ПОГЛЕДИ,
подсвирквания, подмятания - здрасти, как си, маце, к*вооо, ооо, како и така нататък. Работници от строежа, роми, батковци, чичковци и други. Те са навсякъде около мен, всеки ден, непрекъснато. Вървя напред, правя се, че не чувам, не се обръщам, не отговарям, гледам в земята, ускорявам крачка. От всеки гнусен тип, който се приближи до мен в автобуса, ми става лошо. Прибирам се и веднага влизам в банята. Мръснишките погледи вече дори не ми правят впечатление. Надявам се само, че и следващия път ще ми се размине, че този път е било само поглед, само леко барване по задника. Следващият път обаче, кой знае...
Аз не се нося като фолкпевица на участие. Не съм си извадила всичко, дето го имам, или не чак толкова на показ. Не държа да привличам всички погледи, като вървя по улицата.
И въпреки това всеки ден се намира по някой доста неприятен тип, дето да ми подхвърли „Ей, малката, ще те скъсам...”, от което ми иде да потъна в земята от срам, от чувството за обезчестяване и мръсотия от неприятните думи. Толкова е гадно това усещане, примесено със страх, ярост, отвращение, неприязън. Иде ми да побягна, да се обърна и да го цапардосам, да се обадя на баща си, на гаджето или полицията. След няколко минути вече съм забравила. До следващия ден, когато покрай мен минават една групичка цигани (извинявам се, ако някой се обижда на тази дума), и ме обливат с подобна помия от думи, звуци и мръснишки усмивки.
И въпреки това всеки ден се намира по някой доста неприятен тип, дето да ми подхвърли „Ей, малката, ще те скъсам...”, от което ми иде да потъна в земята от срам, от чувството за обезчестяване и мръсотия от неприятните думи. Толкова е гадно това усещане, примесено със страх, ярост, отвращение, неприязън. Иде ми да побягна, да се обърна и да го цапардосам, да се обадя на баща си, на гаджето или полицията. След няколко минути вече съм забравила. До следващия ден, когато покрай мен минават една групичка цигани (извинявам се, ако някой се обижда на тази дума), и ме обливат с подобна помия от думи, звуци и мръснишки усмивки.
Сякаш като правят това, аз ще се обърна, ще се почувствам поласкана, ще се зарадвам, ще се усмихна, ще се заприказваме. Сякаш така показват на приятелите си или на себе си колко са велики, дори и да са едно нищо. И докато на мъжката част от читателите може де им стане смешно, че жените могат да се чувстват така само от един поглед, то на други места по света могат да те осъдят за това. И има защо. Ние все още знаем какво е чест, какво е достойнство, как да се държим на положение, докато вие отсреща се смеете и продължавате да подхвърляте мръсотии. Унижението пред самия себе си като че ли е нещо, което не познавате. Уважението към другия като към човешко същество – също.
После жените били лесни.
После жените били лесни.
Като живееш в такъв град, какъвто е София, като си студентка, млада, симпатична, нямаш кола, нямаш възможност всеки ден да се прибираш с такси, се сблъскваш с такива ситуации всеки ден, всеки час, в 280, в 94, трамвай номер 5, на спирката, на улицата, пред входа. Страхът, че ако ти се случи нещо, няма да можеш да се защитиш, може да се окаже пагубен.
Какво мога да направя? Да си седя вкъщи и да излизам само по светло; да си нося газов пистолет; да си хвана някой по-як чичко с кола?
Ами приятелите и познатите ми, на които всяка втора дума е секс? Докато бяхме в гимназията беше забавно, защото на всички им бушуваха хормоните. След това тези закачки стават нормални, защото говоренето за секс в днешно време е дори понякога необходимо.
Ами приятелите и познатите ми, на които всяка втора дума е секс? Докато бяхме в гимназията беше забавно, защото на всички им бушуваха хормоните. След това тези закачки стават нормални, защото говоренето за секс в днешно време е дори понякога необходимо.
Но когато на зряла възраст при разговор с един мъж най-интересното, което може да ми каже, е някаква напълно самоцелна и неуместна сексуална шега, и когато виждам в кръвнишкия му поглед само тази мисъл, то този човек може само да ме отврати или да ме изплаши.
Вербално изнасилване също звучи смешно, често дори не обръщаме внимание на такива неща, но в някои случаи това може да нанесе непоправими последствия. Познавам момиче, което заради такова поведение на наш познат се моли никога да не роди син. И не само го казва, може би наистина ще направи всичко възможно, за да не се случи. При такова положение не можем да обвиним държавата за демографския срив. Можем да виним само себе си. Защото дори да не проявяваме подобен тип словесна агресия или пък поведение, си затваряме очите, когато това се случва около нас. Значи сме виновни.
Мъжете могат да се оправдаят с това, че ние ги провокираме с външния си вид или предизвикателно поведение. Ние жените можем да се оправдаем, че сме по-слаби и ни е страх.
Мъжете могат да се оправдаят с това, че ние ги провокираме с външния си вид или предизвикателно поведение. Ние жените можем да се оправдаем, че сме по-слаби и ни е страх.
Истината е, че вие се отнасяте с нас като със сексуални играчки и ние започваме да се държим като такива. Обвинявате ни, че сме к*ви, и ние започваме да се държим к*венски с вас. Колкото мъже с вулгарен език, толкова вулгарни жени.
Това не е омагьосан кръг, а спирала, защото ние не просто си подаваме топката, а даваме пример на тези, които идват след нас. Даваме тласък на това, което ще бъде.
Заглеждайте ни по улиците, не се притеснявайте, но ни гледайте с добро, за да ви гледаме с добро и ние.
Това не е омагьосан кръг, а спирала, защото ние не просто си подаваме топката, а даваме пример на тези, които идват след нас. Даваме тласък на това, което ще бъде.
Заглеждайте ни по улиците, не се притеснявайте, но ни гледайте с добро, за да ви гледаме с добро и ние.
Ваня Богданова
Няма коментари:
Публикуване на коментар