ЧЕСТНО...или нашата програмна статия

„Свободен вестник” е нашият отговор на обвиненията, че младите хора в България са незаинтересовани от случващото около тях.

Прочети повече>

четвъртък, декември 17, 2009

понеделник, декември 07, 2009

Да запразним алтернативно


...или как да покажем прасето в себе си почти без пари

Какво му трябва на човек през месец декември? Топли дрехи, покрив над главата, храна и добри приятели. Какво му трябва на един студент на осмия ден от този месец? Изброеното, заедно с необходимите вредни за черния дроб вещества.

Традицията повелява учащите да отбелязват заедно светлия празник, като за целта разкриват най-тъмните черти от своя характер. След съответното количество изпратена от вуйната 65-градусова ракия студентът-шаман изпада в транс и извършва серия от магически движения, които следва да бъдат ритуално разглеждани в Интернет от поколенията.

Уви, днес осми декември се отбелязва скъпо, марково и комерсиално. Тази ситуация дълбоко дискриминира обикновения студент-пролетарий, които е стаил тонове емоции в своето сърце и нито лев в джоба си. За всички подобни рицари на печалния образ са следните идеи за прекарване на студентския и всички останали зимни празници.

Три метра под земята ООД
Кой е казал, че най-добрите купони стават само над земята? Панелното мазе е прекрасен терен за частно парти с участието на максимум трима гости, дамаджана с домашна ракия и сланина.

За озвучаване може да се използва телефон. Бетонните стени ще създадат саунд, сравним с този на добрите дискотеки в Банско. Допълнителна екстра са ромите, които по някое време ще се присъединят към забавлението в търсене на зимнина.

Парад на любовта и гонореята
Централна гара е едно много недооценено място. Толкова много любови са приключвали и колко много интимни въшки са започвали своите пътешествия на пероните и в модерните помещения... Транспортният възел предлага не само (пластмасови) свирки за по 3 лева бройката. Озвучаването е на световно ниво, като специалитет е невероятният микс от профучаващ експрес за Москва, предозирала с валериан лелка по високоговорителя
и устройство за гонене на птици. Естественият епицентър на купона е в района на Часовника, където услужливи таксиметрови шофьори ще извозят за 10 лева на километър вас и срамните ви въшки.

Офертата на СКГТ
Грубоватият сексапил на градския транспорт не може да се замени с нищо. Навръх празника някоя от култовите линии като 73, 83, 56 и 79 ще се превърне във ваш втори дом. В компанията на пенсионери, роми и психично болни една прилично голяма групичка приятели може да отприщи алкохолната си мощ. Като бонус идва и насладата от пейзажа на софийските крайни квартали и села и турбозвуците от радиото в шофьорската кабинка. Прочее, за водача на рейса е добре да предвидите резервна дамаджана с ракия. В замяна той съвестно ще затваря вратите и така няма да изпаднете от превозното средство вследствие на клатушкането.

Алма Малеее....

Къде един студент би се чувствал най-естествено по време на своя празник? В своя университет, разбира се! Ректоратът на СУ е един своеобразен БИАД, бихме казали. Съчетанието от пожълтял мрамор, облепени с хартия стени и изоставени ремонти е вдъхновило не един и двама интериорни дизайнери през годините.

Допълнителен бонус са множеството преподаватели, които всекидневно се сблъскват с тежката задача да намерят повод за запой. Професорската мъдрост и интелектуалният колорит ще дадат на вашия празник онази тънка изтънченост, която прави българското висше образование уникално в света.

Явор Николов, Тодор Ковачев

Още...

Малка студентска пица

Кризата, както непрекъснато ни се напомня, е навсякъде и няма да пропусне да бръкне в и без това скъсания джоб на университета. Понеже всички други нужди са крайно належащи, най-лесно е да се реже от стипендиите. Все пак ни обещават, че това рязане няма да е с най-голямата възможна ножица. А и нека не забравяме, че студентите по презумпция винаги са били две неща – свободни и бедни. Така че броят на тези, които имат право на стипендия, намалява, а този на хората, които ще имат право свободно да изразят недоволството си, се увеличава.

Но проблемът не е толкова в парите, а в мотивацията. Стипендия се дава на най-способните. Освен, че вече си натаманил нещата така, че без нея не можеш да платиш тока и интернета, тя е стимул да продължиш да даваш всичко от себе си. Защото противно на общото схващане студентите (а и всички останали) не могат да живеят само от честта и славата, че са номер едно.

Количествените натрупвания водят до качествени изменения. И когато има количествен дефицит, за качество също не може да става дума. Докато не се намерят средства за ефективна мотивация на студентите, на отличниците ще продължава да се гледа като на балами, които си губят времето, като ходят на лекции.

Денка Колева


Още...

Само 800 ще получат стипендия тази година


Издръжката на студентите е по-малка, отколкото на учениците

- Г-н Илчев, можете ли вече да ни кажете какви са акцентите в бюджет 2010? Какви са промените спрямо миналата година?
- Промените са ужасни. Едно образование не е само заплатите на преподавателите и елементарните нужди на студентите, но образование вече в наше време - ХХІ век, е вече много по-широко понятие. То включва средата, в която се обучават студенти и в която вършат своята изследователска дейност преподавателите, както и модерна материална база, която да отговаря на равнището на ХХІ век. Включва даже най-елементарното - хигиенните условия, чистотата на университета. Бюджетът ни за 2009 година – реалният, който е 90 % от гласувания, е 83 % от парите за 2008 г. Но и това може да не получим.

Не искам да заблуждавам. През 2008 г. отбелязахме 120-годишнината на университета, така че получихме целеви средства, на които иначе не бихме могли да разчитаме. Но дори ако махнем тези пари, намалението пак е много съществено. Следващата 2010 г. очевидно ще бъде по-лоша. Непрекъснато се тръби, че образованието е приоритет и че няма намаление на средствата за него. Да, не е намалена издръжката на един студент, но е по-малка от издръжката на един ученик. Тя е 90% от планираното за 2009 г.

Това, което ни удря много силно, е, че през последните години имахме допълнителна сума за поддръжката на университетските сгради, които са паметници на културата. В момента в България университетите разполагат с девет паметници на културата. Осем от тях са на Софийския университет, при това най-големите. Всичко, което правим
в Ректората, Университетска библиотека, Журналистически факултет трябва да се съобразява с препоръките на Националния институт за паметниците на културата. Това означава, че всеки ремонт е значително по-скъп от ремонта на една сграда, построена
примерно през 70-те години на миналия век.

Докато през летния семестър на 2009 г. дадохме около 3000 стипендии от държавната субсидия, сега, през зимния семестър, ще можем да дадем не повече от 800. Ще се опитаме частично да компенсираме от други пера, защото в крайна сметка стипендии получават нашите най-добри студенти. Вчера (11 ноември – бел. авт.) имаше обсъждане на този бюджет в парламента с представители на Министерството на финансите, доц. Сергей Игнатов, цялата парламентарна комисия по образованието, ректори и председателя на БАН. Според мен държавата трябва да има приоритети, а в момента няма.

- Освен стипендиите кои други пера ще пострадат?
- Науката. Формално погледнато, там парите са съкратени наполовина. Явно тя е най-уязвима. Нека бъдем пределно откровени – ние трудно можем да правим наука на световно ниво. Във физиката и химията имаме отделни постижения, но не можем да се сравняваме с най-големите европейски университети. Няма как да го направим при десетки пъти по-ниско финансиране.

През последните две години беше прокаран принципът парите за наука се дават не на институцията, а за проекти. Това позволи на тези, които работят най-добре, да получат финансиране. Другото мое предложение към министъра на просветата беше да се оформи такъв фонд за образователни проекти. Тогава добрите университети ще имат повече пари за студентите си, без формално да се променя стандартното държавно финансиране на един студент. Надявам се, че това ще стане догодина.

- Кои инфраструктурни проекти ще бъдат замразени?
- Още от лятото правим само аварийни ремонти. Работим и по два-три проекта, които бяхме захванали и които е много скъпо да бъдат замразени. Това са преустройството на южното крило на Ректората под кубето, където ще отворим аудитории за студентите. Тези дни ще бъде завършена изложбената галерия на Софийския университет – това не е толкова скъпо. Ще бъде довършен новият рекламно-информационен център – възнамеряваме
да го открием на 25 ноември патронния празник на университета. За съжаление горе-долу това е всичко. Останалото замразихме. За първото полугодие получихме 3 милиона лева за инфраструктурни проекти, което ни позволи в общи линии да се разплатим с фирмите. Не сме получили до този момент и не зная дали ще получим другите три милиона за второто полугодие.

- Ще се ограничи ли участието на университета в програмите за обмен на студенти?
- Не. Слава Богу, това не. Те са с международно финансиране и това не влиза в бюджета. Даже ще се увеличи. Получихме допълнителни пари по програмата „Еразъм”. Ние сме най-успешният университет в това отношение – имаме повече изпратени студенти по тази програма, отколкото другите български университети, взети заедно. Непрекъснато сключваме нови договори и тази година беше много успешна за една от новите програми, свързана с философията на „Еразъм”. Най-напред е Basileus. Това е проект, насочен към Западните Балкани, с много добри финансови условия – нашите студенти получават по 1000 евро на месец, които са напълно достатъчни за живот в региона.

- Ще се увеличат ли семестриалните такси?
- Семестриалните такси вероятно ще паднат по необходимост, защото са ограничени
от закона. И когато ни намаляват държавната субсидия с 10 %, семестриалните такси са част от тази субсидия. Това ще ни удари допълнително. Нека не се занимаваме с популизъм – в България таксите за обучение са сред най-ниските в Европа. И не само като абсолютна стойност, но и в сравнение с минималната работна заплата. В цял свят, като изключим само няколко много богати държави, хората, когато искат децата им да се образоват, се подготвят за това. Знаят, че инвестират в бъдещето.

- Ще съкращавате ли преподаватели и ще закривате ли катедри?
- Това е много сложен въпрос. Вие вероятно знаете, че преподавателите се пенсионират на 65 години с право на продължение максимум до 68. Миналата година Академическият съвет прие моето предложение да гласува само една година. За втората и третата година отговаря единствено ректорът. Вече имах няколко скандала с хора, които пенсионирахме. Правим го, защото са натрупали огромни компенсации от отпуски и така намаляваме до известна степен сумите, които им изплащаме по закон.

Пенсионирам хора, които са се държали като диктатори в своите катедри, не са подготвили заместници, като разчитат, че ще ги държим само заради това. По принципни съображения искам да пенсионираме веднага такива преподаватели. Нека млади хора да имат възможност да се развиват. По този начин опитваме да ограничим разходите за заплати, които са значително перо за университета.

Във факултети, в които има малко учащи и доста преподаватели, като физическия и отчасти химическия, даже след пенсиониране не давам право за нови назначения, освен ако няма абсолютна необходимост за техните студенти. От друга страна, ние сме хранилище на знанието на нацията. Един специалист се създава за 10-15 години. Не можем да си позволим да оголим една област тотално, защото не знаем дали тя няма да стане изключително важна по-късно – особено във физиката, където нещата се променят толкова бързо. Опитваме да постигнем някакъв баланс в това отношение.

- Ще се окаже ли прекалено скъпо удоволствие поставянето на камери в сградата на Ректората?

- Камерите са поставени през 2001 година. Ние ги подменихме.

- Каква сума беше нужна?
- Не помня точно – към 40-50 хиляди лева, което не е съществено, защото бюджетът
на Университета е 95 милиона. Това е застраховка, защото в последните години са предотвратени няколко пожара. Инцидентите бяха причинени от пушачи. Слава Богу, вече се пуши по-малко в Университета.

Денка Колева, Явор Николов


Още...

Дипломната работа чука на вратата


Писането й отнема между 6 месеца и три години

С влизането в университета на всички ни се натрапва онова чувство на спокойствие,
че сме преминали през една от трудните бариери в живота си. Мисълта за текущите изпити и контролни, летните стажове, курсовите работи и купонясването отвежда встрани от един сериозен проблем на предстоящото следване - написването и защитата на дипломната работа след приключване на бакалавърското ни обучение в университета. С други думи – подготовката на лична разработка, която по-късно ще се окаже ключ към много врати. Разбира се, като за начало е необходима диплома за завършена степен на образование. Документ, който осмисля правно едновременно гимназиалните планове за бъдещето и терзанията по време на следването. Добре е да се знае, че оценката от дипломната работа е балообразуваща при кандидатстването за магистърска степен в СУ. Решилите да натрупат научни титли, могат да използват именно този свой труд за основа на бъдещи разработки.

„Дипломната работа да се започне още в края на първи курс” е преподавателска препоръка, която минава покрай ушите на студента. Едва когато се накани да прекрачи прага на бакалавърската степен, той осъзнава колко голяма спънка може да се окаже тази задача. Най-малкото, защото може да обсеби времето, нужно за текущите две сесии. “Тя се пише за не по-малко от половин и не повече от три години”, казва Умберто Еко в книгата си “Как се пише дипломна работа”. Той пояснява, че при пълна отдаденост и малка обхватност на темата, тя може да бъде разработена и за шест месеца, но е добре да се започне две-три години преди дипломирането, за да се убеди студентът, че ще може да защити тезата си.

Работата представлява задълбочено изследване по даден проблем със средна дължина между 60 и 80 страници. Те включват освен титулната страница и изложението още клетвена декларация, че трудът е авторски, както и точна библиография на използваната литература.

Заедно с решението в каква сфера ще се разработва бъдещата дипломна работа, се появява нуждата от научен ръководител. Той е преподавателят, който дава съвети от формулирането на темата до края на разработката й. В началото на последната година се подава молба за дипломна работа в канцеларията на дадения факултет. На нея в обръщение към отговорника на катедрата студентът оповестява каква е темата, кой е научният му ръководител и на коя защитна сесия ще се яви. Молбите се разглеждат на катедрено заседание, на което се решава дали темите са подходящи за бъдеща разработка. Защитите се провеждат пред държавна комисия, съгласно Закона за висшето образование(чл. 45 – 1, 2). Студентът сам избира дали да се яви на зимната или лятната защитна сесия. Също негово е и решението кога да започне разработката на дипломната си работа. Ще бъде обаче жалко, ако пропуснем година или получим по-ниска оценка заради закъсняване с проучването. Допуснем ли подобна грешка при завършването си, може да станем като власите – удавници в края на Дунава.

Нина Донева



Още...

В Дома на киното - вход свободен

Студът вилнее в столицата и погва всеки, който прояви неблагоразумието да се шляе по улиците. Благодарение на него през зимния сезон процъфтява киноиндустрията. Ако ви е обхванала треската на „Киномания”, но вече нямате пари, защото този семестър не получавате стипендия, има решение и за вашата болка.

До края на декември Домът на киното на ул. „Екзарх Йосиф” срещу Халите всеки понеделник и четвъртък ще се прожектира по един филм, за който билетът за ученици и студенти е безплатен. Сред заглавията на „София филм фест за УЧАЩИ” не са нашумели холивудски филми, но това се компенсира от качествените български и чуждестранни
заглавия, признати отдавна за шедьоври, сред които „Невероятната съдба на Амели Пулен”, „Били Елиът” и други.

За да влезете безплатно на прожекция, не ви трябва нищо друго освен студентска книжка или дори само карта за градския транспорт, която удостоверява принадлежността ви към бедстващото ни тази зима съсловие.

Програмата:
30 ноември, 17.00 ч./ 3 декември, 10.00ч. – „Санса”
7 декември, 18.30 ч./ 10 декември, 10.00 ч. – „Георги и пеперудите”
14 декември, 18.30 ч./ 17 декември, 10.00ч. – „Били Елиът”
21 декември, 18.30 ч. – „Шивачки”
28 декември, 18.30 ч. – „Невероятната съдба на Амели Пулен”


Още...

Колега води национален отбор


Никола Каравасилев от ранните си ученически години се занимава с физика и по-специално - с астрономия. Сам развива таланта си, което не му пречи няколко пъти да пребори конкуренцията и да се класира за международни олимпиади. Тази година Никола също помогна на българския отбор по астрономия, но вече като ръководител.

Въпреки че все още е студент във Физическия факултет към Софийския университет, Никола беше поканен за първи път да води българския отбор по астрономия на Олимпиадата в Китай. Двамата с Алексей Стоев - директор на Национална обсерватория и планетариум в Стара Загора, поеха отговорността и заведоха в азиатската страна седем ученици, които представиха страната ни отлично. Отборът се върна с един златен и два бронзови медала. „Представихме се добре!” споделя студентът още на летището. Чувства се горд от успеха на отбор, част от който е и единственият български носител на три последователни първи награди на тази олимпиада – Момчил Молнар от Русе.

След като се завърна от Китай, Никола Каравасилев продължава следването си в университета. През лятото ще стане бакалавър и ще кандидатства за магистър, но не иска да учи в чужбина. Иска да помогне за развитието на науката в България и организацията на олимпиадата по астрономия.

Петя Каравасилева


Още...

Караме я още по жицата


Защо няма безжичен интернет във всички факултети?

Нямаме безжичен интернет. Факултет по журналистика и масова комуникация – Факултет по информация… няма мрежа!

В останалите факултети положението не изглежда по-различно. По думите на ръководителя на информационния център към СУ – Симеон Хинковски, безжичен интернет има на две места в Университета – Факултета по математика и информатика и Стопанския Факултет. Наред е Ректоратът. Останалите чакат…

От Деканата на ФЖМК се затрудняват да отговорят на този въпрос: „Разчупеният релеф на ФЖМК възпрепятства поставянето на интернет.”

От известно време не отговарят и на посочените телефони за връзка. Няма връзка – не само безжична, но и общочовешка с административните лица, отговорни за това и онова. В същото време, технически работник от фирмата, помолена преди време да осигури тази екстра на студенти и преподаватели от ФЖМК, отговаря: „Лятото идвахме с колегите. Трябваше да се погрижим за безжична връзка, но нямаше никого.”

Потърсихме Елена Филчева – PR на Министерството на съобщенията и транспорта. Тя ни прехвърли на Маргарита Николова – отговарящ за проектите, свързани с информационните технология и съобщенията към същото министерство. „Проектът за безжичен интернет приключи още през 2007 година.”, каза ни Маргарита Николова. „Към тази дата са направени 36 университетски hotspots.

Маргарита Николова обясни още, че Софийският университет фигурира на 27-то място сред университетите с достъп до безжичен интернет. Поне знаем, че СУ фигурира в някакъв списък с имена. Данните сочат, че оборудването, предназначено за СУ, е с по-голям капацитет, отколкото на останалите университети. Според Маргарита Николова,
все още няма безжичен интернет навсякъде, тъй като с предимство се смятат факултетите с техническа насоченост!

Маргарита Николова добави още, че според данните безжичен интернет е доставен в университетите от 14 града из цялата страна, като са установени 441 точки за достъп.

Забавянето на снабдителния интернет процес може да се дължи и на факта, че до миналата година в Министерството на съобщенията и транспорта са постъпвали сигнали и оплаквания от преподаватели и студенти, които са били принудени чрез заплащане (!) в съответния университет да получат акаунт за достъп. Тя не поясни за кой университет става дума.

Както вече споменахме, свързахме се с PR на СУ „Св. Климент Охридски” - Симеон Хинковски, който сподели, че тепърва (от 2007 г., когато проектът приключва) предстои изграждането на безжична връзка по факултетите. Начело, разбира се, стои Ректоратът.

Каквото и да се случва в действителност, финансовата криза все някой ден ще утихне. През това време ние ще продължаваме да настояваме, ако не за друго, то поне за интернет! Защото това е нормално за едно цивилизовано общество!

Силвия Никлева


Още...

Колеги правят ново списание

„4Publishing” е новото списание, което разглежда процесите, тенденциите и съвременните проблеми в книгоиздателския бранш. То е подготвено от студенти четвърти курс от специалност книгоиздаване във Факултета по журналистика и масова комуникация към СУ „Св. Климент Охридски”. След няколкомесечен усилен труд то ще бъде представено на четвъртия медиен панаир “Журналисти по теория, журналисти на практика”. На фокус са всички аспекти на бизнеса - как да създаваме качествени продукти, как да ги разпространим оптимално и да ги превърнем в мултимедийни проекти. Темите са коментирани и анализирани, като са взети примери от световната и родната практика. Потърсени са мненията на успелите наши издатели и на големите академични умове в тази сфера. „4Publishing” цели да привлече вниманието на всички заинтересовани от производството и разпространението на книги в България и разбира се – на студентите. Целта е да се постави начало на диалог между издатели, търговци и институции, читатели и студенти, казват създателите.

Елица Иванова
Още...

Започва четвъртият Медиен панаир


За четвърта поредна година се провежда медиен панаир „Журналисти по теория, журналисти на практика” от 30 ноември до 4 декември. Домакин е Факултетът по журналистика и масова комуникация. Събитието съчетава разнообразни формати – представяния на книги и документални филми, студентски изложби, отворени дискусии на актуални теми, научна конференция с международно участие. Водещи медии отново ще представят в рамките на 30 минути своята концепция, нови продукти или просто ще споделят със студентите своята визия за медийния пазар в България днес и утре.

Освен четирите дискусии, програмата на панаира включва още представянията на книгата „1989/2009: Reflexionen über die Wende in Bulgarien” (1989/2009: Размисли за прехода в България) и на студентски филми съответно от 12:00 и 15:00 часа в понеделник. На третия ден (02.12.) ще се състои кръгла маса на тема „Балканските медии в годините на прехода” от 16:00 часа с модератор доц. д-р Мария Нейкова. В четвъртък в 10:00 часа ще бъде открита конференцията „Медии и преход в регионален и глобален контекст – балканска преспектива”. Водещи на конференцията ще бъдат доц. д-р Мария Нейкова, проф. дсн. Петранка Филева и гл. ас. д-р Мария Попова. Всички събития част от медийния панаир ще се проведат в 13 зала на Факултета.

По традиция в организацията на събитието са ангажирани Фондация “За ново партньорство в журналистиката”, със съдействието на PRoPR Агенция.

Жени Гутева

Още...

Журналистите избраха Факултетен студентски съвет


Покрай изборите за кмет на София студентите от Факултета по журналистика и масова комуникация (ФЖМК) трябваше да изберат още едни хора, които да ги управляват. С други думи, бяха проведени избори за студентски съвет на факултета.

Този път организацията беше на ниво. Получихме си информацията за условията за кандидатстване за постовете в съвета по email-а навреме. Това обяснява и големия брой кандидати – 13. Дванадесет от тях вече ще се съвещават за съдбините на колегите си. На спечелилите – честито!

В интерес на истината доста колеги гласуваха. Донякъде спомогна и фактът, че изборите се проведоха в сряда 18 ноември). В средата на седмицата явно по-малко младежи проспиват лекциите в домашна обстановка и ако това е било взето предвид – браво!

Но самите избори не са толкова важни. В съвета влязоха всички, получили поне един глас. Сега предстои да разберем на какво са способни колегите ни. И ще си позволя да перефразирам думите на Мила Дойчева, един от членовете на съвета: „Искаме в съвета да има хора с идеи”. Идеите са хубаво нещо – началото на всяко начинание.

Първата цел на нашите колеги е подобряване на диалога с преподавателите. Желанието им обаче няма да е достатъчно. Ако сбирщината професори се забатачи като магаре на мост, някои преподаватели (няма да споменавам имена) ще продължат да ни смятат за непознати 5 минути след като сме излезли от тяхна лекция (Да, това се случи наскоро). Упорството или апатията на деканския съвет и преподавателите може да провали всяка инициатива на колегите – тези в съвета и тези извън него. Единственият шанс на учащите във факултета е да сме избрали хора, които могат да се справят със ситуацията въпреки тези, с които водят диалог. Надали, ама а дано! Успех, колеги!

Николай Гергов


Още...

Пари за деца - само ако следваш редовно


Грешка в съдържанието на проектобюджета за 2010 година предизвика негативна реакция у майките-студентки. После текстът беше поправен и официално през 2010 година следващите
майки ще взимат 2880 лв еднократна помощ при раждане и 1200 лв еднократна помощ за всеки близнак.

Помощите се дават единствено за редовните студентки. Това дразни задочниците, които освен това трябва да имат 12-месечен осигурителен стаж. Следването се брои за стаж за редовните студенти. Трудно.

„Има един праг за месечни доходи и ако го надхвърлиш, не получаваш детски помощи. Някой декларира брутен доход 200 лева. Държавата му удържа данък и процент за социално и здравно осигуряване. Накрая сумата става около 150 лева. Но където и да отидеш да декларираш доходи, те не вземат предвид тези пари, а брутната заплата. И си над прага”, оплака се майка на 6-годишно дете относно месечните помощи за деца.

Които са 35 лева.

35 лева?

В чл. 3 на Кодекса за социално осигуряване са записани принципи като задължителност и всеобщност, равнопоставеност на всички. Така ли е всъщност?

Александър Марков


Още...

Учим на разсрочено плащане

Изгоден заем задържа в университета млади родители

Студентските кредити ще станат реалност още през следващия семестър. Новината дойде от вицепремиера и министър на финансите Симеон Дянков след среща с новия образователен министър Сергей Игнатов. По този начин се привежда в действие приетият преди половин година Закон за кредитиране на студенти и докторанти. Държавата ще предостави 40 млн. лева на местни банки, с които ще бъдат гарантирани кредитите.

За държавен заем могат да кандидатстват всички докторанти и студенти редовно обучение, които не са навършили 35 години и не са прекъснали обучението си. Парите могат да се използват за издръжка или за покриване на семестриалните такси. В зависимост от необходимостта на учащия, кредитът може да бъде за цялото обучение или само за част от него. При раждане или осиновяване по време на следването кредитът може да се използва и за месечни разходи.

Банката поема ангажимента да не изисква заплащане на такси, свързани с обслужването на заема. Освен това лихвата трябва да бъде само два пункта от основния лихвен процент на БНБ. Учащите имат на разположение една година след последния си държавен изпит преди да започнат да връщат взетите пари.

Подобни практики има от години в почти всички европейски държави. У нас идеята за студентски кредитиране също не е нова, но въвеждането им се забави с повече от две години поради различни причини.

Явор Николов



Още...

Да кръвоДариш живот


Понеделник е. Събрали сме се пред Националния център по трансфузионна хематология. С прости думи - това е националният кръводарителски център в София. Дошли сме да дарим кръв, защото нуждаещите се са много.

Процедурата по одобряване е сравнително бърза. Болка няма, а личното ми удовлетворение е огромно. Питам сестрите на кого ще помогне моята кръв. Една от тях ми отговаря: „На трима души. Кръвта попада в специален бункер, където се разделя на еритроцити, тромбоцити и плазма.”

Недостигът на кръв е проблем за много болни. Само за да започне една сърдечно-съдова или мозъчна операция са нужни 1,5 литра кръв.

Допреди 20 години кръводарителни кампании са били почти задължителни във всички държавни учреждения, предприятия и в казармата. Наборните войници били и „кръвният резерв” на България. Днес обаче срочнослужещи войници няма, принуда - също. Всичко е доброволно.

Питам доц. д-р Андрей Андреев, директорът на центъра, колко студенти дават кръв. „Апели към младите се отправят постоянно. Моето лично впечатление е, че когато двама студенти сами дойдат и пристъпят към това благородно дело, след себе си те винаги водят още хора. Следващият път с тях ще дойдат дойдат още четирима, а след това...”

Всеки ден в центъра идват между 100 и 140 души, които дават общо около осемдесет литра. За един месец от 19 октомври до 15 ноември 2009 г. са осъществени 27 акции; дали са кръв общо 323 от желаещи 436 души. От тях 311 са студенти. 144 са дошли за първи път. За същия период през миналата 2008 г. студентите-кръводарители са 330 души.

Страхил Василев

Още...

Маастрихт е вторият Париж


Имам всичко необходимо, липсва ми само нашата природа, признава студентът Стефан Желязков

Стефан Желязков (19 г.) е роден в града на липите - Стара Загора. Средното си образование завършва в езиковата гимназия „Ромен Ролан”. В момента следва първа година „Хотелиерство и ресторантьорство” в Маастрихт, Холандия. Ето какво разказва Стефан за преживяванията си в страната на лалетата.

Защо Маастрихт?
- Мечтата ми винаги е била да се занимавам с хотелиерство. Преди време се бях насочил към Швейцария, но сами разбирате, че цена от порядъка на 22 000 евро за година е нерелевантна. Съвсем случайно се натъкнах на документален филм за университета в Маастрихт и разбрах, че се нарежда на седмо място в света, непосредствено след швейцарските висши учебни заведения, като предлага същите високи стандарти на обучение. И ето ме тук!

Разкажи ни повече за града. Какво е характерно за него? Какво те привлича
и какво не ти харесва там?

- Уникален град! Маастрихт е вторият Париж! Град със собствен дух, изключителна
култура и пейзажи. Заведенията
почти не затварят (като в България е - купон до дупка). Има всичко, от което един студент има нужда.

Какви хора са холандците? Успя ли да завържеш трайни контакти с някого?
- Честно казано, градът, в който живея, няма нищо общо с Холандия. Всичко е построено с френски стил, атмосферата е жива, напомняща България. Хората, които живеят в Маастрихт, са от провинция Лимбург, която по начало е белгийска. Усеща се преплитане на култури у тях - френска, белгийска, холандска. В града има и много чуждестранни студенти, така че срещам хора от почти всяка точка на света, не само от Холандия. Като цяло жителите на Маастрихт са много креативни хора, много топли и отзивчиви!

С какви проблеми се сблъсква българският студент в чужбина?
- В началото мислeх, че липсата на красивите български жени ще ми се отрази, но впоследствие се уверих, че най-хубавите хора в света са събрани в Маастрихт. Относно проблемите – може би парите. Правя си сметката. Други проблеми нямам. Всичко е обяснено и добре организирано. Ако имаш въпроси – четеш и питаш.

Усещаш ли по-различно отношение от околните? В какво се изразява то?
- Много ми се радват! Всички са дружелюбни и отзивчиви. Никога не съм усетил по-хладно отношение само защото на държавата ни в момента не се гледа с добро око.

Какво ти липсва най-много от българското?
- Да си призная честно, не мога да кажа, че българското като цяло ми липсва. Тук има много български магазини, в които намирам всичко, което ми е необходимо, и ми напомня за дома. Това, което не намирам, е красивата българска природа – планините, езерата. Липсва ми и моят роден град – Стара Загора.

Работиш ли? Какви доходи са необходими, за да се издържа един средностатистически
студент в Холандия?

- Засега не работя, но започвам работа от другия месец в кетъринг фирми, които
организират сватбени тържества. Доходите са от порядъка на 10-15 евро на час. Работното ми време е в почивните дни, което е много добър вариант за един студент. Повечето от приятелите ми, които работят в подобни фирми, печелят около 120-140 евро на събитие. Холандците например получават задължителни 320 евро за следването си, чужденците обаче не сме облагодетелствани от този факт и започваме работа още с идването си тук.

Разпитват ли те за България? Какво им разказваш?
- Интересно е, че 60-70 % от хората, които срещнах, свързват България с морето. Тези, които са били в Слънчев бряг на почивка, казват, че за тях това място е невероятно красиво и евтино. Моя колежка от университета дори ме попита: „След като е толкова евтино в България, защо има толкова бедни хора?”. Говорил съм за България и с няколко преподаватели, както и с мениджъри на верига хотели. Всички те смятат родината ни за ужасно красиво място, което не заслужава подобно повърхностно отношение от страна на управляващите.

Колко либерална държава е Холандия?
- Не знам. Аз съм в Маастрихт! Маастрихт и Холандия, както вече споменах, нямат нищо общо според мен. Маастрихт е толкова по-вълнуващ!

Силвия Никлева

Още...

Датското образование е 3 в 1: високи стандарти, работеща система и място за забавление


Хамлет не е прав – няма нищо гнило в Дания. Едва ли ви е хрумвало да се образовате точно там, но в последните години страната произвежда едни от най-добрите кадри за Европа в областта на икономиката и IT. Висшето образование работи за студентите, а за администрация и държавна организация като датските България може само да мечтае. Ако държите на модерно образование и сериозна професионална практика, Дания е мястото. Междувременно северната страна не ви лишава и от забавления, предизвикателства и активен културен и социален живот. С две думи – отвсякъде европейско.

Основното предимство на датското образование пред доста други европейски е, че обучението в Дания е безплатно (поне за граждани на Европейския съюз). В Дания има девет университета и във всеки има специалности, преподавани изцяло на английски. Владеенето на датски далеч не е задължително, освен за специалностите, изучавани на него. Повечето университети ви дават възможност да го учите безплатно.

Бакалавърската степен е три години. Кандидатства се на равни начала с датските студенти, като дипломата и държаните от вас изпити трябва да бъдат приравнени към датските образователни стандарти. Изискват се две заверени копия от диплома за завършено образование – едно на роден език и едно на датски, английски, френски или немски. Кандидатства се с оценките от матурите, но е задължително да притежавате добри познания по английски език и математика. Всички университети изискват документ, който да удостовери владеенето на английски език. За някои специалности се кандидатства и с отделни изпити. Крайният срок за подаване на документи е 15 март, а резултатите излизат в края на юли.

Веднъж приети, трябва да се погрижите за настаняване, уреждане на емиграционни документи и здравеопазване. Едва ли ще получите право на общежитие, особено в Копенхаген, но не е толкова трудно да си намерите квартира. Здравеопазването е безплатно, но преди да заминете, се погрижете да се осведомите кой и как ви изплаща осигуровки. Като цяло, животът в Дания е доста скъп, поне спрямо българските стандарти – месечните разходи варират между 500 и 1000 евро в зависимост от конкретното населено място. Всички университети са изградили студентски центрове, а по-малките селища са се оформили като университетски градчета, така че Дания определено разбира от студентски живот. Лесно можете да намерите и работа - минималното заплащане е към 12 евро на час.

За да живеете законно в страната, е необходимо да си извадите сертификат за регистрация. За него можете да се информирате в посолството на кралство Дания в София, което ще направи всичко възможно да ви съдейства.

Какво и къде:


www.optagelse.dk – универсалната система за кандидатстване във всички датски висши училища. Съдържа формуляра за кандидатстване. Информацията за 2010 г. ще се актуализира през февруари.

www.ciriusonline.dk – звено към датското министерство на образованието, което отговаря за признаването на оценки и изпити спрямо датските стандарти.

www.newtodenmark.dk – съдържа полезна информация, главно по отношение на документи и административни въпроси

www.studyindenmark.dk – съдържа отговорите на почти всички въпроси, които бихте могли да имате.

Десислава Гичева

Още...

петък, декември 04, 2009

Пазаруването преди Коледа:


Кошмарно

Кризата тази година сериозно застрашава да намали количеството и качеството на закупените и получени коледни подаръци :( Само и единствено в седмиците преди Коледа е абсолютно позволено да хвърляш на воля пари за напълно непотребни нещица, от които никой няма нужда.

Въпреки това не мога да разбера защо мъжете никога, ама НИКОГА не се забавляват с това занимание, а го приемат като досадно задължение. Да не говорим, че правят няколко основни грешки при избирането на коледен подарък за своите половинки, от което те си правят често грешни изводи за техните взаимоотношения. Не е задължително подаръкът е да е скъп и бляскав, но поне, скъпи мъже, можете да развихрите малко въображението си! Често обаче вие се ограничавате само в някое от следните неща:

Бельо. Новото бельо никога не е излишно.
Но мъжете правят една основна грешка – често избират неподходящ размер. Разликата между чашка B2 и C2 не е само в една буква! Ако улучите размера на вашата партньорка, й давате знак, че познавате отлично нейните дадености и ги намирате за прекрасни. По-малкият размер казва, че не обръщате достатъчно голямо внимание на нейните таланти, а по-големият – че трябва да си търсите ново гадже. :(

Техника. Нали не мислите, че приятелката
ви е умряла за най-новия модел PSP* или радио за колата (каквато тя дори няма!)? Ако вече сте купили подобен подарък, не очаквайте коледните празници да преминат като тиха зимна приказка! Единствената ви надежда е приятелката ви да ви е купила най-новата колекция лосиони за тяло и ароматни свещи. Тогава при наличието на добро възпитание, бързо разменяте подаръците и решавате проблема, без да са необходими
дълги обяснения от сорта: „Ама, бебчо, аз те слушам, като ми разказваш какво си си харесала от Мола!”

Тенджери и тигани. Това наистина е грешка, която, слава Богу, вече малко мъже допускат благодарение на многобройните романтични филми и сериали. Все пак стават и такива недоразумения, особено когато помолите майка ви за помощ при избора на подарък. При добър късмет вашата любима може да намери и положително послание в него – „Значи му харесват моите манджи!”, което ще значи, че вие сте принуден от този ден нататък да се възхищавате на всичките й кулинарни експерименти. Подаръкът е неуместен най-вече, ако тя живее в Студентски град и дори няма котлон.

Бонбони.
Банален подарък, който обаче има потенциал да бъде възприет добре. Носи посланието: „Той наистина не мисли, че съм дебела!” и придружен с пожелание от сорта на „Великите жени обожават сладкишите. Ти си доказателство, че това е вярно!” може да ви изкара от коледните празници евтино и безболезнено. Ако от току-що прочетеното осъзнахте, че през последните години сте подарявали само подобни
неща на гаджетата си, то вие сте типичен пример за мъжа, който възприема коледните подаръци като досадно задължение. Това, на което ние настина бихме се зарадвали, е нещо, което ще издава, че поне веднъж сте ни обърнали внимание, когато въздишаме
по някоя снимка от списание или кадър от филм.

Весели и безкризисни парзници!
*Play Station Portable

Ваня Богданова


Истерично

Много обичам празниците, събираме се с приятелите около масата и се веселим на воля. Настроението е приповдигнато, празнично, наздравиците следват една след друга. Пие се за познати и непознати, а в по-напреднала фаза даже и за времето, колите, жените и др.

Но дните преди Коледа и Нова година ги ненавиждам! Те са създадени, за да официонализират абсолютно безмислените покупки, които жените около теб ще направят. Те и без това триста шестдесет и пет дни в годината пазаруват! Но празниците са пиковият момент, когато нежната част на човечеството полудява, загърбва приоритетите и се хвърля в опустошаване на наличните финанси. При това на първи януари всички закупени джунджурии ще започнат да събират прах и мъжът (както винаги) ще бъде впрегнат в преместването им я в килера, я в мазето.

Да не говорим за абсолютно неясните желания на дамите. От октомври ти се проглушават ушите, че ботушките на Армани са последният писък на модата и са вечният фешън. И когато през ноември жената ти каже, че са здрави и качествени, ти твърдо решаваш да я зарадваш и да й ги купиш. Но ето какво се получава – изръсваш се с една много хубава сума (за която можеш да си купиш половин кухня), а на Коледа разбираш, че тя очаквала да й купиш цялата нова серия на Лореал! Следват още два дена да се влачене с нея по магазините, кимане с думите ,,Да, да, добре ти стои”, а накрая пак мъкнене на всичките нови пликове до колата. А ботушките, които си купил, намираш захвърлени
в дъното на гардероба.

Е, след всичко това аз реших тази главоблъсканица кардинално и, изживявайки осемнадесет такива абсурда, реших да й връчвам определена сума и да я оставям да си троши главата. Естествено, не успях да се откача от влаченето по магазини и магазинчета. Не можах и да я накарам да разбере, че една жена би била много по-полезна от мен в качеството си на моден експерт. Но по-важното е, че недоразуменията значително намаляха.

Фрази от типа ,,Аз ти говоря, пък ти се сещаш, нали, мило”, са препъни-камъкът в доброто изкарване на празниците. Казвайте какво искате точно, казвайте директно какво точно ви харесва, защото „нещо такова” и „ей като това” не върши работа. Възможността да бъдете неправилно разбрани е твърде голяма, когато използвате фрази по подразбиране. Ние, мъжете възприемаме думите буквално, без да влагаме оттенъци и вариации. Когато двата пола не говорим на един език, се получават страхотни разминавания и после ходи доказвай кой кум, кой сват, кой на булката брат.

И изобщо защо трябва все ние да ви разбираме и да правим компромиси? Та ние знаем, как ще свърши цялата тази коледно-новогодишна истерия, и въпреки това ви „изтърпяваме” капризите и безмислените шопинг мании по празниците. Но когато след всичкото това ние пак се окажем виновни, че сме ви развалили празника, започваме да се чудим, протича ли изобщо някаква логическа операция във вашите женски мозъчета.

Мили дами, моля бъдете конкретни, ако искате да получите мечтания подарък и това ще бъде и най-голямото облекчение за нас! А така или иначе ще продължаваме да се ядосваме, когато не успеем да ви зарадваме, но вие действайте по по-лесния начин, онзи разбираемия, онзи щастливия!

Наум Мороз


Още...

"Източни пиеси" е искрена история

Заслужава ли си наистина нашумялата българска лента?

Един от основните проблеми в българското съвременно кино обикновено е прекаленототеатралничене на актьорите. В ,,Мила от Марс`` и ,,Шивачки`` например персонажите изглеждат изкуствени. Често се говори, че в последно време родните режисьори създават филми за себе си, а ако се случи и зрителите да харесат произведението – още по-добре. Камен Калев не залага на истории за социализъм, проститутки или българското село. Във филма ,,Източни пиеси`` актьорите не са толкова актьори, колкото истински герои. А сценарият е истинска история.

Христо Христов е бивш наркоман, чието семейство отдавна се е разпаднало, брат му се забърква с лоша компания, приятелката му е куха лейка. Накратко, Христо Христов играе себе си. Има и доза измислица, но тя е в добавянето на реални ситуации и проблеми към водещата история на Ицо.



"Източни пиеси" спечели редица награди. Е, какво, ще кажете, "Дзифт" също го направи. Но зад историята на филма на Калев стои много повече от световно признание
и добър сюжет. Искреността й се крие в тежките секунди на мълчание между Ицо и брат му например. Силата на диалозите също трябва да бъде отбелязана. Макар и от два различни свята, Ишил и Христо се влюбват. Общуват си през думите, отвъд езика. "Източни пиеси" представя няколко различни измерения на самотата. Всеки герой от филма търси изход от собствената си самота по различни начини. И това дава възможност на по-голяма част от зрителите да усети определени персонажи по-близо до себе си. Не на последно място идва социалната тематика на филма. Освен личната история в основата на лентата на Камен Калев са залегнали проблемите за етническата нетърпимост на българите и политическите машинации, свързани със случаите на насилие от страна на българи към роми и турци. В заключение – гледайте ,,Източни пиеси``, ако все още не сте.

Десислава Желева



Прекрасно е в България да се правят независими филми от творци-ентусиасти. Тези продукции разчитат не на бюджет и звезден актьорски състав, а на свежи идеи и повече искреност в киноразказа.

В „Източни пиеси” са налице и идеите, и искреността, но някъде нещо не се е получило. Филмът така и не успява да потегли истински, не увлича зрителя, защото темпото е твърде отнесено и медитиращо. Няколкото динамични момента са разхвърляни и не променят цялостното усещане за тромав, накъсан разказ.

Не че за пръв път виждаме мудност в български филм и не че този е най-скучният. По-скоро проблемът е, че тази мудност се пробутва като някаква задълбоченост и уж символизира богатия вътрешен свят на героите. А те цял филм предимно мълчат и гледат многозначително. На зрителя се натяква, че това тяхно мълчание е знак за необятния им нравствен космос. Но такова нещо не личи от (без)действията им.

Част от актьорите във филма са натуршчици. Странното е, че всъщност не те, а професионалните актьори се справят посредствено в „Източни пиеси”. Сякаш най-упорито преиграва Николина Янчева в ролята на досадната приятелка на протагониста.

Жалко е и че „Пиесите” стават жертва на традицията всеки български филм да се опитва да даде някаква оценка на обществото ни. Макар и тук това да е по-деликатно, пак го има и прави неприятно впечатление.

Така се оказва, че филмът всъщност си страда от повечето обичайни дефекти на българското кино, но това, че ги има в по-лека степен, го прави малко по-гледаем,
малко по-човешки, малко по-истински. Дали това е достатъчно, за да ви хареса „Източни пиеси”, най-добре да проверите сами.

Тодор Ковачев

Още...

Направи го като себе си


Как премина кастингът за актьори на „Алма Алтер”

Задавате ли си често въпроса „Да бъдеш или да не бъдеш” пред огледалото? Имитирате ли всичките си преподаватели, колеги и известни личности? Ако сте отговорили положително на последните два въпроса, значи притежавате една частица актьорска душа и дълго време сте се чудили дали да отидете на кастинга за университетския театър „Алма Алтер”.

Ние също се чудихме, но решихме да се явим, да се пробваме и да опишем преживяното.

В мига, в който качихме четирите стъпала на входа на театъра, кастингът за нас вече започна. Дори в тясното малко антре те завладява атмосферата на един много по-различен свят в сравнение с този, който бушува навън между Ректората и кръстовището на бул. „Васил Левски”. След като си запишеш името в списъка, старшите актьори от театъра ти връчват едно празно бяло листче, на което трябва да отговориш на екзистенциалния въпрос „ЗАЩО”, докато около теб се репетират песни, момче раздава кестени в пликче, хора влизат и излизат и всичко това става много тихичко, защото зад вратите на театъра тече репетиция. Лицата на останалите кандидати излъчваха от любопитство и обърканост до зловеща решителност и непукизъм. Всички те заеха местата в театъра и кротко зачакаха. Пред централната трибуна, зад претрупана с листа черна масичка седеше директорът на „Алма Алтер” Николай Георгиев. Той призоваваше един по един явилите се според реда им на записване. Проницателният му поглед някак съумяваше да се впери в застаналия срещу него кандидат и едновременно с това да следи цялото пространство наоколо.

Самият кастинг не започва и не завършва с това да излезеш на сцената, да се представиш, да си изпееш песента и житейската история – ти си въвлечен през цялото време. Няма значение дали си първи, трети или пети, нищо не може да те подготви за това, което те очаква на сцената. Наблюдаваш представянето на останалите кандидати и се чудиш дали нещо подобно ще се случи и на теб.

Оказа се, че предварителното предупреждение да дойдем неподготвени, е не само препоръчително, но и задължително. Никой не знаеше какво трябва да направи, но на всеки му беше интересно.

В началото се изредиха множество тихи момичета, които заставаха максимално далеч от директора. Едната му се караше на френски, друга му пееше опера, трети изпълняваше сцени от турски сериал. Почти всеки трябваше да пее, но дали го може, или не, не беше от най-голямо значение. Тук най-важното (а и основната цел на целия кастинг) беше да го направиш като себе си. Странното е, че това се оказа и най-трудната задача. Като че ли за всеки е лесно да имитира, да се преструва – въобще да бяга по-далеч от това, което е. „Хората са дебелокожи”, каза ми Николай Георгиев, когато и аз излязох пред него, „За да изкараш нещо истинско от тях, трябва да ги провокираш.”

- Той успя ли да те провокира?

- Успя да ме провокира с това, че ме накара аз да го провокирам. Всъщност това за мен си беше доста трудно. Как да измисля нещо интересно, след като той успяваше така да прониква в хората, че и ти не знаеха какво ще излезе от тях.

- Ами, огледах се в залата. Търсих нещо, за което да се хвана. Видях едно русо момиче и най-баналното, което се сетих, беше да накарам директора да я целуне. Провокативно ли ти изглеждаше това отстрани?

- Беше хитър ход, който доста раздвижи нещата. Допреди твоето появяване сякаш никой не беше успял да изненада директора.

- И тогава аз извадих най-големия си коз - изпях с цяло гърло «Излел е Дельо Хайдутин». За съжаление на цялата зала! Много хора искаха да станат и да излязат, но аз не им го позволих. Но пък загрях публиката за твоето изпълнение.

-Ти пя най-искрено от всички, въпреки че изкара само едно “Излеееее”.

- Все пак вашата песен, колега, взриви публиката. И беше достатъчна, за да ви донесе Зеления картон, с който директора приемаше човек в трупата, без по-нататъчно обсъждане!

- Моята песен беше един вид продължение на твоята. Излязох точно след теб и ме накараха да удължа твоето «Излееее» с едно мощно «Еееее». Направих каквото можах.

- Но пък май трябваше да се появят журналистите, за да се случи нещо наистина
интересно там. Мисля, че начина, по който ти успя да опишеш директора пред самия него, показа на всички точно това, което той търсеше през цялото време - искреност.

-Той ме попита как ще започна репортажа си за кастинга. Реших да е с описание на самия него - човека зад малката масичка, който е принуден да провокира, за да намери искреност. Но не успях да му кажа как ще завърша този репортаж - с признанието, че смисълът е в преживяването на самия кастинг, а не в това дали ще бъдеш одобрен или не.

Ваня Богданова и Тодор Ковачев, кандидат-артисти

Още...

Любовни бракове на 8 декември

Театър-лаборатория “@лма @лтер” винаги търси различното, различния, защото според нас именно различното създава движението, прави живота. Алтернативни са и браковете по любов, които театърът организира вече за седма поредна година.

Театър “@лма @лтер” иска да вдъхне нов живот на брачния ритуал, за да може той да възвърне своя смисъл. Браковете на “@лма @лтер” се сключват единствено и само по любов. И затова няма ограничения – всеки има право да потвърди любовта си към своя избраник, животно, идея, предмет. Тъжно е, но всяка година има няколко брака, в които хората се венчават със самите себе си, понеже това е съществото, което най-много обичат. В днешния свят това, уви, е нормално.

Ритуалът трае около 15 минути, провежда се в театралното студио на „@лма@лтер”. По пътя двойката (или тройката, четворката и т.н.) изживява своето случване на любовта, подпомогната от опитните “свещенослужители” от “@лма @лтер”, които ползват всичките си умения, за да направят тези мигове наистина незабравими за любовнобрачните. След като подготвят телата си, пречистят ума си и активират духа си, те получават и официалното си любовнобрачно Дадайство.

Браковете на “@лма @лтер” са един опит да бъде случена любовта между хората, тъй като това е най-чаровното и най-магичното случване в живота им.

Условие за сключване на брак – съществуване на любовното чувство.
Трайност на барака – докато съществува горното условие.
Ограничения – няма.
Място на действие – тук, сега, на това място, с тези хора.
Време на действие – отвъд конкретното, в този миг.


ДЕКЕМВРИ
01 - „Невъзможната Ти, Невъзможната Аз”
02 - „В подножието на вечерята”
03 - „Ах, Бродуей, Бродуей”
04 - „Думи няма”
07 - Международен Арт-форум „Алтер Его”
08 - Международен Арт-форум „Алтер Его”
08 - Бракове по любов
09 - Международен Арт-форум „Алтер Его”
10 - Международен Арт-форум „Алтер Его”
11 - Международен Арт-форум „Алтер Его”
15 - „Орфей”
16 - „В подножието на вечерята”
17 - „Войната, Стената, Свободата”
18 - „Ах, Бродуей, Бродуей” – коледна версия
Начало - 19:30


Още...

Какво предложи Киномания 2009


Три седмици гледахме качествени филми

Въпреки емблематичната статичност на есента сезонът всъщност иззема една от най-ключовите функции на пролетта – раждането на нещо ново. Октомври и ноември са месеците, когато културният живот се отърсва от покрилия го летен прах и предлага на публиката нови и вълнуващи срещи със света на изкуството. За поредна година в София се проведе фестивалът „Киномания”. Цели три седмици любителите на качествените филми у нас имаха шанса да гледат онези продукции, които досега по една или друга причина
не са се появявали по родните кина.

Между 13 ноември и 3 декември филмите бяха прожектирани в зала 1 на НДК, кино „Люмиер”, Дом на киното и EuroCinema. Цената на билетите на игралните филми беше от 8 до 10 лева, а на анимационните между 4 и 6, като студентите ползваха намаления от 2 лева.

И тази година програмата на фестивала беше разнообразна и привлекателна. На „Киномания 2009” можеха да се видят биографични, исторически, романтични, забавни, драматични, музикални и анимационни филми, които допринесоха не само за доброто ни настроение, но и за вътрешния ни комфорт. Обикновено зрителят е свикнал да гледа на големия екран предимно касови продукции, които за съжаление рядко си струват отделеното време. За сметка на това „Киномания” предложи нещо съвсем различно.

Фестивалът започна с филма на испанския режисьор Карлос Саура „Аз, Дон Жуан”. Действието се съсредоточава около живота на прочутия италиански либертист от 18 век Лоренцо де Поне, работил заедно с Моцарт върху операта „Дон Жуан”. Филмът е поглед зад кулисите на пищността и драматизма на операта.

Разбира се любовта и ревността присъстват с цялата си пищност и размах. „Аз, Дон Жуан” е впечатляваща възхвала на творческия дух.

Същия ден в кино „Люмиер” на зрителите бяха представени „Генуа” и „Мушиши”. „Генуа” е съвременна драма за живота на мъж, чийто свят се обръща наопаки, след като жена му загива при катастрофа. С надеждата да промени живота си той се мести с двете си дъщери в Италия. Японският „Мушиши” пък е създаден по едноименната манга на Юки Урушибара. Действието е съсредоточава около пътуващ лекар-мистик, който прекосява отделни райони на Япония, лекувайки заболяванията, предизвикани от свръхестествените
създания Мушиши. Филмът въздейства с мрачна тайнственост, както древен мит повлиява на модерните възприятия.

Фестивалът продължи с „Последен шанс, Харви” , „Карамел” и „Джебчии”. В първия филм Дъстин Хофман се превъплъщава в ролята на самотен мъж, който отива в Лондон за сватбата на дъщеря си, с която напоследък не са така близки, както би му се искало. Там обаче се влюбва в красива жена на средна възраст, която изглежда може да е неговият нов и последен шанс за различен живот.

Ливанско-френската продукция „Карамел” е свежа комедия, в която клиентките на престижен козметичен салон в Бейрут доказват, че вълненията на повечето жени по света са напълно сходни. Българските почитателки на филмовото изкуство имаха шанс сами да проверят дали това е така. В съвсем друг свят ни пренесе азиатският филм „Джебчии”. Банда от четирима изпечени хонконгски джебчии се натъкват на неустоима
и опасна жена. Един по един и четиримата се оплитат в мрежите й. Свежата и забавна история е истинско кинематографично предизвикателство за любителите на азиатското кино.

Богатата програма на „Киномания 2009” продължи с разнообразни филми, представители на българското, азиатското, американското, германското, испанското, италианското, руското и френското кино. Разбира се, подобаващо място беше отредено и на късометрежните, документалните и анимационните филми.

„Гогол Бордело нон стоп” например е един музикален шедьовър, който почитателите на екстравагантната група трябва задължително да гледат. Младата режисьорка Маргарита Химено проследява главозамайващия успех и бързо развитие на музикантите от „Гогол Бордело”. Филмът е съставен както от откъси от техни концерти, така и от някои импровизирани речи за живота на вокалиста Юджийн Хъц.

Обръщайки специално внимание на детското кино в „Киномания 2009”, няма как да не отбележим, че то не отспъпва по нищо на останалите филми. Какво като е предимно за деца? „Кой се страхува от Кумчо Вълчо” зарадва както малките, така и големите.
Това е симпатичната история на малката Терезка, която много харесва приказката за Червената шапчица, но въпреки това сънува кошмари с големия лош вълк. Когато нейно приятелче от детската градина се сдобива с по-малко братче, Терезка започва да се вълнува дали майка й е наистина я е родила, без да подозира, че родителите й крият от нея друга тайна.

Анимационното филмче „Лунното мече и неговите приятели” пък е замечтана приказка за малко зверче, чието любимо занимание е да наблюдава Луната. Една вечер обаче Луната пада от небето и малкото животинче я намира. Не всички в гората обаче одобряват новия приятел на мечето...

„Киномания 2009” обединява филмовото изкуство в няколкодневен маратон на качествените продукции, създадени през последните няколко години. Всеки един, който има отношение към киното и наистина желае да види нещо интересно и ново, успя да се почувства част от фестивала, като зае своето място в киносалона и остави изкуството да се влее в него самия.

Десислава Желева

Още...

Отборът на СУ започна силно първенството по футбол


Седем точки от четири мача за момчетата на Георги Игнатов

Изиграха се първите няколко кръга от студентското първенство по футбол. В четири
изиграни двубоя отборът на Софийския Университет записа две победи, един равен и една загуба. Трябва да се отбележи, че съперници бяха все отбори, които са преки конкуренти за класиране в призовата четворка, даващо право на преминаване във фазата на директните елиминации.

В първия мач беше победен тима на МГУ с резултат 1:0. Двубоят бе равностоен, като единствения гол вкара Чолев в средата на първото полувреме. Малко преди края от игра бе изгонен вратарят на СУ Ивайло Драгиев за игра с ръка извън наказателното поле, но въпреки това важната победа бе съхранена.

Във втората среща СУ беше категорично надигран с 3:0 от традиционния фаворит в първенството НСА. Представянето на отбора беше безобразно слабо, като и трите попадения бяха инкасирани още през първата част.

Последва двуостър мач с отбора на УНСС, който завърши без победител – 0:0. Положения пред двете врати почти липсваха, като и двата отбора еднакво заслужаваха да (не) победят. СУ отново завърши мача в намален състав след втори жълт картон, показан на един от защитниците в тима.



Най-силното представяне на селекцията на треньора Георги Игнатов беше в четвъртия
кръг срещу Техническия Университет. Съперникът беше буквално разпилян с 5:2, като още на полувремето резултатът беше класически – 3:0. През втората част се стигна до рагромното 5:0, преди да се случи донякъде логичното отпускане в редиците, което доведе до два почетни гола за ТУ. С много добра игра в този двубой се отличи бързоногият нападател на СУ Светослав Кацаров, реализирал две от попаденията. Първото от тях беше наистина впечатляващо - фамозно прехвърляне на вратаря отдалеч с външен фалц.

Така след четири мача СУ натрупа нелошия актив от седем точки, което му отрежда
място в челото на класирането. До зимната пауза остава още един мач срещу състава на ХТМУ. Освен това, срещата от първия кръг срещу УАСГ беше отложена за пролетта. След трудната програма в началото, изредила почти всички основни съперници за призовите места, напролет предстоят мачове с по-леки противници, като изключение прави може би само отборът на Полицейската академия. Георги Игнатов и възпитаниците му не крият амбиците си да повторят миналогодишното си успешно представяне. Тогава СУ се класира на трето място сред университетите в София и отпадна непосредствено преди финалната четворка. Сега полузаявените нагласи на всички в отбора са дори за спечелване на титлата в Софийското първенство. Пред момчетата стои поуката от досегашните четири мача и по-конкретно полюсът на представянето им веднъж срещу НСА и втори път срещу ТУ. Дано инерцията от последния качествен мач се запази и дори презимува.

Ангел Иванов

Още...

Студентски спортни новини



Волейболистките на СУ завършиха на второ място в републиканското студентско първенство. На проведената между 3 и 5 ноември надпревара нашите стартираха с победа с 3:0 гейма срещу Русенския университет. На полуфинала СУ победиха и Варненския свободен с 3:1. На финала волейболистките, въпреки добрата си игра, загубиха от изключително силния отбор на НСА с 0:3.

Среброто е пореден успех за момичетата и техния треньор гл. ас. Петър Колев. Те завършиха втори и на международен турнир в Белград през октомври.

Департаментът по спорт на СУ обяви десетката на своите студенти-спортисти за 2009 г. Наградите се дават всяка година на най-добрите състезатели от представителните университетски отбори по различните видове спорт. Всички те са завоювали призови места от държавни, студентски и вътрешни състезания и турнири.

Тази година отличените спортисти са:
- Анна Попова – футбол
- Биляна Драмлийска – волейбол
- Димитър Търпанов – баскетбол
- Живко Желев – футбол
- Марияна Александрова – плуване
- Мирослав Шабански – фехтовка
- Петър Куленски – волейбол
- Радостина Кузманова – спортно ориентиране
- Филип Драголов – лека атлетика
- Явор Маринов – плуване


За треньори на годината Департаментът по спорт определи гл. ас. Делчо Илчев (баскетбол) и гл. ас. Георги Начков (плуване). За цялостeн принос за спортната дейност в университета са отличени гл. ас. Галин Попов (аеробика) и Людмил Симов.

По случай 80-годишнината на българския студентски спорт, Спортният департамент на СУ организира международна научна конференция. Тя се проведе между 13 и 15 ноември под името “Оптимизация и иновации в учебно-тренировъчния процес”. Председател на организационния комитет беше проф. д-р Димитър Гюров. Конференцията се посвещава на доц. д-р Димитър Хлебаров (1934-2009) - дългогодишен шампион и рекордьор по овчарски
скок и ръководител на катедра „Спорт” в Софийския университет между 1987 и 1994 г.

Tодор Ковачев


Още...

Спортовете в университета


Джогингът повишава тонуса и наваксва присъствията

Ако секретарката на факултета ви притиска да си представите заверката за спорт в края на семестъра, а вие дори не сте стигнали до прословутите съблекални на Биологически факултет – джогингът е вашето спасение!

Занятията се провеждат на стадион „Българска армия” и из Борисовата градина. Часове има всеки ден – два сутрин и два следобед. Това автоматично означава, че за 1 седмица можете да си наваксате присъствията за спорта от целия семестър.

От вас не се изисква да покривате нормативи – за начинаещите спортисти е необходимо
да направят поне три обиколки на стадиона за един час, а за по-напредналите – 10. Всеки тур е с дължина 400 метра. Накрая на тренировката се правят серия от упражнения за издържливост и разтягане. Към края на годината треньорите ще ви тормозят с по-силови упражнения, но пък ефектът от тях е доста ползотворен. Едва ли за сесията ще се издокарате с два реда плочки на корема, но пък ще усетите значително
повишаване на жизнения ви тонус.

Ако вече ходите на джогинг – използвайте последните сухи дни в годината, за да си наваксате присъствията. Ако чакате до януари, може и да затънете в преспите!

Ваня Богданова


Още...

Сагата "Любо Пенев" противопостави шефове и фенове


Извечното „Да бъда или да не бъда“ тормози наставника на ЦСКА

Страстите на стадион „Българска армия“ не секват, като за последните няколко
седмици в отбора от Борисовата градина се случи какво ли не. Пиянски изцепки, хвърлени оставки, провалени амбиции в Европа – това са основните акценти и проблеми, които постепенно подронват авторитета на 31-кратните шампиони на България. Наставникът на ЦСКА Любослав Пенев демонстрира характер и си позволи да направи нещо нечувано за българския футбол – блъсна авторитетно по масата и изгони деветима от футболистите, повечето от тях титуляри, заради непрофесионалното им поведение. Собствениците от „Титан“ не приеха подобно решение и амнистираха тежко провинилите се. Това не се хареса на бившия нападател на Валенсия и без да се замисли, той си подаде оставката. Той е човек, който си държи на думата и има принципи, за разлика от мишките, свиващи се и при най-малката неприятност. ЦСКА е име, с което гавра не бива и Чичовото ясно показа, че е така.

Пенев хвърли оставката си и след това веднага започнаха множество предположения кой може да го наследи на поста старши треньор. Имената Миодраг Йешич и Стойчо Младенов бяха първите, които започнаха да се тиражират в медийното пространство. Като моментен заместник на Любо бе избран неговият помощник Ради Здравков и се смяташе, че той ще изведе червените срещу Славия. Пенев обаче показа, че е истински цесекар и погледна към феновете. Огромни транспаранти бяха опънати на „Армията“, като общото послание бе: „Любо, остани заради ЦСКА!“. Той изведе момчетата срещу безликия състав на отбора от Овча купел и ги пожали само с два гола. Но както навсякъде в България е общоприета практиката „който плаща, той поръчва и музиката“. „Кралете на боклука“ ще пързалят Пенев до Нова година и тогава със сигурно ще му търсят заместник, било то и чужденец. Димитър Борисов и Иво Иванов разбраха, че пред тях не стои някое просто бостанско плашило, което могат да разиграват, и по всяка вероятност ще се опитат да лишат ЦСКА от наставник, налагащ атрактивен, атакуващ стил на игра. Същото, което прави и Краси Балъков в Черноморец.

Изцепките на деветимата играчи се разчуха по целия свят и испански сайт разкри няколко пикантни подробности около футболното минало на Пенев от времето му във Валенсия. Според интернет изданието младият тогава Любо е извършвал същите „геройства“, както Иван Иванов и компания, и е държал не веднъж на нокти треньора Гуус Хидинг. Иберийците иронично подхвърлиха „Пенев на времето ходи по дискотеките, а сега чете морал“...

Както се вижда, наближава края на една много емоционална година за ЦСКА. Любо Пенев протегна ръка към младоците, позволяващи си какво ли не, и ще им даде възможност да се реабилитират още в следващите двубои. Целта на тима е да запази мястото си в челната тройка до края на есенния полусезон и напролет да вдигне шампионската титла.
Вижда се, че европейските турнири са все още голяма хапка за младия състава на армейците, но е нужно време и търпение, за да заблести името на ЦСКА на международната сцена. А извечната дилема „да бъда или да не бъда“, която стои пред Пенев, все още очаква своето решение.

Виктор Иванов

Още...

Давид обеща да набие Голиат и го изпълни


Дейвид Хей взе световната титла на 30кг по-тежкия Николай Валуев

Когато британецът Дейвид Хей заяви, че ще нокаутира световния шампион Николай Валуев (Русия), боксовата общественост прихна в невиждан досега кикот. Причината - руснакът тежи скромните 140 кг. за своите 213 см. Единственото нещо, по-респектиращо от размерите на Валуев, е резултатът му на ринга – 53 победи и само 1 загуба от узбека Руслан Чагаев.

Резултатът на Хей също свидетелстваше за сериозен потенциал – 22 победи и 1 загуба. Това постижение обаче беше постигнато в полутежка категория. И макар устатият англичанин да се чувстваше като Ивендър Холифийлд (последният шампион в полутежка и тежка категория), Валуев не изглеждаше хапка за неговата уста. Нещо повече – Хей се закани да нокаутира огромния шампион. Руснака каза само: „Времето ти дойде, клетнико”. И всички му вярваха. Арогантността на британеца беше някак неуместна, звучеше като последните думи на човек, който не си дава ясна представа за статуквото.

И на 7 ноември настъпи часа на истината – истина, която се оказа доста невероятна. Хей победи. И то с лекота. Не успя да свали гиганта. Но беше толкова близо, колкото едва ли някой би повярвал. В последния 12-и рунд вместо да пази преднината си англичанина тръгна в атака и само последният гонг спаси Валуев от срама да бъде нокаутиран от противник с над 30 кг по-лек от него.

Хей стана първият англичанин - световен шампион след легендата Ленъкс Люис. И сякаш помъдря. Обяви решението си да се подложи на строг режим, който няма нищо общо с доскорошното му поведение на побойник и плейбой. Защото Дейвид Хей винаги е мечтал само за титлата в тежка категория. Сега е негова. А да се защитава титла е по-трудно, отколкото да се спечели. И той го знае.

Николай Гергов


Още...

Джобният Херкулес не слиза от челните позиции


Йордан Йовчев продължава да побеждава и на 36 години

Йордан Йовчев е най-успешният български спортен гимнастик. Той е роден на 24 февруари 1973 г. в Пловдив. В кариерата си до момента има четири олимпийски медала – един сребърен и три бронзови. Два пъти е двоен световен шампион – на земя и халки (2001, 2003) и два пъти се класира втори (2002, 2009). Общо спечелените от Данчо медали са 33 – от световни и европейски първенства, олимпийски игри, и турнири от веригата Гран при.

На олимпиадата в Пекин Данчо постави уникален рекорд. Той е единственият гимнастик на планетата, който участва на най-големия спортен форум за пети път. Пловдивчанинът продължава да се бори за отличието, което му липсва, и което на игрите в Атина му бе незаслужено отнето – златния олимпийски медал. В гръцката столица през 2004 г. той бе с класи над представителя на домакините Димостенис Тамбакос, но съдиите не посмяха да му дадат заслужената награда. Световният вицешампион от последното световно първенство в Лондон заяви, че ще участва на 12 декември в турнира за Гран при на Италия, за който има персонална покана. За златото в Лондон не му достигна едва 0,1 точки, но за пореден път показа, че може да пребори доста по-млади от него конкуренти. 36-годишният Данчо взе 15,575 точки, а златният медалист Минйон Ян - 15,675.

Първите си крачки в спортната гимнастика Данчо прави, когато е на седем години, неговият първи треньор е Иван Славчев. В момента Йордан Йовчев работи с Живко Добрев. След олимпиадата в Атланта през 1996 г. се премества да живее в САЩ. На няколко пъти обявява, че няма намерение да се връща в България. Той обаче не се съгласява да се състезава за Щатите, въпреки че такива предложения са му отправяни неведнъж. През 2007 г. Йовчев променя намерението си и се установява в Пловдив. Помага на Краси Дунев, който отваря център по спортна гимнастика. Данчо се занимава с оборудването и с тренировките на децата. Джобният Херкулес е женен за Боряна, двамата имат шестгодишен син – Джордан.

Освен медали българинът е печелил и редица други награди – спортист на България за 2001 г., спортист на Балканите за 2003 г., мъж на годината за 2004-а и др.

На 7 ноември т. г. на 23-ия конгрес на централата в Тел Авив Йордан Йовчев, който е президент на федерацията ни в своя спорт, беше избран в изпълнителния комитет на Европейския съюз по гимнастика с най-много гласове.

Наум Мороз


Още...

четвъртък, декември 03, 2009

"Александър Невски" е пълен със загадки


Златните кубета са първото, което привлича погледа на туристите, още докато летят над София

Цяла Европа запретва ръкави през 1904 г., когато започва строежът по проект на руския архитект проф. Александър Померанцев. Облицоването на храма започват италиански каменоделци, но го довършват българи. Стенописите и приготвянето на темперните бои, с които са направени, са под строгия контрол на проф. Кисельов, а в създаването им участват руски художници. В оформлението на интериора участват българските декоратори проф. Харалампи Тачев и Б. Михайлов, дървените орнаменти са изработени под ръководството на проф. Перминов, а бояджийската работа е поверена на австрийския майстор Лестер.

Разноцветни италиански мрамори, бразилски оникс, алабастър и други скъпи и екзотични материали потеглят от всички посоки на света към столицата на младото кнжество, за да бъдат вградени в огромния кораб на кръстокуполната базилика. 12-те камбани на храма са излети и доставени от Москва, мраморната пластика от Берлин, дървени врати са поръчани при австриеца Карл Бемберг, мозайките са доставени от Венеция, а полилеите от Мюнхен.

Главният купол е висок 45 метра. Около кръга му с тънки златни букви е изписана молитвата „Отче наш“. Заемащ площ от 3170 м2, храмът може да побере 5000 души, колкото и най-голямата зала в НДК. Камбанарията му е висока близо 53 м и има 12 камбани - най-голямата тежи 12 тона, а най-малката - 10 кг. Само ръката на фигурата, изобразена на най-големия купол, е с дължина 40 метра. Храмът е обявен за паметник на културата през 1924 г. По време на Първата световна война за кратко името му е сменено на „Св. Св. Кирил и Методий”, защото Русия и България са враждуващи страни в световния конфликт.

Вероятно това ще чуят и японските туристи, които се суетят с фотоапарати, окачени на врата, от своята екскурзоводка и ще бъдат впечатлени, а после ще го забравят. Съвсем естествено е - всичко това са просто цифри, камъни, желязо и дърво.

Събрани заедно обаче, те се превръщат в шедьовър на следосвобожденското строителство. Храмът е една съвременна вавилонска кула, съградена с късчета от цял свят. В пъстротата и многообразието, във вниманието към отделните детайли, в хармонията между канона и необузданото въображение на художника, в размаха, с който е осъществен проектът, се изразява неговата истинска стойност. И това личи от ефекта, който предизвиква у разбиращия посетител.

Отвън „Александър Невски” е безспорно красив и внушителен със своите размери и проблясващите отдалече като слънца златни кубета. Но неговата истинска сила се крие зад масивните дървени врати в полумрака на свещите. Колкото и голяма да изглежда сградата, щом влезете за първи път вътре, вие ще се почувствате като Алиса, току-що изпила шишенцето със сироп за смаляване. Освен това наистина ще ви се струва, че сте попаднали в Страната на чудесата.

Още в предверието не може да не ви се сторят любопитни гишетата, където се продават свещи. Дребни усмихнати лелки седят удобно в дървени скринове! Да, колкото и невероятно да е, ако се загледате ще видите, че те наистина приличат на древните витрини, където баба ви си държи кристалните чаши, и на всичкото отгоре са на колелца!

Но чудесата тепърва предстоят. Залата, в която пристъпвате смаяно, прилича по-скоро на тронната на дворец от приказките. Само че е доста по-мрачно и мирише на тамян и свещи. И вече можете да загубите цял час в разглеждане на една или друга библейска сцена, нарисувана така, сякаш събитията се случват в момента, а вие надничате в тях през прозорец.

Вероятно ще се спрете заинтригувани от пищните мраморни тронове пред централния олтар. За тези, които не знаят единият е бил предназначен за цар Фердинанд, царицата и престолонаследника.

Внимавайте да не ви се завие свят, докато разглеждате рисунките по куполите. Храм-паметникът може да не е Сикстинската капела, но пак ще ви спре дъха. Колкото е мрачно долу, толкова е светло и просторно изрисуваното на тавана небе.

От цялото усещане за необятност вероятно ще се почувствате твърде изтощени и замаяни. Ако все пак ви останат сили и желание, можете да посетите Криптата. Тя е точно обратното на централната част – прилича на катакомба с току-що варосани стени. Там вероятно можете да попаднете на интересна (ако разбирате нещо от религиозно изкуство) изложба. Трябва да знаете обаче, че въпросът с печата от „100-те национални туристически обекта” тук се оказва твърде сложен. Лелките в скриновете категорично заявяват, че при тях не се дават, а отегченият чичко от криптата се чуди и мае, като накрая ви съобщава, че ще ви сложи печат, ама не е сигурен, че е тоя същият. Не унивайте! Не забравяйте, че печатите са само повод да се посетите местата, с които се гордее България!

Денка Колева

Още...