Димитър Янчев (21 г.) е роден в града на липите - Стара Загора. Средното си образование завършва в Руска езикова гимназия СОУ „Максим Горки”. В момента следва за първа година „Международни икономически отношения” в Шанхай, Китай.
Защо реши да следваш в Китай, а не в България или в друга европейска държава, както правят много от твоите връстници?
Защото икономическото развитие на Китай върви с много бързи темпове. Страната предлага добри условия за обучение на студенти, а и лично за мен това е най-доброто място за изучаване на специалността, която бих искал да следвам – „Международни икономически отношения" на китайски и английски език. Китайският език ще ми бъде от полза за създаване на бъдещи контакти и бизнес цели. Все още ми е малко трудно, но с времето езиковата бариера сама ще изчезне. Освен това, смятам, че има достатъчно български студенти в по-развитите европейски държави. Голяма част от тях дори не подозират, че азиатски страни като Китай предлагат много по-добри условия за чуждестранни студенти, въпреки различията в културите. Относно България – на нея все още й липсва най-важното – уважение и доверие в отделните институции – и тук не става въпрос само за образование.
Какви бяха първите ти впечатления от китайците? Какви хора са те? Успя ли вече да създадеш стабилни контакти с някои от тях?
Китайците са същите като нас – изключително любезни и гостоприемни. Отнасят се с голямо уважение към всеки чужденец. Помагат ни при решаването на проблеми от всякакво естество, за което само можем да благодарим. Относно стабилните контакти – времето ще покаже дали съм успял да създам такива.
Разкажи ни малко повече за града, в който живееш. Какво е характерно за Шанхай?
Аз съм щастливец, че живея в град като Шанхай. Намира се в източната част на Китай – една от най-бързоразвиващите се области в целия свят. По неофициални данни - в момента в града се помества 20-милионно население. Също така, има около четири хиляди небостъргача, сред които Телевизионната шанхайска кула, както и много красиви забележителности, фабрики, заводи – нали ти казвам – тук животът върви със 100 км./ч. Нямаш и една секунда, лишена от каквито и да е изживявания.
От какво естество са най-често срещаните проблеми, с които се сблъсква чуждестранният студент в Китай?
В самото начало наистина трябва да има човек, който да ти помогне с адаптацията – хората, транспорта, университета, магазините, заведенията, маниерите. Ти самият също трябва да си помогнеш - оправните хора нямат никакви проблеми, те са като пластелин – моделират се според всякакъв тип ситуации и хора. Няма нерешими проблеми тук. Хората имат доста грешни схващания за тази държава. Не е толкова страшно и трудно, колкото изглежда. В много отношения да следваш в Китай се оказва по-лесно, отколкото в голяма част от предпочитаните европейски държави, на чието образование се доверяват много чуждестранни студенти.
Трудно ли се учи китайски език? Какви трудности най-често срещаш?
Китайският е един от най-трудните езици, но не е чак толкова страшно. Говоримо се учи лесно. По-трудно ми е с йероглифите, но ако си лягаш и ставаш с учебника през повечето време, няма да имаш проблем. Какво да ти кажа - език като език. Нали хора го говорят – значи не е невъзможно. Човек трябва да има желание постоянно да върви напред. Тогава нищо не би му било трудно.
Какви са средните месечни разходи на един чуждестранен студент в Китай?
Зависи в коя част на Китай се намираш. В по-големите градове като Шанхай и Пекин всичко е по-скъпо в сравнение с по-малките, нормално е. Но човек може да се издържа със сходни на българските доходи - около 500 лв. са нужни за нормално живеене. Общежитието е отделно от 150 лв. до 300 лв. в зависимост от състоянието на самото помещение – дали е ново, или не. Ако си дошъл, за да учиш китайски език, а не някаква конкретна специалност – таксата е 2000 лв. на семестър. Като цяло, транспортът е много евтин. За разлика от България, в Китай, и по-специално в Шанхай, можеш да обиколиш с такси целия град за не повече от 10 лв. Всъщност, голяма част от чужденците успяват да си намерят добре платена работа още първото шестмесечие от престоя си в Китай. Най-често преподават чужди езици събота и неделя за 20 лв. на един астрономически час.
Ти работиш ли?
В момента не, но имах възможността да се снимам в няколко китайски кино продукции като статист. За разлика от България, тук плащат наистина добри пари за това.
Как стана така, че да се снимаш във филм? Каква роля на статист изпълняваше?
Извикаха ме познати, които с времето са успели да създадат по-стабилни връзки. Чуждестранните студенти тук наистина много си помагат. Снимах се в сериен филм – действието се развива през 30-те години, а аз бях един от заложниците, които японската армия тероризираше!
Звучиш доволен от живота си в Китай. Липсва ли ти България? Прибирал ли си се, откакто замина?
Естествено, че ми липсва. Това е моята родина! Не съм се прибирал през цялата учебна година, но това не означава, че не ми се е искало. За щастие, тук наистина ми е много интересно – всеки ден се случва нещо ново и вълнуващо! Сякаш вчера дойдох. Понякога се събираме българи, макар и оскъден брой – и се веселим по нашенски. Надявам се през следващите години броят на българските студенти в Китай да се увеличи.
Все пак - има ли нещо, което те дразни и не можеш да възприемаш в тази държава?
Като се замисля - няма нещо, което да не ми понася тук. Чувствам се истински свободен във всяко едно отношение – образование, работа, социален начин на живот – често излизаме по клубове с мои колеги, срещам се с различни хора от цял свят, голямо изживяване си е! Храната малко взе да ми омръзва, но не е трагично. В интерес на истината - липсва ми българската кухня! Добре, че си готвим български ястия от време на време. Даваме им да ги опитват, но те си предпочитат тяхното.
Интересуват ли се от българското китайците, както и останалите чужденци, с които контактуваш? Разпитват ли те за България?
Постоянно! Интересуват ги най-различни неща – кухня, традиции, маниери, хората, времето, забележителностите. Постоянно ми задават въпроси, свързани с българския език, българската роза и разбира се – българския футбол. Големи фенове са на Христо Стоичков и Димитър Бербатов. Много от тях вече се самопоканиха да ми гостуват лятото, за да посетят българското Черноморие.
Китайците често натрапват природозащитната си политика. Смяташ ли обаче, че при такъв динамично развиващ се начин на живот може да се говори за каквото и да е опазване на околната среда?
Може, да. Хората тук са много работливи. Постоянно се намират такива, които да почистват доброволно пазарните улици, защото най-бързо се замърсяват. Фабриките, заводите и като цяло – по-големите предприятия – се намират извън града и не замърсяват в такава степен по-централните му части. Що се отнася до транспорта - голяма част от населението се придвижва с колелета или електромотопеди. Всички се стараят да прибягват до шофирането на автомобил възможно най-рядко.
Много българи, заминали да следват в чужбина, често се прибират разочаровани. Ти обаче се чувстваш щастлив и свободен там. Какво ти дава Китай, което България не успя?
Истината е, че в България не се чувствам защитен по никакъв начин. Жалко е, когато човек се чувства чужд сред свои - в собствената си родина! Тук съм на хиляди километри от родителите и приятелите си, дойдох сам, без да знам какво ме очаква. Не знаех и езика. Въпреки всичко обаче се чувствам на мястото си – чувствам се свой сред чужди.
Следвайки максимата „Домът е там, където е сърцето”, в коя от двете държави се чувстваш по-близо до дома?
Труден въпрос. За мен Китай се превърна в символ на едно вълшебно приключение – на едно истинско предизвикателство, което ме зарежда с много енергия и не ми позволява да се чувствам самотен нито за миг. Имам възможността да опозная една много интересна и различна култура от нашата. Упражнявам паралелно и китайския език, и английския, което е много важно за мен и бъдещата ми реализация като личност. Що се отнася до България – за мен тя е символ на моето единствено Вкъщи, което нося в сърцето си дори независимо в коя точка на света се намирам.
Силвия Никлева
Защо реши да следваш в Китай, а не в България или в друга европейска държава, както правят много от твоите връстници?
Защото икономическото развитие на Китай върви с много бързи темпове. Страната предлага добри условия за обучение на студенти, а и лично за мен това е най-доброто място за изучаване на специалността, която бих искал да следвам – „Международни икономически отношения" на китайски и английски език. Китайският език ще ми бъде от полза за създаване на бъдещи контакти и бизнес цели. Все още ми е малко трудно, но с времето езиковата бариера сама ще изчезне. Освен това, смятам, че има достатъчно български студенти в по-развитите европейски държави. Голяма част от тях дори не подозират, че азиатски страни като Китай предлагат много по-добри условия за чуждестранни студенти, въпреки различията в културите. Относно България – на нея все още й липсва най-важното – уважение и доверие в отделните институции – и тук не става въпрос само за образование.
Какви бяха първите ти впечатления от китайците? Какви хора са те? Успя ли вече да създадеш стабилни контакти с някои от тях?
Китайците са същите като нас – изключително любезни и гостоприемни. Отнасят се с голямо уважение към всеки чужденец. Помагат ни при решаването на проблеми от всякакво естество, за което само можем да благодарим. Относно стабилните контакти – времето ще покаже дали съм успял да създам такива.
Разкажи ни малко повече за града, в който живееш. Какво е характерно за Шанхай?
Аз съм щастливец, че живея в град като Шанхай. Намира се в източната част на Китай – една от най-бързоразвиващите се области в целия свят. По неофициални данни - в момента в града се помества 20-милионно население. Също така, има около четири хиляди небостъргача, сред които Телевизионната шанхайска кула, както и много красиви забележителности, фабрики, заводи – нали ти казвам – тук животът върви със 100 км./ч. Нямаш и една секунда, лишена от каквито и да е изживявания.
От какво естество са най-често срещаните проблеми, с които се сблъсква чуждестранният студент в Китай?
В самото начало наистина трябва да има човек, който да ти помогне с адаптацията – хората, транспорта, университета, магазините, заведенията, маниерите. Ти самият също трябва да си помогнеш - оправните хора нямат никакви проблеми, те са като пластелин – моделират се според всякакъв тип ситуации и хора. Няма нерешими проблеми тук. Хората имат доста грешни схващания за тази държава. Не е толкова страшно и трудно, колкото изглежда. В много отношения да следваш в Китай се оказва по-лесно, отколкото в голяма част от предпочитаните европейски държави, на чието образование се доверяват много чуждестранни студенти.
Трудно ли се учи китайски език? Какви трудности най-често срещаш?
Китайският е един от най-трудните езици, но не е чак толкова страшно. Говоримо се учи лесно. По-трудно ми е с йероглифите, но ако си лягаш и ставаш с учебника през повечето време, няма да имаш проблем. Какво да ти кажа - език като език. Нали хора го говорят – значи не е невъзможно. Човек трябва да има желание постоянно да върви напред. Тогава нищо не би му било трудно.
Какви са средните месечни разходи на един чуждестранен студент в Китай?
Зависи в коя част на Китай се намираш. В по-големите градове като Шанхай и Пекин всичко е по-скъпо в сравнение с по-малките, нормално е. Но човек може да се издържа със сходни на българските доходи - около 500 лв. са нужни за нормално живеене. Общежитието е отделно от 150 лв. до 300 лв. в зависимост от състоянието на самото помещение – дали е ново, или не. Ако си дошъл, за да учиш китайски език, а не някаква конкретна специалност – таксата е 2000 лв. на семестър. Като цяло, транспортът е много евтин. За разлика от България, в Китай, и по-специално в Шанхай, можеш да обиколиш с такси целия град за не повече от 10 лв. Всъщност, голяма част от чужденците успяват да си намерят добре платена работа още първото шестмесечие от престоя си в Китай. Най-често преподават чужди езици събота и неделя за 20 лв. на един астрономически час.
Ти работиш ли?
В момента не, но имах възможността да се снимам в няколко китайски кино продукции като статист. За разлика от България, тук плащат наистина добри пари за това.
Как стана така, че да се снимаш във филм? Каква роля на статист изпълняваше?
Извикаха ме познати, които с времето са успели да създадат по-стабилни връзки. Чуждестранните студенти тук наистина много си помагат. Снимах се в сериен филм – действието се развива през 30-те години, а аз бях един от заложниците, които японската армия тероризираше!
Звучиш доволен от живота си в Китай. Липсва ли ти България? Прибирал ли си се, откакто замина?
Естествено, че ми липсва. Това е моята родина! Не съм се прибирал през цялата учебна година, но това не означава, че не ми се е искало. За щастие, тук наистина ми е много интересно – всеки ден се случва нещо ново и вълнуващо! Сякаш вчера дойдох. Понякога се събираме българи, макар и оскъден брой – и се веселим по нашенски. Надявам се през следващите години броят на българските студенти в Китай да се увеличи.
Все пак - има ли нещо, което те дразни и не можеш да възприемаш в тази държава?
Като се замисля - няма нещо, което да не ми понася тук. Чувствам се истински свободен във всяко едно отношение – образование, работа, социален начин на живот – често излизаме по клубове с мои колеги, срещам се с различни хора от цял свят, голямо изживяване си е! Храната малко взе да ми омръзва, но не е трагично. В интерес на истината - липсва ми българската кухня! Добре, че си готвим български ястия от време на време. Даваме им да ги опитват, но те си предпочитат тяхното.
Интересуват ли се от българското китайците, както и останалите чужденци, с които контактуваш? Разпитват ли те за България?
Постоянно! Интересуват ги най-различни неща – кухня, традиции, маниери, хората, времето, забележителностите. Постоянно ми задават въпроси, свързани с българския език, българската роза и разбира се – българския футбол. Големи фенове са на Христо Стоичков и Димитър Бербатов. Много от тях вече се самопоканиха да ми гостуват лятото, за да посетят българското Черноморие.
Китайците често натрапват природозащитната си политика. Смяташ ли обаче, че при такъв динамично развиващ се начин на живот може да се говори за каквото и да е опазване на околната среда?
Може, да. Хората тук са много работливи. Постоянно се намират такива, които да почистват доброволно пазарните улици, защото най-бързо се замърсяват. Фабриките, заводите и като цяло – по-големите предприятия – се намират извън града и не замърсяват в такава степен по-централните му части. Що се отнася до транспорта - голяма част от населението се придвижва с колелета или електромотопеди. Всички се стараят да прибягват до шофирането на автомобил възможно най-рядко.
Много българи, заминали да следват в чужбина, често се прибират разочаровани. Ти обаче се чувстваш щастлив и свободен там. Какво ти дава Китай, което България не успя?
Истината е, че в България не се чувствам защитен по никакъв начин. Жалко е, когато човек се чувства чужд сред свои - в собствената си родина! Тук съм на хиляди километри от родителите и приятелите си, дойдох сам, без да знам какво ме очаква. Не знаех и езика. Въпреки всичко обаче се чувствам на мястото си – чувствам се свой сред чужди.
Следвайки максимата „Домът е там, където е сърцето”, в коя от двете държави се чувстваш по-близо до дома?
Труден въпрос. За мен Китай се превърна в символ на едно вълшебно приключение – на едно истинско предизвикателство, което ме зарежда с много енергия и не ми позволява да се чувствам самотен нито за миг. Имам възможността да опозная една много интересна и различна култура от нашата. Упражнявам паралелно и китайския език, и английския, което е много важно за мен и бъдещата ми реализация като личност. Що се отнася до България – за мен тя е символ на моето единствено Вкъщи, което нося в сърцето си дори независимо в коя точка на света се намирам.
Силвия Никлева
Няма коментари:
Публикуване на коментар