ЧЕСТНО...или нашата програмна статия

„Свободен вестник” е нашият отговор на обвиненията, че младите хора в България са незаинтересовани от случващото около тях.

Прочети повече>

неделя, юни 06, 2010

Фаталният брой

Юни е месецът, в който върху главите на студентите се изсипват ужасът на горещината, сесията и решаването къде ще се ходи на море. Екстра добавката този юни са приятните въпросителни, свързани с финансите на университета. Всеобщото нямане на пари не подмина Alma Mater и можем само да се чудим колко дълбоко ще бръкне тя наесен в нашите джобове.

Ние обаче сме свикали на всякакъв вид изненади и вече сме станали по-издръжливи и от хлебарки. Колкото и да ни режат парите, няма да ни скършат хатъра да вземем диплома с надеждата покрай нея да сме научили нещо полезно. Ще си вземем изпитите, колкото и да е разбъркан учебният план, и ако трябва ще ходим повече на работа, отколкото на лекции, за да имаме с какво да си платим наема.

И наивно ще вярваме, че когато дойде време нашите деца да кандидатстват, законът за висшето образование ще е влязъл в сила. И че когато внуците ни влязат в СУ, администрацията ще си върши работата и няма само да глозга бюджета и нервира студентите.

Тази вечер ние ще си спретнем втора абитуриентска вечер, в която ще броим с пълно гърло до 13. Защото въпреки всичко изкарахме 13 броя от този вестник, които заслужават да бъдат поляти. Бъдещето е неясно като това къде ще се събудим утре сутринта, така че пазете този брой - той може да е пореден, може и да е последен...

Галя Младенова

Още...

Започва “Литературата на XXI век”

На 19 май в зала 1 на Ректората се състоя първото събитие от проекта на Студентски съвет „Литературата на XXI век”. То бе под формата на дискусия с писателя Георги Господинов, автор на книгите „Естествен роман” и „Аз живях социализма”.

Събитието пожъна голям успех. Срещата започна с четене на последната пиеса на Георги Господинов – „Апокалипсисът идва в 6 вечерта”, за която той получи наградата „Аскеер”. Представянето бе на автора и две студентки от специалност културология в СУ – Милена Бербенкова и Ива Георгиева.

Проектът „Литературата на ХХI век” е създаден с идеята да популяризира съвременната българска литература. Той е дело на Студентски съвет и най-вече на председателя на Комисията по култура към съвета - Георги Гаврилов (Унгарска филология, 4-ти курс). Поради наближаващата сесия следващите срещи със съвременни български писатели ще продължат през новата учебна 2010-2011 година. Тогава трябва да започне и проект студентско дарение на книги в домове за сираци.

Ивайло Динев

Още...

AISEC вече и при нас

Френската международната организация AISEC (Etudiants en Sciences Economiques et Commerciales) помага на студенти от всички специалности да развиват своите лидерски качества чрез придобиване на професионални и практически умения и изграждане на мрежа от контакти по цял свят.

Софийският университе многократно е бил домакин на масови събития, организирани от AIESEC, като на няколко пъти ректорът проф. дин Иван Илчев е бил почетен гост. С неговата подкрепа, но най-вече благодарение на усилията на студенти от СУ, тази година се сформира стартова група, която ще положи основите на AIESEC в Алма Матер. Официално локалната секция се очаква да бъде открита през май 2011г., като до тогава ще се обособи и официалният й офис.

Организацията има шейсетгодишна история и работи в 1700 унивеситета в над сто страни по цял свят. Дейността й е ориентирана към организация на международни стажове и дейност в областта на глобални проблеми като международна търговия, предприемачество
и корпоративна отговорност. За последните 20 години организацията изиграва важна роля в българското общество като организатор на значими проекти като „Дни на кариерата”, „Черноморска програма за развитие на младежта”, "Бизнесът в действие". Чрез национални семинари, обучителни групи и управление на екипи, тя помага на много млади хора да открият и развият своя потенциал.

Косара Белниколова

Още...

„Японистика” чукна 20-те

Не знам за вас, но, когато бях мъничка, обичах да си измислям буквички, представяйки си, че пиша на някакъв древен и странен език. Днес една от най-добрите ми приятелки учи японистика в СУ. а аз изживявам детските си емоции чрез нея с всекидневни въпроси.

Какво по-точно означава да следваш японистика в нашия университет? На първо място не просто учиш един непонятен език, ами надникваш в културата и бита на страната на изгряващото слънце. Японско странознание, съвременен японски език – фонетика, графика, лексикология, японското литературознание, дори японски приказки са едни от дисциплините, които се изучават в първи курс, преподавани от невероятни професионалисти.

Колко път обаче е трябвало да извърви японистиката, за да се присъедини към семейството на ФКНФ? Лектори, преподаващи японски са идвали в СУ още през 1983г. и именно тогава – 83/84г. се основава катедра Японистика, след което по-късно прераства в секция. Но като отделна специалност японистиката се обособява чак през 1990г. Учила тя, потила се 7 години, кандидатствала и я приели редовно. До днес, когато навършва 20г. – възрастта на преобладаващата част от първокурсниците в СУ. И като един самоуважаващ се първокурсник го отпразнува подобаващо – тъкмо 3 дни, за да има „яли, пили и се веселили”.

Кога, къде? Тържественото откриване бе в началото на юни с тържествена церемония, Международна научна конференция „България – Япония – Светът” и Бункасай – културен фестивал, подготвен от студентите от специалността. Гости бяха професори от страната и света, както и представители от японското посолство.

Ако искате да надникнете в този любопитен свят, както възнамерявам да направя аз, може да се сдобиете и с юбилейния сборник, включващ доклади от конференцията “България - Япония - Светът”, както и студентски проекти. Очаква се той да бъде подготвен за печат до края на месец юни 2010г.

Моника Балабанова

Още...

Клуб “Дебати” дава поле за изява

Веднъж седмично в Техническия университет се събират група младежи, които дебатират за нещата от ежедневието. Те са студенти от СУ ”Св.Климент Охридски”, УНСС, ТУ - София , както и работещи млади хора от различни професионални области.

В началото участниците се учат на индивидуални речи по предварително зададени теми. Постепенно времето на подготовка преди представянето се намалява до 30 минути, след което започват истинските дебати. По този начин участниците се научават да говорят пред публика и развиват своята вербална комуникация. Днес те развиват своите умения върху „Карл Попър дебат”, „Американския парламентарен дебат” и други.

Всеки понеделник към 19.15 ч. те се събират в Ректората на ТУ-София. В зависимост от типа дебат, който са избрали, те са разделени на два отбора по двама или трима души. Темите могат да варират от „Баничката е по-добра от милинката” и „ДПС е едист-
вената българска партия” до „Това правителство ще изгради Студенски град като кампус” или „Това правителство ще разреши полигамията”. Ако темата е свързана с политиката на правителството, единият отбор играе роля ня правителство, а другият
на опозиция. Първо започва правителството, което дефинира проблематиката и дава своите аргументи, след това опозицията се съгласява или отхвърля дадената дефиниция,
оборвайки твърдението.

Дебатите продължават 40 минути, след което аудиторията и съдиите определят е победител. Всеки един от участниците получава оценка за участието си. Ако искате да се включите, посетете ги всеки понеделник в ТУ - София от 19.15ч. или станете членове в групата им във facebook - Клуб „Дебати”.

Свилена Грагданска

Още...

Парите, студентите и протестите



Приказка за едни 10 милиона лева...

В началото на настоящата година бюджетът на СУ беше намален с 6 млн.лева. Правителството реши, че може да „реже” още и допълнително намали финансирането с още 4 милиона. Всичко общо, дава сумата 10 млн.лева. Може би тази тенденция към намаляване на финансите на СУ щеше да продължи (докато бюджетът не се свие сам в себе си – като празен стомах на студент), ако не беше предприета една мярка. От нас.

11.05.2010 година Софийският университет „Св. Климент Охридски” излезе на протест срещу бюджетната политика на настоящото правителство към висшето образование. Той беше подкрепен лично от ректора проф. дин Иван Илчев, Академическия съвет на СУ, Студентския съвет на университета, студенти, учени от БАН и преподаватели. Основното искане беше свързано с това, да не се намаляват парите на университета. Просто за да може той да съществува.

Стълбите пред Ректората се изпълниха със студенти. Ректорът проф. дин Иван Илчев произнесе слово, в което открои причините за събитието. Студенти от театъра се търкаляха по стълбите, показвайки „светлото бъдеще”. И все пак присъстващите не бяха повече от 900-1000 (по моя преценка). Не искам да се меся в живота Ви, но в СУ учат хиляди студенти. Въпреки всичко СУ показа характер. Студентите носеха трансперанти с надписи „Стига сте орязвали бюджета за висшето образование”, „На пости не се живее и образованието не вирее”.

„Скръбна вест БАН 1869-2010, СУ 1888-2010”... Това беше посланието на един от надписите!

Как съкращаването на бюджета ще повлияе на студентите

Минус 10 милиона лева на първо място означава по-високи семестриални такси. Те могат да се покачат рязко и с много в опит на университета да намали дефицита си. Висшето образование ще стане недостъпно за мнозина от нас, ако това се случи. Просто таксите
няма да се увеличат спрямо възможностите ни, а спрямо нуждите на СУ.

Бюджетните съкращения могат да доведат до закриване на специалности. Страх ме е да мисля за стипендиите, чиито брой и размер заначително може да бъде намален (както знаем, през настоящата година намаляването на бройките стипендии се осъществи).

Учебните практики също ще пострадат сериозно. Да не говорим за студентски обмени, финансирани от СУ. В момента на подобен обмен може само да се надява някой, кандидатствал по европейска програма или по проект на чуждестранен университет.

Това е всичко. Дали проблемът ще бъде решен в полза на образованието? Това зависи от мен, от теб... от всички нас.

Страхил Василев

Още...

„FameLab” – науката може да бъде забавна


Христо Колев, студент по химия в СУ, спечели конкурса за млади учени „FameLab”. С увлекателен и образователен разказ за ензимите той завладя присъстващите в рамките на
три минути.

„FameLab” се провежда за четвърти път у нас. Идеята на организаторите е да се покаже, че науката не е пълна само със сложни формули и дълги определения, а може и да е забавна. Жури оценява научните таланти по 3 основни критерия – разбираемост, научност и атрактивност.

Следващата задача пред Христо е международният финал на „FameLab”. Той ще се проведе в Челтнъм, Англия през месец Юни.

Петя Каравасилева

Още...

Ще броят журналистите

На 27 май, по повод на традиционните майски дни на Софийския университет във Факутета по журналистика и масова комуникация се проведе кръгла маса на тема „Професия новинар – вчера, днес и утре”. Организатор беше катедра „История и теория на журналистиката”. Събитието може да бъде определено като преход към ежегодния медиен панаир, който се провежда във Факултета през декември.

Гости на кръглата маса бяха известни журналисти, преподаватели, докторанти и студенти, а обсъжданите теми повече от любопитни. Сред тях бяха бъдещ научно-изследователски проект за относителния брой на журналистите в медиите, тяхната възраст, работно време, „изгарянето” на журналисти. Имаше и теми с по-голям мащаб
като сблъсъка на институциите с медиите, тяхната собственост, плурализма, ролята на блогърите, мисията на журналистиката като цяло. В дискусията взеха участие имена като Огнян Стефанов, Милена Филчева, Здравка Константинова, Иван Бедров, Н. Петров и много други.

Амбициозният изследователски проект е насочен към събиране на точната бройка на заетите в медийната индустрия лица, съотношението с други наети работници, собствеността на медиите и модели за пазарната конкуренция. Очаква се изследванията и
тяхната обработка да приключат в началото на следващата академична година. Авторите на проекта търсят студенти – добролци, които имат желание да се включат. При желание може да се обърнете към проф. дсн Петранка Филева, p.fileva@mail.bg

Косара Белниколова

Още...

Богослов иска 117 720 лв. от Софийския


Историята на човек, който иска всеки желаещ да учи...без препятствия

Людмил Велчев е в инвалидна количка от 1989 година. Поводът да се срещна с него е искът за 117 720 лв., който е завел срещу СУ „Св. Климент Охридски”. Защото университетът просто не си е свършил работата по поетия ангажимент да приведе
сградите си в достъпен вид за хората с увреждания.

Той е роден на 15.3.1965 г. в София. Като всяко дете си е играел на фунийки и футбол. На 31.3.1989 г. претърпява автомобилна катастрофа и е в кома 12 дни. Единственото, което го спасява, е, че се е возил на задната седалка на джипа и е бил без колан. Оцелява, но остава с прекъснат гръбначен мозък и това променя живота му завинаги. Днес Людмил е в инвалидна количка, но се бори - бори се да не бъде смятан за различен и да не бъде в тежест на обществото.

Срещаме се в центъра на София. Той е с тъмни очила. Оказва се невероятно общителен - вижда ме и се засмива. Усмивка от радост - радост, породена от досега му с хора и радостта, че младите се интересуват от хората в „неравностойно положение”. Той не мисли, че е неравностоен на останалите, а напротив - изпълнен е с желанието да работи, да се самоиздържа. Невероятно емоционален е... „Не желая да разчитам на пенсия... бих бил полезен на обществото, не искам да живея на негов гръб...”. Нека само да подчертая, че пенсията, която държавата „щедро” му е предоставила, е „цели” 260 лева (с добавките).

По неговите думи държавата не прави нужното за инвалидите в България - тя не предоставя условия за нормалното им съществуване... дори създава условия за ненормално съществуване; идеята на финансовия министър Симеон Дянков е да се премахне пенсията за инвалиди.

Невероятно трудно е инвалид да си намери работа в „родината – мащеха” (така Людмил нарича нарича България). Днес той работи в Центъра за психологически изследвания. Има автомобил.

Но сега ще Ви разкажа за трудностите, които той е имал, докато е бил студент. Като теб. Да. В Софийски университет „Св. Климент Охридски”.

Людмил Велчев е приет в Богословския факултет на СУ през 1999 г., специалност богословие. Прекъсва заради недостъпността на сградата (успехът му е мн. добър 5). „Колегите ме носеха на ръце до последния етаж, за да мога да ходя на лекции”, споделя, взирайки се в мен. Той обаче губи студентските си права. През 2003 г. се опитва да ги поднови, но се отказва; няма промяна в условията. Следващият му опит да учи е през 2006 г. На изпита е занесен на ръце от колеги. Подава жалба до КЗД, но я оттегля след споразумение със СУ да се направят приспособления за инвалиди.

Успява да вземе писмения изпит през 2008 г., но огромната пречка се оказва самият богословски факултет, в който се провежда устният изпит. Сградата е недостъпна
за човек, който се придвижва с инвалидна количка. След като информира КЗД, е съставен констативен протокол.

Людмил води разговори за това с ректора проф. дин Иван Илчев; оказва се, че заради финансовите затруднения университетът не може в този момент да направи факултетите по-лесно достъпни. След това Велчев се обръща към Комисията за защита от дискриминация. Той е отправил молба до Софийски районен съд за компенсации в размер на 117 720 лв.

Събеседникът ми сваля очилата си... „Приятелите и връзката с хората ме карат да се чувствам жив. Но при срещата на непреодолим бордюр пламъкът за живот гасне”, казва той. Интересна е костатацията, която прави за членовете на обществото - за приятелите и човеците. Отдавна не бях виждал някой да се замисля върху всичко това. Благодарение на човеците около себе си той живее.

Дори и днес - години по-късно, проблемът с пълния достъп на сградите на СУ е нерешен – и сякаш оставен. Главната сграда на университета, в която се намират няколко факултета, е недостъпна. А все пак Ректоратът е лицето на висшето ни училище... Сградата на ФЖМК също е недостъпна (рампа има - тя води до партера. От там нататък път за инвалидна количка няма.). По същия начин стои положението и с Фармацевтичния факултет. И с още много други. Изключение прави Философският факултет, където достъпът е пълен - има външна рампа, удобни асансьори, до които се стига лесно, няма стъпала, стръмни и непреодолими рампи, стени и противопехотни мини.

Людмил Велчев не е единственият. Хората, които имат проблеми с придвижването, не могат да учат. Днес той се уповава на Църквата.

Силно си стискаме ръцете за довиждане. А в мен продължават да отекват думите му: „Когато човек губи, не знае какво печели. Когато човек печели, не знае какво губи. Просто. Това е хуморът на съдбата...”

Страхил Василев


Още...

Ни говорети тъй, много ва моля

На 17 май 2010г. в Софийския университет се проведе кръгла маса „Език, морал, отговорност”, организирана от Факултета по Славянски филологии. Събитието е посветено на изследванията на речта на българските журналисти и политици. Тези анализи са плод на наблюдения на студенти от специалността „Българска филология”, работещи съвместно със своите преподаватели ст. ас. Владислав Миланов и гл.ас. д-р Надежда Михайлова.

Факт е, че медиите влияят сериозно върху начина, по който говорят хората, затова филолозите смятат, че не е редно в ефир да се чуват думи като „ИжИдневници”, „да вА зАмолА”, „тЪз”, „тИории”, „да земемЕ” и много други. Тъжните изводи на студентите са, че речта на политиците е изпълнена не само с диалектни и нецензурни думи, но и с езикова агресия и много клишета, които не носят никаква информация на аудиторията.

В рамките на кръглата маса организаторите наградиха журналисти, които имат коректно отношение към българския език - Венелин Петков, Светла Петрова, Ани Цолова, Бойко Василев, Добрина Чешмеджиева и други. Някои от наградените споделят, че чистотата на езика е битка, в която ще продължат участието си, а други признават, че тази награда ги прави все по-чувствителни към грешките, които се допускат.

От своя страна ст.ас. Миланов сподели препоръките си към тези, които достигат до хората чрез силата на словото - преди всичко трябва да уважават езика, защото е показател за ценностната система на човека, както и внимателно да съобразяват подбора на изразните средства със ситуацията на общуване. Преподавателят изрази желание за достатъчно сили и екип, за да разширят наблюденията си върху печатните издания и радиото, както и върху езика на преподаватели.

Вяра Петрова

Още...

Една възможност за платен стаж тази есен

Не съжалявайте, че сте изпуснали сроковете за кандидатстване за бригади и летни стажове. Както винаги – ние ви предлагаме алтернатива. Изкарайте си едно чудесно лято и заминете на стаж есента. Как и къде – прочетете в тази статия.

Канадският институт Фрейзър обяви две позиции за стаж за периода септември – декември 2010. Самият институт е една от най-големите неправителствени организации, занимаващи се с проучвания и изследвания. Повече информация за дейността му можете да намерите на www.fraserinstitute.org. Институтът има стабилни традиции в обучението на стажанти.

И двете позиции са за офиса в Торонто. Първата е за място в центъра по изследване на здравната политика. Стажантът ще се занимава с изготвяне и обработване на проучвания, събиране на информация, писане на доклади и т.н. Необходимо е завършено икономическо
образование.

Втората позиция е за място в отдела за развитие. Там работата е по-свързана с политическа и икономическа дейност, маркетинг и мениджмънт.

Всеки месец Фрейзър институт ще ви плаща по $ 2000. Това, разбира се, не включва разходите за настаняване, храна и пътя от и до Канада, но организацията покрива служебните транспортни разходи.

Срокът за кандидатстване е до 30 юни, а документите, които трябва да представите, са CV, мотивационно писмо и кратък текст в рамките на 6 страници, който да покаже уменията ви за писане и обработка на информация. Кандидатства се само онлайн – формуляра ще намерите на страницата на института.

Информация за визи за Канада можете да търсите на координатите, посочени на www.zornica.com/Consulate/SOFIA_index.html.

Този вариант за стаж е добър, защото не е нужно да прекъсвате следването си – когато се върнете, още няма да е минала зимната сесия и ако сте ентусиасти, може да успеете да си вземете изпитите. Само в случай, че преподавателите ви са склонни да направят
компромис за присъствията ви по време на лекции и упражнения, разбира се. Успех!

Десислава Гичева

Още...

„Железният човек 2”

Тарада-дам-да-даааа! Излезе втората част на ,,Железния човек”. Семейни, политически, любовни, та дори и корпоративни проблеми се претлитат по такъв начин, че има само един човек, който може да ги предотврати. Какво се случва обаче, когато проблемите застигнат и него самия...?

Едва ли някой очаква филм за супергерой да е шедьовър, затова не можем да очакваме това от „Железния човек 2”. Важното е, че лентата притежава всичко, заради което да гледаш филм по комикс - ефекти, екшън, големи актьори, пресъздаващи любими персонажи и разведряващ хумор тук и там. Постигнат е добър баланс между тези съставки и филмът е свеж и приятен за гледане.

Има добро темпо и повече сюжетни линии и герои от първа част. Отново е отделено внимание на изобретенията на Тони Старк, но този път фокусът е и върху отношенията с баща му, и върху нуждата да се довери на други хора, за да успее. Сценарият не претендира да е прекалено сериозен и набляга на хумора за сметка на драматизма. Феновете на комикса „Железния човек” ще се радват и на препратките към други герои от вселената на Марвъл.

Кастът е внушителен, като отново Робърт Дауни-младши блести най-много. Този път сценарият му позволява да се разгърне още повече в пресъздаването на арогантния, безотговорен, но и гениален изобретател-милиардер Тони Старк. Мики Рурк също прави запомняща се роля и изглежда толкова искрен в злодеянията си, че остава докрай симпатичен на зрителя. Самуел Джаксън няма много екранно време, но самото му присъствие с превръзка на окото забавлява. Впечатляващ е и очевидният кеф, с който Сам Рокуел изиграва лукавия и некадърен конкурент на Тони Старк.

Няколкото екшън сцени също задоволяват напълно с множеството експлозии и въздушни
битки, а оръжията и роботите изглеждат респектиращо. Като добавим и добрия саундтрак с някои култови песни на актуалните у нас AC/DC, доброто настроение в киносалона
става почти сигурно. Особено ако очакванията не са твърде високи.

Тодор Ковачев

Създателите на ,,Железния човек 2” са имали идеята, че още през първата си седмица на екрана филмът ще събере огромни приходи. Железният костюм на Робърт Дауни младши обаче явно не успя да впечатли всички. Не може да не му се признае на Робърт, че може би е единственият мъж на планетата Земя, който изглежда добре в потник. Той играе самоуверено и внася на ролята онази плътност, която иначе тя не притежава. Все пак става дума за железния човек, а не Джон Наш. За съжаление добрият актьорски състав на филма е напълно пропилян. Появява се Мики Рурк – голям и страшен, дъвчещ клечка за зъби, обичащ разни папагали. Мога само да си направя асоциация с ролята му в ,,Кечиста”, където той играе (пригответе се за изненада) КЕЧИСТ. Симпатичната Гуинет Полтроу се превъплъщава в ролята на скромна руса жена, която чака Спайдърмен... извинете, Айрънмен, да я отрази. Това става чак накрая, като той я спасява от банда железни чудовища. Като заговорих за чудовища, не мога да пропусна Скарлет Йохансон. Тя влиза в кожата на мацка, която може да ти счупи врата с кутрето на левия си крак. Въпреки това тя изглежда не по-малко нелепа в опитите си да се прави на добра актриса. Като цяло нещата с ,,Железния човек 2” стоят така – талантливи актьори с тъпи роли и тъпи актьори с тъпи роли.

Относно ефектите – прекалено много ламарина. Да, знам, че става дума за филм, реквизитът на който се основава главно на железария, но мисля, че именно натрапчивото дрънчене накара господина до мен да излезе преждевременно от кинозалата.

Във филма имаше доза хумор. Но бягство от стереотипа на стандартната екранизация на комикс за супергерой не бе осъществено. Ако очаквате от ,,Железния човек 2” нещо повече от секси Робърт и секси Мики, хич не си правете труда да ходите на кино.

Десислава Желева

Още...

Принцът на Персия избухва


Изобщо не ме интересува дали компютърната игра „Принцът на Персия: Пясъците на времето” има нещо общо с филма. Аз, върлата противничка на приключенските екшъни,
останах очарована от него. Историята е интересно завъртяна и представена така, че човек да прикове поглед НЕ само в Джейк Джиленхол, макар че няма как да не признаем, че ролята на Дастан му пасна идеално.

Вече трета поредна седмица филмът е на челните места по приходи и гледаемост. И въпреки че на мен никой не ми плаща да хуля или хваля разни неща, искрено ще ви насърча да идете да гледате „Принцът на Персия”.

За незапознаните ще хвърля малко яснота в картинката. Царят на Персия има трима сина – двама родни и един осиновен. Това обаче не представлява пречка принцовете да бъдат третирани като равни. Зловещите интриги на неочакван злодеятел обаче целят да разкъсат здравата връзка между братята. Тронът на Персия е цел, към която се стремят прекалено много хора. За да го получат обаче те трябва да овладеят древната магия на пясъците на времето. Само тя би могла да ги върне в миналото, където човек стига да иска, може да промени определени свои действия. А с тях и ходът на времето. Ако ви е станало интересно дотук, значи съм ви анотирала историята на филма сравнително добре. Ако пък не – изобщо не съм ви виновна ;)))

Десислава Желева

Още...

МУЗИНИ


Почина легендата Ronnie James Dio

Вокалът на Heaven and Hell Роналд Рони Джеймс Дио не успял победи в битката с рака и е починал вечерта на 16 май, съобщават световни агенции. В съобщение пред Blabbermouth.net, съпругата на певеца Уенди заяви: “Днес сърцето ми е разбито. Рони почина в 7.45 ч неделя, 16 май. Много, много приятели и семейството успяха лично да се сбогуват с него, преди той да си замине от този свят. Рони знаеше колко много беше обичан от всички. Ние оценяваме любовта и подкрепата, която всички ни дадохте. Моля ви дайте ни няколко дни, за да се справим с ужасната загуба. Искам да знаете, че той ви обичаше всички и неговата музика ще живее вечно”.

Phuture Shock с нов албум

На 2 юни в Sofia Live Club Phuture Shock представиха новия си албум, озаглавен „In & Out. “ За да живеем пълноценно, трябват много любов и разбиране. Лесно можем да се изгубим, но всичко зависи от нас. Усилието си заслужава - Любов.” - така Деси се опитва да синтезира в няколко думи това, което я е вдъхновило за текстовете в новия проект.

Ясен се завръща в GravityCo


Николай Басков, несполучливо избраният втори вокалист на GravityCo, напусна групата. В момента той се е захванал с някакви други проекти, в друг стил музика, за които никой друг освен самия него не знае нищо. Междувременно GravityCo се опомниха и прибраха Ясен Захариев. Ние можем само да се радваме, защото очевидно групата се връща към корените си.

Десислава Желева


Още...

А къде беше Чехов?

Би било прекрасно да се каже, че с последната си постановка на „Вишнева градина“ покойният проф. Азарян е победил смъртта. За съжаление, третият му прочит на безсмъртната Чехова пиеса в Народния категорично не е сред шедьоврите в кариерата му. Въпреки добрата литературна основа, почти безупречната актьорска игра (огромни комплименти за Мария Каварджикова като Любов Андреевна, но Деян Донков доста преиграва в ролята на Лопахин) и внушителната сценография – нещо в тази постановка липсва. И това е точно магията на Чехов – магията, която имаше друга интерпретация на Азарян по големия руски класик – „Три сестри“ в Младежкия. Във „Вишнева градина“ от Чехов са останали само отделни висящи реплики и великият (няма друга дума за него!) Наум Шопов в ролята на Фирс – като символ на една завинаги отминала епоха.

Елена Геренова
Още...

АКО ви се чете

В края на май у нас излезе единственият роман на американския драматург и интелектуалец Артър Милър. Книгата се нарича ,,Фокус” и до голяма степен отразява светоусещането на Милър. Размазаните образи и перспективи, които заобикалят човек по време на цялото му съществуване, попадат във ,,фокуса” на действието. Което от своя страна се стреми да хвърли някаква яснота върху живота на главния персонаж, който от късоглед зрител на живота се превръща в негов основен участник.

„Връзки с обществеността на културни институции” е първото в България изследване върху комуникационните аспекти на културните институции. То е с практическа насоченост и предлага идеи за разрешаването на конкретни комуникационни “казуси”. Сред тях са дали може ли да се популяризира разпознаваем български символ, възможна ли е симбиозата на между изкуство и бизнес у нас и какви са перспективите за българската култура.

Романтичната интернет история на Еми Ротнес и Лео Лайке пък ви праща в съвсем друга дупка на кавала. ,,Седмата вълна” е симпатична книга, която ще се хареса както на по-непретенциозните читатели, така и на онези, които гледат предубедено на любовните романи. Този за щастие не е такъв. Виртуално-реалният привкус на книгата на Даниел Глатауер може да ви накара да се усмихнете. И да погледнете с очакване копмютъра си.. знае ли човек, някъде по жицата може да ви очаква голямата любов.

Десислава Желева

Още...

събота, юни 05, 2010

It’s sesia time!


Колкото и усърдно да я избягваме, колкото и да се молим тя никога да не идва, колкото и да се надяваме, че ще мине бързо и безболезнено, все пак Тя иде… Докато през последните месеци си губихме времето по лекции и се мотахме по упражнения, Сесията се подготвяше за нас и вече е в трепетно очакване да дойде нейният миг!!!

Въпреки че лесно мога да я проспя и да запълня книжката с „2, 3, 4 …”, като всяка уважаваща-себе-си студентка тайно се надявам за „6, 6, 6…”. Така че време е за много сериозно учене… Изпитът ми е след 2 дни и съм се взела сериозно в ръце:

08:00 – Ставане от леглото. Спах само четири часа, тъй като съседите от горния етаж правиха купон. И тъй като изключително много ми пречиха, отидох да се позабавлявам с тях… ще си поспя само още 5 минути и сядам да уча…

09:45 - Неее!!! Няма време за закуска. Слизам до кафето да си взема 3 в 1 и кола и почвам!!!

10:50 – В кафето срещнах Мария и тя ми разказа, че снощи Пешо и Светла от 37- ми блок са се забили в дискотеката. Леле, колко изпускам, докато седя да си уча в стаята!!! Трябва да звънна на Ели, да й разкажа всичко, защото тя преди ходеше с Пешо, а Светла й беше приятелка, но Ели тръгна с Емо, а той преди това беше с [...]

11:35 – Само да си проверя Facebook и почвам да уча...

12:58 – Във Facebook бяха качили скандални снимки от снощния купон!!! Танцувала съм била по масата и съм удряла по тавана, което според мен е долен монтаж, защото аз такива неща... Ааа, сега си спомням... Значи трябва да звънна на Георги да ги изтрие тези снимки, защото казах на гаджето ми, че си лягам и няма да ходя никъде;)

13:20 – Вече отворих учебника, извадих си различни цветове маркери, за да си подчертавам най-важното, принтирах си лекциите, които ми пратиха колегите, изключих си телефона, за да не се разсейвам и ... Ох, време е за обяд. Ще отида до Верчето от долния етаж да си направим сандвичи.

18:47 – Верчето нямаше хляб и отидохме до Фантастико. Срещнахме Светла и Ива и направо седнахме да хапнем дюнери. Оказа се, че до техния блок отварят ново кафе и решихме да видим как е. И после и Любо и Пешо дойдоха и ни поканиха да пием бира в тяхното общежитие. Аз отидох САМО защото една колежка живее до тях и мога да я помоля за съвет за една курсова работа.

19:05 – Тази вечер има промоция в любимата ми дискотека – бутилка уиски с БЕЗПЛАТЕН лед и безплатна тоалетна на маса с цели ДВА стола за 79 леваааа!!! Няма как да изпусна!!! ... Но нямам чисти дрехи. Отивам до пералните.

21:30 – Нямам никакво време!!! Трябва да се гримирам, да си изправя косата, да се обaдя на Мария да ми донесе нейните черни сандали!!!

22:45 – Забравих, че утре трябва да предам една курсова работа!!! Ще я принтирам и ще я дам на някой от моя факултет да я пъхне под вратата на преподавателката. Ох, цял ден не мога да си почина вече!!!

05:00 – Е, изпитът ми е утре – все още имам време да си науча ;)))

Ваня Богданова

По-полека с ученето


„Учете, деца, за едно по-хубаво бъдеще,” ни казваше едно време класната в училище.
Е, учих, но по-доброто бъдеще не се зададе на хоризонта. Учете, колеги, за едно различно бъдеще, ни казват преподавателите във факултета. Много благодаря, но този път с ученето ще бъда по- скромен. Има няколко начина да подходя към сесията, и аз избирам комбинирания – бири, компания, футбол/тенис и малко учене сутрин. Защото, ако съкратя някоя приятност за сметка на ученето, резултатът от успешно взетата сесия пак ще бъде същият. Дали ще зубря по цял ден, или ще отделям по два часа дневно, е все едно. Ще си взема изпитите.

Но идва един неприятен момент - в моята стройна програма трябва да се вмести и ученето. Не че имам нещо против самото учене, аз съм любознателен студент и обичам да чета и да уча нови неща, но сесията ме задължава да чета материи, които ми харесват толкова, колкото му харесват на Евгени Минчев жените. А това е вече проблем, мащабен и потискащ психическото ми равновесие.

Ставам разсеян, раздразнителен, апатичен, бирата не ми върви, или пък върви
плашещо добре, познатите започват да ме отбягват, а притеснените близки ме съветват да отида при GP-то и да си взема направление за санаториум. Така е винаги около сесия и аз съм свикнал. Свикнал съм и с издирването на литература за изпитите, издавана по времето на априлския пленум на компартията. Както и със забързаното, трескаво приготвяне на помагала (пищови) в последния момент. Мине ли сесията, си отдъхвам с облекчение. Животът пак си потича в обичайното русло – без изненади и непредвидими ангажименти. Пак ставам мил и контактен, усмивката се появява на лицето ми. Слънцето изгрява и светът светва за мен.

Но най-най големият ми проблем е свързан с методиката на самото учене вкъщи. Обичам да отлагам, обичам да си казвам, че време има, че ще успея да прочета и разбера пожълтелите страници на христоматията, общовалидна и непроменена за осем поколения студенти. Термини и понятия си играят на прескочикобила в главата ми, стегнатият
научно-академичен стил на архаичните книги ме потиска, зазубрянето на излезли от употреба словосъчетания опонира и влиза в остър сблъсък с младежката ми душа.

Всичко това, разбира се, е вярно, но, уви, сесията трябва да се вземе. Сега ми е паднало да се оплаквам, но някъде дълбоко в помътеното ми от учене съзнание, упорито се е загнездила мисълта, че изпитите трябва да се вземат. Точка.

Наум Мороз

Още...

При нужда от разхлаждане


събитие на месеца: лятната сесия

Както винаги, колеги, семестърът се изтърколи без да го усетим и острият трън на сесията вече е на милиметри от задниците ни. Кофти чувство, но няма как.

В такъв тежък момент помощта на най-близките до студента хора е ключова. В името на вземането на „изпита при оня гадния” мама и татко спират да мрънкат колко сте безотговорни, съквартирантите самоотвержено чистят и мият чинии вместо вас, гаджето написва няколко курсови работи и грижовно бърше потта от челото ви, докато се мъчите над книгите. Ето още нещо, с което приближените на неуморния учащ ще могат да му помогнат да не се затрие от ученолюбивост в горещите юнски дни.

Необходими нещица:
- една краставица;
- една кофичка кисело мляко;
- вода колкото прецените;
- една стиска копър (все тая генно или негенно модифициран);
- щипка сол;
- няколко скилидки чесън;
- шепа орехи;
- съд, който да може да побере горните
неща;
- лъжица;
- нож;
- огромна любов към студента.

И така, най-първо трябва да намерите някой да наглежда заблуденият ви студент и да го предпази от преучване. После нарязвате краставицата на дребни кубчета (може и да я настържете, стига да разполагате със стоката на лукса не много ръждясало ренде).

Изсипвате ги в гореспоменатия съд, пльоквате киселото мляко и разбърквате добре. После бавничко изсипвате водата и пак бъркате, за да не стане много бучкесто положението. Ако се изморите, схрускайте няколко ореха, за да имате сили да разкашкате чесъна и колкото ядки останат и да нарежете копъра. Заключително пак разбърквате всичко, овкусявате с олио и сол, охлаждате и носите на детето нещо охладително.

Поне докато изгълта течността, студентът ще забрави за формулите, книгите и колко е гаден оня професор. Ако ви писне да го гледате омърлушен, прибегнете до най- старата студентска течна 40-градусова панацея. Ако не друго, поне ще смъкне напрежението.

И нека не забравя най- важното – всичко ще мине. Дали тази сесия или следващата, ще ги вземете всичките. И дори няма да си спомняте за „оня гадния”.

Галя Младенова

Още...

Море по време на криза


Е-е-е, е-е-е-е-е. И замириса на море. Е-е-е, е-е-е-е-е. Да, да, ама не.

В днешни времена на тежки финансови кризи и още по-тежки финансови задължения тази морска песен се забива като нож в жадното за плаж и слънце сърце. Топлите месеци обаче идват, а с тях идва желанието за пясък в обувките и отнесени от вълните бански. И ако джобът ви е изтънял, а нощем бълнувате плажа в Шкорпиловци, имам решение за вас – вижте моите топли-топли пандишпанови идеи за това как да изкарате едно незабравимо морско лято в градски условия и не, няма нужда да ми благодарите, приемам само шоколадови бонбони и ванилов сладолед.

Вие обичате соленото море. Но тъй като то е далеч, бензинът е скъп, хотелите – и те, нищо не губите да си докарате морето вкъщи. Първото и най-важно – близко ви е и няма да въртите километраж. Второ – няма да плащате наем за стая, вие вашата си я ползвате толкова години и една стотинка не сте си платили за това. И трето – Черно море е общо, а това у вас си е само ваше!

Хубаво е поне да имате вана. Но ако нямате – не унивайте. Сигурна съм, че в някой килер грижливо пазите бебешкото си корито. Е, може да ви е малко тясно, но пък навява мили спомени. Водата от чешмата е студена, но пък е евтина. Ще си представяте, че се къпете сутрин рано в морето, когато водата още не се е затоплила. Ваната/коритото следва да бъдат изнесени на детската площадка в близост до местожителството ви, където има хем пясък, хем бурни деца, които да ви го хвърлят в очите, хем баби, които да ви обсъждат. Е, вярно е, че на истинския плаж баби-германки обсъждат телесата ви, а на детската площадка баби-партизанки обсъждат вашия курорт от подръчни средства в центъра на София, но това не бива да ви натъжава. Дори напротив – мотивирайте се! Тръснете два-три пъти със солницата във водата, разбъркайте хубаво, все едно вълноломът идва, вземете една маруля и си я резнете във водата на водорасли. А след употребата с малко оцет става салата един път.

Опънете хавлиената си кърпа без да ви пука, хем ще хванете тен, хем можете да си хванете и някоя самотна майка. Нищо не ви пречи да си вземете една бира за 60 стотинки, а за дамите - специален летен коктейл от компот от джанки (реколта 2006).

Вашето градско морско лято ще бъде хубаво, ако вие си го направите такова. Пък и кръчмите в града са същите като тези на морето – тарикатите са все едни, боят си е все един, водката – и тя. Хубаво нещо са летните почивки... Но преди да се впуснете в тях помнете най-важното – за да стигнете до ваканцията, трябва първо да прегазите сесията! Мачкайте наред! :)

Десислава Нeдялкова


Още...

Бистро „Любимото” – уютно кътче


Един хубав вторник след лекции с колеги решихме да „мръднем малко” от обичайните за нас бирарии и пицарии в района на Ректората към „Любимото”, което се намира на ул. Паренсов 25 (пряката преди Попа в посока Ректората > НДК) и да проверим защо е любимо.

Първото нещо, което ни направи впечатление, когато влязохме във вътрешния двор, беше интериорът – дървени масивни маси и пейки, чудна градина, която те кара да се пренесеш на някое тихо и спокойно място. Второто бе усмивката на сервитьорката, която ни посрещна.

За менюто може да се каже, че има всичко, което едно добро заведение предлага. Цените са нормални и не се чудиш какво точно да си поръчаш, за да се нахраниш, без да се разориш. Що се отнася до самата храна – може да задоволи всеки вкус. Ако нещо не фигурира в менюто, няма проблем. Кажете какво точно желаете да похапнете и готвачът ще го приготви. Храната е топла и вкусна и не чакате поръчката си докато умрете от глад. Голям плюс е, че „Любимото” си има страница в интернет, на която човек може да се осведоми за всичко - http://www.lubimoto.com/bul/page/home.html.

Какво друго да кажем? Приятна обстановка, добра кухня и любезно обслужване. Определено бистро „Любимото” вече е сред нашите любими места за похапване.

Жени Гутева
Още...

Хамбар в центъра на София


„Не съм виждала хамбар, ама това прилича на плевня.”

И то една от най-яките плевни, в които сте стъпвали. В „Хамбара” на никого няма да му направи впечатление, ако се поовъргаляте по земята като магаре, издавате странни звуци като пернат добитък или се напиете като прасе. Поне ще знаете, че сте се намирали в шашава арт обстановка, че пиенето е било скъпичко, но качествено, и, най-важното – пълно е с хора, които са по-чалнати от вас.

На ул. „6-ти септември” 22 (или просто в шестото ъгълче на малките пет кьошета) всичко си остава между 4-те паяжинясали стени и двете големи дървени фигури зад бара. Според легендите някога тук се е помещавала тайна печатница на Георги Димитров и до днес се е запазила романтиката от едно време. Единственото осветление са свещи, а вдъхновението е толкова концентрирано, че можете да го нарежете на кубчета. Ще се влеете в потока на хората, които са различни, мислят нестандартно и правят, пият и пушат това, което им харесва.

В малките часове на нощта можете да очаквате всичко – летящи бутилки от бира, предложения за нестандартни сексуални комбинации, запознанства със странни птици. Нашият съвет е да пробвате – опредлено е различно, забавно и не представява голяма заплаха за живота и здравето Ви.

Галя Младенова

Още...

Футболистите ни с титла в Истанбул и трети в София

Отборът играе срещу Русе на републиканско

Мъжкият футболен отбор на Софийския университет зае трето място в крайното класиране на студентското първенство в столицата. По този начин възпитаниците на треньора Георги Игнатов си извоюваха правото да продължат във фазата на директните елиминации на републиканското първенство, които ще противопоставят на футболния терен университети от цяла България.

Преди началото на пролетния полусезон нашите момчета имаха редкия шанс за първи път в историята на надпреварата да се преборят за титлата. В крайна сметка малко не им достигна да се окичат със златните медали. Без проблеми бяха регистрирани разгромни
победи над ВТУ (4:1), ВСУ (10:1), МУ (8:1) и НБУ (4:0). Дерби срещата срещу силния състав на АМВР завърши при резултат 1:1, като двата отбора си размениха по едно полувреме. През първата част „полицаите” откриха, но след почивката СУ изравни, а до края изпусна редица шансове да се поздрави с краен успех. Всъщност мачът, който решително препъна момчетата на Георги Игнатов беше срещу традиционно неудобния противник УАСГ, който тази година се свлече назад в крайното класиране. СУ загуби с 0:1, като изнесе най-безличното си представяне за целия сезон. Така в крайна сметка отборът на Алма Матер взе бронзовите медали – на две точки от втория НСА и на три от първенеца МГУ. Четвърти и също с промоция за републиканското остана ТУ. Победа срещу УАСГ на практика щеше да значи шампионска титла за тима на СУ, тъй като при равни точки с МГУ нашите имаха предимството от спечеления директен двубой с „миньорите” – 1:0 още в първия кръг.

Мъничко не стигна на момчетата да станат шампиони. Успехът наистина щеше да е сериозен и да остане в историята. Една конкретна грешна стъпка обаче им попречи. Отборът на УАСГ сяка беше подценен, настроението в колектива беше за лесна, рутинна победа и това се превърна в препъникамък за шампионските амбиции на нашите. При все това трябва да се признае, че втора поредна година СУ прави силен сезон и неизменно намира място сред челниците. Заслужават да бъдат отличени всички състезатели от ядрото на формацията – капитанът Станислав Губеров, вратарят Ивайло Драгиев, защитниците Димитър Ялъмов, Кристиян Бангеев, Живко Желев, Мариян Зоров, халфовете Димитър Чолев, Мартин Илиев, Благомир Александров, нападателите Светослав Кацаров и Ивайло Пантелеев, чуждестранното присъствие в лицето на Николаос Карикис, Трайче Пенков и Реджеп Йегит, разбира се наставникът Георги Игнатов и всички останали, записали повече или по-малко участие в срещите.

Тегленият жребий определи Русенския университет за съперник на СУ в плейофа на републиканското. Двубоят се игра след редакционното приключване на броя – на 28 май в Севлиево. Останалите двойки са МГУ срещу Пловдивски университет, НСА срещу ЮЗУ Благоевград и ТУ срещу ЕКИУ Пловдив. Победителите в тези двубои ще оформят финална четворка, а полуфиналите и финалът ще се изиграят между 1 и 3 юни в града под тепетата.

Като прекрасен завършек на редовния сезон и прелюдия към сблъсъците от елиминационната фаза на републиканското първенство дойде и триумфът на момчетата в ежегодния спортен фестивал в Истанбул. В груповата фаза бяха записани победи над домакините от Богажичи с 4:1 (с голове на Ялъмов – 2, Карикис и Камджилов) и над Сейнт Жозеф (Ливан) с 3:2 (Ялъмов, Губеров и Камджилов), както и равенство 1:1 (Кацаров) срещу университета на Гранада (Испания). В полуфинала беше преодолян тимът на Брашов (Румъния) с минималното 1:0 (Ялъмов), а на финала отново бяха повалени домакините от Богажичи след равенство 0:0 в редовното време и победа 4:2 след изпълнение на дузпи. Точни от бялата точка бяха Ялъмов, Губеров, Кацаров и Здравков, а вратарят Драгиев спаси две дузпи. Димитър Ялъмов се изяви като умел голмайстор с цели пет попадения в противниковите врати. Така в третото си участие на майския фест, след досегашни второ и пето място, СУ най-накрая се поздрави с отличието за най-добър отбор на турнира.

Така един успешен футболен сезон е към своя край, макар и да остава чувство на разочарование от изпуснатото първо място в столичното първенство. Но пък титлата в Турция ознаменува добрите игри на момчетата и даде надежди за призово място и на републиканското първенство.



Ангел Иванов

Още...

Културолог матира конкуренцията


На 17 май в клуб ресторант „Яйцето” се получи необикновено раздвижване и суетене – започваше ежегодният турнир по шах, организиран от Студентския съвет на СУ „Климент Охридски”. Уютният и същевременно тържествен вид на залата спомогна за приятното протичане на турнира. Желаещите да се включат бяха 49 и се оказаха повече от предвидените места. Въпреки това всеки получи своя шанс да се изяви пред черно-бялата дъска. В 16.00 часа часовниците бяха включени и ускореният шах започна.

Международни шампиони се оказваха лице в лице с аматьори, но именно това беше очарованието на състезанието. То продължи почти четири часа и завърши с най – напрегнатите последни четири партии, които определиха победителите. Призът гросмайстор грабна Христо Велчев, 4 курс Културология, след оспорвана партия с Владимир Тошев, 1 курс, Право. Третото място заслужено получи една от трите достойни представителки на нежния пол - Мария Владимирова, 1 курс Публична администрация,
следвана от колегата си от 4 курс Георги Матеев. Вечерта завърши с грамоти, купи и почерпка. Информация за пълното класиране може да намерите на http://students.uni-sofia.bg/.

Косара Белниколова

Още...

Фехтовката не е само за аристократи


Фехтовката в СУ няма нужда от реклама: всеки, който се е опитвал поне веднъж да стигне до заветните списъци с групите, знае, че местата за този спорт свършват за отрицателно време. И ако мотивите за решението ви са били, че хич няма да си давате зор, длъжни сме да ви разочароваме - фехтовката не е правилният избор за: хора със слаби колен, хора, които успяват да намерят и да се блъснат в единствения уличен стълб, хора, склонни към самоубийство, зиморничави хора (залата си пада студеничка), дезориентирани хора... Мъничка утеха: пишещата тези редове притежава всички гореизброени достойнства и не само, че не е убила никого (засега!), а и дори е отличничка с рапирата.

При все това, фехтовката в Алма матер има какво да предложи дори и на най-апатичните и предубедените – стига да се справят с откриването на залата (в стадион „Академик“ до зала „Фестивална“). До нея се стига като изкачите нещо като кула, която не е много добре осветена, но какво пък – знаем, че фехтовката е аристократичен спорт.

Като изключим няколкото дребни неудобства (като скосения таван и съблекалните в залата), занятията по фехтовка протичат много приятно. И двамата преподаватели – гл.ас. Филип Шабански и Жеко Маринов - са изключително разбрани и приятни личности, които освен, че ще ви запознаят с АБВ-то на спорта (като как се стои в правилен ангард, разликите между шпага, рапира и сабя, четири от основните защити, защо левичарите са по-привилегировани във фехтовката и още много), ще ви развличат със забавни истории. Ще разберете, че сценичният бой от „Дон Жуан“ в Народния е мислен именно от тях и че Деян Донков е истински запален по сабята (все още не сме го засичали в залата, но вие може да имате повече късмет). Ако идвате в някоя от следобедните групи (понеделник-четвъртък от 14 и 15 часа), може да имате шанса да се насладите на истински бой между преподавател и някой от напредналите ученици – вярно, не е толкова зрелищно като по филмите, но там пък има монтаж. А и е доста по-трудно. Но и вие няма да минете, без да се поизпотите: тренировката задължително
включва десетина обиколки на залата плюс няколкоминутна разгрявка. Ако все пак изберете фехтовката, няма как да сбъркате, защото излизането с усмивка и положителни
емоции от залата е гарантирано.

Елена Геренова

Още...

Европа е кръчма


Европа е кръчма. Кръчма, в която двама българи, литовец, англичанка и французойка с алжирски корени седят на една маса и говорят за свободата, Исляма, корана и демокрацията. После се скарват, смеят се, пият заедно. Не е ясно какво ги е събрало, но по някакъв необясним начин всички се чувстват у дома си на един диван на хиляди километри от родните си места.

Европа е Вавилон. Вавилон на обърканите идеи, мисли и на лутащите се като свободни електрони млади хора, тръгнали да опознават своята нова държава, прескачайки
спокойно племенните граници, които са окончавали света на техните дядовци допреди двайсетина години.

Европа е дискотека, в която двама пияни българи учат същите тези французойка, англичанка, литовец, а с тях и няколко случайно намерени италианци и испанци да танцуват...ръченица... Това беше третият ден.

Всъщност, всички тези хора се намериха по някаква странна случайност, включваща декадентски бар, много бира и дъждовен ден в Йорк. Двамата българи пътуват на стоп около Великобритания, момичетата са студенти, а литовецът се е съгласил да приеме българите да спят у тях. След тричасов нелеп и просташки бирен разговор между българите за с т о я щ а т а срещу тях французойка, тя най-накрая осъзнава, че те са идиоти и решава да ги заговори първа. "От къде сте момчета?" "Познай"- отговарям аз с възможно най-чаровната усмивка, която мога да направя след 6 бири. "Испания?", "Не", "Италия?", "Не", "Португалия?", "Не", "Хм....Аржентина?", "Не". "Не мога, предавам се", "От България сме". "България!? Че там не живеят ли високи руси хора с големи бели шапки?"... След това сядаме на масата им и се случва описаното в горния абзац. Идва и литовецът, с когото се скъсваме да говорим мръсотии за французойката на руски, безкрайно доволни от славянската следа, която ни събира. "Ета очен прекрасная пльоха" (не се сърдете за руския ми, аз всъщност не знам и дума руски, но след един определен алкохолен градус някакъв специфичен и неизвестен на западните учени център в мозъка ми се отключва и започвам да го говоря с лекота и особена образност). След това момичетата питат дали ще ги заведем на дискотека. Ние няма как да не го направим. И тъкмо когато всичко се подрежда по най-добрия възможен начин за нашите италиано-испано-португалски задници, ние измисляме пращяща от гениалност идея, достойна за всеки
потомствен сваляч, отраснал в Люлин или Обеля. Ще черпим момичетата. Въпросът е,
как обаче. Отиваме на бара - какво, какво..."четири двойни, чисти водки". Барманът ги
налива, щраква на касата и отсича: "30 паунда".

"Неееее, как 30 паунда? Като е толкова скъпо, няма да купуваме коли или сокове. Майната му". Носим финия си и изискан подарък на момичетата, които гледат водките си известно
време с недоумение, опитват ги... "Какво, по дяволите е това", "Е, как какво, чиста водка", отговаряме ние с невинно-глуповати усмивки. "Момчета, това е адски обидно... отвратително!" Ние се опитваме неумело да им обясним, че така я пием в България, че не сме искали да ги обидим, но неизбежно си връщаме образа на високите руси хора с големи бели шапки в очите на французойката. Катастрофата ни потапя в балкански фатализъм, изпиваме водките си на екс и решаваме да учим всички на ръченица. Скоро в дискотеката в Йорк се извива ужасяващо по формата и ритъма си хоро, към което се присламчват пияни италианци и испанци... После ни гонят от там, а момичетата си тръгват, изживели шока от нашествието на "новата Европа" и нейното фино оръжие за сексуално поразяване - двойна чиста водка.

Събуждаме се у литовеца. Отварям очи и се заслушвам в музиката, която кънти в кухнята. Чалга. Затварям очи. Отварям ги отново. Пак чалга.

"Братле, пиян ли съм още?“

Изтичваме до кухнята, където нашият литовец и германската му приятелка танцуват нещо подобно на тиролски танци, а от лаптопа гърми гласът на Ивана. След това ни готвят закуска, докато литовецът обяснява, че иска да има топки, големи колкото кокоши яйца... После слушаме Тони Стораро и Горан Брегович. Щастието е пълно. Снимаме се с кофа за боклук, на която пише Йорк, германката ни изпраща до спирката, прегръща ни и... отново на път. Странно нещо е пътят, предвид последните ни срещи. Всъщност, предвид повечето ни срещи.

Ако искате да разберете какво се случва през останалата част от пътешествието, посетете http://napredinagore.blogspot.com/.

Петър Станчев


Още...

Плис - плис хороскоп

Овен: Той обича пътешествията и приключенията. Да се излежава на плажа по цял ден за него е истинско изтезание. По-лошо от това е само ако се налага да учи за поправителната сесия през септември. Овенът има нужда от простор, разнообразие и откривателски елементи в почивката си. Затова му препоръчваме да отиде в някоя затънтена балканска местност или на екзотично пътешествие в джунглите на Южна Америка. Пожелаваме му да изживее приключението и по възможност да се върне жив и здрав през октомври.

Телец: Идеалната почивка за него е вкъщи. Няма нищо по-хубаво от ставане в 13.00, хапване на корем без да се бърза за лекции и всякакви други дивотии, следобедна дрямка, последвана от следобедна закуска, а след това приятна вечерна разходка в парка. Ако не стигне до парка, телецът е удовлетворен и с разходка до близкия магазин за сладолед. Все пак истинската кулминация в неговите забавления е приятна вечер сред приятели, музика и приказки. Дълбоко в душата си той е романтик от битов тип и знае как да превръща
баналното ежедневие в незабравими мигове.

Близнаци: Папараци, папараци! Те вече са се запасили с батерии за фотоапарата, билет до някоя европейска столица, за чиито архитектурни забележителности са изчели всичко в ин-
тернет, брушурка „10 местта, на които задължително трябва да се снимате” и огромна доза ентусиазъм. За близнаците не е достатъчно да отидат и да видят. Не, те трябва да направят и купища снимки. Първо, защото са много разсеяни и имат нужда от припомняне къде са били миналата година. И второ, така задоволяват другата своя страст – обясняването с часове на всеки, готов да ги слуша, тая снимка откъде е, какво е това на нея, какво се правили преди и след като са се снимали, защо небето е в тоя странен цвят, а спомних сега, че тогава бях с жълтото яке... сещаш се, онова, което си купих...

Рак: Романтичнен круиз ще е вашата ваканция мечта. Фин морски бриз ще раздвижи нежните кътчета на душата ви. В него се улавя лек приключенски привкус, но не прекалено, за да не ви горчи и да разваля удовоствието. И от вас не се иска нищо друго освен да се наслаждавате на момента. Не е нужно да си цапате ръцете, да се морите
в обикаляне напред назад. Лежите по цял ден и чакате величествения залез, който да щракнете, за да си го качите на десктопа през октомври. Хакуна матата!

Лъв: За лъва - нищо по-лошо от хотел пет звезди на брега на морето с басейн, сауна, джакузи и собствен минибар. Той е цар, живее по царски и дори когато си почива не смее да се освободи от своята царственост. Препоръчваме му една седмица в Лас Вегас – градът на кралете, където може на воля да изхарчи последните пари от последната си стипендия, да се ожени царствено за една нощ за някоя нощна кралица с фалшив диамант на пръста.
Важното е да има какво да разказва после на колегите.

Дева: За нея е важно всичко да е добре планирано и организирано още от март месец. Планински, морски, чуждестранен курорт – за нея няма голяма разлика. Тя ще си прекара на всякъде по един и същи начин. Девите приемат всичко буквално и за тях почивка значи
да си лежат, да си четат някое списание и да си почиват. Нищо повече, нищо по-малко. Хората около тях трябва да се погрижат за спокойствието и комфорта им. Девита са си заслужили отдиха.

Везни: Те обичат романтичните пътешествия. Но за разлика от раците, те имат нужда да им се случват нещата, не просто да им се наслаждават. Ако им се отдаде възможност, те биха посетили някой екзотичен карнавал, където ще се слеят с тълпата и ще се забавляват до припадък. Друга добра възможност е пътуване до Венеция, където задължително ще преобърнат някоя гондола в желанието си да видят какво има долу в канала.

Скорпион: Не му личи, но той е върл купонджия. През цялата година скорпионите са изключително сериозни и отговорни в ученето, но дойде ли юли, нещо им става. Те пощуряват и в главите им са само дискотеки, нощни къпанета, партита до зори и какви ли не други щуротии. Когато на всички други вече им се спи, краката ги болят или просто са изчерпани от идеи какво да правят сега, скорпионът тепърва се е завихрил. Ако не можете да му смогнете на темпото, няма значие. Той и сам може да си направи купона.

Стрелец: Ето още един купонджия и приключенец. За него купонът никога не е спирал, но лятото му дава така желаната свобода да стегне куфара и да запраши по пътищата. Стрелците обичат да пътуват в колата си. Те са като сраснати за нея. Тя ще ги откара там,
където е купонът. За да се забавлява стрелеца най-важното е около него да има хора, много хора, на които той да разказва шантавите си истории. Ако това се случва и докато фучи със 100 км/ч по магистралата, със свалени прозорци, надул музиката до дупка, значи е
намерил истинското щастие.

Козирог: Ваканцията той ще прекара по един изключително забавен за него начин. Ще се забие в рибарския магазин, където ще прекара дни наред в подбирането на идеалните за
стръв кукички и каквото още там му е нужно. После ще прекара още няколко дни, обикаляйки в пустошта около реката на село, за да намери онова обетовано парче земя, където рибата ще кълве, а хората няма и да посмеят да стъпят. Останалата част от почивката си ще прекара там сред спокойствие и тишина, отдаден до край на изкуството
на риболова. Важното е да е съвсем сам, присъствието на друго човешко същество просто накърнява съвършенството и хармонията на природата. Наслука!

Водолей: Това, което иска водолеят, е безплатен пропуск за всички възможни концерти, кинопрожекции, фестивали и т.н. Дайте му култура, но нека е шумна, завладяваща и сред търпата. Водолеите обичат да бъдат сред хора, но не и да си пилеят времето в разглеждане на някаква мъртва история, обикаляне по чукари и гори, обръщане от кълка на кълка на плажа. Те са купонджии, които обаче подбират купоните си.

Риби: Традиционното море е идеално за тях. Романтични и изтънчени, рибите ще се насладят докрай на спокойната почивка на брега на морето. Да събират мидички, да се разхождат по плажа, да се повозят на виенско колело – това ги връща в детството и ги
зарежда с положително настроение за октомври.

Денка Колева

Още...

вторник, май 04, 2010

Георги Марков е убит заради репортажите си


Христо Христов е журналист във в. "Дневник". Работил е във в. "Демокрация" (1990-2000) като съдебен репортер и разследващ журналист. Специализирал е в английския в. "Гардиън" (2002) и в Международния център за журналистика във Вашингтон, САЩ (2004). Автор е на документалните книги "Секретното дело за лагерите", "Държавна сигурност срещу българската емиграция", „Двойният живот на агент „Пикадили”, „Тайните фалити на комунизма”, „Империята на задграничните фирми”, „Тодор Живков. Биография”, „Убийте „Скитник”. Сценарист е на документалния филм на БНТ "Досиетата "Скитник" (2001). Носител е на наградите: "Паница" (за най-добро журналистическо разследване за 1999 г.); Наградата на асоциация "Разследващи журналисти", фондация "Гардиън" и Център за развитие на медиите; "Черноризец Храбър". Разговаряме с него по повод 32-годишнината от смъртта на българския писател и дисидент Георги Марков в Лондон през 1978 г.

Кой уби Георги Марков?

Георги Марков е убит от българската Държавна сигурност по нареждане на тогавашния генерален секретар на БКП Тодор Живков. Операцията, както става ясно от много разкрити през последните няколко години документи, е с подкрепата на КГБ. И по принцип една такава сложна операция не може да бъде извършена ― още повече в чужбина, още повече в такава държава като Англия ― без благословията на Съветския комитет за държавна сигурност.
Бих добавил, че убийството на Г. Марков е част от тогавашната политика на БКП, с която се преследват инакомислещите не само в средите на българската емиграция, а и сред средите на БКП. Това е специфична част от политиката на комунистическата партия и също така намира известно сходство с политиката на съветските лидери срещу противниците на комунистическата власт.

Защо е убит?
Според документите Георги Марков ― след като заминава и напуска страната след ’69 г. и в продължение на няколко години се устройва на Запад (всъщност по това време той иска само да се опита да бъде писател на Запад, да публикува своето творчество) ― българската държава и тогавашните управляващи отказват да му удължат срока на пребиваване и по този начин го правят насила емигрант. Той започва да се изявява по най-големите западни радиостанции, които режимът пък определя като най-големите проводници на идеологическа диверсия в страната. Той започва работа в българската секция на ВВС и е сътрудник в „Дойче веле”, а след това и на, така, най-сериозната радиостанция по онова време, приемана от комунистическия режим като заплаха за устоите на комунистическата държава ― „Свободна Европа”. И така, в крайна сметка, едно от гениалните му произведения е „Задочни репортажи за България”, които в продължение на повече от три години „Свободна Европа” излъчва. С тях той се утвърждава като най-сериозният политически противник на управлението в България и специално на Тодор Живков, по простата причина, че по това време едноличното вече управление на Т. Живков в България е в своя апогей. По това време в България за разказване на политически вицове се отива в лагер, изселва се, влиза се в затвора. Има огромен страх, насаден в българското общество за казване на истината за управлението на БКП и специално на Т. Живков. И една от особеностите на „Задочните репортажи” е, че в една поредица от 11 предавания Г. Марков описва личните си срещи с Т. Живков след средата на 60-те години. Това са срещи, трябва да уточним, не на присъствието на Г. Марков в ловна дружинка (защото той никога не е бил ловец и не е присъствал в ловната дружинка). В ловната дружинка на Т. Живков са допускани само най-близките от неговия кръг, с които той е споделял тази привилегия на комунистическия режим. А са едни такива срещи с част от българската интелигенция по това време, на които срещи Живков е проучвал как се възприемат различни негови решения, политики и негови изяви сред интелигенцията. Миналата година издадох и една нова биография ― бих я определил като нова и най-пълна биография на Т. Живков ― и в нея също могат да бъдат намерени интересни доказателства за това по какъв начин чисто психологически е управлявал Живков, т.е. неговия психологически профил. Да направим паралел, че всъщност тези 11 беседи, тези 11 предавания за срещите на Г. Марков с Т. Живков, в които той между другото е описан не само с отрицателните си черти, а и с положителните си, това държа да го подчертая, всъщност дава не онзи преувеличен образ, в който се съдържа култът към личността на Т. Живков, а напротив ― един човешки образ. Образ на един човек, който е имал дълбока интуиция. Който всъщност разбира, че оставането му на власт зависи единствено от отношението му и възприемането на политиката на Москва, на това, което казва Москва. И до ден днешен този образ на Т. Живков си остава най-пълният и най-точният, още повече че Г. Марков е един от малцината, да не кажа един от малкото хора, които си позволяват да коментират личността на Т. Живков и да прави характеристика на неговия профил като политик, като управляващ.

Кога са образувани разработките срещу Георги Марков в ПГУ, ВГУ и Шесто управление?
В документалното проучване, което извърших преди няколко години, и в оцелелите от архива на ДС материали, много точно се изяснава, че първата разработка срещу Г. Марков е открита около 1,5-2 г. след неговото заминаване ― именно през ’71 г. ― и това е разработката на VI управление на ДС, което е създадено през 1967 г. за борба срещу идеологическата диверсия. Всъщност това е политическата полиция. И целта на тази разработка е да се направи опит Г. Марков да бъде върнат в България. След като той вече е обявен за невъзвращенец и малко след като е образувана разработката, той е осъден задочно като „враг на народа”. Вероятно по това време е образувана разработка и във II главно управление на ДС. Няма много сведения за тази разработка, но има документи, които показват, че такава е имала. Тя се е водела към Софийското градско управление на МВР, а то седи под шапката на II главно управление. Събирани са различни материали. И всъщност най-важната разработка срещу Г. Марков под псевдонима „Скитник” е образувана към 1973-74 г. в I главно управление, но тя става особено актуална именно през 1978 г., когато Г. Марков започва да излъчва разказите за своите срещи с Т. Живков по „Свободна Европа”. И тогава разузнаването е активирано и по документите си личи, че тази разработка многократно е обсъждана с представителите на контраразузнаването в I главно управление на КГБ, т.е. на съветското разузнаване, което по това време се ръководи от Олег Калугин. Той потвърди всичките тези неща. Документите, намерени в българския архив, потвърждават, че тази разработка е била една от основните, която е обсъждана многократно при посещенията на представители на българското разузнаване в КГБ.

На 26.12.1972 г. Георги Марков е осъден по чл. 108 и 101 за „предателство” и „противодържавна дейност”. Какво е щяло да стане, ако писателят се бе върнал в страната след тази присъда, както негови близки – по волята на ДС – многократно са го увещавали?
ДС даже е правила неуспешни опити за неговото отвличане (но той е бил твърде предпазлив), и то чрез определени негови близки, с които той се е срещал на Запад. Правен е опит за неговото отвличане от Виена, но той разбира, че не трябва да ходи на една от срещите. Това, което би му се случило, може да се определи само с едно изречение: че задочната присъда е щяла да стане ефективна и той е щял да лежи 6,5 г. в затвора.

Какво точно означава понятието „невъзвращенец”?
Това е термин, с който комунистическото управление определя онази част от българските емигранти, които са предпочитали живота на Запад. И тъй като за младото поколение е малко известен фактът и от днешна гледна точка той звучи невероятно, но само с решение на ДС човек е можел да напусне България.

Но официално това не е било така? Официалният ред не е бил такъв. Това е било на втори план.
Не, напротив, виза се е давала с разрешение на „Паспортен отдел”, в който документите се предоставят от един от ръководителите на ДС. Дълго време за това отговаря ген. Мирчо Спасов. Така че за „невъзвращенци” са обявявани всички онези, които са предпочитали свободата или просто живота на Запад. Защо България е била оградена с телена мрежа? Защото Вие знаете какво става в ГДР в периода между ’61 и ’63 г.: няколко милиона източногерманци напускат страната и комунистическият режим в ГДР и Москва се виждат принудени да изградят Берлинската стена, с която се забранява на хората да напускат. Те живеят в лагер реално. За България между другото Георги Марков има едно определение: „Да живееш под похлупак”. Много точно го казва в една от частите на „Задочни репортажи”. Това са „невъзвращенците”, това са „враговете на народа”. А по-късно се стига дотам, че Политбюро на БКП нарежда на МВР да определи режима и отношението към българската емиграция. Това е едно секретно решение от 1977 г., с което на ДС се нарежда да определи кои са българските емигранти, лоялни към режима (т.е. хора, които не се занимават с политика, хора, които са избягали, успели са да направят бизнес).

Като Борис Арсов?
Не, не. Борис Арсов е „враг на народа”. Такъв емигрант е...

Но и Вие обяснявате, че той фактически не е бил чак толкова опасен?
Той не е опасен, обаче създава емигрантска организация (б.а.―Български революционен комитет), която пък е предпоставка на ДС да пробва един от своите методи, а именно „мокрите поръчки”. И тъй като той е сравнително неопитен, сравнително възрастен български емигрант, операцията срещу него е реализирана брилянтно.Разбира се, не трябва да се подценява факта, че ДС е действала изключително мръсно. Употребявам тази силна дума, защото в случая с Борис Арсов, за да бъде той убеден да не се съпротивлява, му е връчено писмо, прихванато от сина му, с което те го уверяват, че ― като се върне в България ― няма да падне и косъм от главата му. Това е изключително мерзко поведение на ДС. Та това е „невъзвращенец”. Това са хората, които всъщност са искали да бъдат свободни и които са критикували комунистическия режим.

Как си обяснявате нараняванията на Владимир Симеонов по лактите, коленете, врата и челюстта, констатирани от д-р Руфъс Кромптън при аутопсията на българина?
Ами това е един случай, който много малко е разследван. За съжаление няма големи възможности за разследване, но това е един емигрант, който почива при странни обстоятелства две седмици след случая с Г. Марков в Лондон. Той също работи в българската секция на ВВС и в едно интервю, което аз направих за книгата „Убийте „Скитник” за случая Г. Марков, се оказа, че д-р Руфъс Кромптън (патологът, който е извършил прегледа на тялото на Г. Марков) се е произнесъл по аутопсията и на Владимир Симеонов. И в това мое интервю заяви, че той имал странни белези около врата, което не кореспондира с описанието, че е паднал по стълбите. Намерени са две чаши. Изобщо тогава тези два случая рефлектират много остро върху вътрешната сигурност на Великобритания и на тогавашните управляващи, защото тези терористични актове (специално като говорим за Г. Марков, погледнато от британска страна) са пробив в тяхната национална сигурност. Това, което стана между другото след случая с Литвиненко, е показателно и затова, че след случая с Литвиненко през 2006 г. Скотланд ярд беше вероятно пред политически натиск. Бяха активизирани и да работят за изясняване на случая Г. Марков.

Сега води ли се следствие за смъртта на писателя?
Водят се две следствия. Едното започва във Великобритания още след смъртта на писателя, а другото през ’90-а година в България, което също продължава. Но тук бих отворил една скоба, че през 2008 г. тогавашният следовател по делото Андрей Цветанов направи предложение делото да бъде прекратено. С едно подготвено заключение, абсолютно некомпетентно, че едва ли не британските лекари са виновни за смъртта на Г. Марков, като не дава никакво обяснение за присъствието на тази сачма. Между другото български специалисти по съдебна медицина се произнасят по документите, предоставени от Великобритания относно лекарските заключения за смъртта на Г. Марков, и те също потвърждават, че той е отровен и най-вероятно отровата, която е използвана, е рицин. И никой не е могъл да го спаси, дори и да са знаели, по простата причина, че никой не разполага с антидот на рицина. Рицинът е употребен, защото той не оставя следи в тялото, от които може да бъдат извлечени антитела за такъв антидот. Така че тогава, през 2008 г., Великобритания съвсем официално отправи изявление към българската държава с молба да не се прекратява това дело и бяха намерени едни законови вратички, с които то беше продължено. В момента се изпълняват редица следствени поръчки от страна на Скотланд ярд и всъщност те са основният двигател това да се случи, защото българското следствие е ограничено. То няма и тази мащабност на работа, а донякъде и желание, защото бяха сменени следователи. Между другото Андрей Цветанов беше сменен като следовател в резултат на едно открито писмо на фамилията (б.а. ― семейство Маркови) до главния прокурор, с което се искаше неговата смяна, защото той беше подминал най-важните доказателства за участието на ДС по този случай.

Защо Сергей Голубев и Владимир Крючков и досега не са разпитани?
Не, те са разпитани, и то от британска страна. Мисля, че и от българска страна са разпитани, но задочно. Това е като да подготвиш един въпросник и някой да отговори на тези въпроси, както едно задочно интервю: Вие да ми дадете въпроси и аз да отговоря.

Знаете ли какво се съдържа в техните показания?
Не, това е следствена тайна. Почти сигурно те отричат това участие, но има един такъв свидетел като Олег Калугин. Пак повтарям, намерените в българското разузнаване архиви потвърждават, че разработката „Скитник” многократно е обсъждана със съветското разузнаване, и то през ’77-а―’78-а година. Това е, което и той обяви публично. Между другото той е дал показания на българското следствие, които потвърждават българското участие.


Възможно ли е 18 г. след процеса срещу о.з. ген. Владимир Тодоров за унищожаване на ДОР „Скитник” ген. Любен Гоцев и полк. Мичо Генковски да бъдат подведени под наказателна отговорност за лъжесвидетелстване?
За да бъдем точни, процесът се води само срещу ген. Владимир Тодоров. Другите двама, които споменахте, те са свидетели. Ами има давност за лъжесвидетелстване и тя е минала. Още когато се добрах до доказателствата, че те премълчват: и Любен Гоцев своите срещи във Великобритания, на които първият въпрос, който се поставя, е случаят Г. Марков. Премълчава за това, че още през ‘78 г., когато британският посланик по това време Джон Клоук пита: „А има ли материали в архивите на българските специални служби за Георги Марков ?”, той никога не отговаря по този случай. Самият ген. Владимир Тодоров предлага една невярна версия за своето присъствие на една определена дата (б.а. ― 29.01.1990 г.), в която е взето делото. По-късно се потвърди, че той е подписвал резолюции същия ден и е присъствал на Колегиума на МВР.

Как тълкувате отказа на президента Желев, след отказа на Иван Татарчев, да предостави досието на „Пикадили” на Великобритания и Дания и защо липсва паметната бележка за срещата му с посланиците на Великобритания и Дания, ген. Бриго Аспарухов и Ани Крулева на 29 септември 1993 г.?
Ами по първия въпрос, това е ключов въпрос, който ми задавате, за действията на тогавашния президент Желю Желев. Както съм и описал в своето документално разследване, той е могъл да предаде и на своя воля тези документи. За съжаление, той не го прави и в резултат на това се губи дирята, губи се ключов момент за продължаване на това разследване. Той оставя просто това решение да бъде взето от главния прокурор. Главният прокурор, г-н Иван Татарчев (аз направих едно кратко интервю с него), той изобщо не си спомняше за тези неща. Каза ми, че вероятно така са му докладвали, но аз съм склонен да поддържам тезата, предложена от съветника на президента Желев Румен Данов, че всъщност ДС е направила необходимото да повлияе тези документи да не бъдат предадени както от страна на Ж. Желев, така и от страна на главния прокурор Иван Татарчев. Между другото смятам, че и президентът Ж. Желев, и следващият президент в лицето на Петър Стоянов можеха да останат в историята, ако бяха предали тези документи, но за съжаление това не стана. А иначе защо липсва паметната бележка? Ами архивът на президенството по времето на Ж. Желев е изключително оскъден. Просто не е водено архив. Това, което е предадено в Държавния архив, са някакви спорадични срещи, връчвания на медали на някакви посланици ― изобщо няма този ред на нещата, така че тя липсва. Но тази среща е потвърдена в интервютата с Ани Крулева, която е присъствала, с датския посланик Клаус Ото Капел и със самия г-н Бриго Аспарухов.

Кой е свидетелят „Х”, предупреждавал лично Никола Марков за предстоящото покушение срещу брат му?
Ами това е един български емигрант, чрез който ДС се е информирала. За съжаление аз не съм споменал неговото име и съм го определил по този начин, тъй като фамилията на Г. Марков има определени задължения, които е поела към него, а именно за неразкриване на неговата самоличност. Но тъй като Г. Марков се е движел в изключително тесен кръг (той не е общувал с българските емигранти в Лондон, изобщо в Англия, в Германия пак се е срещал с много малък брой хора), когато ДС започва разработката за неговото физическо отстраняване, търси близки хора, които да могат да събират информация за неговите пътувани и т.н. И всъщност този господин „Х” се оказва много близък до брата на Г. Марков Никола Марков.

Защо не му е осигурена защита по време на следствието за смъртта на писателя, след като твърди, че има доказателства за плана на ПГУ да ликвидира Г. Марков и след като на Олег Калугин е предоставена такава защита?
Ами много ми е трудно да Ви отговоря, защото този въпрос трябва да бъде зададен на президента Желев. Моето обяснение е, че просто това беше един период, в който се оказа, че всички, които са писали лъжи срещу вече починалия писател Г. Марков през всичките години на прехода (с което повторно се опитаха да опетнят името му), са агенти на ДС, които навсякъде пишеха, че Г. Марков също е бил агент на ДС. Забележете мерзостта: агентите на ДС правят активни мероприятия, за да всеят смут в обществото и така да внушат това съмнение, че, ето, Г. Марков не е чист, че той има вземане-даване с ДС. Всички президенти, които са се ангажирали с този случай, имам предвид и Желев, и Петър Стоянов, едно от първите неща, които са питали компетентните органи, е дали Г. Марков действително е агент. И това обяснява факта. Може би всеки е искал донякъде да си пази политическия имидж, отколкото притеснението, че едва ли не може да се оцапат от някакъв такъв момент. И по тази причина този свидетел не е използван рационално.

Защо Георги Марков не получава британско гражданство?
Една от задачите на разработките срещу Г. Марков (и на VI управление, и на разузнаването) е той да бъде компрометиран пред съответните органи. И как да бъде компрометиран: да се подскаже, че той е изпратен на Запад с извършването на задачи. Всеки елементарен анализ на това води до следните въпроси: действително ако Г. Марков е изпратен на Запад, какъв агент може да бъде, когато той отива да работи в една българска секция на ВВС? Каква информация може да дава оттам? Той нито движи сред политическия елит на Великобритания... Това не е агентурен апарат, както са „Великолепната петорка” на съветското разузнаване, проникнала в МИ-5, във Външното министерство на Великобритания, във „Форин офис”. Така че тези приказки, че Г. Марков бил някакъв агент и така нататък... Напротив, документите, които ми бяха предоставени, след като беше осъдено разузнаването, показват, че разузнаването ни е разполагало със сериозна агентура в българската секция на ВВС, а най-истинската информация за Г. Марков се получава от сестрата на един от българските емигранти, която отива в българското посолство и разказва за Г. Марков неща, по простата причина, че тя иска да бъде пуснат нейния син да пътува до Великобритания. И дава информация, която българското разузнаване няма как да я събере, тъй като то няма агент, който да я събере. Всички документи показват, че разузнаването не е успяло да проникне в тези вражески централи, особено в „Свободна Европа”, да не говорим за ВВС, което може би трябва да класираме на второ място. Просто имало си е съответни проверки и т.н. Просто Г. Марков е характерен със своя свободолюбив дух, а за да получиш британско гражданство, се извършват много специални проверки. Имам бивши колеги от ВВС, които са ми обяснявали, че там се проверява всяко пени откъде си го взел и т.н. И затова се получава така. Аз предполагам каква е била реакцията на Георги Марков, когато са му задавали подобни тривиални въпроси: той е махнал с ръка. Вероятно. Така си го представям, защото от неговия характер това трябва да се очаква. Та в тази част разработките на ДС са успели. В това съм убеден.

Има ли в момента действаща заповед за арест на Франческо Гулино?
Не мога да Ви кажа. Нямам информация от следствието. Това може да го каже само следствието. Но много интересно би се получило, ако Великобритания го издирва или обяви неговото издирване, защото от неговия профил става ясно, че ако той е жив, което също не се знае, и бъде заловен (той е такъв човек, който веднага ще сключи сделка, защото той винаги е сключвал сделки; и с ДС е сключил сделка), ще предпочете да не бъде съден, а да разкаже една истина, благодарение на което веднага ще му бъде сменена самоличността и той ще си намери много по-добър начин на живот, отколкото да обикаля и да се крие вероятно в някоя от страните на Европа. Той ще направи такава сделка и тогава вече ще стане много сериозно. Не е изключено това. Не го изключвам, защото този случай показва, че с паметта на една такава фигура, с която българите би трябвало да се гордеят изключително много ― ТОВА Е ГЕРОЯТ ОТ ЕПОХАТА НА КОМУНИЗМА, КОЙТО НИЕ ТРЯБВА ДА ОБЯВИМ ЗА НАЦИОНАЛЕН ГЕРОЙ, ― истината няма да бъде потулена. Аз си мисля, че в чест на неговата памет този случай ще има развитие. И то може би най-изненадващо ― нещо, което никой не очаква. Защото, забележете, докато провеждах своето документално изследване на архивите на ДС, тезата беше, че всичко в архивите било унищожено; че Г. Марков бил агент на ДС; че българските служби не се занимават; че защо му е на Т. Живков да убива такъв човек; той не се е занимавал с такива неща и т.н. Но всеки, който прочете биографията на Т. Живков, ще види белезите на неговото еднолично ръководене, на това, до каква степен се е засягал от хора, които му противоречат. И аз тук ще напомня едно открито писмо на Петър Младенов от 1989 г. (той е външен министър, политик, който дължи цялото си израстване на Т. Живков), в което пише, че не е съгласен с управлението на Т. Живков. Той знае, че Москва вече готви смяната на Т. Живков, и там в това открито писмо до членовете на Политбюро той казва: „Всички знаем характера на Тодор Живков и ако се случи нещо с мен или с моето семейство, да знаете каква е причината”. Това става през ’89 година. Така че какво да говорим за един Г. Марков, който е трябвало да щракне с пръст само Тодор Живко, и ДС да впрегне всичките си възможности, да пръсне хиляди средства за заглушаването на един глас, който е казвал истината.

И все пак Гулино ли е физическият убиец на Марков?
За съжаление аз нямам достъп до всички архиви. Много от нещата са унищожени, но след като прочетох неговото досие, процентът на съмнение се увеличи многократно. Всъщност въпросът по какъв начин той участва и дали той е физическият извършител на тази операция, трябва да бъде изяснен от Скотланд Ярд. И това трябваше да стане през ’93 г. Но всички опити след това показват, че той е изключително пазен, целта е била да не се дадат документи, защото след това не се е знаело „как ще се разплете чорапът”.

Да, но Вие все пак сте намерили документи, в които се посочва, че „Пикадили” е изпратен в Лондон да неутрализира „Скитник”.
Това е доказателство. Обаче в една съдебна зала съдът ще иска конкретни вече указания. И затова българското следствие е споделило тази информация през 1992-93 г. със Скотланд Ярд, за да може именно на базата на негов разпит, на събиране на допълнителни доказателства, да се установи каква е неговата роля. Какво е направил, след като е бил разпитан Франческо Гулино? Ами той продава всичките си имоти в Дания и напуска страната незабавно. Той е подготвен за този разпит, който му се провежда. Той е подготвен в неговото дело: многократно (при всяка среща с него) е подготвян как да се държи, когато попадне в такава сложна обстановка. Той отрича, отрича абсолютно всичко. Това е, между другото, една теория на Кин Филби (той даже успява първия път да заблуди и МИ-5): тотално отричане на всичко.

И после го изпускат от Дания, тъй като нямат доказателства и основание да го арестуват?
Не, напротив, чакат се тези доказателства.

Но не ги изпращат.
Да, и той използва тези няколко месеца и тази съпротива. През ’93 г. аз бях абсолютно наясно какво става в държавата: това беше неразграден комунизъм. Това е време, когато управлява правителството на Любен Беров с мандат на ДПС.

Как тълкувате думите на Петър Увалиев, който казва пред Румяна Узунова, цитирам го, че „тъмни емигрантски сили” са убили Георги Марков, а пред Любомир Левчев в преносен смисъл казва, че Георги Марков се е самоубил?
Петър Увалиев е една много интересна фигура, за която аз съм отделил няколко страници от своето изследване. Той е имал, за разлика от Г. Марков, среща с резидента на ДС в Лондон Димо Станков (самият Димо Станков в свойте мемоари го признава). Между другото Петър Увалиев е бил воден на отчет в I главно управление и той също е бил смятан за вражески емигрант, но за разлика от други български емигранти, той използва една такава близост с дъщерята на Т. Живков Людмила Живкова, когато тя специализира в Оксфорд. Помага й в много от нейните искания и щения по време на престоя си в Англия, в резултат на което, за разлика от много други емигранти, му е позволено безпроблемно и без да тежи на него гилотината на разследването заради неговото предаване „50 минути с Петър Увалиев”, му е позволено не само да дойде тук, той дори осиновява българско дете. Както Димо Станков казва: „Той в процеса на време смекчи свойте критики към България”. Той никога не е критикувал Т. Живков. А между другото...

Се среща и с Кюлюмов.
Да, тук той е под наблюдение и т.н. Той е бил изключително умен и в никакъв случай човек за подценяване, така че той използва тези контакти за собствени нужди. За разлика от Г. Марков, който категорично отказва да възприеме указанията да се върне, така както му дават отначало. Но това, което той казва, се използва многократно след това, включително и през годините на преход (когато все още не бях публикувал тези документални свидетелства), за да се продължава това активно мероприятие, че, ето, Георги Марков може би е бил убит от българската емиграция. Ама кой ще го убие с такава сачма? Това са елементарни разсъждения. В интервюто, което направих с Любомир Левчев, там той много точно изяснява някои неща и...

Е, една секретарка ли е поводът да се скарат?
Не, това са лични отношения, които аз само съм ги споменавал, заради които става разрив между Увалиев и Г. Марков. Трябва да се знае, че повечето от българските емигранти, които са заминавали за Великобритания, са търсили съдействието на Петър Увалиев и той е оказвал помощ и т.н. Но Георги Марков много бързо не се съобразява с едно, бих казал, наставническо поведение от негова страна, защото той е със свободен дух, той гори от жажда да се докаже и ― нещо, което опровергава твърдението на Увалиев ― е самият факт, че Г. Марков е първият и единствен български писател, чиито пиеси години наред са поставяни на британска сцена. Без връзки, без някакви двустранни културни споразумения. Нещо повече: през 1974 г. той печели приза на Театралния фестивал в Единбург. Това е нещо, което ако някой български творец сега го направи, веднага ще го дадат в новините. А през ’69―’70 г. името на Г. Марков е заличено. Защо? Той е български гражданин, той е български творец.

Как повлиява на дейността на I главно управление „Положението за работа на разузнавателното управление”, прието през 1973 година от Политбюро?
Ами това е един устройствен документ, който е приет от Политбюро и в който документ е утвърдено, че разузнаването вече може да извършва т.н. „остри мероприятия” срещу т.н. „вражески лица” в трети или капиталистически страни. Това, преведено на нормален език, означава: разузнаването да може да извършва саботажи, отвличания и убийства срещу такива лица. И Г. Марков е едно от тези лица. Между другото в едно интервю с д-р Руфъс Кромптън той сподели: „Абе ние тука намерихме сачма”. Това е основно нещо, това е артефакт, който не може да бъде отречен, защото аз му зададох въпроса: „Какво щяхте да заключите, ако не бяхте намерили тази сачма?”. И той каза: „Ами щяхме да заключим, че той е отровен от неизвестна отрова”. И каза: „Кой знае колко други хора са избити, без да разберем.” Защото не са намирали доказателства.

Ще Ви прочета нещо. Никола Марков казва: „Следствието удари в стена не защото липсват доказателства, не защото няма отговорни, а защото много бивши комунисти бяха оставени на отговорни постове”. Димитър Бочев споделя същото мнение. Димитър Инкьов казва: „... и не е случайно, че мафиотските и силовите групировки се състоят от бивши ченгета и хора на ДС”. Вие казвате: „...да се стигне до сегашното положение, когато хора от бившите служби чрез фирмите си оказват влияние върху бизнеса и политиката”.
Кои са тези хора и тези фирми и какво е тяхното влияние върху бизнеса и политиката?
Ами това е цялата тази паралелна власт, която ДС създава след промените в България, тъй като в България не е проведена декомунизация, не е проведена лустрация, и това дава възможност на ДС и на комунистическия елит да трансформира своята политическа власт в икономическа. Това, което прави Комисията по досиетата сега с оповестяването на агентурния апарат на ДС, подсказва къде са ключовите хора.

Къде са?
Ами къде са? Навсякъде са. Навсякъде: в политиката, в медиите, в икономиката. Аз с нетърпение чакам да обявят агентите във ВУЗ-овете, защото това са хората, които формират мнението на младото поколение. Навсякъде са. Това показват проверките.

През 2008 г. изтече 30-годишният срок на защита на секретните документи на МИ-5 по случая. Опитахте ли да се сдобиете с тях?
Не могат да се придобият, понеже следствието беше продължено. Няма начин. Няма, иначе веднага щях да ги поискам.

И ген. Димитър Луджев, и адвокатът на ген. Владимир Тодоров Симеон Цаков казват, че секретните материали по случая „Марков” са изнесени от архива на МВР, но не са унищожени. Предполагат, че тези 16 тома се съхраняват в частни депа от бивши служители на ДС и казват, че срещу големи суми пари се изваждат оттам определени дела. Вашият коментар?
Силно се съмнявам, че досието на Г. Марков се съхранява. По простата причина, че това е било опасното даказателство, с което определени бивши фигури на ДС щяха да бъдат изправени на съд през ’90-’92 г. Вероятно обаче много от материалите от тези срещи с КГБ по този случай ги има. И Москва знае. Истината много по-лесно би станала явна, ако КГБ беше открила своя архив.


Александър Марков
Снимка: Красимир Юскеселиев

Още...