"Парк бар"
София не е от градовете, където човек може да се почувства сериозно ограничен в избора си, когато става дума за лъскави кафета. Концентрацията на тези заведения за губене на време (и лекции) в района на Ректората е доста сериозна. Сред многото възможности ще се спрем на една, която съществува само от няколко седмици – „Парк бар’.
София не е от градовете, където човек може да се почувства сериозно ограничен в избора си, когато става дума за лъскави кафета. Концентрацията на тези заведения за губене на време (и лекции) в района на Ректората е доста сериозна. Сред многото възможности ще се спрем на една, която съществува само от няколко седмици – „Парк бар’.
Заведението е разположено на улица Шипка №26, в близост до известния пица-бар „О, Шипка” и само на няколко минути ходене от сградата на университета. Въпреки името си, „Парк бар” е място, което е еднакво подходящо за следобедно кафе, бира с приятели или дегустация на някой коктейл с абстрактни странични ефекти.
Помещението е оформено със завидна за родните стандарти оригиналност. Употребата на различни стилове е довела до изненадващо успешно преплитане на елементи, които иначе виждаме единствено сами по себе си на другите места. Има високи столове с бар плотове, около масите са наредени обикновени столове, както и удобни кресла, а ако това не ви стига – винаги можете да се настаните върху възглавниците, поставени на первазите на прозорците. Цялостното усещане е най-малкото за нещо различно. То приятно се допълва от музиката, която не се натрапва прекомерно.
Обслужването е в рамките на добрия тон, даже за по-завъртяните поръчки не се чака изнервящо много. Цените са на нивото на останалите подобни заведения – достатъчно високи, за да не е пълно с ученици от среден курс и достатъчно ниски, за да е нужно известно оглеждане за свободно място на влизане.
Като цяло, „Парк бар” е място за хора, които искат да убият няколко часа в приятно лежерна атмосфера без да напускат сърцето на големия град.
„Смайлис”
Едно от малкото по-хубави неща от игра на карти на сянка през летния ден е комбинирането на това житейско удоволствие с хапка и глътка. Много удобно място за тази цел е разположеният до Ботаническата градина ресторант „Смайлис”. Той редовно приютява бъдещи фармацевти и журналисти, а и далеч не само.
Като цяло, „Парк бар” е място за хора, които искат да убият няколко часа в приятно лежерна атмосфера без да напускат сърцето на големия град.
„Смайлис”
Едно от малкото по-хубави неща от игра на карти на сянка през летния ден е комбинирането на това житейско удоволствие с хапка и глътка. Много удобно място за тази цел е разположеният до Ботаническата градина ресторант „Смайлис”. Той редовно приютява бъдещи фармацевти и журналисти, а и далеч не само.Заведението предлага салон за пушачи и непушачи, както и външни маси. Като оформление няма някакви страхотни изненади, но това е по-скоро плюс. Все пак, „Смайлис” не претендира да бъде едно от онези места, за които човек има пари веднъж месечно и поради това се снима вътре усилено. Музиката изпълнява обичайната си роля на фон, малко вероятно е да установите с ужас, че дъвчете в ритъма на дадено парче.
Стигаме и до най-важната част – всичко в графата „Меню”. Клиентите могат да избират между салати, пици, скара, готвения ястия и прочее знайни и незнайни готварски постижения. Повечето ресторанти с подобно многообразие имат лекия проблем нищо от предлаганите блюда да не става за ядене, докато в „Смайлис” е вкусно. Даже много. За прокарване има добър избор от алкохолни и безалкохолни напитки.
Обслужването е на ниво, в пиковите моменти се случва да се почака. Цените са напълно нормални и с неголяма сума човек може качествено да залъже глада. С вече малко по-пълен стомах, клиентът може да се обърне към малко по-философските аспекти от битието в „Смайлис” – кафе/бира и карти, учене на по ракия, редакционна среща на „Свободен вестник” на чаша чай (с ром) и прочее малки и толкова студентски в същността си изживявания.
Явор Николов
Няма коментари:
Публикуване на коментар