ЧЕСТНО...или нашата програмна статия

„Свободен вестник” е нашият отговор на обвиненията, че младите хора в България са незаинтересовани от случващото около тях.

Прочети повече>

понеделник, януари 18, 2010


Сесията – бавно, но славно

Падате ли си по екстремните изживявания? Обичате ли да обирате погледите на минувачите с трагично недоспалия си вид? Усещате ли адреналина, когато не е ясно дали ви е минал номерът и този път?

Аз лично не чувствам тези трепети и никак не искам те да бъдат част от битието ми на студент. Така или иначе, всеки човек си има проблеми в живота, не е нужно да има още два черни периода в годината. А „черното” неминуемо идва, когато ведро подскачаш в минното поле с надеждата да не настъпиш нещо гърмящо.

И мен ме мързи да се разправям с тъпи неща, не ме разбирайте погрешно. Важното е да получиш цялостната картина, да усетиш, че учиш нещо. Едни хора търсят интересното, ползата от материала и имат относителна идея какво ги очаква няколко месеца по-късно.
Други събират житейски опит до деня, в който осъзнават, че сроковете и изпитите наближават. Месеците на едните се свиват до часове за другите, а мамата и задните й части се споменават притеснително често.

Сесията идва и води със себе си киселите професори и техните не по-малко кисели изпити. Като си учил ти е все тая – имаш идея какво те очаква, готвил си се по план и обикновено си спал няколко идеи повече. Алтернативата да не знаеш къде си след прочитането на 400 страници за 10 часа притежава своя безспорен чар, но обикновено подобните истории от студентския фолклор са без хепиенд.

Пак казвам – всеки сам избира. Аз предпочитам да изгубя малко повече време, но да помня какво и защо съм правил в този университет. Други – не и заради това разчитат на късмета и свръхчовешките си възможноасти.

Явор Николов

Екстремен спорт, но чети между редовете


Мързелът е част от същността на всеки велик мислител. Който бачка, няма време да мисли за глупости. Аз обаче обичам да минавам между капките в бурята, която наричаме живот. И от моя гледна точка тази буря си е лек дъждец. И няма тръпка. Освен когато дойде сесията.

Не мразя сесиите. Това са периодите, които емпирично доказват, че системата ми работи. Колеги, няма нищо по-сладко от това с един ход на гениалност да получиш оценката на трудолюбивите пчелици, зазубряли лекциите с месеци.

След 5 дни на нечовешко свръхскоростно попиване на информация човек е готов да дава 150% от себе си, достигнал е едно състояние на духа, което само войната и сесията отключват. Затова не се учудвам на добрите си оценки и тези на моите съмишленици – никой не казва, че цял семестър си клатим краката. Ние просто четем между редовете. Пропускаме детайлите и осмисляме идеята. Така е трудно да ни хванат по бели гащи. А и да ни свалят панталоните, гащите ни ще са останали бели, защото докато другите запомнят дати и цифри, ние си създаваме задни вратички. И следим професорите. Всеки мързеливец е завършен психолог. Не се скатаваме повече от необходимото. Не се престараваме, не се тревожим, не спим през последните 2 седмици преди изпитите. Но сме по-сигурни в успеха си от трудолюбивите си колеги.

Да, това е честно. Поемаме риск и той се отплаща. А който не се е подковал достатъчно – да дерзае. Защото да си мързеливец също е изкуство и не е за всеки.

Николай Гергов

Още...

Идва време за бунт

Преди 103 години, на 3 януари 1907 г. студенти от СУ освиркват княз Фердинанд пред Народния театър Иван Вазов. Последствията от техните действия са безпрецедентни – университетът е затворен. Една от причините да се стигне до тази безумна репресия обаче е реакцията на професорите към действията на техните възпитаници. Преподавателите са солидарни с протеста и именно това го прави значим, официален. Единството на студенти и професори ражда една от славните страници в историята на СУ. Да, имало е арести, за една година университетът е затворил врати. Тези хора са платили цена за политическата си позиция и именно това я прави достойна.

„Обединението прави силата” гласи надписът над Народното събрание. Вероятно в началото на миналия век българите са отдавали по-голямо значение на тези думи, отколкото днес. Защото не са приемали свободата за даденост.

Бенджамин Франклин е казал: „Който жертва свободата, за да придобие временна сигурност, не заслужава и двете!”. Настъпват смутни времена. Ще трябва да направим
избор. Намаляват стипендиите ни. Спортната база на СУ е в окаяно състояние. Дано сме готови да платим цената и да се държим достойно, когато чашата прелее. И дано сме единни.

Николай Гергов


Още...

Иван Ангелов: Колбаса ще ни го дадат на пика на кризата


17 страници от форума на СУ бяха изтрити след изборите за студентски съвет

По време на изборите за студентски съвет на ФЖМК се изговориха и изписаха достатъчно предизборни обещания, за да заприлича мероприятието на парламентарен вот. Сега членовете на съвета се опитват да реализират предварително заявените си амбиции. За да следим изкъсо нашите избраници се обърнахме към един от ветераните – третокурсникът
Иван Ангелов – Хинки.

Какво е мнението ти за новия студентски съвет на ФЖМК? Смятате ли че новите попълнения имат необходимите качества да работят за интересите на колегите си?
- Мнението ми е оптимистично, както за всичко ново и още недискредитирало се. Особено ми хареса ентусиазма на първи курс. Да, убеден съм че имат необходимите
качества, иначе едва ли някой би гласувал за тях, отделен въпрос е доколко ще успеем да ги материализираме.

Оценяваш ли работата на съвета през изминалия месец като задоволителна?

- Като подхвана темата тая година изборите се проведоха в края на ноември, а първото ни заседание започна седмица по-късно. Прибавяйки факторите 8-ми декември, Коледа и Нова година не можем да кажем, че сме се преработили. За всеобща радост обаче няколкото ни срещи бяха сравнително ползотворни, успяхме да се опознаем бързо и да начертаем пътя към светлото социалистическо бъдеще...

Какви начинания възнамерява да осъществи студентския съвет на ФЖМК в най-обозримо бъдеще?

- Като за начало обмисляме да разширим състава на съвета с т.нар. асоциирани
членове, които ще имат същите права като делегираните, а изборът им ще бъде определян по усмотрение на настоящия състав. Тук е момента да поканя всички, които имат някакви свежи идеи и са готови да работят за тяхното осъществяване да се присъединят по тази линия. Повече информация ще има на официалния сайт на факултета www.fjmc.eu , който е следващото ни начинание и ще бъде представен на студентите съвсем скоро.

Планирали сме новото ФСС да се трансформира в нещо коренно различно от предишните си аналози. Да се измъкнем от пашкула на поредна казионна студентска организация и да се превърнем в значим фактор в Университетския живот, не само в рамките на СУ. Ще останем верни и на традициите със шестия пореден фестивал „Дни на свободното слово”. Има и други работи, но няма да Ви стигнат мастилото и страничките, дай следващ въпрос...

Имате ли цялостна програма за 2010г.? Ако да, с какво се различава от тази през предишните години?

- За цялостна програма е твърде рано да се говори, още повече че нови идеи ни заливат постоянно. Като за начало мислим да организираме дискусия за/против видеонаблюдението в СУ, за което си партнираме с няколко независими студентски организации и клубове, имаме и благословията на доста преподаватели от нашия и други факултети. Като сме тръгнали да нищим Биг Брадър, няма как да пропуснем и новия Закон за електронните съобщения, както и да излезем със собствена позиция по въпроса.

Като основен проблем, който сме фиксирали е липсата на комуникация на всички нива във ФЖМК и най-вече тази между самите студенти. За тази цел сме подготвили редица нововъведения – сайта на факултета, електронна библиотека, компютърен терминал (Kiosk) за обществено ползване във входа на Факултета, Wi-Fi интернет и т.н.

По инициатива на първи курс ще възродим филмовите вечери във ФЖМК, където ще прожектираме интересни документални и игрални продукции, които да са от полза на студенти и преподаватели, ще каним гости, свързани със създаването на тези продукции и т.н.

Планирали сме и сътруднчество със „Свободен вестник” в сферата на новините, анализите и прогнозите за развитие на висшето образование.

Надявам се тазгодишната ни програма, каквато и да е тя, да се различава от миналогодишната с това, че ще я изпълним докрай.

Как ще изглежда пицата във ФЖМК?
- Същата като за целокупния български народ, благодарение на майстор-готвача Симеон Дянков – засега постна, но с много и все ароматни подправки. А колбаса ще ни го дадат отделно след няколко месеца, когато се очаква пикът на кризата.

Колко пъти съвета мери преди да отреже от бюджета си?

- Факултетните студентски съвети не разполагат с бюджет. В този ред на мисли мерим всичко изключително внимателно и по много пъти, понеже режем от личните си финанси. Естествено при някои инициативи това е невъзможно, тогава прибягваме до спонсорство, кандидатстване по проекти и т.н. Предимството ни пред останалите ФСС-та на СУ е, че ФЖМК се ползва с известен авторитет, което е от голямо значение за спонсорите.

Усещаш ли наследството на предишния студентски съвет?
- Изминалата година бе неприятна за институцията Студентски съвет, най-малкото поради разкритите непосредствено след студентските протести от 14 януари данни за особено големи злоупотреби със знанието и дейното участие на председятеля на СС на СУ Светослав Станков. Да не забравяме и реакцията на Университетската институция, която се държа най-малкото неадекватно на фона на възникналите скандали.

В началото на декември се проведоха нови избори за СС, които също не преминаха без вълнения, най-малкото поради факта, че състава на изборните комисии беше определен лично от лицето Станков, който до края на академичната 2009 година така и не получи никаква санкция за деянията си. Освен това по данни от потърпевши, във секцията на форума на СУ, посветен на изборите за нов Студентски съвет от модераторите бяха изтрити 17 страници с мнения, с по 15 мнения на страница – сами го сметнете. Самите избори бяха проведени доста мълчаливо, да не говорим, че във ФЖМК почти никой не разбра за тях. Всичко това накуп говори доста красноречиво за нелегитимност на вота, на която за съжаление никой не се противопоставя, понеже правилникът на СУ го позволява.

Доста хора помнят предизборния ти лозунг (Космат, потин и готин). Колко от останалите членове на факултетния съвет помнят своите? Някои напомняха на партийни програми...

- Това бях го позабравил (усмихвайки се), ама Вие сте си виновни, като ми искате
интервюта непосредствено след Ивановден. Добре си хванал иронията в моята „платформа”, особено като я съпоставиш с обещанията на останалите за защита на студентските интереси, обещания да не ги предават, кастрация на бездомните кучета
и т.н. Аз също много се забавлявах докато ги четох, някои са завършени политици. Не знам колко и доколко ги помнят, най-добре питай тях.

Какво ще пожелаш на колегите си през 2010 г.?

- Много колежки ; а на колегите и колежките като общо ще пожелая да се интересуват
малко повече от това, което става в Университета и по-конкретно от нещата, които не би трябвало да се случват.

Николай Гергов

Още...

На прощапулник


Януари 2009 г. За първи път от много години младите хора в България изглеждат
обединени около една проста кауза – Студентски град да се превърне отново в едно относително спокойно място, където не убиват хора. Пореден протест пред сградата на Народното събрание. Искания, обръщения, песни, снежни топки, камъни... всичко се стопява в шареното множество, развяващо български знамена. Минути по-късно жандармерията настъпва, бие, рита, псува, арестува и въдворява ред. От Коня през Ректората... чак до Плиска се води битка между разярените бръснати момчета и настръхналия щитоносен легион. По средата – любопитно-уплашени обикновени хора... и няколко бивши ученици, които имат какво да кажат. 24 часа по-рано идеята за един истински честен студентски „свободен вестник” е била в сферата на добрите пожелания. След случилото се това няма как да не се промени...

По този толкова епично звучащ начин се появи „Свободен вестник”, приятели. Честен, впечатлителен и ужасно наивен, но все пак се появи. Времето си минаваше, излязоха следващи броеве и огромното парче хартия започна да прилича на нещо. Страниците станаха повече, установихме, че разбираме по малко и от чисто академични въпроси, култура, спорт... Все повече хора започнаха да проявяват интерес към „Свободен вестник”, мнозина се присъединиха към нашия екип.

Постепенно във всеки брой започнаха да се появяват силни материали като тези за бюджетните неволи на СУ, доброто представяне на нашите спортисти на турнира в Истанбул, хода на делото срещу обвинения в сексуален тормоз преподавател от ФЖМК, протестите на еколози срещу бетонирането на Витоша и прочее. Към това трябва да прибавим младежката гледна точка към актуалните социални проблеми. Общ за всички материали в „Свободен вестник” е един принцип – публикуваното отразява пряко гледната точка на пишещия и не е съобразено по никакъв начин с интересите на дадени лица или организации. По този начин за една година не се превърнахме нито в нечий печатен орган, нито в трибуна за лица, говорещи единствено езика на отрицанието и омразата.

Януари 2010 г. - „Свободен вестник” влиза във втората година от своя живот с качествено по-добра организация и с ясна идея какво ще се прави в бъдеще. Далеч сме от мисълта, че сме постигнали някакво невероятно качество. Сами знаем много от своите грешки, други ни бяха показани от вас, читателите. Надяваме се, че през тази година ще сме още по-близо до истински интересните за вас теми и че ще ги покриваме много по-успешно.

За край трябва да спомена, че предишният ни брой стана жертва на авария в Университетско издателство, поради което щеше да излезе с огромно закъснение. Решихме, че би било обидно за вас да ви раздаваме стар вестник за нов и заради това Брой 9 ще остане единствено в онлайн вариант. В него ще откриете интервю с проф. Иван Илчев, разследване за разпространението на безжичния Интернет из СУ, репортаж от кастинга не театър „Алма Алтер” и много други. Ще го намерите на нашия блог, който се намира на адрес http://svobodenvestnik.blogspot.com. Силно се надяваме, че това ще е единственият подобен проблем през новата година. Сега не ми остава друго, освен да ви пожелая приятно четене и да ви помоля да изпращате идеи за материали както и всякакви въпроси към нас на e-mail svoboden.vestnik@gmail.com

Явор Николов



Още...

Survivor в Биологическия факултет


Мисия: „Оцеляване през зимата”

В началото на ноември 2009 година получихме сигнал от изучаващите минало и съвремие на Югоизточна Европа – специалността с най-висок бал в историческия факултет. Тогава те се оплакаха, че не могат да осъществяват учебните си занятия в Ректората - аудиториите не достигат, а едновременно с това броят на студентите в университета расте. Лекциите си те карат предимно в Биологическия факултет. Опасенията на колегите ни обаче бяха свързани главно с един друг проблем - че за поредна зима ще учат при температури,
близки до тези на замръзването. Ние се отзовахме на сигнала – това, което видяхме и разбрахме, не беше никак хубаво, приятно и "топло”.

На 7 януари 2010г. се срещнахме с някои от „галениците на съдбата” в Биологическия факултет. Мястото - стая 467, където обикновено се провеждат учебните занятия на специалността. Достигането до желаната дестинация е истинско приключение - пътят е изпълнен с малки и тесни коридорчета, полурушащи се стени, покрити с мухъл и паяжини, обърнати чинове, стъкла по пода, фасове и боклуци. Все пак успяваме да стигнем - колеги от специалността ни чакат пред стаята.

В аудиторията няма дори кошче за отпадъци. Студентите започват да се оплакват, че тя се почиства изключително рядко. Всъщност, денят на посещението ни се оказа и първият,
в който стаята беше изчистена от 3 месеца насам (въпреки че изобилстваше от боклуци). „ Води се, че никой не кара лекции тук”, казва една от студентките, а в ръцете си държи ключ, за който се твърди, че е „изгубен” от две години. Колеги изявяват желание да ни разведат из етажа - става ясно, че тук учат и от специалностите Международни отношения и Право. Според един от преподавателите
условията са приемливи "след като се преподава и се провеждат занятия... ". Нашият екип наистина не може да повярва, че в една стая от 5 квадратни метра са разположни десетина чина.


Връщаме се към стая № 467 . Тук прекарваме приблизително половин час. Отоплението работи слабо, а в стаята е хладничко - подходящо дори за зимно облекло, имайки предвид, че навън температурите са около 12-13 градуса. „Трябваше да дойдете миналия месец, когато в студа парното едва се усещаше”, оплакват се студентите. Колеги от специалността (пожелали анонимност) ни разказват за проблемите, които предизвикват капандурите през зимата. По предоставена ни информация за решаването на този проблем са нужни само 150 лева. Управата на факултета излиза с обяснението, че няма възможност тези пари да бъдат отпуснати.

Лице от преподавателската колегия, което се занимава с обучението на специалността Минало и съвремие на Югоизточна Европа ни споделя, че се нуждае просто от бяла дъска,
на която написаното да се вижда. Но такава няма.

Отиваме в лавката на факултета - едно наистина приятно място. Тук един колега ни отваря очите за нов проблем, а именно – преподаването (или по-скоро непреподаването) на английски език. Става ясно, че преподавателят е сменен, а връзка до този момент с новия такъв не може да бъде осъществена. Това означава, че семестърът не може да бъде заверен... а ни предстои сесия.

В ректората явно не се намират свободни зали за студентите с най-висок бал от Историческия факултет, защото там имат лекции единствено в сряда. Оказа се, че при отразяването на един проблем се натъкнахме на още много. Всички те трябва да бъдат взети под въпрос от университетските органи. Наясно сме, че всяка страна изпитва затруднения, но проблемите просто трябва да бъдат решавани бързо и адекватно. Защото те са реални и засягат всички нас.

Страхил Василев

Още...

Осъдиха преподавател за сексуален тормоз


Борис Ангелов обжалва присъдата

Софийският градски съд (СГС) осъди преподавателя от Факултета по журналистика и масова комуникация(ФЖМК) Борис Ангелов на три месеца лишаване от свобода условно за сексуален тормоз на студентка. Присъдата е с изпитателен срок от три години.

Преподавателят беше обвинен от студентката Надежда Ташева от Варна. Тя се обърна към тв предаването „Господари на ефира” и с негова помощ засне срещата си с Ангелов със скрита камера. Записът беше изьлъчен по телевизията в три поредни епизода.

Поканен в сутрешния блок на Нова ТВ, Борис Ангелов нарече материала „силно манипулиран”. Според него е имало провокация от студентката, а самият той се държал „подигравателно”, за да разбере кой я „подучва”. Той определи случилото се като „опит да бъде отстранена кандидатурата му за директор на телевизия „Алма Матер” и твърдеше, че самата студентка „предлагала пари”, за да получи оценка.

Надежда Ташева от своя страна свидетелства, че е била „обект на сексуално изнудване”. Ангелов директно й казал, че я харесва и иска „да се закачат” и „да му отиде на гости”. Според нея нямало друг вариант да получи оценка. Твърденията й се доказвали със записа на скритата камера.

След излъчването на трите предавания в началото на декември 2007 г. прокуратурата повдигна обвинение срещу Борис Ангелов и договорът му във ФЖМК беше прекратен. Делото започна на 7 април 2009 г. Софийският районен съд го оправда, но СГС отмени тази присъда и на 26 октомври 2009 г. призна Ангелов за виновен.

Присъдата не е окончателна и може да се обжалва пред Върховния касационен съд.

Косара Белниколова


Още...

Незаконната "Амнезия" все още си стои


Година след убийството на Стоян Балтов и студентските протести почти нищо не се е променило

5 декември 2008 г, борени дни преди студентския празник. Пред дискотека „Амнезия” избухва скандал, прерастнал в сбиване. Трима студенти убиват с голи ръце четвърти.


Трагедията, сполетяла семейството и приятелите на 20-годишния Стоян Балтов отключи дискусията за агресията сред младите хора, сигурността и застрояването на Студентски град. Хиляди студенти излязоха по улиците в търсене на промяна. Кулминацията дойде на 14 януари, когато над 3000 души се събраха пред сградата на Народното събрание, за да изразят гражданската си позиция. За да заклеймят случилото се със своя колега; за да заклеймят порочния кръг от погрешни решения, превърнал Студентски град в нещо средно между Лас Вегас и Бейрут. След провокация от страна на „съпричастните”
футболни фенове, полицията атакува множеството, пребивайки десетки невинни. Студентските съвети и ръководителите на ВУЗ-ове застанаха на страната на закона и публично порицаха протеста часове по-късно. През следващите дни се появиха разногласия между организаторите и скоро демонстрациите стихнаха.

На пръв поглед, протестът постигна своите цели. Виновните за смъртта на Стоян Балтов бяха заловени и шумно им бяха повдигнати обвинения. От МВР обещаха по-засилено полицейско присъствие, видеонаблюдение и даже специално РПУ. Общината се зае със собствениците на фаталната дискотека „Амнезия”. Заведението остана затворено за постоянно, след като се оказва със статут на временна постройка. Строителството на нови увеселителни заведения в район „Студентски” беше прекратено. Главният архитект на София Петър Диков даже предложи на мястото на „Амнезия” да бъде построен параклис.

Уви, историята не приключи с хепиенд. В Студентски град днес видимо има малко повече полиция и сякаш наистина не се строи толкова усилено. Огромното количество барове, кръчми и дискотеки, строени на най-безумни места преди края на 2008 г. обаче си стоят и по нищо не изглежда, че скоро ще бъдат съборени или ще се преместят в обособена зона.

Камери и РПУ в Студентски град през изминалата година не се появиха. За сметка на това, организираните в Интернет студентски протести сякаш стреснаха силовото ведомство, което направи и невъзможното, за да развърже ръцете на МВР в Мрежата.

Уж незаконната „Амнезия” към дата 5.01.2010г. все още не е съборена, въпреки обещанията на общинарите, че това ще се случи до Нова година. Из Студентски град се говори, че даже земята под паметната плоча на Стоян Балтов се намира в регулация, тъй че скоро е възможно затвореното заведение да се превърне в единствения спомен за трагедията.

Обвинени за убийството на Стоян Балтов първоначално бяха само Вили Колев и Александър Данаилов. През декември м.г. като обвиняем беше привлечен и Светлозар Стоилов. Ходът на делото остава доста неясен, след като веднъж вече беше върнато на прокуратурата. Покрай замиращия обществен интерес малцина забелязаха как един от обвиняемите беше пуснат под домашен арест и даже поиска по-лека мярка. Ново дело трябваше да влезе в съда до Коледа, но по този въпрос не се чу нищо. Междувременно, агресията между студенти не стихна. Случаите със закланите момчета пред клуб „Соло” и зверски убитата Радостина са само част от статистиката.

След стихийното пробуждане на гражданското общество през януари, даже младите у нас се върнаха към апатията. Голяма роля за това имаше и липсата на опит и единомислие сред студентските организации. От едната страна на барикадата се оказаха студентските
съвети, които често са обект на критика заради ограничената си до организиране на партита дейност. Срещу тях бяха множество по-големи и по-малки образувания, често с доста радикални политически виждания. Година по-късно, различията не са изгладени и не изглежда възможно всички студенти да застанат сред една обща идея. Даже това да е желанието да живеят на едно по-сигурно и по-приветливо място.

Явор Николов



Още...

Дянков е "за" орязания бюджет на СУ


На 7 януари в Аулата на СУ министърът на финансите Симеон Дянков изнесе открита лекция на тема „България след финансовата криза”. Събитието беше организирано от Бизнес клуб – Софийски университет с подкрепата на Студентския съвет.

Министър Дянков озаглави кратката си презентация „Най-важните 10 задачи за 2010 г.”. В рамките на по-малко от половин час финансист № 1 очерта приоритетите на ведомството си за идните 12 месеца, сред които бяха влизането в еврозоната; размразяване и оптимизация на работата с еврофондовете; разплащане на държавата с бизнеса; преориентация към „зелени производства; реформиране на държавната администрация, здравеопазването и образованието.

Според Дянков сегашната система на обучение в държавните университети „не е на ниво” и се нуждае от сериозни реформи. Министърът предложи държавното финансиране да зависи от наплива на студенти към даден университет, както и от качеството на преподаване. То трябва да се измерва с унифицирана скала, както е в САЩ. Друга наложителна промяна е връщането на основната част от научната дейност в университетите.

След лекцията студентите имаха възможност да зададат своите въпроси към министъра. Бурни ръкопляскания в залата предизвика питането за намалената с 10 % субсидия за образование в бюджет 2010. Дянков защити икономията, като добави, че за администрацията съкращението на парите е в размер на 16 %. Министърът изказа надежди, че до средата на годината в отрасъла ще бъдат извършени реформи и ще бъде възможно ВУЗ-овете да получат допълнително финансиране.

Явор Николов


Още...

Бой пред Народния


... с възглавници

Петък, 18 декември... топъл декемврийски ден. Очаквам поредните няколко часа в университета и почивката в края на работната седмица. С една дума – скука! Телефонът ми обаче позвънява: „Ало, здрасти, хайде на бой с възглавници!”. Ако получавах по левче всеки път, когато чувах това... щях да изкарам първото си левче!

За четвърта поредна година в България се провежда бой с възглавници пред Народния театър. Правело се в цяла Европа. А най-странното е, че само аз не знаех за тази традиция. Поръчвам на доверен човек да ми донесе оръжие (възглавница) и в 19.00 сме строени в пълно бойно снаражение (с възглавници в ръце) срещу останалите участници в тази вече традиционна битка.

А бойците бяха най-различни – деца, тийнейджъри, младежи и възрастни граждани. От време на време не е лошо да виждаш и усмихнати физиономии. Два часа добронамерено
насилие в този необичайно топъл ден седмица преди Коледа. И хората бяха щастливи. Явно на човек не му трябва много, за да се почувства добре.

Не обичаме вдетинените хора. А искаме да запазим частица от детското в себе си. Може би боят с възглавници е златната среда.

Николай Гергов


Още...

Обратна връзка

В “Обратна връзка” решихме да публикуваме няколко от коментарите на читателите ни от форума на “Софийския университет”. Тъй като за нас читателското мнение е важно, предоставяме тези мнения без нашата намеса. Те са напълно автентични.

От редакцията


Gletcher: "На всяка манджа - мерудия" му се вика на това
- - -
alter ego: Става ми все по-скучно...
Моля да се придържате към темата!

george.merlin: Оф, и на мен. Никой не пише в тоя форум. Още по-малко се пише във форума на ФЖМК... Бахти скуката...
Пишете по темата, моля !

alter ego: аз имах предвид "Свободен вестник"...
- - -
alter ego: Мъката по белия лист е обхващала и знаменити писатели, но да се оправдават начинаещи драскачи с нея, не може да бъде никакво извинение. Извинявайте за драскачи, но ми се струва на място.
- - -
pink floyd: Нашето момче (в Грьонинген) този път е пич, за разлика от ония двамата в миналия брой! Имате една статия за изкуството да се седи на дясната седалка...
- - -
Лолита: .....Само знаят да критукуват ( безпричинно)
- - -
Шепот: Бай Джедай има награда за главата!
Бай Джедай кара спидер във гората...
Бай Джедай святка със светлинен меч!
Бай Джедай стреля с бластер надалеч!
Бай Джедай реше уукита със гребен.
Бай Джедай носи Йода че е дребен!


Още...

ТРИ грешки водят в Барселона


Нестандартно предизвикателство към любителите на книгата отправиха от издателство „Факел Експрес“ и културна асоциация „Артхостал“ в Барселона в първия по рода си у нас конкурс за най-добър читател, които стартира на 1 Декември2009 г. и приключва на 30 април 2010 г. Идеята на организаторите е да изпитат бдителността на читетеля, като през годината пуснат на пазара две книги с умишлено направени грешки. Във всяка една от тях ще бъдат допуснати по три грешки, които няма да бъдат правописни или печатни, а смислови, стилови, фактологически.

Първата книга е „Къщата на обесения“ от Красимир Дамянов, която е сборник с разкази. Авторът е добре познат на българската аудитория с романа си „Дневникът на една пеперуда”, номиниран за три от най-престижните литературни конкурса в страната - „Елиас Канети“, „ВИК“ и „Хеликон“.

Наградите са доста съблазнителни - безплатен самолетен билет до Барселона и една седмица на гости на асоциацията, но само ако откриете и трите грешки. Тези от вас, които забележат две грешки, ще се борят за една от десете втори награди – годишен абонамент за списание „Факел”. За една открита грешка са предвидени и петдесет трети награди – книга на издателството.

Отговорите си може да изпращате до 30 април чрез специална форма от сайта - www.fakelexpress.com или с препоръчано писмо с обратна разписка на адрес: София 1000, пл. „Славейков” 11, изд. „Факел експрес“.

Жребий ще определи спечелилите, чиито имена ще бъдат обявени на пролетния панаир на книгата или на културно събитие, свързано с 24 май.

Сега четете задълбочено и докато търсите грешките не пропускайте да се насладите и на многопластовите послания и неповторимия стил на автора. Успех на всички литературни детективи!

Ася Владимирова


Още...

Конкурс за стихотворение и разказ

Уважаеми колеги,

Фондация "Св. Климент Охридски" обявява четвърти национален конкурс за стихотворение и разказ. За наградите могат да кандидатстват студенти с българско гражданство, обучаващи се у нас и в чужбина.

Изисквания за кандидатстване:

Студентите е необходимо да представят по един непубликуван разказ или стихотворение.

Материалите следва да се представят в срок от 1 февруари до 30 април на текущата година при Секретаря на Фондация “Св. Климент Охридски”. СУ “СВ. Климент Охридски”, София, бул. “Цар Освободител” № 15, Ректорат, Детелина Илиева тел. 9308 336, 987 39 12, E-mail: deti@admin.uni-sofia.bg).

Кандидатите за участие в конкурса следва да представят точен адрес, Висше училище, в което се обучават и специалност, E-mail, телефон за връзка.

Носителите на наградите се определят от специално назначено жури.

Наградите се връчват ежегодно на 24 май – Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост.

Информационно-рекламен център
Софийски университет “Св. Климент Охридски”
тел. 930 84 36, 930 85 63, 944 35 17
info@admin.uni-sofia.bg

Още...

Само четирима българи учат в МГУ


Колега описва в блога си как е стигнал до елитния университет

Петър Иванов (20 г.) e завършил математическата гимназия „Нанчо Попович” в родния си град Шумен. Учи една година във Факултета по математика и информатика на Софийски университет „Св. Климент Охридски”, специалност „Компютърни науки”. В края на първи
курс кандидатства за стипендия към руското Министерство на образованието и науката и в момента е студент в Московския държавен университет(МГУ), специалност „Приложна математика и информатика”.


Завършил си първи курс в Софийски университет. Какво те накара да кандидатстваш в чужбина?
- Най-вече идеята, че някъде другаде по света се занимават по-сериозно с наука и успяват да “принудят” студента да учи това, което трябва. В същото време имах и известна представа за потенциала на Русия.

Като човек, който може да направи сравнение, какви са според теб основните разлики между българското и руското образование?
- Първо искам да отбележа, че не бих могъл да сравнявам “средния” университет - не е ясно къде лошото е по-лошо. Второ, предпочитам да говоря само за факултетите, до които съм се докоснал. Надеждата ми при постъпването в МГУ беше, че все пак е останало нещичко от съветстките привички в обучението им. Очаквах да е стръмно. В
известен смисъл очакванията ми се потвърждават. От друга страна, целенасочен и
амбициозен студент може да изсмуче много от ФМИ – познавам такива хора. Друг е въпросът колко човека го правят, при условие, че работа все още се намира за всеки завършил.



МГУ е известен с това, че почти не приема чуждестранни студенти. Как успя да се озовеш там?
- Дълга история, свързана с много бюрокрация, за която не ми се говори. Но както някой математик би казал: решение съществува. Постарал съм се да споделя “тънките” моменти в блог, който описва живота ми в Москва: http://petrivanov89.blogspot.com/

А други българи освен теб има ли?

- Намират се, като потърсиш. Събрахме се към 70 студента от Москва на 8-ми декември в българкото посолство. Не бих казал, че съм очарован. Оказва се, че основната част са дошли да пият и да ходят по дискотеки (не знам защо за тази цел не са избрали Студенския град в София). Съответно българите в МГУ сме само четирима.

Къде живееш и при какви условия?
- Едва ли някой български студент може да си представи общежитие на повече от 50 години с обща баня, която работи по график през деня (без вторниците). Нека се придържаме съм приоритетите си и да не обръщаме внимание на подробностите. От друга страна, общежитието е близо до университета и е пълно с интересни хора.

Това е една от най-скъпите столици в света. Какви са средно месечните разходи на един студент?
- В България много хора смятат, че Русия си е такава, каквато е била допреди 20 години и цените са “народни”. Платеното обучение в МГУ струва около 9000 лв годишно, докато държавната поръчка е безплатна. Съобразявайки се със социалния си статус, студент тук може да живее нормално със 700 лв месечно.

Срещаш ли някакви трудности с руснаците като хора? Намери ли приятели?
- Приятели намерих и намирам много. Съмишленици също. Но в това не съм се съмнявал. А което лесно се откроява, е, че руснаците като цяло са по-нахални.

Москва е известна с Червения площад, с Кремъл, с Болшой театър... Как виждаш ти руската столица и с кое те впечатли най-много, когато отиде за първи път?

- Мащабите са различни. Има си хубавите местенца, но като цяло не харесвам големи градове. Разбира се, има огромни и красиви сгради, но мен ме впечатляват по-простички неща. Когато за първи път стъпих в Русия, първото, което ми направи силно впечатление беше, че влакчетата на метрото идват през 45-60сек. :)

Какво ти липсва най-много от България и от студентския ти живот тук?
- Природата и приятелите от студентския живот. Спомените за планините и разговорите с другарите ме карат да очаквам ваканцията с нетърпение.

Възнамеряваш ли да се върнеш в България, след като завършиш образованието си?
- Не искам да се ограничавам с планове. Всъщност не искам да прибързвам, докато не се почувствам достатъчно обективен и далновиден.

Илияна Генова



Още...

Новогодишните...


...решения на жените

Ваня Богданова

В края на всеки декември поглеждам назад и си правя равносметка за това, което съм постигнала през изминалата година, какво ми e куцало и какво задължително трябжа да се промени. Общо взето решенията ми са нещо от рода – „До юли ще сваля 5 килограма и ще приличам на абсолютна манекенка”, „Ще си знам мярката за пиенето и няма да има повече танци по масите в заведенията”, „Ще започна да чета и малко по-възвишена литература, а не само женски чиклит” и т.н. Обаче тази година осъзнах, че всъщност обичам да си хапвам шоколад, да си пийвам и купонясвам и нямам никакво желание да премахвам тези неща от живота си. Решенията ми за 2010 година са свързани с дребните камъчета, които не могат да обърнат цялата каруца, но пък и нямат блясъка, подходящ за моято светла личност.

1. Тази година да СПРА да се опитвам да спирам цигарите, алкохола и мъжете. Така или иначе цигарите и алкохолът са първите ни приятели при неуспехи с мъжете. А да спирам мъжете – е, това вече не е здравословно!

2. За пореден път да се явя на изпита по кормуване. Този път ще си оправя грима преварително и ще си гледам пътя, а няма да се оглеждам в огледалата. И няма да отида с токчета. А, и може този път наистина да науча пътните знаци.

3. Да си слагам само по един флакон фон дьо тен, да не се мариновам в парфюм, а маникюрът да бъде дълъг само колкото да мога да отворя бутилка бира. Шопинг терапията в мола да се ограничи само до всеки втори уикенд.

4. Да започна да се преструвам, че не слушам чалга и да си намеря приятели, които ходят и по пиано барове, а не само в БИАД. Е, все пак студентският живот е твърде сладък, но не трябва да се прекалява със захарта. Защото в живота има и сол, и пипер, и чубрица, и... Май огладнях...

5. Да спра да прекарвам часове наред в обработване на фермата, преобличане на животното, чистене на ресторанта и теглене на късметчета във Facebook. Трябва да намаля и времето за наздравословни занимания като това да следя профила на момчето, което харесвам, и да проверявам през 5 минути дали не е в чата, или дали не ми е коментирал последната мъдрост, която съм написла в профила.

6. Да спра да си пиша всяко жизненоважно действие на стената във Facebook. Да спра и цитатите на чалга хитове с двусмислено послание ;)

7. Да си намеря хоби по-различно от това да клюкарствам на кафе с приятелки, което заема цялото ми време преди, по време и след лекции. То си остава жизненонеобходимо, но все пак сесията вече заплашително наближава, а преподавателите все още не са запознати с очарователната ми физионамия.

8. Ще си пиша курсовите работи навреме, а не в нощта преди изпита, след като всички свободни дни по време на сесията ги проспивам след тежките вечери по дискотеките.

9. По време на изпит ще давам само на най-готините колеги да преписват от мен. Но после вместо да кажа, че няма проблем, ще си поискам и една почерпка. Тук трябва и
ние да спазваме един основен мъжки принцип – пускаме въдиците навсякъде, пък където клъвне!

10. Да започна да спазвам новогодишните си обещания!


...обещания на мъжете

Наум Мороз


Десет неща, които трябва да спрем да си обещаваме.

1. Ще намаля бирата в пъти – зима е, добрата стара ,,каменица” я развалиха и
започнах да пускам шкембенце. И докато не броя бирата за алкохол, тя ме брои и винаги съм на черешата, без да го броя!

2. Край с ,,джазенето” през ден. Спирам да живея като герой на Стайнбек. Ще се задържа малко в къщи, вместо през вечер да вдигам наздравици в някоя кръчма/ бар/ дискотека/ пицария/ квартално магазинче/ заден - преден двор и др.

3. Ще спестя пари за нова боя на колата – от две години го отлагам и става все по-належащо.

4. Стига с тези жени – 350 дни в годината се забивам някъде с някоя - време е да разбера, че освен, че нямам толкова пари, това ми занимание, изобщо не трябва да е част от приоритетите ми.

5. Да дойдат приоритетите – всичките тези неща, които отлагам от миналата година.
а) Капитален ремонт на банята
б) Нов теракот в коридора
в) Изхвърляне на 70 % от съдържанието на мазето
г) Спиране на финансовите инжекции за озвучаване – имам мощност да срутя блока, това моето е вече пристрастяване.
д) Спирам да ходя в McDonald’s – всяка вечер се товарим по колите и отиваме да ядем разни нъгетси, чикъни и не знам си още какви чудесии. Започвам да ям готвени, вкусни гозби, въпреки, че времето от поръчката до самото ядене ми се вижда винаги много дълго. Но все пак става въпрос за моето здраве!

6. Да се запозная със съседите и да изпием по бира. Десет години живеем в един вход, а не им знам имената. Също и на децата им. Както и на жените им.

7. Да сваля от най-горната лавицата дебелите ,,оксфордски” книги, да изчистя праха и да ги отворя най-сетне след три години напразни опити.

8. Да посетя леля ми на село и доброволно да копая градинките, и да не ям месо една седмица (леля ми е вегетарианка!!!).

9. Да вляза в библиотека най-накрая. За последно бях миналата година. Не трябва да забравям красивата тишина и уют в тези хранилища на част от човешката история.

10. Ще спра да разчитам на преписването и услужливите колежки, а ще започна да попреглеждам материята, за да съм подготвен за сесията. Също така ще спра да се учудвам на остарелите и често неуместни виждания и изисквания на преподавателите.

Разбира се, десет обещания са си много, но пък като ги гледам на листа, много ми
харесват. Представям си, ако ги сдържа, каква райска картинка ще съм. Един студент без проблеми. Стабилен, вежлив, начетен, културен и максимално структуриран младеж. Пожелах си!


Още...

Козирогът триумфира, рибите ги късат

Изпитите чукат на врататa. От кого ви съветват да преписвате звездите?

Овен: Винаги, когато става въпрос за занимания, които изискват концентрация и постоянство, овенът яко го е закъсал. Той не знае нито кога започва сесията нито колко и какви изпити има. Ще разбере тези подробности в последния момент и то съвсем случайно. Добре, че е роден, за да живее опасно и се справя с подобни екстремни ситуации - къде с преписване, къде с цената на много безсънни нощи, овните пак ще минат сухи между капките.

Телец: И той не си дава много зор. Големият проблем на телците не е, че не могат да учат, а че ги мързи да започнат. Телецът прави всичко възможно, за да отложи този момент – отвори ли учебника, веднага огладнява, после ожаднява, сеща се, че трябва да се обади спешно по телефона и че отдавна не е хранил животното си във фейсбук. Само нечовешко усилие на волята може да го спаси, но за щастие това е специалитет на телците.

Близнаци: Изпитите определено ги тревожат защото изискват от тях невъзможното - да им посветят цялото си внимание и то за дълго. Въпреки това близнакът съумява да превърне досадното зубрене в забавление. Друг негов таен коз е, че се научил да чете едновременно по няколко неща и да пише
паралелно с двете ръце.

Рак:
Ракът е самото старание, дори когато не е в сесия. Той се отнася изключително сериозно към образованието си и никога не учи в последния момент. Той ще шашне всички със своите знания, които в никакъв случай няма да изчезнат след края на изпита. Раците научават нещата бавно, методично, но пък за цял живот.



Лъв: Той сякаш никога не учи, до последно се размотава с приятели и виси по баровете, а накрая изкарва невъзможно високи оценки. Каква е тайната? По време на сесия лъвовете просто не си губят времето с такива маловажни неща като спане и хранене. Те може да водят бурен социален живот денем,
ала нощем учат неуморно, защото не биха се примирили с нищо по-малко от „отличен”.

Дева: Няма начин девите да бъдат скъсани тази сесия. Или която и да било друга година. Подредени и прилежни, те са научили повечето неща още по време на лекции. За онова, което им остава, са си изготвили стриктна програма. Въпреки това параноята, яко ги тресе и никога не се съгласявайте да ги изпитвате, когато се намират в такова душевно състояние. Дори да отговарят на въпроса ви още преди да сте го задали докрай, на тях ще им се струва, че мислят твърде много или отговорът им не е пълнен и нищо не може да ги убеди в обратното.

Везни: Единственият проблем, който могат да имат по време на изпит, е вродената им стеснителност. Има опасност да си глътнат езика от притеснение, което ще е жалко, защото са научили лекциите със запетайките. Няма страшно и за това си има лек. Звездите горещо им препоръчват да ударят едно (ама само едно) малко преди изпита и тогава ще видим кой кого.

Скорпион: Още им е трудно да осъзнаят, че празниците свършиха. Веднъж отпуснал се, скорпионът трудно се връща в правия път на
прилежен студент. Все пак той няма да се остави току така на течението. Само да изтрезнее и да се наспи и веднага почва да учи, честна дума!... И да има пропуски в знанията, лесно ще ги компенсира с чаровна усмивка и миловидно изражение.

Стрелец: Като останалите кибритлии в зодиака и стрелците не са в час с това какво трябва да учат. За щастие обаче имат много и все верни приятели, на които могат да разчитат за написването на курсовата работа
и утехата, че няма да бъдат скъсани и този семестър. В замяна на това стрелецът тържествено се кълне, че ще започне редовно да ходи на лекции и следващия път ще си научи всичко предварително. За съжаление обеща същото и в края на миналата сесия.

Козирог: Настъпил е неговият звезден миг. Докато всички други са се шляели през семестъра, ходили са на купони, проспивали са лекциите, козирогът е седял на първия ред и прилежно е записвал всяка дума. Ако сте си позволил да го майтапите за тази педантичност, сега със съжаление ще осъзнаете, че без неговите записки сте за никъде. Той ще вземе всичките си изпити с лекота, а после ще ги полее така, че да навакса за една нощ всичко, което е пропуснал през семестъра. Ето това е майсторлък!

Водолей: Ще направи всичко, което зависи от него, но само при условие, че това, което учи му е интересно. Водолеят не си губи времето в зубрене на скучни неща. Ако все пак му се наложи, ще го приеме философски и пак ще си свърши работата. Проблемът при него е в оценяването. Той е перфекционист по отношение и на себе си, и на другите. Пази Боже да получи оценка по-ниска от тази,
която е очаквал.

Риби: Безропотно ще приемат съдбата си на обречени през тази сесия. Не че няма да учат или да се опитат да напишат курсовите си работи. Просто ще го направят с предварителната нагласа, че всичко това е излишно суетене, защото накрая така или иначе ще ги скъсат. Звездите ги умоляват да не се предават толкова лесно, защото има реални шансове положеният труд най-малкото да ги спаси от поправителна септемврийска сесия.

Денка Колева


Още...

"Екстази" от смях


Светозар Кнезовски се възприема за „дилъра” на усмивки

Случвало ли ви се е да чакате в района на „Попа” някой свой приятел? А случвало ли ви се е един светлоок непознат да ви попита с усмивка „Здравей! Обичаш ли театъра?” И ако ви се случи, какво ще направите?

Моята първа реакция беше да отговоря. Естествено, реших, че въпросният младеж или не е добре, или си пилее времето, или е намерил най-неподходящия човек за „свалка”. С две думи – странна птица. И въпреки, че след въпроса „А имаш ли 18 години?” сериозно си мислех да го отпратя и да побягна на някъде, любопитството не ми позволи.

Последва „официално” запознанство и разговор, свързан с театъра и по-специално с човекa, който ме спря – актьорът Светозар Кнезовски и с монологa, който играе – „Екстази”. В този момент бях поканена да си купя билет от него за следващото представление. „Дилър на екстази”, така се самоопредели той шеговито. Отново първосигналната реакция бе да откажа и отново любопитството ме спря. След още петнадесет минути и прескачането през множество теми – от „защо избра мен от всички хора”, през експерименталния театър „Грифон” и досегашните изяви на Заро, до многото му пътешествия по света и смисълът на живота – приех. Сама се изненадах на думите си „Ами добре”. Защото разговорът се бе оказал доста приятен. И защото се бях усмихнала
истински.

Това бе причината като журналист да превърна любопитството в материал. Когато се прибрах у дома, порових из сайтове и интервюта, за да не преповтарям чуждите въпроси и за да разбера нещо повече за тази обвита в мистерия личност. Ето как отговори той на няколко бързи въпроса малко след това:

Защо създаде театър „Грифон” и какво е експерименталното в него?
- Експерименталния театър „Грифон” е създаден сам по себе си в момента, в който напуснах Сатиричния театър, поради простата причина, че ми писна от номенклатура, писна ми от неща, които да ме ограничават. Затова реших да създам частен театър, в който аз да решавам какво да се случва, защо да се случва и никой да не ограничава свободата на моите действия. Още повече беше създаден, за да следва мотото на моя живот – „open your eyes for the life”, отвори очите си за живота – това е мото на театъра вече шест години. Експерименталното в самия театър обикновено се състои дълбоко вътре в нас самите. Едно разнищване на човешки пластове, на емоции, на провокативност, ако щеш, всякакви такива нещица. Експериментът е поставяне на хората в непозната за тях ситуация и изследване на техните реакции. Общо взето изводите си остават за мен, те не стигат до хората. Лично аз искам да откривам неща у хората, търся ги и ги намирам. Всеки ден, продавайки билетите си, аз общувам с хората. Това е огромен социален експеримент - да видя как едно общество реагира на нещо, което до сега не е правено за него. Лично актьорът да те избере, лично той да те покани, лично от него да си вземеш билета да отидеш да се забавляваш, бидейки част от приятелите на този човек. Ние не си говорим на „вие”, говорим си на „ти”, няма дистанцията между актьора и публиката.

След като направи „Строптизьорка”, на който бе режисьор, „Червена точка-18” и „Екстази”, в момента с какво се занимаваш и кои са бъдещите ти проекти?
- В момента специално работя върху една родопска пиеса, изключително
сериозна. Текстът е по книгата „Грях” на Борис Кольковски, а адаптацията е на режисьора Александър Кръстев. От тук нататък смятам да се занимавам само с това представление, освен „Екстази”, който няма да спра да играя. Като този спектакъл ще може да достига до всички, няма да има никаква селективност на публиката. Този път експериментът ще бъде в друго. Все още не знаем в какво точно, все още сме много в началото, нямаме напълно ясна концепция, важното е, че ще бъде един български спектакъл. От където и да го погледнеш само за България ще се говори. Само за Родопа планина и запазване на исконните ценности на българина като такъв. Запазване на българската емоционалност, защото тя е малко по-различна от световната и точно това
се опитвам да покажа. Не знам под какво заглавие ще излезе точно. Или „Грях”, или „Не се продава”, или нещо такова. Важното е, че става въпрос за едно момче, което се връща от чужбина, където е бомбаджия. Веднага след това, идвайки си в България, всякакви фирми го притискат да продаде имота си. До момента, в който решава, че българска земя не се продава, и то не заради друго, а защото е пропита с кръвта на дедите ни. Общо взето е много сериозен, много драматичен проект. Не знам как ще се възприеме от публиката.

А защо реши да поставяш като монолог „Разкази под екстази” на Фредерик Бегбеде?
-Хареса ми текстът. Хареса ми автора, хареса ми експозицията на мисълта му, гледната точка. По принцип в литературата и в драматургията всичко вече е казано. Хареса ми начина, по който този човек го казва.

Играл си и на международната сцена, например Париж, Лондон, Москва... С какво допринесе това за теб и какво смяташ, че можеш да направиш за родния театър?

- Когато човек успее да види малко повече свят, той започва да мисли по по-различен начин. Вижда хора, който са малко по-освободени, малко по-мислещи, по-егоистични
ако щеш, в собствените си изисквания. Светът като понятие за мен вече представлява една малка част от огромната Вселена. За обикновените хора разстояние София - Варна е нещо огромно, за мен не е огромно разстоянието София – Ню Йорк. Когато нямаш времето, пространството като пречки за работата ти, нещата изглеждат по съвсем друг начин. Това наистина дава свобода, отново си говорим за freedom. Преди всичко свободата в моя живот е началото на всяко нещо, което правя. Що се отнася до това с какво мога да допринеса за сцената в България, бих могъл да донеса онази култура,
другата. Бих могъл да покажа как се прави френска комедия, как се прави руски театър, как се правят нещата в Берлин, какви са реакциите на хората там. Изобщо много отдавна аз се боря да няма граници между хората, било политически, на сексуално ниво, на расова основа или каквото и да било. Просто не трябва да има граници, хората трябва да мечтаят за свободата си, да се борят за нея. Отново говорим за свобода. Това е нещото, което ме преследва години наред, нещото, за което искам да вложа силите си.

Свобода, свобода, а има ли нещо, което да е попречило на свободата ти да постигнеш някоя цел?
- Има много такива неща, но те не са приключени. Ако един човек е престанал да гони целта си, той е приключен. Дори в даден момент да има пречки, аз никога не спирам да преследвам целите си и да ги постигам.

След като си тръгнах, бях още по-любопитна за това какво ще се случи след два дни, когато посетя „Екстази”. След поредното чакане на „Попа” (ех, съдба...), се настаних удобно в „Поп арт кафе” (което се намира в кино „Одеон”), прогоних студа с чаша чай и затръпнах в очакване. Светлината угасна, музиката утихна... Монологът започна. С него и смехът. Бях силно впечатлена от играта, от чувството, което Заро влагаше. Всъщност, той в този момент не бе Заро. Бе героят Фредерик от монолога „Екстази”. Всяка дума, всяко движение ме потапяше все по-дълбоко в историята. Караше ме да мисля, да философствам вътрешно, да се усмихвам и да се смея. Искрено. Дори на моменти имах чувството, че виждам части от своя собствен живот пресъздадени от него. Още по-приятното бе, че аз и останалите около мен не бяхме просто публика. Ние бяхме въвлечени в играта, ние бяхме „халюцинациите” на героя, които всяка вечер му правят компания, когато се прибере от работа, с които всяка вечер си говори. Поглежда те в очите и знаеш, че не си просто публика. Чувстваш се специално. Интерактивността не приключва с това. С едно премигване Заро излиза от роля, заговаря се с нас, пита
ни как се чувстваме, импровизира. И с още едно той е отново Фредерик. Няма скованост, няма притеснение. Няма скука. Не усетих кога са минали два часа и половина. Краят дойде неочаквано и беше неочакван. Краят бе... ще го видите, сигурна съм. „Екстази” не казва нещо, което да не ви е минавало през ума... Важен е начинът,
по който го казва. А той е уникален. Дали „дилърът” бе успял? Естествено. Отдавна не се бях чувствала толкова удовлетворена и усмихната. Ако и вие не сте се усмихвали отдавна, чакате на „Попа” някого и усмихнат, светлоок, ексцентричен младеж ви попита „Обичате ли театъра?”, преодолейте предубедеността си и му се усмихнете. Не вярвам, че ще съжалявате. Аз със сигурност не съжалявам.

Жени Гутева


Още...

"АВАТАР" чупи рекорди


Филмът ,,Аватар`` режисиран от Джеймс Камерън (,,Титаник``, ,,Терминатор``) се изкачва на върха на всички класации за приходи и популярност. До момента печалбите на кинохита надхвърлят два милиарда долара. Очаква се те да се умножат четирикратно. ,,Аватар`` разказва историята на бившия пехотинец Джейк Съли. Въпреки че е прикован към инвалидна количка, Джейк притежава силен и смел дух. Той се включва в секретна мисия, която има за цел опознаването и приобщаването на съществата на’ви от далечната планета Пандора.

,,Аватар`` е програма, чрез която човешкото съзнание се прикрепя към управлявано от разстояние биологично тяло на на’ви. Джейк скоро се привързва към новото си тяло и се оказва по средата на назряващия конфликт между на’ви и хората.





Тодор Ковачев

Като се абстрахираме от истерията и очакванията към този толкова грандиозен проект, откриваме, че „Аватар” е просто една прекрасна приказка. Вярно, разчита основно
на визията, заимства до болка познати сюжетни концепции и трае малко повече от необходимото. Само че не можем да му се разсърдим, защото успява да направи най-важното – да ни впечатли и да ни накара да го запомним.

Джеймс Камерън напълно осъзнава, че големият му коз е визуализацията и го използва напълно. Тук визуалните ефекти притежават нещо повече от неприлично висок бюджет зад себе си. Планетата Пандора е изобразена с много внимание и отношение. Всичко в нея наподобява Земята, но и притежава свое вълшебно обаяние. Сякаш е показана нашата планета, но в някакво нейно идеално състояние.

Във филма си личи, че и най-малкото същество е проектирано, за да се впише в цялостната хармония на Пандора. Авторите не просто са правили компютърна анимация, те са създали свят, който следва своя вътрешна логика. Той не може да не плени зрителя, защото е едновременно толкова близък до нашия свят и толкова приказно далечен.

Камерън ни внушава да обикнем Пандора и след това я поставя под заплаха от унищожение. Но режисьорът успява да запази баланса на разказа и филмът нито натежава откъм послания, нито се превръща в безмозъчна демонстрация на визуална мощ. Историята е разказана с въображение, но и с намигване към старите филми за индианци(на’ви съществата са досущ като индианско племе). Затова и сюжетът носи този привкус на нещо познато, уютно, но и романтично отдалечено.

Дизайнът на обкръжението и историята са главните причини „Аватар” да изпълнява целите
си перфектно. Лентата забавлява, провокира, впечатлява, вдъхновява. Зрители от всички възрасти ще запомнят Пандора дълго след финалните надписи. Филмът улавя частица от магията на киното и несъмнено трябва да бъде видян.



Десислава Желева

Отидох да гледам филма настроена негативно. Бях убедена, че ,,Аватар`` ще е поредният плосък филм, в който хората се бият със същества от друга раса с цел територии или печалба. Е, оказах се права донякъде.

Отдавна не бях гледала филм, дълъг повече от два часа. Дори красотата на света Пандора не можа да прикове вниманието толкова дълго време. ,,Аватар`` натежава с еднаквостта на някои от сцените. Джеймс Камерън явно е решил да се завърне бляскаво и подобаващо. За да спечели както любителите на научната фантастика, така и онези, които предпочитат дивните дебри на природата, Камерън съчетава двете крайности. Светът на материалистите се сблъсква със света на духовната извисеност. Но прекаленото натрапване на военните сцени идва в повече.. Зрителят се разсейва. Гърмящите ракети, които помитат всичко по пътя си, са всъщност едни от главните действащи лица във филма. Ролите на ,,добри`` и ,,лоши`` са твърде ясно диференцирани. ,,Небесните хора`` (човеците) са лоши, много лоши, най-лошите. Хората пък ( the People, онези сините) са с чисти души, които не познават поквара. На всичкото отгоре живеят в хармония с природата. По този начин зрителите нямат правото
да заемат своя собствена позиция.

Ако ,,Аватар`` бе филм със същия сценарий, но с нисък бюджет и съответно с мижави визуални ефекти, едва ли би имал същия успех. Да предположим обаче, че сценарият не опитваше да постави темата за разбитите човешки ценности и варварството на жадните за мощ хора. Да предположим и че визуалните ефекти са все така брилянтни. Убедена съм, че тогава киносалоните щяха да са все така препълнени по време на прожекциите.

Честно казано, не мога да разбера цялата истерия покрай филма. Определено Джеймс Камерън дава на хората това, от което имат нужда – зрелище. Затова съветвам любопитните и любознателните /в посредствения смисъл на думата/ да хвърлят едно око на ,,Аватар``. Ще загубите единствено три часа и десетина лева.


Още...