ЧЕСТНО...или нашата програмна статия

„Свободен вестник” е нашият отговор на обвиненията, че младите хора в България са незаинтересовани от случващото около тях.

Прочети повече>

събота, февруари 05, 2011

Рок телевизия на хоризонта


Т-Рок Ти Ви ще дава цялата палитра от рок стилове на едно място.

През февруари стартира нов телевизионен канал, които ще е насочен главно към интересите на рок феновете у нас. T-Рок Ти Ви гарантира добра музикална селекция, като ще предлага и специализирани предавания за всички подстилове на рока. Екипът на новата телевизия обещават, че ще подкрепят и българските музиканти в този стил.

Музикалният канал ще представя рок културата от последните четири десетилетия – класически рок, хеви метъл, алтернатив, модерен рок, пънк рок, мейнстрийм рок, бритрок и много други. Целта е да се покажат многото лица на стила, като не се забравя и родния принос. В началото Т-Рок Ти Ви ще стартира с 24 часа програма само от музикални блокове, но създателите ѝ обещават до 2 или 3 месеца да започнат специализирани авторски предавания.

Телевизията е проект на TMG (Телеманиак Медия Груп), чиито рекламен директор споделя, че компанията има желанието да предложи на зрителите още нови канали за забавление, които ще стартират след време.

http://trock.bg/

Петя Каравасилева
Още...

петък, февруари 04, 2011

Щерева издава сборник за любовта


„Любовни упражнения” е заглавието на последната книга на Ваня Щерева, която представлява сборник с разсъждения и мнения за любовта на 32 артисти, журналисти, писатели, които певицата е събрала в едно. Премиерата на книгата ще се състои на 7 февруари, седмица преди празника на влюбените българските читатели ще могат да се запознаят с любовните откровения на Любен Дилов-син, Миролюба Бенатова, Ники Кънчев, Стефания Колева, Юлиан Вергов, Калин Терзийски, Тома Марков и други известни лица.

Новината, че Ваня Щерева издава нова книга, не звучи никак ново, като се има предвид, че последният ѝ роман по „Стъклен дом” все още не е отшумял. Очевидно певицата не се е задоволила със споделената слава между нея и сериала и е решила да се появи на пазара със самостоятелен проект. Авторката описва „Любовни упражнения” с думите „домашни работи на един клас от смислени хора”, описание, което много напомня на водещата идея в една от предишните книги на Ваня. Нищо лошо, но всичко (колкото и оригинално да е), повторено няколко пъти губи първоначалното си звучене. Ще изчакаме тази книга на Щерева да се появи официално, за да проверим дали новото е всъщност (не)добре забравено старо, или откровенията на избраните артисти ще си заслужават вниманието.

Щерева проби на книжния пазар с няколко добри книги и с тях трябваше да залезе. „Образцов дом” и „30 неизвинени” спомогнаха името на музикантката да се разчуе на книжния пазар, както и на следващите ѝ издания да се продават по-успешно. Ваня попадна сред онези лица, чиито книги се купуват, само защото имената им се чуват тук и там в родните медии. Стойността на написаното, обаче, е незадоволителна. А когато усети, че се е изчерпала, певицата започна да събира чужди мисли, да ги връзва с червена панделка и гордо да рекламира поредната си нова книга. Това ни представя за втори път завършилата НАТФИЗ музикантка Ваня Щерева. Надяваме се „Любовни упражнения” да е по-добро преписване на чужди мисли от романа по сериала „Стъклен дом”, който уж трябваше да върне вниманието на четящата публика върху певицата.

Петя Каравасилева
Още...

четвъртък, февруари 03, 2011

ХаХаХа и бутилка ром


Единствената група за импровизационен театър в България с юбилейно представление на 14 февруари

За тях винаги всичко си е супер. А да бъдат забавни е не само начин на живот, но и професия. Освен необходимите качества като артистичност, бърз ум и дързост обаче, от първа необходимост си им... ти. Защото „ХаХаХа Импро Театър” е група за импровизации, в която публиката режисира играта.

През 2009г. петимата, е, не мога да не добавя чаровни, актьори – Златин Цветков, Ивайло Рогозинов, Леонид Йовчев, Тони Карабашев и Петър Мелтев, се събират, за да създат първата у нас театрална група за подобен вид театър, който обаче възникава още през 60-те години на XX век. Началото е поставено в... предверието (!) на "Славянска беседа". В читалището играят всеки понеделник от 20 часа, а на 14 февруари им предстои юбилейното 50-то представление и първото им излизане на голяма сцена в театър „Сълза и смях”.

Интервю и подробности очаквайте в мартенския брой на „Свободен вестник”!

Внимание: важни указания! По време на представлението има опасност да получите силни болки от смях в коремната област, както и напълно объркване на личността и представата за реалността.

Илияна Генова

Фотография: Георги Радулов
Още...

Виртуална арт разходка

Най-новият проект на компанията "Google" примамва любителите на изкуството, които нямат възможност да посетят някои от най-известните музеи в света. Без да напускат дома си артценителите могат да влязат в Музея за модерно изкуство в Ню Йорк, Националната галерия в Лондон, да се разходят в коридорите на двореца "Версай" в Париж или в Ермитажа в Санкт Петербург, както и да разгледат музея на Ван Гог в Амстердам или музея Кампа в Прага и др.

Проектът е разработван в продължение на 18 месеца. Камерите на "Google" са записвали 360-градусови изгледи на 17 световни музея. Заснети са над 1000 картини, като получените репродукциите са с изключително високо качество. Всеки от участващите музеи е избрал един шедьовър, който да бъде представен с много високо качество. Седемнадесетте творбите могат да се гледат под лупа, с увеличение, позволяващо да се изследват детайли, който са недостъпни за невъоръжено око. Сред такива избрани творби са “Раждането на Венера” на Ботичели, “Звездна нощ” на Ван Гог, “В консерваторията” на Едуар Мане.

Още по-голямо удобство е и публикуваната подробна информация за картините и за художниците, която компанията предоставя на сайта www.googleartproject.com .

Петя Каравасилева



Още...

неделя, юни 06, 2010

Фаталният брой

Юни е месецът, в който върху главите на студентите се изсипват ужасът на горещината, сесията и решаването къде ще се ходи на море. Екстра добавката този юни са приятните въпросителни, свързани с финансите на университета. Всеобщото нямане на пари не подмина Alma Mater и можем само да се чудим колко дълбоко ще бръкне тя наесен в нашите джобове.

Ние обаче сме свикали на всякакъв вид изненади и вече сме станали по-издръжливи и от хлебарки. Колкото и да ни режат парите, няма да ни скършат хатъра да вземем диплома с надеждата покрай нея да сме научили нещо полезно. Ще си вземем изпитите, колкото и да е разбъркан учебният план, и ако трябва ще ходим повече на работа, отколкото на лекции, за да имаме с какво да си платим наема.

И наивно ще вярваме, че когато дойде време нашите деца да кандидатстват, законът за висшето образование ще е влязъл в сила. И че когато внуците ни влязат в СУ, администрацията ще си върши работата и няма само да глозга бюджета и нервира студентите.

Тази вечер ние ще си спретнем втора абитуриентска вечер, в която ще броим с пълно гърло до 13. Защото въпреки всичко изкарахме 13 броя от този вестник, които заслужават да бъдат поляти. Бъдещето е неясно като това къде ще се събудим утре сутринта, така че пазете този брой - той може да е пореден, може и да е последен...

Галя Младенова

Още...

Започва “Литературата на XXI век”

На 19 май в зала 1 на Ректората се състоя първото събитие от проекта на Студентски съвет „Литературата на XXI век”. То бе под формата на дискусия с писателя Георги Господинов, автор на книгите „Естествен роман” и „Аз живях социализма”.

Събитието пожъна голям успех. Срещата започна с четене на последната пиеса на Георги Господинов – „Апокалипсисът идва в 6 вечерта”, за която той получи наградата „Аскеер”. Представянето бе на автора и две студентки от специалност културология в СУ – Милена Бербенкова и Ива Георгиева.

Проектът „Литературата на ХХI век” е създаден с идеята да популяризира съвременната българска литература. Той е дело на Студентски съвет и най-вече на председателя на Комисията по култура към съвета - Георги Гаврилов (Унгарска филология, 4-ти курс). Поради наближаващата сесия следващите срещи със съвременни български писатели ще продължат през новата учебна 2010-2011 година. Тогава трябва да започне и проект студентско дарение на книги в домове за сираци.

Ивайло Динев

Още...

AISEC вече и при нас

Френската международната организация AISEC (Etudiants en Sciences Economiques et Commerciales) помага на студенти от всички специалности да развиват своите лидерски качества чрез придобиване на професионални и практически умения и изграждане на мрежа от контакти по цял свят.

Софийският университе многократно е бил домакин на масови събития, организирани от AIESEC, като на няколко пъти ректорът проф. дин Иван Илчев е бил почетен гост. С неговата подкрепа, но най-вече благодарение на усилията на студенти от СУ, тази година се сформира стартова група, която ще положи основите на AIESEC в Алма Матер. Официално локалната секция се очаква да бъде открита през май 2011г., като до тогава ще се обособи и официалният й офис.

Организацията има шейсетгодишна история и работи в 1700 унивеситета в над сто страни по цял свят. Дейността й е ориентирана към организация на международни стажове и дейност в областта на глобални проблеми като международна търговия, предприемачество
и корпоративна отговорност. За последните 20 години организацията изиграва важна роля в българското общество като организатор на значими проекти като „Дни на кариерата”, „Черноморска програма за развитие на младежта”, "Бизнесът в действие". Чрез национални семинари, обучителни групи и управление на екипи, тя помага на много млади хора да открият и развият своя потенциал.

Косара Белниколова

Още...

„Японистика” чукна 20-те

Не знам за вас, но, когато бях мъничка, обичах да си измислям буквички, представяйки си, че пиша на някакъв древен и странен език. Днес една от най-добрите ми приятелки учи японистика в СУ. а аз изживявам детските си емоции чрез нея с всекидневни въпроси.

Какво по-точно означава да следваш японистика в нашия университет? На първо място не просто учиш един непонятен език, ами надникваш в културата и бита на страната на изгряващото слънце. Японско странознание, съвременен японски език – фонетика, графика, лексикология, японското литературознание, дори японски приказки са едни от дисциплините, които се изучават в първи курс, преподавани от невероятни професионалисти.

Колко път обаче е трябвало да извърви японистиката, за да се присъедини към семейството на ФКНФ? Лектори, преподаващи японски са идвали в СУ още през 1983г. и именно тогава – 83/84г. се основава катедра Японистика, след което по-късно прераства в секция. Но като отделна специалност японистиката се обособява чак през 1990г. Учила тя, потила се 7 години, кандидатствала и я приели редовно. До днес, когато навършва 20г. – възрастта на преобладаващата част от първокурсниците в СУ. И като един самоуважаващ се първокурсник го отпразнува подобаващо – тъкмо 3 дни, за да има „яли, пили и се веселили”.

Кога, къде? Тържественото откриване бе в началото на юни с тържествена церемония, Международна научна конференция „България – Япония – Светът” и Бункасай – културен фестивал, подготвен от студентите от специалността. Гости бяха професори от страната и света, както и представители от японското посолство.

Ако искате да надникнете в този любопитен свят, както възнамерявам да направя аз, може да се сдобиете и с юбилейния сборник, включващ доклади от конференцията “България - Япония - Светът”, както и студентски проекти. Очаква се той да бъде подготвен за печат до края на месец юни 2010г.

Моника Балабанова

Още...

Клуб “Дебати” дава поле за изява

Веднъж седмично в Техническия университет се събират група младежи, които дебатират за нещата от ежедневието. Те са студенти от СУ ”Св.Климент Охридски”, УНСС, ТУ - София , както и работещи млади хора от различни професионални области.

В началото участниците се учат на индивидуални речи по предварително зададени теми. Постепенно времето на подготовка преди представянето се намалява до 30 минути, след което започват истинските дебати. По този начин участниците се научават да говорят пред публика и развиват своята вербална комуникация. Днес те развиват своите умения върху „Карл Попър дебат”, „Американския парламентарен дебат” и други.

Всеки понеделник към 19.15 ч. те се събират в Ректората на ТУ-София. В зависимост от типа дебат, който са избрали, те са разделени на два отбора по двама или трима души. Темите могат да варират от „Баничката е по-добра от милинката” и „ДПС е едист-
вената българска партия” до „Това правителство ще изгради Студенски град като кампус” или „Това правителство ще разреши полигамията”. Ако темата е свързана с политиката на правителството, единият отбор играе роля ня правителство, а другият
на опозиция. Първо започва правителството, което дефинира проблематиката и дава своите аргументи, след това опозицията се съгласява или отхвърля дадената дефиниция,
оборвайки твърдението.

Дебатите продължават 40 минути, след което аудиторията и съдиите определят е победител. Всеки един от участниците получава оценка за участието си. Ако искате да се включите, посетете ги всеки понеделник в ТУ - София от 19.15ч. или станете членове в групата им във facebook - Клуб „Дебати”.

Свилена Грагданска

Още...

Парите, студентите и протестите



Приказка за едни 10 милиона лева...

В началото на настоящата година бюджетът на СУ беше намален с 6 млн.лева. Правителството реши, че може да „реже” още и допълнително намали финансирането с още 4 милиона. Всичко общо, дава сумата 10 млн.лева. Може би тази тенденция към намаляване на финансите на СУ щеше да продължи (докато бюджетът не се свие сам в себе си – като празен стомах на студент), ако не беше предприета една мярка. От нас.

11.05.2010 година Софийският университет „Св. Климент Охридски” излезе на протест срещу бюджетната политика на настоящото правителство към висшето образование. Той беше подкрепен лично от ректора проф. дин Иван Илчев, Академическия съвет на СУ, Студентския съвет на университета, студенти, учени от БАН и преподаватели. Основното искане беше свързано с това, да не се намаляват парите на университета. Просто за да може той да съществува.

Стълбите пред Ректората се изпълниха със студенти. Ректорът проф. дин Иван Илчев произнесе слово, в което открои причините за събитието. Студенти от театъра се търкаляха по стълбите, показвайки „светлото бъдеще”. И все пак присъстващите не бяха повече от 900-1000 (по моя преценка). Не искам да се меся в живота Ви, но в СУ учат хиляди студенти. Въпреки всичко СУ показа характер. Студентите носеха трансперанти с надписи „Стига сте орязвали бюджета за висшето образование”, „На пости не се живее и образованието не вирее”.

„Скръбна вест БАН 1869-2010, СУ 1888-2010”... Това беше посланието на един от надписите!

Как съкращаването на бюджета ще повлияе на студентите

Минус 10 милиона лева на първо място означава по-високи семестриални такси. Те могат да се покачат рязко и с много в опит на университета да намали дефицита си. Висшето образование ще стане недостъпно за мнозина от нас, ако това се случи. Просто таксите
няма да се увеличат спрямо възможностите ни, а спрямо нуждите на СУ.

Бюджетните съкращения могат да доведат до закриване на специалности. Страх ме е да мисля за стипендиите, чиито брой и размер заначително може да бъде намален (както знаем, през настоящата година намаляването на бройките стипендии се осъществи).

Учебните практики също ще пострадат сериозно. Да не говорим за студентски обмени, финансирани от СУ. В момента на подобен обмен може само да се надява някой, кандидатствал по европейска програма или по проект на чуждестранен университет.

Това е всичко. Дали проблемът ще бъде решен в полза на образованието? Това зависи от мен, от теб... от всички нас.

Страхил Василев

Още...

„FameLab” – науката може да бъде забавна


Христо Колев, студент по химия в СУ, спечели конкурса за млади учени „FameLab”. С увлекателен и образователен разказ за ензимите той завладя присъстващите в рамките на
три минути.

„FameLab” се провежда за четвърти път у нас. Идеята на организаторите е да се покаже, че науката не е пълна само със сложни формули и дълги определения, а може и да е забавна. Жури оценява научните таланти по 3 основни критерия – разбираемост, научност и атрактивност.

Следващата задача пред Христо е международният финал на „FameLab”. Той ще се проведе в Челтнъм, Англия през месец Юни.

Петя Каравасилева

Още...

Ще броят журналистите

На 27 май, по повод на традиционните майски дни на Софийския университет във Факутета по журналистика и масова комуникация се проведе кръгла маса на тема „Професия новинар – вчера, днес и утре”. Организатор беше катедра „История и теория на журналистиката”. Събитието може да бъде определено като преход към ежегодния медиен панаир, който се провежда във Факултета през декември.

Гости на кръглата маса бяха известни журналисти, преподаватели, докторанти и студенти, а обсъжданите теми повече от любопитни. Сред тях бяха бъдещ научно-изследователски проект за относителния брой на журналистите в медиите, тяхната възраст, работно време, „изгарянето” на журналисти. Имаше и теми с по-голям мащаб
като сблъсъка на институциите с медиите, тяхната собственост, плурализма, ролята на блогърите, мисията на журналистиката като цяло. В дискусията взеха участие имена като Огнян Стефанов, Милена Филчева, Здравка Константинова, Иван Бедров, Н. Петров и много други.

Амбициозният изследователски проект е насочен към събиране на точната бройка на заетите в медийната индустрия лица, съотношението с други наети работници, собствеността на медиите и модели за пазарната конкуренция. Очаква се изследванията и
тяхната обработка да приключат в началото на следващата академична година. Авторите на проекта търсят студенти – добролци, които имат желание да се включат. При желание може да се обърнете към проф. дсн Петранка Филева, p.fileva@mail.bg

Косара Белниколова

Още...

Богослов иска 117 720 лв. от Софийския


Историята на човек, който иска всеки желаещ да учи...без препятствия

Людмил Велчев е в инвалидна количка от 1989 година. Поводът да се срещна с него е искът за 117 720 лв., който е завел срещу СУ „Св. Климент Охридски”. Защото университетът просто не си е свършил работата по поетия ангажимент да приведе
сградите си в достъпен вид за хората с увреждания.

Той е роден на 15.3.1965 г. в София. Като всяко дете си е играел на фунийки и футбол. На 31.3.1989 г. претърпява автомобилна катастрофа и е в кома 12 дни. Единственото, което го спасява, е, че се е возил на задната седалка на джипа и е бил без колан. Оцелява, но остава с прекъснат гръбначен мозък и това променя живота му завинаги. Днес Людмил е в инвалидна количка, но се бори - бори се да не бъде смятан за различен и да не бъде в тежест на обществото.

Срещаме се в центъра на София. Той е с тъмни очила. Оказва се невероятно общителен - вижда ме и се засмива. Усмивка от радост - радост, породена от досега му с хора и радостта, че младите се интересуват от хората в „неравностойно положение”. Той не мисли, че е неравностоен на останалите, а напротив - изпълнен е с желанието да работи, да се самоиздържа. Невероятно емоционален е... „Не желая да разчитам на пенсия... бих бил полезен на обществото, не искам да живея на негов гръб...”. Нека само да подчертая, че пенсията, която държавата „щедро” му е предоставила, е „цели” 260 лева (с добавките).

По неговите думи държавата не прави нужното за инвалидите в България - тя не предоставя условия за нормалното им съществуване... дори създава условия за ненормално съществуване; идеята на финансовия министър Симеон Дянков е да се премахне пенсията за инвалиди.

Невероятно трудно е инвалид да си намери работа в „родината – мащеха” (така Людмил нарича нарича България). Днес той работи в Центъра за психологически изследвания. Има автомобил.

Но сега ще Ви разкажа за трудностите, които той е имал, докато е бил студент. Като теб. Да. В Софийски университет „Св. Климент Охридски”.

Людмил Велчев е приет в Богословския факултет на СУ през 1999 г., специалност богословие. Прекъсва заради недостъпността на сградата (успехът му е мн. добър 5). „Колегите ме носеха на ръце до последния етаж, за да мога да ходя на лекции”, споделя, взирайки се в мен. Той обаче губи студентските си права. През 2003 г. се опитва да ги поднови, но се отказва; няма промяна в условията. Следващият му опит да учи е през 2006 г. На изпита е занесен на ръце от колеги. Подава жалба до КЗД, но я оттегля след споразумение със СУ да се направят приспособления за инвалиди.

Успява да вземе писмения изпит през 2008 г., но огромната пречка се оказва самият богословски факултет, в който се провежда устният изпит. Сградата е недостъпна
за човек, който се придвижва с инвалидна количка. След като информира КЗД, е съставен констативен протокол.

Людмил води разговори за това с ректора проф. дин Иван Илчев; оказва се, че заради финансовите затруднения университетът не може в този момент да направи факултетите по-лесно достъпни. След това Велчев се обръща към Комисията за защита от дискриминация. Той е отправил молба до Софийски районен съд за компенсации в размер на 117 720 лв.

Събеседникът ми сваля очилата си... „Приятелите и връзката с хората ме карат да се чувствам жив. Но при срещата на непреодолим бордюр пламъкът за живот гасне”, казва той. Интересна е костатацията, която прави за членовете на обществото - за приятелите и човеците. Отдавна не бях виждал някой да се замисля върху всичко това. Благодарение на човеците около себе си той живее.

Дори и днес - години по-късно, проблемът с пълния достъп на сградите на СУ е нерешен – и сякаш оставен. Главната сграда на университета, в която се намират няколко факултета, е недостъпна. А все пак Ректоратът е лицето на висшето ни училище... Сградата на ФЖМК също е недостъпна (рампа има - тя води до партера. От там нататък път за инвалидна количка няма.). По същия начин стои положението и с Фармацевтичния факултет. И с още много други. Изключение прави Философският факултет, където достъпът е пълен - има външна рампа, удобни асансьори, до които се стига лесно, няма стъпала, стръмни и непреодолими рампи, стени и противопехотни мини.

Людмил Велчев не е единственият. Хората, които имат проблеми с придвижването, не могат да учат. Днес той се уповава на Църквата.

Силно си стискаме ръцете за довиждане. А в мен продължават да отекват думите му: „Когато човек губи, не знае какво печели. Когато човек печели, не знае какво губи. Просто. Това е хуморът на съдбата...”

Страхил Василев


Още...

Ни говорети тъй, много ва моля

На 17 май 2010г. в Софийския университет се проведе кръгла маса „Език, морал, отговорност”, организирана от Факултета по Славянски филологии. Събитието е посветено на изследванията на речта на българските журналисти и политици. Тези анализи са плод на наблюдения на студенти от специалността „Българска филология”, работещи съвместно със своите преподаватели ст. ас. Владислав Миланов и гл.ас. д-р Надежда Михайлова.

Факт е, че медиите влияят сериозно върху начина, по който говорят хората, затова филолозите смятат, че не е редно в ефир да се чуват думи като „ИжИдневници”, „да вА зАмолА”, „тЪз”, „тИории”, „да земемЕ” и много други. Тъжните изводи на студентите са, че речта на политиците е изпълнена не само с диалектни и нецензурни думи, но и с езикова агресия и много клишета, които не носят никаква информация на аудиторията.

В рамките на кръглата маса организаторите наградиха журналисти, които имат коректно отношение към българския език - Венелин Петков, Светла Петрова, Ани Цолова, Бойко Василев, Добрина Чешмеджиева и други. Някои от наградените споделят, че чистотата на езика е битка, в която ще продължат участието си, а други признават, че тази награда ги прави все по-чувствителни към грешките, които се допускат.

От своя страна ст.ас. Миланов сподели препоръките си към тези, които достигат до хората чрез силата на словото - преди всичко трябва да уважават езика, защото е показател за ценностната система на човека, както и внимателно да съобразяват подбора на изразните средства със ситуацията на общуване. Преподавателят изрази желание за достатъчно сили и екип, за да разширят наблюденията си върху печатните издания и радиото, както и върху езика на преподаватели.

Вяра Петрова

Още...

Една възможност за платен стаж тази есен

Не съжалявайте, че сте изпуснали сроковете за кандидатстване за бригади и летни стажове. Както винаги – ние ви предлагаме алтернатива. Изкарайте си едно чудесно лято и заминете на стаж есента. Как и къде – прочетете в тази статия.

Канадският институт Фрейзър обяви две позиции за стаж за периода септември – декември 2010. Самият институт е една от най-големите неправителствени организации, занимаващи се с проучвания и изследвания. Повече информация за дейността му можете да намерите на www.fraserinstitute.org. Институтът има стабилни традиции в обучението на стажанти.

И двете позиции са за офиса в Торонто. Първата е за място в центъра по изследване на здравната политика. Стажантът ще се занимава с изготвяне и обработване на проучвания, събиране на информация, писане на доклади и т.н. Необходимо е завършено икономическо
образование.

Втората позиция е за място в отдела за развитие. Там работата е по-свързана с политическа и икономическа дейност, маркетинг и мениджмънт.

Всеки месец Фрейзър институт ще ви плаща по $ 2000. Това, разбира се, не включва разходите за настаняване, храна и пътя от и до Канада, но организацията покрива служебните транспортни разходи.

Срокът за кандидатстване е до 30 юни, а документите, които трябва да представите, са CV, мотивационно писмо и кратък текст в рамките на 6 страници, който да покаже уменията ви за писане и обработка на информация. Кандидатства се само онлайн – формуляра ще намерите на страницата на института.

Информация за визи за Канада можете да търсите на координатите, посочени на www.zornica.com/Consulate/SOFIA_index.html.

Този вариант за стаж е добър, защото не е нужно да прекъсвате следването си – когато се върнете, още няма да е минала зимната сесия и ако сте ентусиасти, може да успеете да си вземете изпитите. Само в случай, че преподавателите ви са склонни да направят
компромис за присъствията ви по време на лекции и упражнения, разбира се. Успех!

Десислава Гичева

Още...

„Железният човек 2”

Тарада-дам-да-даааа! Излезе втората част на ,,Железния човек”. Семейни, политически, любовни, та дори и корпоративни проблеми се претлитат по такъв начин, че има само един човек, който може да ги предотврати. Какво се случва обаче, когато проблемите застигнат и него самия...?

Едва ли някой очаква филм за супергерой да е шедьовър, затова не можем да очакваме това от „Железния човек 2”. Важното е, че лентата притежава всичко, заради което да гледаш филм по комикс - ефекти, екшън, големи актьори, пресъздаващи любими персонажи и разведряващ хумор тук и там. Постигнат е добър баланс между тези съставки и филмът е свеж и приятен за гледане.

Има добро темпо и повече сюжетни линии и герои от първа част. Отново е отделено внимание на изобретенията на Тони Старк, но този път фокусът е и върху отношенията с баща му, и върху нуждата да се довери на други хора, за да успее. Сценарият не претендира да е прекалено сериозен и набляга на хумора за сметка на драматизма. Феновете на комикса „Железния човек” ще се радват и на препратките към други герои от вселената на Марвъл.

Кастът е внушителен, като отново Робърт Дауни-младши блести най-много. Този път сценарият му позволява да се разгърне още повече в пресъздаването на арогантния, безотговорен, но и гениален изобретател-милиардер Тони Старк. Мики Рурк също прави запомняща се роля и изглежда толкова искрен в злодеянията си, че остава докрай симпатичен на зрителя. Самуел Джаксън няма много екранно време, но самото му присъствие с превръзка на окото забавлява. Впечатляващ е и очевидният кеф, с който Сам Рокуел изиграва лукавия и некадърен конкурент на Тони Старк.

Няколкото екшън сцени също задоволяват напълно с множеството експлозии и въздушни
битки, а оръжията и роботите изглеждат респектиращо. Като добавим и добрия саундтрак с някои култови песни на актуалните у нас AC/DC, доброто настроение в киносалона
става почти сигурно. Особено ако очакванията не са твърде високи.

Тодор Ковачев

Създателите на ,,Железния човек 2” са имали идеята, че още през първата си седмица на екрана филмът ще събере огромни приходи. Железният костюм на Робърт Дауни младши обаче явно не успя да впечатли всички. Не може да не му се признае на Робърт, че може би е единственият мъж на планетата Земя, който изглежда добре в потник. Той играе самоуверено и внася на ролята онази плътност, която иначе тя не притежава. Все пак става дума за железния човек, а не Джон Наш. За съжаление добрият актьорски състав на филма е напълно пропилян. Появява се Мики Рурк – голям и страшен, дъвчещ клечка за зъби, обичащ разни папагали. Мога само да си направя асоциация с ролята му в ,,Кечиста”, където той играе (пригответе се за изненада) КЕЧИСТ. Симпатичната Гуинет Полтроу се превъплъщава в ролята на скромна руса жена, която чака Спайдърмен... извинете, Айрънмен, да я отрази. Това става чак накрая, като той я спасява от банда железни чудовища. Като заговорих за чудовища, не мога да пропусна Скарлет Йохансон. Тя влиза в кожата на мацка, която може да ти счупи врата с кутрето на левия си крак. Въпреки това тя изглежда не по-малко нелепа в опитите си да се прави на добра актриса. Като цяло нещата с ,,Железния човек 2” стоят така – талантливи актьори с тъпи роли и тъпи актьори с тъпи роли.

Относно ефектите – прекалено много ламарина. Да, знам, че става дума за филм, реквизитът на който се основава главно на железария, но мисля, че именно натрапчивото дрънчене накара господина до мен да излезе преждевременно от кинозалата.

Във филма имаше доза хумор. Но бягство от стереотипа на стандартната екранизация на комикс за супергерой не бе осъществено. Ако очаквате от ,,Железния човек 2” нещо повече от секси Робърт и секси Мики, хич не си правете труда да ходите на кино.

Десислава Желева

Още...

Принцът на Персия избухва


Изобщо не ме интересува дали компютърната игра „Принцът на Персия: Пясъците на времето” има нещо общо с филма. Аз, върлата противничка на приключенските екшъни,
останах очарована от него. Историята е интересно завъртяна и представена така, че човек да прикове поглед НЕ само в Джейк Джиленхол, макар че няма как да не признаем, че ролята на Дастан му пасна идеално.

Вече трета поредна седмица филмът е на челните места по приходи и гледаемост. И въпреки че на мен никой не ми плаща да хуля или хваля разни неща, искрено ще ви насърча да идете да гледате „Принцът на Персия”.

За незапознаните ще хвърля малко яснота в картинката. Царят на Персия има трима сина – двама родни и един осиновен. Това обаче не представлява пречка принцовете да бъдат третирани като равни. Зловещите интриги на неочакван злодеятел обаче целят да разкъсат здравата връзка между братята. Тронът на Персия е цел, към която се стремят прекалено много хора. За да го получат обаче те трябва да овладеят древната магия на пясъците на времето. Само тя би могла да ги върне в миналото, където човек стига да иска, може да промени определени свои действия. А с тях и ходът на времето. Ако ви е станало интересно дотук, значи съм ви анотирала историята на филма сравнително добре. Ако пък не – изобщо не съм ви виновна ;)))

Десислава Желева

Още...

МУЗИНИ


Почина легендата Ronnie James Dio

Вокалът на Heaven and Hell Роналд Рони Джеймс Дио не успял победи в битката с рака и е починал вечерта на 16 май, съобщават световни агенции. В съобщение пред Blabbermouth.net, съпругата на певеца Уенди заяви: “Днес сърцето ми е разбито. Рони почина в 7.45 ч неделя, 16 май. Много, много приятели и семейството успяха лично да се сбогуват с него, преди той да си замине от този свят. Рони знаеше колко много беше обичан от всички. Ние оценяваме любовта и подкрепата, която всички ни дадохте. Моля ви дайте ни няколко дни, за да се справим с ужасната загуба. Искам да знаете, че той ви обичаше всички и неговата музика ще живее вечно”.

Phuture Shock с нов албум

На 2 юни в Sofia Live Club Phuture Shock представиха новия си албум, озаглавен „In & Out. “ За да живеем пълноценно, трябват много любов и разбиране. Лесно можем да се изгубим, но всичко зависи от нас. Усилието си заслужава - Любов.” - така Деси се опитва да синтезира в няколко думи това, което я е вдъхновило за текстовете в новия проект.

Ясен се завръща в GravityCo


Николай Басков, несполучливо избраният втори вокалист на GravityCo, напусна групата. В момента той се е захванал с някакви други проекти, в друг стил музика, за които никой друг освен самия него не знае нищо. Междувременно GravityCo се опомниха и прибраха Ясен Захариев. Ние можем само да се радваме, защото очевидно групата се връща към корените си.

Десислава Желева


Още...

А къде беше Чехов?

Би било прекрасно да се каже, че с последната си постановка на „Вишнева градина“ покойният проф. Азарян е победил смъртта. За съжаление, третият му прочит на безсмъртната Чехова пиеса в Народния категорично не е сред шедьоврите в кариерата му. Въпреки добрата литературна основа, почти безупречната актьорска игра (огромни комплименти за Мария Каварджикова като Любов Андреевна, но Деян Донков доста преиграва в ролята на Лопахин) и внушителната сценография – нещо в тази постановка липсва. И това е точно магията на Чехов – магията, която имаше друга интерпретация на Азарян по големия руски класик – „Три сестри“ в Младежкия. Във „Вишнева градина“ от Чехов са останали само отделни висящи реплики и великият (няма друга дума за него!) Наум Шопов в ролята на Фирс – като символ на една завинаги отминала епоха.

Елена Геренова
Още...

АКО ви се чете

В края на май у нас излезе единственият роман на американския драматург и интелектуалец Артър Милър. Книгата се нарича ,,Фокус” и до голяма степен отразява светоусещането на Милър. Размазаните образи и перспективи, които заобикалят човек по време на цялото му съществуване, попадат във ,,фокуса” на действието. Което от своя страна се стреми да хвърли някаква яснота върху живота на главния персонаж, който от късоглед зрител на живота се превръща в негов основен участник.

„Връзки с обществеността на културни институции” е първото в България изследване върху комуникационните аспекти на културните институции. То е с практическа насоченост и предлага идеи за разрешаването на конкретни комуникационни “казуси”. Сред тях са дали може ли да се популяризира разпознаваем български символ, възможна ли е симбиозата на между изкуство и бизнес у нас и какви са перспективите за българската култура.

Романтичната интернет история на Еми Ротнес и Лео Лайке пък ви праща в съвсем друга дупка на кавала. ,,Седмата вълна” е симпатична книга, която ще се хареса както на по-непретенциозните читатели, така и на онези, които гледат предубедено на любовните романи. Този за щастие не е такъв. Виртуално-реалният привкус на книгата на Даниел Глатауер може да ви накара да се усмихнете. И да погледнете с очакване копмютъра си.. знае ли човек, някъде по жицата може да ви очаква голямата любов.

Десислава Желева

Още...