В името на шилото в торбата

Отношението на един народ към заслужилите хора в голяма степен дава представа за неговото естество. Не виждам смисъл да описвам как се държим с нашите шампиони или какви хора стават масови идоли. Това си го знаем, срамува ме се и не го променяме. Но освен българин аз съм рокаджия и такъв ще си остана. И вярвам, че сме гилдия. И че сме човечни. Ние ценим своите заслужили хора. И то по начин, за който си струва да се пише. Ако някой не знае кой е Георги Минчев може да спре да чете тази статия.

„Цвете за Гошо” се състоя и тази година. Почетохме Гошо, защото той заслужава почит. Тафталогията е необходима, няма нужда от други причини за това събитие. Разнообразието от групи през двата дни на фестивала беше впечатляващо - стиловете варираха от рок през реге до death metal. А сред участниците имаше както съвременници на патрона, така и тийнейджъри, правещи първите си крачки в музиката. Поляната в Южния парк беше препълнена с хора. Нямаше инциденти. Хората се забавляваха. Това е смисълът на рок музиката. Без значение от жанра. Без значение от нищо друго.

Усещането на съпричастност към подобна кауза беше ново изживяване за мен. Не се сещам за друго събитие в България с такъв заряд. Наскоро един колега ми каза „ Да си рокер няма нищо общо с дрехите и другите джунджурии, това значи да отидеш някъде с пари за седмица и да изкараш там месец”. Свободният дух трябва да бъде празнуван. И да се пази в ежедневието ни. Засега го правим.

Николай Гергов