Китай вече не е толкова далечен

От незапомнени времена кръвта ни закипява при мисълта за пътешествия в далечни земи. Дори днес, когато интернет ни показва света през обективите на хиляди камери и фотоапарати, Азия, въобще „Изтокът”, представлява неизследвана, непозната и далечна територия за повечето от нас, българите. Но толкова далеч ли е от нас Китай всъщност?
Както казва една тамошна поговорка: „За близките приятели и най-далечните разстояния са близки”. България е втората държава в света, която признава суверенитета на Китайската народна република през 1949 г. Оттогава до днес взаимното доверие между държавите расте все повече.

С територия почти колкото тази на Европа, Китай е сред най-разнообразните във всяко отношение държави. Там ще откриете всичко – от извисяващи се небостъргачи, през тихи манастири, „кацнали” на планински върхове, та до диви джунгли и пустини, непознали човешки крак.

Българинът, озовал се пред мощния вертикал на извисяващите се небостъргачи в някой от многомилионните градове по крайбрежието, лесно ще открие защо Китай е сред най-бързо развиващите се икономически гиганти в Азия. Според данни от началото на месеца Китай е една от малкото държави, чиито икономики не страдат под ударите на финансовата криза. Нещо повече – китайската икономика бележи ръст и според последни прогнози ще е една от първите, които ще излязат „на зелено”. Всичко това е придружено с нестихващия бум на ново строителство, което преобразява до неузнаваемост градовете. За сравнение – населението на Ню Йорк (най-големия град в САЩ) е 8 310 212 души. Шанхай (най-големият град в Китай) има население от 18 884 600 души.

Дори сред футуристичните мегаполиси не се губи истинската китайска култура. Пийте чай в спокойствието на малките улички на Пекин (наречени хутуни) и се потопете в атмосферата на цивилизация с над пет хиляди години история. Барутът, хартията, компасът и печатарската преса - чрез Пътя на коприната културата на Китай е повлияла в някаква степен всяка държава от Югоизточна Азия и Европа. Знаете ли откъде идват спагетите? Италия? Не, пробвайте пак.

А как се стига до Китай? Препоръчително е да се свържете с туроператор, тъй като на места езиковата бариера може да бъде проблем за пътуващите самостоятелно. Самото пътуване отнема около 15 часа, като директни полети от София до Пекин все още няма и трябва да се прехвърлите през Москва или Истанбул.

Независимо какво търсите – екстремни преживявания или спокойна почивка от напрегнатото ежедневие, можете да го откриете в Китай. За тропически плажове и гмуркане под вода, отправете се към топлите води на остров Хайнан. Ако търсите адреналин, то спуснете се с лодка по горните течения на Яндзъ и клисурите й.
В места като Гуанси все още може да видите как се лови риба с опитомени корморани сред пронизващи небесата върхове, донякъде отговарщи на представата за „екзотично пътешествие”. Но дори там цивилизацията е оставила своя отпечатък – широки магистрали, бързи влакове и летища.

Най-дълбоко впечатление на нас, българите, ни правят хората – открити, усмихнати, спокойни. Много пъти ще ви спрат, за да ви попитат на добър английски откъде сте и какво е мнението ви за Китай.

Нека все пак, като всеизвестни любители на хапката и глътката, кажем две думи за китайската кухня, или по-точно за осемте китайски кухни. Характерно за повечето от тях е смесването на различни вкусове, произвеждащо любопитни комбинации (представете си например горчиво-люто). Не се стряскайте от странните съставки, които, особено на юг, често пропълзяват до чинията ви. Ще съжалявате, ако пропуснете местните деликатеси – на север наред с прочутата пекинска патица, насладете се и на „сяо чъ” (малки чинийки с по няколко хапки в тях – по 50 на поръчка) или пък „баодзъ” (питка на пара с пълнеж). Уви, това, което у нас познаваме като китайска храна, има твърде малко общо с автентичната такава. От климата ли е, от що ли...

Любослав Илиев