Вавилон?

Истанбул е град със собствен ритъм – колите са западни марки, сградите не са много по-различни от тези в Европа, има много паркове, само вместо църкви стърчат джамии. Но не гледката може да впечатли претенциозните туристи и в частност мен. Впечатляващи са динамиката и логиката на този различен свят.

Ако трябва да опиша Истанбул с две думи, бих го нарекъл „функциониращ хаос”. Може би сте останали с впечатлението, че българските шофьори са груби, безцеремонни и безразлични към правилата на пътя. Прави сте, но родния манталитет няма правото да се нарича „ориенталски”. Просто защото в Турция колата не спира дори когато се очертава сблъсък с пешеходеца. Светофарът има символична функция. Странното е, че сблъсък между мен и турци в коли нямаше, не се стигна и до критични ситуации. Просто защото действията на водача подсказват: „няма да те блъсна, но не искам да спирам заради теб”. По-наглият минава пръв. Но с това се свиква бързо и безболезнено (в повечето случаи). Нещото, което превърна престоя ми по истанбулските улици в ад е един уникален и самобитен навик на хората, въртящи геврека (не продавачите на гевреци, те също са много, но изглеждат безопасни), а именно – та геврекаджиите не ползват клаксоните си в критични ситуации. Използват ги НЕПРЕКЪСНАТО и без конкретна причина. Както каза един от гидовете ни – те иначе не могат да карат. А когато колона от около 10 таксита колегиално нададе вой до небето, изреченията с участие на „бакшиш” се превръщат в клетви, израз на справедливо сексуално възмездие над родата на усмихнатите шофьори, които ни махат (туристи сме, могат да ни излъжат в цената).

И като казах „цена”, има една дума, която би улеснила престоя ви в Турция – „таман”. Използва се, когато дадена цена те устройва. Навсякъде в южната ни съседка клиенти и търговци се пазарят, обикновено етикети с цена няма. Пазарлъкът не е обиден за продавача – осмисля се като изкуство. Странно е как човек, поставил си за цел да ти вземе максимално много пари е склонен да ти направи и неразумна отстъпка без съществена причина. Когато нямах точни пари просто ми предложиха да взема... мисля, че беше някакво сокче... безплатно. Вероятно ще помня тази дреболия дълго. Такова нещо не ми се беше случвало. Странно, нали? Не, че не ни мамеха... просто лавирането около нормата е нещо естествено за тези хора. Не са тесногръди и това е прекрасно. Не са напълно почтени и това е ужасно. И все пак, хора всякакви – Истанбул има около 15 милиона жители.

Наргилето придоби популярност и в България, но друго си е да отидеш в ориенталско заведение в град, създаден за гуляй. Отношението е различно. Когато компанията е от 30 души, персоналът ще оформи диваните така, че да сте „на една маса”. Ще обслужват, та пушек ще се вдига (не само от наргилетата). В това се крие тайната на рахата. Да не вършиш нищо. Когато човек си почива, почива истински. Усещането е приятно. Не знам доколко се спазват човешките права в Турция. Но се почувствах като човек.
Не бих се нагърбил да отсъждам дали хаосът на ориенталския свят е добра система. Но е нещо различно. Моите уважения.

Николай Гергов