проточен, посредствен и измъчен, без поанта, без опорни точки и запомнящи се моменти. Главният герой обезврежда бомби, а другарите му послушно го чакат отстрани. След това безкрайно се дебнат с неясен враг в грозната прашна пустиня или из градските порутини. Тук-таме някой взрив събужда зрителя, но подрусването на камерата отново го унася.

Това е всичко, но трае два часа, които ти се струват поне като четири. Наистина, „Войната е опиат” успява да избегне някои от традиционните недъзи на военните филми – не се увлича твърде много в сантименти, героизирането на американските войници е по-деликатно, а войната е пресъздадена не толкова холивудски, колкото реалистично,
документално. Но това не успява да спаси продукцията. Даже напротив – кара те да оцениш наивните, но зрелищни филми за американската армия, в които поне камерата не се клати непрестанно и не излизаш от киносалона с главоболие.

На местата, където опитва да покачи напрежението, „Войната е опиат” си остава муден, а и героите не успяват да те заинтересуват достатъчно. Дори основното послание на филма за опасността от пристрастяване към войната отминава на твърде заден план и сякаш потъва из мръсотията на отблъскващите пейзажи.

Режисьорката Катрин Бигалоу вероятно е изпълнила целта си – показала е Ирак като крайно неприятно място и дейността на американските войници там като изключително мъчителна. Академията оцени това с 6 Оскара, но зрителите едва ли ще го оценят високо.

Тодор Ковачев



Е, от „Войната е опиат” стана ясно каква е разликата между Катрин Бигалоу и бившия й съпруг Джеймс Камерън. Единият умее да прави добри филми без помощта на компютър.
Макар че масовата публика полудя по сините човечета от „Аватар”, кино критиците прецениха друго. „Войната е опиат” обра сума ти филмови награди. Но всъщност тези награди не струват пукната пара. Тези два часа, които евентуално бихте отделили за да гледате филма, може би ще ви се сторят дълги и протяжни. И може би ще ви напомнят
за първата ви среща (искрено се надявам да е имало такава) със „Списъкът на Шиндлер” – една грозна действителност, представена през очите на силен и самоуверен мъж.



„Войната е опиат” е близък до документализма. Ясна сюжетна линия липсва, поради простата причина, че една война сама по себе си не може да се събере в един пласт. Филмът е по-скоро импресия, предпоставка за изграждане на лично мнение. И в тоди ред на мисли, ако не си падате по гимнастика на сивото вещество, вървете на 3D да гледате картинки. Ирак – грозен, гол, пуст и мургав, болен, изпълнен с отчаяние и безпътност хвърля в очите ни хаоса на насилието. Америка – силна, въоръжена, ехидна, всесилна и всеубиваща, се опълчва и всява мир. Влюбена в убиването. В адреналина. В миризмата на плът.

Лентата си струва гледането. Но не и комерсиализацията. „ Войната е опиат” не е филм за големия екран. И без това от него ни крещят какви ли не идеи и гледни точки. Катрин Бигалоу подава на публиката прекалено голяма лъжица. Но ако издържите филма и след него усетите, че стоите с отворена уста, то това най-вероятно се дължи на факта, че сте отворили себе си за нов тип кино. Онова, което се нуждае от малко, за да каже много.

Десислава Желева


Още...

БГ радио подля вода на наградите си


Годишните музикални награди на БГ радио вече са раздадени. Къде справедливо, къде не е друг въпрос. Жалко само, че повече внимание се обърна на турбо-гига-мега-мига-яката
водна сцена, отколкото на факта, че почти никой не пя на живо. Някакви хора излизаха, приказваха някакви неща и даваха награди на Миро. Него пък го нямаше, защото берял лалета в Холандия.

Приза за текст изненадващо отиде при Графа, чиято песен ,,Оставяш следи” не блести с особено проницателен текст. Не оставайте с впечатлението, че не се кефя на вече щастливо женения благородник. Дори се зарадвах, когато видях хубавата му физиономия по телевизията, но пък трябва да сме обективни - ,,Нищо няма да те спре да стигнеш до мен. Без глас управляваш ме.” не е най-оринигалното нещо, което сме чували напоследък.

Мария Илиева и нейният приятел от неопределена националност Кийт Топсън взеха наградата за дует. После танцуваха под звуците на собствената си песен, докато талантливо отваряха и затваряха усти от време на време, демонстрирайки, че могат да движат челюстта си в пълен такт с музиката. Живо пеене ли? Сега на мода е устната
гимнастика.

Наградата за албум взеха група ,,ТЕ”. Те обаче са толкова безлични, че не мога дори да ги разкритикувам или похваля за нещо. В тази категория беше номинирана и силиконената Барби, пееща против силиконените Барбита, Аксиния. За щастие тя не взе никаква награда, защото зрителите най-вероятно са усетили, че в идеологията й нещо куца. Съществуването например.

За мое огромно съжаление наградата за дебют взе Маги Джанаварова, която специално
за наградите на БГ радио напусна временно бостана, където работи на 12-часови смени като плашило.

За изпълнителка на годината бе обявена Деси Добрева, която за последнен пък изпълни нещо преди повече от пет години в Шоуто на Слави. Очевидно идването на 2012-та прави възприятията за време разтегливи и неясни.

Всички останали награди, без тази за група, отидоха при Миро. Амбициозният
изпълнител обаче със сигурност ще се закани догодина да прибере отличията както за соло изпълнител, така и за изпълнителка, дует и група.

Десислава Желева

Още...

Непобедими на маса и полови атлети се борят за купата на ФМИ


Рекордните 28 отбора участваха в турнира

Футболният турнир за купата на ФМИ се проведе за трета поредна година. Този път в него участваха рекордните 28 отбора, разпределени в 7 предварителни групи. Всички тимове носеха колоритни имена, като ЯдениеИПиенние, Половите Атлети, Непобедими на маса, Съмтаймс уин, съмтаймс люн. В състезанието се включи дори и Образцовата математическа гимназия от Пловдив, представена от 10 футболисти, които стигнаха до осминафиналите. Кървавите мачове се играха на терените в ж.к. Дървеница и в Студентски град, предоставени за безвъзмездно ползване от Столична община.

Идеята за футболен турнир на ФМИ дошла преди 2 години на студента по информатика Емилиян Кадийски. „Тогава си мислех, че във ФМИ могат да се съберат поне 8 отбора по футбол и да се направи турнир. За моя изненада се записаха 21 отбора и трябваше първо да се разпределят по групи.”, казва организаторът на състезанието. През 2009 турнирът се провежда за втори път с 24 тима и се превръща в нещо като традиция за Факултета по математика и информатика. Първите две години спонсор на инициативата е Факултетният студентски съвет, но за тази година организаторите успяват да намерят и генерален спонсор – фирма Телерик. Това дава възможност да бъде осигурено всичко необходимо за турнира – купи, медали, топки, отличителни потници, та дори и лекари и професионални съдии.

До редакционното приключване на броя не бяха изиграни полуфиналите и финалът. Победителят е някой измежду четирите полуфиналиста - Непобедими на маса, Четата на бай Георги, Ораган Гацово и ЯдениеИПиенние. Но кой точно ще вземе купата няма толкова
голямо значение. По-важното е хубавата традиция да не спира дотук. „Турнирът представлява голям интерес за студентите и се надявам да има кой да го организира след като аз завърша.”, признава Емилиян Кадийски. Ние също се надяваме всяка година все повече претенденти да спорят за купата на ФМИ.

Тодор Ковачев

Още...

Аеробика в мръсни зали


Когато трябваше да запиша някакъв спорт, бях на мнение, че ми трябва такъв, който да е забавен, ненатоварващ, но същевременно стягащ тялото. Реших, че това е аеробиката. Както при повечето спортове в Софийския университет, залите за аеробика се намират в спортен комплекс „Академик". Състоянието им обаче е меко казано кошмарно, може би най-вече заради миризмата на вкиснати чорапи и мръсотията навсякъде. Постелките от дунапрен също „ухаят”, да не говорим за тяхното качество - някои са ужасно окъсани и са най-малко на 4-5 години. Как нормален човек може да легне на нещо такова и да бъде горд, че се е записал на такъв спорт? Освен това, през зимата отопление просто няма, и тъй като залите са големи, шансът ти да не замръзнеш е постоянно да се движиш. В добро състояние са единствено съблекалните, защото са ремонтирани.

Първоначално имах представа за аеробиката като спорт, в който се движиш под звуците на музика, но представите ми се разбиха. Почти никога(с изключение на 2 пъти) не са ни пускали музика. Но може би това зависи най-много от преподавателя, защото момичетата, които са при другите треньори твърдят, че имали музика на всяко занятие. И въпреки всичко това аз се радвам, че съм на аеробика, защото нашата преподавателка ни натоварва изключително много и след 40 минути аз се чувствам напълно изтощена,
а 1-2 дни след това (ако съм направила всички комбинации) имам мускулна треска. Очакванията ми, поне за натовараването, се сбъднаха, защото исках да сваля някое и друго кило. Е, за един път в седмицата нищо не може да се постигне, но всички могат да ходят колкото пъти поискат. За аеробиката са необходими обичайните 10 присъствия на семестър. През цялата седмица има различни треньорки, които са на разположение от 9 до 17-18 часа. Изпитът се състои в това да изпълниш дадена серия от упражнения, които да си запомнил в съответния ред.

Колкото и приятно да е обаче изпълнението на тези упражнения, от друга страна е просто ужасяваща непоносимата миризма и мръсотия в залите. Призивът на тези, които искат аеробиката да продължава да е техният спорт, е залите и постелките да са по-добре поддържани и да има отопление през зимата.

Стефка Добрева

Още...

Арсенал пак ни заблуди, че може да постигне нещо


Тимът намери нов начин да се провали

Любителите на английския футбол знаят, че с пролетта идват кокичетата, затоплянето, птичките и провалът на сезона за Арсенал. Всяка година някъде по това време възпитаниците на Арсен Венгер са принудени да признаят, че и този път ще останат
без трофей, но твърдят, че са придобили много опит и следващата година имат амбиции и възможности за титли, купи и слава. Всъщност всеки следващ сезон артилеристите намират все по-жестоки начини да се самоунищожат, и то след като са заблудили себе си и околните, че имат реален шанс за нещо голямо.

Така стана и в сезон 2009/2010. Арсенал започна с гръмкото 6:1 срещу Евертън в първия кръг на Висшата лига. Новият централен защитник Томас Вермаелен се оказа прекрасно попълнение, отборът по традиция играеше красиво и резултатно, бъдещето беше светло. Облаците над Арсен Венгер се сгъстиха след тежката контузия на топ нападателя на тима Робин ван Перси. Въпреки, че холандецът щеше да отсъства няколко месеца, френският мениджър се отказа да търси нов нападател през зимния трансферен прозорец. Вместо това, Венгер заложи на датския стълб Никлас Бендтнер и докара
сърцетуп на феновете на отбора. През януари започна традиционната колебливост в резултатите на Арсенал и отпадане от Стоук Сити за купата на Англия. През февруари вече всички ги бяха отписали след като загубиха безславно в първенството от преките си конкуренти за титлата Челси и Манчестър Юнайтед.

И тук дойде неочакваната надежда за изстрадалите топчии. Въпреки няколкото тежки загуби, футболистите се стегнаха и започнаха да бият наред, възползваха се от грешките на Манчестър и Челси и запазиха третото си място в лигата, на минимална точкова разлика от първите две места. Някои дори ги обявиха за фаворити за титлата,
предвид лесната им програма до края и директния мач между Челси и Манчестър. Междувременно, Арсенал отстрани Порто в Шампионската лига след знаменито 5:0 в реванша. Всичко това накара привържениците отново да повярват, че това е сезонът на Арсенал. Отборът се надигна, когато беше паднал и изглеждаше готов на всичко.

Но лошият късмет на топчиите отново напомни за себе си и ги изправи срещу страшилището на Европа Барселона в четвъртфиналите на Шампионската лига. Превъзходството на испанския гранд беше смазващо и в двата мача, така че отпадането
от този съперник дори не беше възприето като чак такава трагедия. А и Арсен Венгер вече можеше да се концентрира върху титлата в Премиършип.

Склонността на Арсенал да се проваля се прояви в тежък момент – 5 кръга преди края на първенството, в мача срещу големия съперник Тотнъм. Артилеристите не бяха губили от този противник в последните 11 години, но точно когато трябваше да покажат шампионска игра паднаха с 1:2. „Дотук бяхме. Не можеш да губиш такъв мач, ако искаш да станеш шампион.”, призна Арсен Венгер. За да потвърдят тези думи, футболистите му направиха един от специалитетите си в следващия кръг – болезнена загуба от слаб отбор в задължителен за взимане мач. Уигън ги отвя с 3:2, след като 10 минути преди края резултатът беше 2:0 за Арсенал и те кротко доиграваха срещата.

Трагикомичната случка означаваше край на още една драматична за Арсенал приказка. Въпросът е дали бъдещето ще разкрие някакъв изход от този порочен кръг.

Тодор Ковачев

Още...