ЧЕСТНО...или нашата програмна статия

„Свободен вестник” е нашият отговор на обвиненията, че младите хора в България са незаинтересовани от случващото около тях.

Прочети повече>

събота, юни 05, 2010

It’s sesia time!


Колкото и усърдно да я избягваме, колкото и да се молим тя никога да не идва, колкото и да се надяваме, че ще мине бързо и безболезнено, все пак Тя иде… Докато през последните месеци си губихме времето по лекции и се мотахме по упражнения, Сесията се подготвяше за нас и вече е в трепетно очакване да дойде нейният миг!!!

Въпреки че лесно мога да я проспя и да запълня книжката с „2, 3, 4 …”, като всяка уважаваща-себе-си студентка тайно се надявам за „6, 6, 6…”. Така че време е за много сериозно учене… Изпитът ми е след 2 дни и съм се взела сериозно в ръце:

08:00 – Ставане от леглото. Спах само четири часа, тъй като съседите от горния етаж правиха купон. И тъй като изключително много ми пречиха, отидох да се позабавлявам с тях… ще си поспя само още 5 минути и сядам да уча…

09:45 - Неее!!! Няма време за закуска. Слизам до кафето да си взема 3 в 1 и кола и почвам!!!

10:50 – В кафето срещнах Мария и тя ми разказа, че снощи Пешо и Светла от 37- ми блок са се забили в дискотеката. Леле, колко изпускам, докато седя да си уча в стаята!!! Трябва да звънна на Ели, да й разкажа всичко, защото тя преди ходеше с Пешо, а Светла й беше приятелка, но Ели тръгна с Емо, а той преди това беше с [...]

11:35 – Само да си проверя Facebook и почвам да уча...

12:58 – Във Facebook бяха качили скандални снимки от снощния купон!!! Танцувала съм била по масата и съм удряла по тавана, което според мен е долен монтаж, защото аз такива неща... Ааа, сега си спомням... Значи трябва да звънна на Георги да ги изтрие тези снимки, защото казах на гаджето ми, че си лягам и няма да ходя никъде;)

13:20 – Вече отворих учебника, извадих си различни цветове маркери, за да си подчертавам най-важното, принтирах си лекциите, които ми пратиха колегите, изключих си телефона, за да не се разсейвам и ... Ох, време е за обяд. Ще отида до Верчето от долния етаж да си направим сандвичи.

18:47 – Верчето нямаше хляб и отидохме до Фантастико. Срещнахме Светла и Ива и направо седнахме да хапнем дюнери. Оказа се, че до техния блок отварят ново кафе и решихме да видим как е. И после и Любо и Пешо дойдоха и ни поканиха да пием бира в тяхното общежитие. Аз отидох САМО защото една колежка живее до тях и мога да я помоля за съвет за една курсова работа.

19:05 – Тази вечер има промоция в любимата ми дискотека – бутилка уиски с БЕЗПЛАТЕН лед и безплатна тоалетна на маса с цели ДВА стола за 79 леваааа!!! Няма как да изпусна!!! ... Но нямам чисти дрехи. Отивам до пералните.

21:30 – Нямам никакво време!!! Трябва да се гримирам, да си изправя косата, да се обaдя на Мария да ми донесе нейните черни сандали!!!

22:45 – Забравих, че утре трябва да предам една курсова работа!!! Ще я принтирам и ще я дам на някой от моя факултет да я пъхне под вратата на преподавателката. Ох, цял ден не мога да си почина вече!!!

05:00 – Е, изпитът ми е утре – все още имам време да си науча ;)))

Ваня Богданова

По-полека с ученето


„Учете, деца, за едно по-хубаво бъдеще,” ни казваше едно време класната в училище.
Е, учих, но по-доброто бъдеще не се зададе на хоризонта. Учете, колеги, за едно различно бъдеще, ни казват преподавателите във факултета. Много благодаря, но този път с ученето ще бъда по- скромен. Има няколко начина да подходя към сесията, и аз избирам комбинирания – бири, компания, футбол/тенис и малко учене сутрин. Защото, ако съкратя някоя приятност за сметка на ученето, резултатът от успешно взетата сесия пак ще бъде същият. Дали ще зубря по цял ден, или ще отделям по два часа дневно, е все едно. Ще си взема изпитите.

Но идва един неприятен момент - в моята стройна програма трябва да се вмести и ученето. Не че имам нещо против самото учене, аз съм любознателен студент и обичам да чета и да уча нови неща, но сесията ме задължава да чета материи, които ми харесват толкова, колкото му харесват на Евгени Минчев жените. А това е вече проблем, мащабен и потискащ психическото ми равновесие.

Ставам разсеян, раздразнителен, апатичен, бирата не ми върви, или пък върви
плашещо добре, познатите започват да ме отбягват, а притеснените близки ме съветват да отида при GP-то и да си взема направление за санаториум. Така е винаги около сесия и аз съм свикнал. Свикнал съм и с издирването на литература за изпитите, издавана по времето на априлския пленум на компартията. Както и със забързаното, трескаво приготвяне на помагала (пищови) в последния момент. Мине ли сесията, си отдъхвам с облекчение. Животът пак си потича в обичайното русло – без изненади и непредвидими ангажименти. Пак ставам мил и контактен, усмивката се появява на лицето ми. Слънцето изгрява и светът светва за мен.

Но най-най големият ми проблем е свързан с методиката на самото учене вкъщи. Обичам да отлагам, обичам да си казвам, че време има, че ще успея да прочета и разбера пожълтелите страници на христоматията, общовалидна и непроменена за осем поколения студенти. Термини и понятия си играят на прескочикобила в главата ми, стегнатият
научно-академичен стил на архаичните книги ме потиска, зазубрянето на излезли от употреба словосъчетания опонира и влиза в остър сблъсък с младежката ми душа.

Всичко това, разбира се, е вярно, но, уви, сесията трябва да се вземе. Сега ми е паднало да се оплаквам, но някъде дълбоко в помътеното ми от учене съзнание, упорито се е загнездила мисълта, че изпитите трябва да се вземат. Точка.

Наум Мороз

Още...

При нужда от разхлаждане


събитие на месеца: лятната сесия

Както винаги, колеги, семестърът се изтърколи без да го усетим и острият трън на сесията вече е на милиметри от задниците ни. Кофти чувство, но няма как.

В такъв тежък момент помощта на най-близките до студента хора е ключова. В името на вземането на „изпита при оня гадния” мама и татко спират да мрънкат колко сте безотговорни, съквартирантите самоотвержено чистят и мият чинии вместо вас, гаджето написва няколко курсови работи и грижовно бърше потта от челото ви, докато се мъчите над книгите. Ето още нещо, с което приближените на неуморния учащ ще могат да му помогнат да не се затрие от ученолюбивост в горещите юнски дни.

Необходими нещица:
- една краставица;
- една кофичка кисело мляко;
- вода колкото прецените;
- една стиска копър (все тая генно или негенно модифициран);
- щипка сол;
- няколко скилидки чесън;
- шепа орехи;
- съд, който да може да побере горните
неща;
- лъжица;
- нож;
- огромна любов към студента.

И така, най-първо трябва да намерите някой да наглежда заблуденият ви студент и да го предпази от преучване. После нарязвате краставицата на дребни кубчета (може и да я настържете, стига да разполагате със стоката на лукса не много ръждясало ренде).

Изсипвате ги в гореспоменатия съд, пльоквате киселото мляко и разбърквате добре. После бавничко изсипвате водата и пак бъркате, за да не стане много бучкесто положението. Ако се изморите, схрускайте няколко ореха, за да имате сили да разкашкате чесъна и колкото ядки останат и да нарежете копъра. Заключително пак разбърквате всичко, овкусявате с олио и сол, охлаждате и носите на детето нещо охладително.

Поне докато изгълта течността, студентът ще забрави за формулите, книгите и колко е гаден оня професор. Ако ви писне да го гледате омърлушен, прибегнете до най- старата студентска течна 40-градусова панацея. Ако не друго, поне ще смъкне напрежението.

И нека не забравя най- важното – всичко ще мине. Дали тази сесия или следващата, ще ги вземете всичките. И дори няма да си спомняте за „оня гадния”.

Галя Младенова

Още...

Море по време на криза


Е-е-е, е-е-е-е-е. И замириса на море. Е-е-е, е-е-е-е-е. Да, да, ама не.

В днешни времена на тежки финансови кризи и още по-тежки финансови задължения тази морска песен се забива като нож в жадното за плаж и слънце сърце. Топлите месеци обаче идват, а с тях идва желанието за пясък в обувките и отнесени от вълните бански. И ако джобът ви е изтънял, а нощем бълнувате плажа в Шкорпиловци, имам решение за вас – вижте моите топли-топли пандишпанови идеи за това как да изкарате едно незабравимо морско лято в градски условия и не, няма нужда да ми благодарите, приемам само шоколадови бонбони и ванилов сладолед.

Вие обичате соленото море. Но тъй като то е далеч, бензинът е скъп, хотелите – и те, нищо не губите да си докарате морето вкъщи. Първото и най-важно – близко ви е и няма да въртите километраж. Второ – няма да плащате наем за стая, вие вашата си я ползвате толкова години и една стотинка не сте си платили за това. И трето – Черно море е общо, а това у вас си е само ваше!

Хубаво е поне да имате вана. Но ако нямате – не унивайте. Сигурна съм, че в някой килер грижливо пазите бебешкото си корито. Е, може да ви е малко тясно, но пък навява мили спомени. Водата от чешмата е студена, но пък е евтина. Ще си представяте, че се къпете сутрин рано в морето, когато водата още не се е затоплила. Ваната/коритото следва да бъдат изнесени на детската площадка в близост до местожителството ви, където има хем пясък, хем бурни деца, които да ви го хвърлят в очите, хем баби, които да ви обсъждат. Е, вярно е, че на истинския плаж баби-германки обсъждат телесата ви, а на детската площадка баби-партизанки обсъждат вашия курорт от подръчни средства в центъра на София, но това не бива да ви натъжава. Дори напротив – мотивирайте се! Тръснете два-три пъти със солницата във водата, разбъркайте хубаво, все едно вълноломът идва, вземете една маруля и си я резнете във водата на водорасли. А след употребата с малко оцет става салата един път.

Опънете хавлиената си кърпа без да ви пука, хем ще хванете тен, хем можете да си хванете и някоя самотна майка. Нищо не ви пречи да си вземете една бира за 60 стотинки, а за дамите - специален летен коктейл от компот от джанки (реколта 2006).

Вашето градско морско лято ще бъде хубаво, ако вие си го направите такова. Пък и кръчмите в града са същите като тези на морето – тарикатите са все едни, боят си е все един, водката – и тя. Хубаво нещо са летните почивки... Но преди да се впуснете в тях помнете най-важното – за да стигнете до ваканцията, трябва първо да прегазите сесията! Мачкайте наред! :)

Десислава Нeдялкова


Още...

Бистро „Любимото” – уютно кътче


Един хубав вторник след лекции с колеги решихме да „мръднем малко” от обичайните за нас бирарии и пицарии в района на Ректората към „Любимото”, което се намира на ул. Паренсов 25 (пряката преди Попа в посока Ректората > НДК) и да проверим защо е любимо.

Първото нещо, което ни направи впечатление, когато влязохме във вътрешния двор, беше интериорът – дървени масивни маси и пейки, чудна градина, която те кара да се пренесеш на някое тихо и спокойно място. Второто бе усмивката на сервитьорката, която ни посрещна.

За менюто може да се каже, че има всичко, което едно добро заведение предлага. Цените са нормални и не се чудиш какво точно да си поръчаш, за да се нахраниш, без да се разориш. Що се отнася до самата храна – може да задоволи всеки вкус. Ако нещо не фигурира в менюто, няма проблем. Кажете какво точно желаете да похапнете и готвачът ще го приготви. Храната е топла и вкусна и не чакате поръчката си докато умрете от глад. Голям плюс е, че „Любимото” си има страница в интернет, на която човек може да се осведоми за всичко - http://www.lubimoto.com/bul/page/home.html.

Какво друго да кажем? Приятна обстановка, добра кухня и любезно обслужване. Определено бистро „Любимото” вече е сред нашите любими места за похапване.

Жени Гутева
Още...

Хамбар в центъра на София


„Не съм виждала хамбар, ама това прилича на плевня.”

И то една от най-яките плевни, в които сте стъпвали. В „Хамбара” на никого няма да му направи впечатление, ако се поовъргаляте по земята като магаре, издавате странни звуци като пернат добитък или се напиете като прасе. Поне ще знаете, че сте се намирали в шашава арт обстановка, че пиенето е било скъпичко, но качествено, и, най-важното – пълно е с хора, които са по-чалнати от вас.

На ул. „6-ти септември” 22 (или просто в шестото ъгълче на малките пет кьошета) всичко си остава между 4-те паяжинясали стени и двете големи дървени фигури зад бара. Според легендите някога тук се е помещавала тайна печатница на Георги Димитров и до днес се е запазила романтиката от едно време. Единственото осветление са свещи, а вдъхновението е толкова концентрирано, че можете да го нарежете на кубчета. Ще се влеете в потока на хората, които са различни, мислят нестандартно и правят, пият и пушат това, което им харесва.

В малките часове на нощта можете да очаквате всичко – летящи бутилки от бира, предложения за нестандартни сексуални комбинации, запознанства със странни птици. Нашият съвет е да пробвате – опредлено е различно, забавно и не представява голяма заплаха за живота и здравето Ви.

Галя Младенова

Още...

Футболистите ни с титла в Истанбул и трети в София

Отборът играе срещу Русе на републиканско

Мъжкият футболен отбор на Софийския университет зае трето място в крайното класиране на студентското първенство в столицата. По този начин възпитаниците на треньора Георги Игнатов си извоюваха правото да продължат във фазата на директните елиминации на републиканското първенство, които ще противопоставят на футболния терен университети от цяла България.

Преди началото на пролетния полусезон нашите момчета имаха редкия шанс за първи път в историята на надпреварата да се преборят за титлата. В крайна сметка малко не им достигна да се окичат със златните медали. Без проблеми бяха регистрирани разгромни
победи над ВТУ (4:1), ВСУ (10:1), МУ (8:1) и НБУ (4:0). Дерби срещата срещу силния състав на АМВР завърши при резултат 1:1, като двата отбора си размениха по едно полувреме. През първата част „полицаите” откриха, но след почивката СУ изравни, а до края изпусна редица шансове да се поздрави с краен успех. Всъщност мачът, който решително препъна момчетата на Георги Игнатов беше срещу традиционно неудобния противник УАСГ, който тази година се свлече назад в крайното класиране. СУ загуби с 0:1, като изнесе най-безличното си представяне за целия сезон. Така в крайна сметка отборът на Алма Матер взе бронзовите медали – на две точки от втория НСА и на три от първенеца МГУ. Четвърти и също с промоция за републиканското остана ТУ. Победа срещу УАСГ на практика щеше да значи шампионска титла за тима на СУ, тъй като при равни точки с МГУ нашите имаха предимството от спечеления директен двубой с „миньорите” – 1:0 още в първия кръг.

Мъничко не стигна на момчетата да станат шампиони. Успехът наистина щеше да е сериозен и да остане в историята. Една конкретна грешна стъпка обаче им попречи. Отборът на УАСГ сяка беше подценен, настроението в колектива беше за лесна, рутинна победа и това се превърна в препъникамък за шампионските амбиции на нашите. При все това трябва да се признае, че втора поредна година СУ прави силен сезон и неизменно намира място сред челниците. Заслужават да бъдат отличени всички състезатели от ядрото на формацията – капитанът Станислав Губеров, вратарят Ивайло Драгиев, защитниците Димитър Ялъмов, Кристиян Бангеев, Живко Желев, Мариян Зоров, халфовете Димитър Чолев, Мартин Илиев, Благомир Александров, нападателите Светослав Кацаров и Ивайло Пантелеев, чуждестранното присъствие в лицето на Николаос Карикис, Трайче Пенков и Реджеп Йегит, разбира се наставникът Георги Игнатов и всички останали, записали повече или по-малко участие в срещите.

Тегленият жребий определи Русенския университет за съперник на СУ в плейофа на републиканското. Двубоят се игра след редакционното приключване на броя – на 28 май в Севлиево. Останалите двойки са МГУ срещу Пловдивски университет, НСА срещу ЮЗУ Благоевград и ТУ срещу ЕКИУ Пловдив. Победителите в тези двубои ще оформят финална четворка, а полуфиналите и финалът ще се изиграят между 1 и 3 юни в града под тепетата.

Като прекрасен завършек на редовния сезон и прелюдия към сблъсъците от елиминационната фаза на републиканското първенство дойде и триумфът на момчетата в ежегодния спортен фестивал в Истанбул. В груповата фаза бяха записани победи над домакините от Богажичи с 4:1 (с голове на Ялъмов – 2, Карикис и Камджилов) и над Сейнт Жозеф (Ливан) с 3:2 (Ялъмов, Губеров и Камджилов), както и равенство 1:1 (Кацаров) срещу университета на Гранада (Испания). В полуфинала беше преодолян тимът на Брашов (Румъния) с минималното 1:0 (Ялъмов), а на финала отново бяха повалени домакините от Богажичи след равенство 0:0 в редовното време и победа 4:2 след изпълнение на дузпи. Точни от бялата точка бяха Ялъмов, Губеров, Кацаров и Здравков, а вратарят Драгиев спаси две дузпи. Димитър Ялъмов се изяви като умел голмайстор с цели пет попадения в противниковите врати. Така в третото си участие на майския фест, след досегашни второ и пето място, СУ най-накрая се поздрави с отличието за най-добър отбор на турнира.

Така един успешен футболен сезон е към своя край, макар и да остава чувство на разочарование от изпуснатото първо място в столичното първенство. Но пък титлата в Турция ознаменува добрите игри на момчетата и даде надежди за призово място и на републиканското първенство.



Ангел Иванов

Още...

Културолог матира конкуренцията


На 17 май в клуб ресторант „Яйцето” се получи необикновено раздвижване и суетене – започваше ежегодният турнир по шах, организиран от Студентския съвет на СУ „Климент Охридски”. Уютният и същевременно тържествен вид на залата спомогна за приятното протичане на турнира. Желаещите да се включат бяха 49 и се оказаха повече от предвидените места. Въпреки това всеки получи своя шанс да се изяви пред черно-бялата дъска. В 16.00 часа часовниците бяха включени и ускореният шах започна.

Международни шампиони се оказваха лице в лице с аматьори, но именно това беше очарованието на състезанието. То продължи почти четири часа и завърши с най – напрегнатите последни четири партии, които определиха победителите. Призът гросмайстор грабна Христо Велчев, 4 курс Културология, след оспорвана партия с Владимир Тошев, 1 курс, Право. Третото място заслужено получи една от трите достойни представителки на нежния пол - Мария Владимирова, 1 курс Публична администрация,
следвана от колегата си от 4 курс Георги Матеев. Вечерта завърши с грамоти, купи и почерпка. Информация за пълното класиране може да намерите на http://students.uni-sofia.bg/.

Косара Белниколова

Още...

Фехтовката не е само за аристократи


Фехтовката в СУ няма нужда от реклама: всеки, който се е опитвал поне веднъж да стигне до заветните списъци с групите, знае, че местата за този спорт свършват за отрицателно време. И ако мотивите за решението ви са били, че хич няма да си давате зор, длъжни сме да ви разочароваме - фехтовката не е правилният избор за: хора със слаби колен, хора, които успяват да намерят и да се блъснат в единствения уличен стълб, хора, склонни към самоубийство, зиморничави хора (залата си пада студеничка), дезориентирани хора... Мъничка утеха: пишещата тези редове притежава всички гореизброени достойнства и не само, че не е убила никого (засега!), а и дори е отличничка с рапирата.

При все това, фехтовката в Алма матер има какво да предложи дори и на най-апатичните и предубедените – стига да се справят с откриването на залата (в стадион „Академик“ до зала „Фестивална“). До нея се стига като изкачите нещо като кула, която не е много добре осветена, но какво пък – знаем, че фехтовката е аристократичен спорт.

Като изключим няколкото дребни неудобства (като скосения таван и съблекалните в залата), занятията по фехтовка протичат много приятно. И двамата преподаватели – гл.ас. Филип Шабански и Жеко Маринов - са изключително разбрани и приятни личности, които освен, че ще ви запознаят с АБВ-то на спорта (като как се стои в правилен ангард, разликите между шпага, рапира и сабя, четири от основните защити, защо левичарите са по-привилегировани във фехтовката и още много), ще ви развличат със забавни истории. Ще разберете, че сценичният бой от „Дон Жуан“ в Народния е мислен именно от тях и че Деян Донков е истински запален по сабята (все още не сме го засичали в залата, но вие може да имате повече късмет). Ако идвате в някоя от следобедните групи (понеделник-четвъртък от 14 и 15 часа), може да имате шанса да се насладите на истински бой между преподавател и някой от напредналите ученици – вярно, не е толкова зрелищно като по филмите, но там пък има монтаж. А и е доста по-трудно. Но и вие няма да минете, без да се поизпотите: тренировката задължително
включва десетина обиколки на залата плюс няколкоминутна разгрявка. Ако все пак изберете фехтовката, няма как да сбъркате, защото излизането с усмивка и положителни
емоции от залата е гарантирано.

Елена Геренова

Още...

Европа е кръчма


Европа е кръчма. Кръчма, в която двама българи, литовец, англичанка и французойка с алжирски корени седят на една маса и говорят за свободата, Исляма, корана и демокрацията. После се скарват, смеят се, пият заедно. Не е ясно какво ги е събрало, но по някакъв необясним начин всички се чувстват у дома си на един диван на хиляди километри от родните си места.

Европа е Вавилон. Вавилон на обърканите идеи, мисли и на лутащите се като свободни електрони млади хора, тръгнали да опознават своята нова държава, прескачайки
спокойно племенните граници, които са окончавали света на техните дядовци допреди двайсетина години.

Европа е дискотека, в която двама пияни българи учат същите тези французойка, англичанка, литовец, а с тях и няколко случайно намерени италианци и испанци да танцуват...ръченица... Това беше третият ден.

Всъщност, всички тези хора се намериха по някаква странна случайност, включваща декадентски бар, много бира и дъждовен ден в Йорк. Двамата българи пътуват на стоп около Великобритания, момичетата са студенти, а литовецът се е съгласил да приеме българите да спят у тях. След тричасов нелеп и просташки бирен разговор между българите за с т о я щ а т а срещу тях французойка, тя най-накрая осъзнава, че те са идиоти и решава да ги заговори първа. "От къде сте момчета?" "Познай"- отговарям аз с възможно най-чаровната усмивка, която мога да направя след 6 бири. "Испания?", "Не", "Италия?", "Не", "Португалия?", "Не", "Хм....Аржентина?", "Не". "Не мога, предавам се", "От България сме". "България!? Че там не живеят ли високи руси хора с големи бели шапки?"... След това сядаме на масата им и се случва описаното в горния абзац. Идва и литовецът, с когото се скъсваме да говорим мръсотии за французойката на руски, безкрайно доволни от славянската следа, която ни събира. "Ета очен прекрасная пльоха" (не се сърдете за руския ми, аз всъщност не знам и дума руски, но след един определен алкохолен градус някакъв специфичен и неизвестен на западните учени център в мозъка ми се отключва и започвам да го говоря с лекота и особена образност). След това момичетата питат дали ще ги заведем на дискотека. Ние няма как да не го направим. И тъкмо когато всичко се подрежда по най-добрия възможен начин за нашите италиано-испано-португалски задници, ние измисляме пращяща от гениалност идея, достойна за всеки
потомствен сваляч, отраснал в Люлин или Обеля. Ще черпим момичетата. Въпросът е,
как обаче. Отиваме на бара - какво, какво..."четири двойни, чисти водки". Барманът ги
налива, щраква на касата и отсича: "30 паунда".

"Неееее, как 30 паунда? Като е толкова скъпо, няма да купуваме коли или сокове. Майната му". Носим финия си и изискан подарък на момичетата, които гледат водките си известно
време с недоумение, опитват ги... "Какво, по дяволите е това", "Е, как какво, чиста водка", отговаряме ние с невинно-глуповати усмивки. "Момчета, това е адски обидно... отвратително!" Ние се опитваме неумело да им обясним, че така я пием в България, че не сме искали да ги обидим, но неизбежно си връщаме образа на високите руси хора с големи бели шапки в очите на французойката. Катастрофата ни потапя в балкански фатализъм, изпиваме водките си на екс и решаваме да учим всички на ръченица. Скоро в дискотеката в Йорк се извива ужасяващо по формата и ритъма си хоро, към което се присламчват пияни италианци и испанци... После ни гонят от там, а момичетата си тръгват, изживели шока от нашествието на "новата Европа" и нейното фино оръжие за сексуално поразяване - двойна чиста водка.

Събуждаме се у литовеца. Отварям очи и се заслушвам в музиката, която кънти в кухнята. Чалга. Затварям очи. Отварям ги отново. Пак чалга.

"Братле, пиян ли съм още?“

Изтичваме до кухнята, където нашият литовец и германската му приятелка танцуват нещо подобно на тиролски танци, а от лаптопа гърми гласът на Ивана. След това ни готвят закуска, докато литовецът обяснява, че иска да има топки, големи колкото кокоши яйца... После слушаме Тони Стораро и Горан Брегович. Щастието е пълно. Снимаме се с кофа за боклук, на която пише Йорк, германката ни изпраща до спирката, прегръща ни и... отново на път. Странно нещо е пътят, предвид последните ни срещи. Всъщност, предвид повечето ни срещи.

Ако искате да разберете какво се случва през останалата част от пътешествието, посетете http://napredinagore.blogspot.com/.

Петър Станчев


Още...

Плис - плис хороскоп

Овен: Той обича пътешествията и приключенията. Да се излежава на плажа по цял ден за него е истинско изтезание. По-лошо от това е само ако се налага да учи за поправителната сесия през септември. Овенът има нужда от простор, разнообразие и откривателски елементи в почивката си. Затова му препоръчваме да отиде в някоя затънтена балканска местност или на екзотично пътешествие в джунглите на Южна Америка. Пожелаваме му да изживее приключението и по възможност да се върне жив и здрав през октомври.

Телец: Идеалната почивка за него е вкъщи. Няма нищо по-хубаво от ставане в 13.00, хапване на корем без да се бърза за лекции и всякакви други дивотии, следобедна дрямка, последвана от следобедна закуска, а след това приятна вечерна разходка в парка. Ако не стигне до парка, телецът е удовлетворен и с разходка до близкия магазин за сладолед. Все пак истинската кулминация в неговите забавления е приятна вечер сред приятели, музика и приказки. Дълбоко в душата си той е романтик от битов тип и знае как да превръща
баналното ежедневие в незабравими мигове.

Близнаци: Папараци, папараци! Те вече са се запасили с батерии за фотоапарата, билет до някоя европейска столица, за чиито архитектурни забележителности са изчели всичко в ин-
тернет, брушурка „10 местта, на които задължително трябва да се снимате” и огромна доза ентусиазъм. За близнаците не е достатъчно да отидат и да видят. Не, те трябва да направят и купища снимки. Първо, защото са много разсеяни и имат нужда от припомняне къде са били миналата година. И второ, така задоволяват другата своя страст – обясняването с часове на всеки, готов да ги слуша, тая снимка откъде е, какво е това на нея, какво се правили преди и след като са се снимали, защо небето е в тоя странен цвят, а спомних сега, че тогава бях с жълтото яке... сещаш се, онова, което си купих...

Рак: Романтичнен круиз ще е вашата ваканция мечта. Фин морски бриз ще раздвижи нежните кътчета на душата ви. В него се улавя лек приключенски привкус, но не прекалено, за да не ви горчи и да разваля удовоствието. И от вас не се иска нищо друго освен да се наслаждавате на момента. Не е нужно да си цапате ръцете, да се морите
в обикаляне напред назад. Лежите по цял ден и чакате величествения залез, който да щракнете, за да си го качите на десктопа през октомври. Хакуна матата!

Лъв: За лъва - нищо по-лошо от хотел пет звезди на брега на морето с басейн, сауна, джакузи и собствен минибар. Той е цар, живее по царски и дори когато си почива не смее да се освободи от своята царственост. Препоръчваме му една седмица в Лас Вегас – градът на кралете, където може на воля да изхарчи последните пари от последната си стипендия, да се ожени царствено за една нощ за някоя нощна кралица с фалшив диамант на пръста.
Важното е да има какво да разказва после на колегите.

Дева: За нея е важно всичко да е добре планирано и организирано още от март месец. Планински, морски, чуждестранен курорт – за нея няма голяма разлика. Тя ще си прекара на всякъде по един и същи начин. Девите приемат всичко буквално и за тях почивка значи
да си лежат, да си четат някое списание и да си почиват. Нищо повече, нищо по-малко. Хората около тях трябва да се погрижат за спокойствието и комфорта им. Девита са си заслужили отдиха.

Везни: Те обичат романтичните пътешествия. Но за разлика от раците, те имат нужда да им се случват нещата, не просто да им се наслаждават. Ако им се отдаде възможност, те биха посетили някой екзотичен карнавал, където ще се слеят с тълпата и ще се забавляват до припадък. Друга добра възможност е пътуване до Венеция, където задължително ще преобърнат някоя гондола в желанието си да видят какво има долу в канала.

Скорпион: Не му личи, но той е върл купонджия. През цялата година скорпионите са изключително сериозни и отговорни в ученето, но дойде ли юли, нещо им става. Те пощуряват и в главите им са само дискотеки, нощни къпанета, партита до зори и какви ли не други щуротии. Когато на всички други вече им се спи, краката ги болят или просто са изчерпани от идеи какво да правят сега, скорпионът тепърва се е завихрил. Ако не можете да му смогнете на темпото, няма значие. Той и сам може да си направи купона.

Стрелец: Ето още един купонджия и приключенец. За него купонът никога не е спирал, но лятото му дава така желаната свобода да стегне куфара и да запраши по пътищата. Стрелците обичат да пътуват в колата си. Те са като сраснати за нея. Тя ще ги откара там,
където е купонът. За да се забавлява стрелеца най-важното е около него да има хора, много хора, на които той да разказва шантавите си истории. Ако това се случва и докато фучи със 100 км/ч по магистралата, със свалени прозорци, надул музиката до дупка, значи е
намерил истинското щастие.

Козирог: Ваканцията той ще прекара по един изключително забавен за него начин. Ще се забие в рибарския магазин, където ще прекара дни наред в подбирането на идеалните за
стръв кукички и каквото още там му е нужно. После ще прекара още няколко дни, обикаляйки в пустошта около реката на село, за да намери онова обетовано парче земя, където рибата ще кълве, а хората няма и да посмеят да стъпят. Останалата част от почивката си ще прекара там сред спокойствие и тишина, отдаден до край на изкуството
на риболова. Важното е да е съвсем сам, присъствието на друго човешко същество просто накърнява съвършенството и хармонията на природата. Наслука!

Водолей: Това, което иска водолеят, е безплатен пропуск за всички възможни концерти, кинопрожекции, фестивали и т.н. Дайте му култура, но нека е шумна, завладяваща и сред търпата. Водолеите обичат да бъдат сред хора, но не и да си пилеят времето в разглеждане на някаква мъртва история, обикаляне по чукари и гори, обръщане от кълка на кълка на плажа. Те са купонджии, които обаче подбират купоните си.

Риби: Традиционното море е идеално за тях. Романтични и изтънчени, рибите ще се насладят докрай на спокойната почивка на брега на морето. Да събират мидички, да се разхождат по плажа, да се повозят на виенско колело – това ги връща в детството и ги
зарежда с положително настроение за октомври.

Денка Колева

Още...