Първи юни

„Какво е сексът за Майкъл Джексън?” Отговор: „Детска игра.” Не е смешно. В парламента доскоро имаше осъден педофил. Колко са депутатите педофили не е толкова важно - те са най-много 240. Случаите на извращения в домовете за сираци получиха своята популярност, журналистите, които се занимаваха с тези въпроси още са поп?. Обществото ни обаче не се разтърси толкова, че да си вдигне задника и да направи нещо. Може би трябва да дефинирам понятието „общество”. Свестните хора в него все още съществуват, но... рамо до рамо с изроди. Така че ние не сме едно общество - ненавиждаме се. Някои се смятат за по- добри от другите, други мразят по-добрите от тях. Общото между двата подвида е, че си го изкарват на потомците си.

Родната история дава на родителите два самобитни примера за израждане на личността у едно дете. Няма да обяснявам защо родителите не бива да използват децата си, за да реализират собствените си амбиции. Никой няма да види себе си в тази графа. Но тези, които малтретират своята кръв (честно, според вас шамарът бой ли е?) си знаят какви ги вършат. И съвестта им е гузна. Няма чак такова голямо значение дали пребиваш или чукаш отрочето си. Който го прави - камък сянка да му пази. Боклуци, и внуците ви няма да са по-добре от вашите деца. И така до безкрайност. За вас няма спасение освен куршума.

А тези, които рядко се сещат, че имат дете... ако попадате в тази графа, моля преживейте духовно прераждане и се променете. Да имаш дете е най-голямата отговорност, това май се оказва шаблон. Но все пак трябва да се следват някакви шаблони. Иначе се отклоняваме достатъчно, за да не се върнем в правия път. И в случая страда друг- невинен, дете.
Та какво може да се направи? Най-вече да ни пука. Не само по празници - днес почитаме децата, утре народните будители, а пенсионерите се разхождат до Бузлуджа. Или сме хора, или сме отрепки. Деца, страхувам се за вас. Не търсете метафора. Говоря сериозно.

Николай Гергов