ЧЕСТНО...или нашата програмна статия

„Свободен вестник” е нашият отговор на обвиненията, че младите хора в България са незаинтересовани от случващото около тях.

Прочети повече>

петък, декември 04, 2009

Пазаруването преди Коледа:


Кошмарно

Кризата тази година сериозно застрашава да намали количеството и качеството на закупените и получени коледни подаръци :( Само и единствено в седмиците преди Коледа е абсолютно позволено да хвърляш на воля пари за напълно непотребни нещица, от които никой няма нужда.

Въпреки това не мога да разбера защо мъжете никога, ама НИКОГА не се забавляват с това занимание, а го приемат като досадно задължение. Да не говорим, че правят няколко основни грешки при избирането на коледен подарък за своите половинки, от което те си правят често грешни изводи за техните взаимоотношения. Не е задължително подаръкът е да е скъп и бляскав, но поне, скъпи мъже, можете да развихрите малко въображението си! Често обаче вие се ограничавате само в някое от следните неща:

Бельо. Новото бельо никога не е излишно.
Но мъжете правят една основна грешка – често избират неподходящ размер. Разликата между чашка B2 и C2 не е само в една буква! Ако улучите размера на вашата партньорка, й давате знак, че познавате отлично нейните дадености и ги намирате за прекрасни. По-малкият размер казва, че не обръщате достатъчно голямо внимание на нейните таланти, а по-големият – че трябва да си търсите ново гадже. :(

Техника. Нали не мислите, че приятелката
ви е умряла за най-новия модел PSP* или радио за колата (каквато тя дори няма!)? Ако вече сте купили подобен подарък, не очаквайте коледните празници да преминат като тиха зимна приказка! Единствената ви надежда е приятелката ви да ви е купила най-новата колекция лосиони за тяло и ароматни свещи. Тогава при наличието на добро възпитание, бързо разменяте подаръците и решавате проблема, без да са необходими
дълги обяснения от сорта: „Ама, бебчо, аз те слушам, като ми разказваш какво си си харесала от Мола!”

Тенджери и тигани. Това наистина е грешка, която, слава Богу, вече малко мъже допускат благодарение на многобройните романтични филми и сериали. Все пак стават и такива недоразумения, особено когато помолите майка ви за помощ при избора на подарък. При добър късмет вашата любима може да намери и положително послание в него – „Значи му харесват моите манджи!”, което ще значи, че вие сте принуден от този ден нататък да се възхищавате на всичките й кулинарни експерименти. Подаръкът е неуместен най-вече, ако тя живее в Студентски град и дори няма котлон.

Бонбони.
Банален подарък, който обаче има потенциал да бъде възприет добре. Носи посланието: „Той наистина не мисли, че съм дебела!” и придружен с пожелание от сорта на „Великите жени обожават сладкишите. Ти си доказателство, че това е вярно!” може да ви изкара от коледните празници евтино и безболезнено. Ако от току-що прочетеното осъзнахте, че през последните години сте подарявали само подобни
неща на гаджетата си, то вие сте типичен пример за мъжа, който възприема коледните подаръци като досадно задължение. Това, на което ние настина бихме се зарадвали, е нещо, което ще издава, че поне веднъж сте ни обърнали внимание, когато въздишаме
по някоя снимка от списание или кадър от филм.

Весели и безкризисни парзници!
*Play Station Portable

Ваня Богданова


Истерично

Много обичам празниците, събираме се с приятелите около масата и се веселим на воля. Настроението е приповдигнато, празнично, наздравиците следват една след друга. Пие се за познати и непознати, а в по-напреднала фаза даже и за времето, колите, жените и др.

Но дните преди Коледа и Нова година ги ненавиждам! Те са създадени, за да официонализират абсолютно безмислените покупки, които жените около теб ще направят. Те и без това триста шестдесет и пет дни в годината пазаруват! Но празниците са пиковият момент, когато нежната част на човечеството полудява, загърбва приоритетите и се хвърля в опустошаване на наличните финанси. При това на първи януари всички закупени джунджурии ще започнат да събират прах и мъжът (както винаги) ще бъде впрегнат в преместването им я в килера, я в мазето.

Да не говорим за абсолютно неясните желания на дамите. От октомври ти се проглушават ушите, че ботушките на Армани са последният писък на модата и са вечният фешън. И когато през ноември жената ти каже, че са здрави и качествени, ти твърдо решаваш да я зарадваш и да й ги купиш. Но ето какво се получава – изръсваш се с една много хубава сума (за която можеш да си купиш половин кухня), а на Коледа разбираш, че тя очаквала да й купиш цялата нова серия на Лореал! Следват още два дена да се влачене с нея по магазините, кимане с думите ,,Да, да, добре ти стои”, а накрая пак мъкнене на всичките нови пликове до колата. А ботушките, които си купил, намираш захвърлени
в дъното на гардероба.

Е, след всичко това аз реших тази главоблъсканица кардинално и, изживявайки осемнадесет такива абсурда, реших да й връчвам определена сума и да я оставям да си троши главата. Естествено, не успях да се откача от влаченето по магазини и магазинчета. Не можах и да я накарам да разбере, че една жена би била много по-полезна от мен в качеството си на моден експерт. Но по-важното е, че недоразуменията значително намаляха.

Фрази от типа ,,Аз ти говоря, пък ти се сещаш, нали, мило”, са препъни-камъкът в доброто изкарване на празниците. Казвайте какво искате точно, казвайте директно какво точно ви харесва, защото „нещо такова” и „ей като това” не върши работа. Възможността да бъдете неправилно разбрани е твърде голяма, когато използвате фрази по подразбиране. Ние, мъжете възприемаме думите буквално, без да влагаме оттенъци и вариации. Когато двата пола не говорим на един език, се получават страхотни разминавания и после ходи доказвай кой кум, кой сват, кой на булката брат.

И изобщо защо трябва все ние да ви разбираме и да правим компромиси? Та ние знаем, как ще свърши цялата тази коледно-новогодишна истерия, и въпреки това ви „изтърпяваме” капризите и безмислените шопинг мании по празниците. Но когато след всичкото това ние пак се окажем виновни, че сме ви развалили празника, започваме да се чудим, протича ли изобщо някаква логическа операция във вашите женски мозъчета.

Мили дами, моля бъдете конкретни, ако искате да получите мечтания подарък и това ще бъде и най-голямото облекчение за нас! А така или иначе ще продължаваме да се ядосваме, когато не успеем да ви зарадваме, но вие действайте по по-лесния начин, онзи разбираемия, онзи щастливия!

Наум Мороз


Още...

"Източни пиеси" е искрена история

Заслужава ли си наистина нашумялата българска лента?

Един от основните проблеми в българското съвременно кино обикновено е прекаленототеатралничене на актьорите. В ,,Мила от Марс`` и ,,Шивачки`` например персонажите изглеждат изкуствени. Често се говори, че в последно време родните режисьори създават филми за себе си, а ако се случи и зрителите да харесат произведението – още по-добре. Камен Калев не залага на истории за социализъм, проститутки или българското село. Във филма ,,Източни пиеси`` актьорите не са толкова актьори, колкото истински герои. А сценарият е истинска история.

Христо Христов е бивш наркоман, чието семейство отдавна се е разпаднало, брат му се забърква с лоша компания, приятелката му е куха лейка. Накратко, Христо Христов играе себе си. Има и доза измислица, но тя е в добавянето на реални ситуации и проблеми към водещата история на Ицо.



"Източни пиеси" спечели редица награди. Е, какво, ще кажете, "Дзифт" също го направи. Но зад историята на филма на Калев стои много повече от световно признание
и добър сюжет. Искреността й се крие в тежките секунди на мълчание между Ицо и брат му например. Силата на диалозите също трябва да бъде отбелязана. Макар и от два различни свята, Ишил и Христо се влюбват. Общуват си през думите, отвъд езика. "Източни пиеси" представя няколко различни измерения на самотата. Всеки герой от филма търси изход от собствената си самота по различни начини. И това дава възможност на по-голяма част от зрителите да усети определени персонажи по-близо до себе си. Не на последно място идва социалната тематика на филма. Освен личната история в основата на лентата на Камен Калев са залегнали проблемите за етническата нетърпимост на българите и политическите машинации, свързани със случаите на насилие от страна на българи към роми и турци. В заключение – гледайте ,,Източни пиеси``, ако все още не сте.

Десислава Желева



Прекрасно е в България да се правят независими филми от творци-ентусиасти. Тези продукции разчитат не на бюджет и звезден актьорски състав, а на свежи идеи и повече искреност в киноразказа.

В „Източни пиеси” са налице и идеите, и искреността, но някъде нещо не се е получило. Филмът така и не успява да потегли истински, не увлича зрителя, защото темпото е твърде отнесено и медитиращо. Няколкото динамични момента са разхвърляни и не променят цялостното усещане за тромав, накъсан разказ.

Не че за пръв път виждаме мудност в български филм и не че този е най-скучният. По-скоро проблемът е, че тази мудност се пробутва като някаква задълбоченост и уж символизира богатия вътрешен свят на героите. А те цял филм предимно мълчат и гледат многозначително. На зрителя се натяква, че това тяхно мълчание е знак за необятния им нравствен космос. Но такова нещо не личи от (без)действията им.

Част от актьорите във филма са натуршчици. Странното е, че всъщност не те, а професионалните актьори се справят посредствено в „Източни пиеси”. Сякаш най-упорито преиграва Николина Янчева в ролята на досадната приятелка на протагониста.

Жалко е и че „Пиесите” стават жертва на традицията всеки български филм да се опитва да даде някаква оценка на обществото ни. Макар и тук това да е по-деликатно, пак го има и прави неприятно впечатление.

Така се оказва, че филмът всъщност си страда от повечето обичайни дефекти на българското кино, но това, че ги има в по-лека степен, го прави малко по-гледаем,
малко по-човешки, малко по-истински. Дали това е достатъчно, за да ви хареса „Източни пиеси”, най-добре да проверите сами.

Тодор Ковачев

Още...

Направи го като себе си


Как премина кастингът за актьори на „Алма Алтер”

Задавате ли си често въпроса „Да бъдеш или да не бъдеш” пред огледалото? Имитирате ли всичките си преподаватели, колеги и известни личности? Ако сте отговорили положително на последните два въпроса, значи притежавате една частица актьорска душа и дълго време сте се чудили дали да отидете на кастинга за университетския театър „Алма Алтер”.

Ние също се чудихме, но решихме да се явим, да се пробваме и да опишем преживяното.

В мига, в който качихме четирите стъпала на входа на театъра, кастингът за нас вече започна. Дори в тясното малко антре те завладява атмосферата на един много по-различен свят в сравнение с този, който бушува навън между Ректората и кръстовището на бул. „Васил Левски”. След като си запишеш името в списъка, старшите актьори от театъра ти връчват едно празно бяло листче, на което трябва да отговориш на екзистенциалния въпрос „ЗАЩО”, докато около теб се репетират песни, момче раздава кестени в пликче, хора влизат и излизат и всичко това става много тихичко, защото зад вратите на театъра тече репетиция. Лицата на останалите кандидати излъчваха от любопитство и обърканост до зловеща решителност и непукизъм. Всички те заеха местата в театъра и кротко зачакаха. Пред централната трибуна, зад претрупана с листа черна масичка седеше директорът на „Алма Алтер” Николай Георгиев. Той призоваваше един по един явилите се според реда им на записване. Проницателният му поглед някак съумяваше да се впери в застаналия срещу него кандидат и едновременно с това да следи цялото пространство наоколо.

Самият кастинг не започва и не завършва с това да излезеш на сцената, да се представиш, да си изпееш песента и житейската история – ти си въвлечен през цялото време. Няма значение дали си първи, трети или пети, нищо не може да те подготви за това, което те очаква на сцената. Наблюдаваш представянето на останалите кандидати и се чудиш дали нещо подобно ще се случи и на теб.

Оказа се, че предварителното предупреждение да дойдем неподготвени, е не само препоръчително, но и задължително. Никой не знаеше какво трябва да направи, но на всеки му беше интересно.

В началото се изредиха множество тихи момичета, които заставаха максимално далеч от директора. Едната му се караше на френски, друга му пееше опера, трети изпълняваше сцени от турски сериал. Почти всеки трябваше да пее, но дали го може, или не, не беше от най-голямо значение. Тук най-важното (а и основната цел на целия кастинг) беше да го направиш като себе си. Странното е, че това се оказа и най-трудната задача. Като че ли за всеки е лесно да имитира, да се преструва – въобще да бяга по-далеч от това, което е. „Хората са дебелокожи”, каза ми Николай Георгиев, когато и аз излязох пред него, „За да изкараш нещо истинско от тях, трябва да ги провокираш.”

- Той успя ли да те провокира?

- Успя да ме провокира с това, че ме накара аз да го провокирам. Всъщност това за мен си беше доста трудно. Как да измисля нещо интересно, след като той успяваше така да прониква в хората, че и ти не знаеха какво ще излезе от тях.

- Ами, огледах се в залата. Търсих нещо, за което да се хвана. Видях едно русо момиче и най-баналното, което се сетих, беше да накарам директора да я целуне. Провокативно ли ти изглеждаше това отстрани?

- Беше хитър ход, който доста раздвижи нещата. Допреди твоето появяване сякаш никой не беше успял да изненада директора.

- И тогава аз извадих най-големия си коз - изпях с цяло гърло «Излел е Дельо Хайдутин». За съжаление на цялата зала! Много хора искаха да станат и да излязат, но аз не им го позволих. Но пък загрях публиката за твоето изпълнение.

-Ти пя най-искрено от всички, въпреки че изкара само едно “Излеееее”.

- Все пак вашата песен, колега, взриви публиката. И беше достатъчна, за да ви донесе Зеления картон, с който директора приемаше човек в трупата, без по-нататъчно обсъждане!

- Моята песен беше един вид продължение на твоята. Излязох точно след теб и ме накараха да удължа твоето «Излееее» с едно мощно «Еееее». Направих каквото можах.

- Но пък май трябваше да се появят журналистите, за да се случи нещо наистина
интересно там. Мисля, че начина, по който ти успя да опишеш директора пред самия него, показа на всички точно това, което той търсеше през цялото време - искреност.

-Той ме попита как ще започна репортажа си за кастинга. Реших да е с описание на самия него - човека зад малката масичка, който е принуден да провокира, за да намери искреност. Но не успях да му кажа как ще завърша този репортаж - с признанието, че смисълът е в преживяването на самия кастинг, а не в това дали ще бъдеш одобрен или не.

Ваня Богданова и Тодор Ковачев, кандидат-артисти

Още...

Любовни бракове на 8 декември

Театър-лаборатория “@лма @лтер” винаги търси различното, различния, защото според нас именно различното създава движението, прави живота. Алтернативни са и браковете по любов, които театърът организира вече за седма поредна година.

Театър “@лма @лтер” иска да вдъхне нов живот на брачния ритуал, за да може той да възвърне своя смисъл. Браковете на “@лма @лтер” се сключват единствено и само по любов. И затова няма ограничения – всеки има право да потвърди любовта си към своя избраник, животно, идея, предмет. Тъжно е, но всяка година има няколко брака, в които хората се венчават със самите себе си, понеже това е съществото, което най-много обичат. В днешния свят това, уви, е нормално.

Ритуалът трае около 15 минути, провежда се в театралното студио на „@лма@лтер”. По пътя двойката (или тройката, четворката и т.н.) изживява своето случване на любовта, подпомогната от опитните “свещенослужители” от “@лма @лтер”, които ползват всичките си умения, за да направят тези мигове наистина незабравими за любовнобрачните. След като подготвят телата си, пречистят ума си и активират духа си, те получават и официалното си любовнобрачно Дадайство.

Браковете на “@лма @лтер” са един опит да бъде случена любовта между хората, тъй като това е най-чаровното и най-магичното случване в живота им.

Условие за сключване на брак – съществуване на любовното чувство.
Трайност на барака – докато съществува горното условие.
Ограничения – няма.
Място на действие – тук, сега, на това място, с тези хора.
Време на действие – отвъд конкретното, в този миг.


ДЕКЕМВРИ
01 - „Невъзможната Ти, Невъзможната Аз”
02 - „В подножието на вечерята”
03 - „Ах, Бродуей, Бродуей”
04 - „Думи няма”
07 - Международен Арт-форум „Алтер Его”
08 - Международен Арт-форум „Алтер Его”
08 - Бракове по любов
09 - Международен Арт-форум „Алтер Его”
10 - Международен Арт-форум „Алтер Его”
11 - Международен Арт-форум „Алтер Его”
15 - „Орфей”
16 - „В подножието на вечерята”
17 - „Войната, Стената, Свободата”
18 - „Ах, Бродуей, Бродуей” – коледна версия
Начало - 19:30


Още...

Какво предложи Киномания 2009


Три седмици гледахме качествени филми

Въпреки емблематичната статичност на есента сезонът всъщност иззема една от най-ключовите функции на пролетта – раждането на нещо ново. Октомври и ноември са месеците, когато културният живот се отърсва от покрилия го летен прах и предлага на публиката нови и вълнуващи срещи със света на изкуството. За поредна година в София се проведе фестивалът „Киномания”. Цели три седмици любителите на качествените филми у нас имаха шанса да гледат онези продукции, които досега по една или друга причина
не са се появявали по родните кина.

Между 13 ноември и 3 декември филмите бяха прожектирани в зала 1 на НДК, кино „Люмиер”, Дом на киното и EuroCinema. Цената на билетите на игралните филми беше от 8 до 10 лева, а на анимационните между 4 и 6, като студентите ползваха намаления от 2 лева.

И тази година програмата на фестивала беше разнообразна и привлекателна. На „Киномания 2009” можеха да се видят биографични, исторически, романтични, забавни, драматични, музикални и анимационни филми, които допринесоха не само за доброто ни настроение, но и за вътрешния ни комфорт. Обикновено зрителят е свикнал да гледа на големия екран предимно касови продукции, които за съжаление рядко си струват отделеното време. За сметка на това „Киномания” предложи нещо съвсем различно.

Фестивалът започна с филма на испанския режисьор Карлос Саура „Аз, Дон Жуан”. Действието се съсредоточава около живота на прочутия италиански либертист от 18 век Лоренцо де Поне, работил заедно с Моцарт върху операта „Дон Жуан”. Филмът е поглед зад кулисите на пищността и драматизма на операта.

Разбира се любовта и ревността присъстват с цялата си пищност и размах. „Аз, Дон Жуан” е впечатляваща възхвала на творческия дух.

Същия ден в кино „Люмиер” на зрителите бяха представени „Генуа” и „Мушиши”. „Генуа” е съвременна драма за живота на мъж, чийто свят се обръща наопаки, след като жена му загива при катастрофа. С надеждата да промени живота си той се мести с двете си дъщери в Италия. Японският „Мушиши” пък е създаден по едноименната манга на Юки Урушибара. Действието е съсредоточава около пътуващ лекар-мистик, който прекосява отделни райони на Япония, лекувайки заболяванията, предизвикани от свръхестествените
създания Мушиши. Филмът въздейства с мрачна тайнственост, както древен мит повлиява на модерните възприятия.

Фестивалът продължи с „Последен шанс, Харви” , „Карамел” и „Джебчии”. В първия филм Дъстин Хофман се превъплъщава в ролята на самотен мъж, който отива в Лондон за сватбата на дъщеря си, с която напоследък не са така близки, както би му се искало. Там обаче се влюбва в красива жена на средна възраст, която изглежда може да е неговият нов и последен шанс за различен живот.

Ливанско-френската продукция „Карамел” е свежа комедия, в която клиентките на престижен козметичен салон в Бейрут доказват, че вълненията на повечето жени по света са напълно сходни. Българските почитателки на филмовото изкуство имаха шанс сами да проверят дали това е така. В съвсем друг свят ни пренесе азиатският филм „Джебчии”. Банда от четирима изпечени хонконгски джебчии се натъкват на неустоима
и опасна жена. Един по един и четиримата се оплитат в мрежите й. Свежата и забавна история е истинско кинематографично предизвикателство за любителите на азиатското кино.

Богатата програма на „Киномания 2009” продължи с разнообразни филми, представители на българското, азиатското, американското, германското, испанското, италианското, руското и френското кино. Разбира се, подобаващо място беше отредено и на късометрежните, документалните и анимационните филми.

„Гогол Бордело нон стоп” например е един музикален шедьовър, който почитателите на екстравагантната група трябва задължително да гледат. Младата режисьорка Маргарита Химено проследява главозамайващия успех и бързо развитие на музикантите от „Гогол Бордело”. Филмът е съставен както от откъси от техни концерти, така и от някои импровизирани речи за живота на вокалиста Юджийн Хъц.

Обръщайки специално внимание на детското кино в „Киномания 2009”, няма как да не отбележим, че то не отспъпва по нищо на останалите филми. Какво като е предимно за деца? „Кой се страхува от Кумчо Вълчо” зарадва както малките, така и големите.
Това е симпатичната история на малката Терезка, която много харесва приказката за Червената шапчица, но въпреки това сънува кошмари с големия лош вълк. Когато нейно приятелче от детската градина се сдобива с по-малко братче, Терезка започва да се вълнува дали майка й е наистина я е родила, без да подозира, че родителите й крият от нея друга тайна.

Анимационното филмче „Лунното мече и неговите приятели” пък е замечтана приказка за малко зверче, чието любимо занимание е да наблюдава Луната. Една вечер обаче Луната пада от небето и малкото животинче я намира. Не всички в гората обаче одобряват новия приятел на мечето...

„Киномания 2009” обединява филмовото изкуство в няколкодневен маратон на качествените продукции, създадени през последните няколко години. Всеки един, който има отношение към киното и наистина желае да види нещо интересно и ново, успя да се почувства част от фестивала, като зае своето място в киносалона и остави изкуството да се влее в него самия.

Десислава Желева

Още...

Отборът на СУ започна силно първенството по футбол


Седем точки от четири мача за момчетата на Георги Игнатов

Изиграха се първите няколко кръга от студентското първенство по футбол. В четири
изиграни двубоя отборът на Софийския Университет записа две победи, един равен и една загуба. Трябва да се отбележи, че съперници бяха все отбори, които са преки конкуренти за класиране в призовата четворка, даващо право на преминаване във фазата на директните елиминации.

В първия мач беше победен тима на МГУ с резултат 1:0. Двубоят бе равностоен, като единствения гол вкара Чолев в средата на първото полувреме. Малко преди края от игра бе изгонен вратарят на СУ Ивайло Драгиев за игра с ръка извън наказателното поле, но въпреки това важната победа бе съхранена.

Във втората среща СУ беше категорично надигран с 3:0 от традиционния фаворит в първенството НСА. Представянето на отбора беше безобразно слабо, като и трите попадения бяха инкасирани още през първата част.

Последва двуостър мач с отбора на УНСС, който завърши без победител – 0:0. Положения пред двете врати почти липсваха, като и двата отбора еднакво заслужаваха да (не) победят. СУ отново завърши мача в намален състав след втори жълт картон, показан на един от защитниците в тима.



Най-силното представяне на селекцията на треньора Георги Игнатов беше в четвъртия
кръг срещу Техническия Университет. Съперникът беше буквално разпилян с 5:2, като още на полувремето резултатът беше класически – 3:0. През втората част се стигна до рагромното 5:0, преди да се случи донякъде логичното отпускане в редиците, което доведе до два почетни гола за ТУ. С много добра игра в този двубой се отличи бързоногият нападател на СУ Светослав Кацаров, реализирал две от попаденията. Първото от тях беше наистина впечатляващо - фамозно прехвърляне на вратаря отдалеч с външен фалц.

Така след четири мача СУ натрупа нелошия актив от седем точки, което му отрежда
място в челото на класирането. До зимната пауза остава още един мач срещу състава на ХТМУ. Освен това, срещата от първия кръг срещу УАСГ беше отложена за пролетта. След трудната програма в началото, изредила почти всички основни съперници за призовите места, напролет предстоят мачове с по-леки противници, като изключение прави може би само отборът на Полицейската академия. Георги Игнатов и възпитаниците му не крият амбиците си да повторят миналогодишното си успешно представяне. Тогава СУ се класира на трето място сред университетите в София и отпадна непосредствено преди финалната четворка. Сега полузаявените нагласи на всички в отбора са дори за спечелване на титлата в Софийското първенство. Пред момчетата стои поуката от досегашните четири мача и по-конкретно полюсът на представянето им веднъж срещу НСА и втори път срещу ТУ. Дано инерцията от последния качествен мач се запази и дори презимува.

Ангел Иванов

Още...

Студентски спортни новини



Волейболистките на СУ завършиха на второ място в републиканското студентско първенство. На проведената между 3 и 5 ноември надпревара нашите стартираха с победа с 3:0 гейма срещу Русенския университет. На полуфинала СУ победиха и Варненския свободен с 3:1. На финала волейболистките, въпреки добрата си игра, загубиха от изключително силния отбор на НСА с 0:3.

Среброто е пореден успех за момичетата и техния треньор гл. ас. Петър Колев. Те завършиха втори и на международен турнир в Белград през октомври.

Департаментът по спорт на СУ обяви десетката на своите студенти-спортисти за 2009 г. Наградите се дават всяка година на най-добрите състезатели от представителните университетски отбори по различните видове спорт. Всички те са завоювали призови места от държавни, студентски и вътрешни състезания и турнири.

Тази година отличените спортисти са:
- Анна Попова – футбол
- Биляна Драмлийска – волейбол
- Димитър Търпанов – баскетбол
- Живко Желев – футбол
- Марияна Александрова – плуване
- Мирослав Шабански – фехтовка
- Петър Куленски – волейбол
- Радостина Кузманова – спортно ориентиране
- Филип Драголов – лека атлетика
- Явор Маринов – плуване


За треньори на годината Департаментът по спорт определи гл. ас. Делчо Илчев (баскетбол) и гл. ас. Георги Начков (плуване). За цялостeн принос за спортната дейност в университета са отличени гл. ас. Галин Попов (аеробика) и Людмил Симов.

По случай 80-годишнината на българския студентски спорт, Спортният департамент на СУ организира международна научна конференция. Тя се проведе между 13 и 15 ноември под името “Оптимизация и иновации в учебно-тренировъчния процес”. Председател на организационния комитет беше проф. д-р Димитър Гюров. Конференцията се посвещава на доц. д-р Димитър Хлебаров (1934-2009) - дългогодишен шампион и рекордьор по овчарски
скок и ръководител на катедра „Спорт” в Софийския университет между 1987 и 1994 г.

Tодор Ковачев


Още...

Спортовете в университета


Джогингът повишава тонуса и наваксва присъствията

Ако секретарката на факултета ви притиска да си представите заверката за спорт в края на семестъра, а вие дори не сте стигнали до прословутите съблекални на Биологически факултет – джогингът е вашето спасение!

Занятията се провеждат на стадион „Българска армия” и из Борисовата градина. Часове има всеки ден – два сутрин и два следобед. Това автоматично означава, че за 1 седмица можете да си наваксате присъствията за спорта от целия семестър.

От вас не се изисква да покривате нормативи – за начинаещите спортисти е необходимо
да направят поне три обиколки на стадиона за един час, а за по-напредналите – 10. Всеки тур е с дължина 400 метра. Накрая на тренировката се правят серия от упражнения за издържливост и разтягане. Към края на годината треньорите ще ви тормозят с по-силови упражнения, но пък ефектът от тях е доста ползотворен. Едва ли за сесията ще се издокарате с два реда плочки на корема, но пък ще усетите значително
повишаване на жизнения ви тонус.

Ако вече ходите на джогинг – използвайте последните сухи дни в годината, за да си наваксате присъствията. Ако чакате до януари, може и да затънете в преспите!

Ваня Богданова


Още...

Сагата "Любо Пенев" противопостави шефове и фенове


Извечното „Да бъда или да не бъда“ тормози наставника на ЦСКА

Страстите на стадион „Българска армия“ не секват, като за последните няколко
седмици в отбора от Борисовата градина се случи какво ли не. Пиянски изцепки, хвърлени оставки, провалени амбиции в Европа – това са основните акценти и проблеми, които постепенно подронват авторитета на 31-кратните шампиони на България. Наставникът на ЦСКА Любослав Пенев демонстрира характер и си позволи да направи нещо нечувано за българския футбол – блъсна авторитетно по масата и изгони деветима от футболистите, повечето от тях титуляри, заради непрофесионалното им поведение. Собствениците от „Титан“ не приеха подобно решение и амнистираха тежко провинилите се. Това не се хареса на бившия нападател на Валенсия и без да се замисли, той си подаде оставката. Той е човек, който си държи на думата и има принципи, за разлика от мишките, свиващи се и при най-малката неприятност. ЦСКА е име, с което гавра не бива и Чичовото ясно показа, че е така.

Пенев хвърли оставката си и след това веднага започнаха множество предположения кой може да го наследи на поста старши треньор. Имената Миодраг Йешич и Стойчо Младенов бяха първите, които започнаха да се тиражират в медийното пространство. Като моментен заместник на Любо бе избран неговият помощник Ради Здравков и се смяташе, че той ще изведе червените срещу Славия. Пенев обаче показа, че е истински цесекар и погледна към феновете. Огромни транспаранти бяха опънати на „Армията“, като общото послание бе: „Любо, остани заради ЦСКА!“. Той изведе момчетата срещу безликия състав на отбора от Овча купел и ги пожали само с два гола. Но както навсякъде в България е общоприета практиката „който плаща, той поръчва и музиката“. „Кралете на боклука“ ще пързалят Пенев до Нова година и тогава със сигурно ще му търсят заместник, било то и чужденец. Димитър Борисов и Иво Иванов разбраха, че пред тях не стои някое просто бостанско плашило, което могат да разиграват, и по всяка вероятност ще се опитат да лишат ЦСКА от наставник, налагащ атрактивен, атакуващ стил на игра. Същото, което прави и Краси Балъков в Черноморец.

Изцепките на деветимата играчи се разчуха по целия свят и испански сайт разкри няколко пикантни подробности около футболното минало на Пенев от времето му във Валенсия. Според интернет изданието младият тогава Любо е извършвал същите „геройства“, както Иван Иванов и компания, и е държал не веднъж на нокти треньора Гуус Хидинг. Иберийците иронично подхвърлиха „Пенев на времето ходи по дискотеките, а сега чете морал“...

Както се вижда, наближава края на една много емоционална година за ЦСКА. Любо Пенев протегна ръка към младоците, позволяващи си какво ли не, и ще им даде възможност да се реабилитират още в следващите двубои. Целта на тима е да запази мястото си в челната тройка до края на есенния полусезон и напролет да вдигне шампионската титла.
Вижда се, че европейските турнири са все още голяма хапка за младия състава на армейците, но е нужно време и търпение, за да заблести името на ЦСКА на международната сцена. А извечната дилема „да бъда или да не бъда“, която стои пред Пенев, все още очаква своето решение.

Виктор Иванов

Още...

Давид обеща да набие Голиат и го изпълни


Дейвид Хей взе световната титла на 30кг по-тежкия Николай Валуев

Когато британецът Дейвид Хей заяви, че ще нокаутира световния шампион Николай Валуев (Русия), боксовата общественост прихна в невиждан досега кикот. Причината - руснакът тежи скромните 140 кг. за своите 213 см. Единственото нещо, по-респектиращо от размерите на Валуев, е резултатът му на ринга – 53 победи и само 1 загуба от узбека Руслан Чагаев.

Резултатът на Хей също свидетелстваше за сериозен потенциал – 22 победи и 1 загуба. Това постижение обаче беше постигнато в полутежка категория. И макар устатият англичанин да се чувстваше като Ивендър Холифийлд (последният шампион в полутежка и тежка категория), Валуев не изглеждаше хапка за неговата уста. Нещо повече – Хей се закани да нокаутира огромния шампион. Руснака каза само: „Времето ти дойде, клетнико”. И всички му вярваха. Арогантността на британеца беше някак неуместна, звучеше като последните думи на човек, който не си дава ясна представа за статуквото.

И на 7 ноември настъпи часа на истината – истина, която се оказа доста невероятна. Хей победи. И то с лекота. Не успя да свали гиганта. Но беше толкова близо, колкото едва ли някой би повярвал. В последния 12-и рунд вместо да пази преднината си англичанина тръгна в атака и само последният гонг спаси Валуев от срама да бъде нокаутиран от противник с над 30 кг по-лек от него.

Хей стана първият англичанин - световен шампион след легендата Ленъкс Люис. И сякаш помъдря. Обяви решението си да се подложи на строг режим, който няма нищо общо с доскорошното му поведение на побойник и плейбой. Защото Дейвид Хей винаги е мечтал само за титлата в тежка категория. Сега е негова. А да се защитава титла е по-трудно, отколкото да се спечели. И той го знае.

Николай Гергов


Още...

Джобният Херкулес не слиза от челните позиции


Йордан Йовчев продължава да побеждава и на 36 години

Йордан Йовчев е най-успешният български спортен гимнастик. Той е роден на 24 февруари 1973 г. в Пловдив. В кариерата си до момента има четири олимпийски медала – един сребърен и три бронзови. Два пъти е двоен световен шампион – на земя и халки (2001, 2003) и два пъти се класира втори (2002, 2009). Общо спечелените от Данчо медали са 33 – от световни и европейски първенства, олимпийски игри, и турнири от веригата Гран при.

На олимпиадата в Пекин Данчо постави уникален рекорд. Той е единственият гимнастик на планетата, който участва на най-големия спортен форум за пети път. Пловдивчанинът продължава да се бори за отличието, което му липсва, и което на игрите в Атина му бе незаслужено отнето – златния олимпийски медал. В гръцката столица през 2004 г. той бе с класи над представителя на домакините Димостенис Тамбакос, но съдиите не посмяха да му дадат заслужената награда. Световният вицешампион от последното световно първенство в Лондон заяви, че ще участва на 12 декември в турнира за Гран при на Италия, за който има персонална покана. За златото в Лондон не му достигна едва 0,1 точки, но за пореден път показа, че може да пребори доста по-млади от него конкуренти. 36-годишният Данчо взе 15,575 точки, а златният медалист Минйон Ян - 15,675.

Първите си крачки в спортната гимнастика Данчо прави, когато е на седем години, неговият първи треньор е Иван Славчев. В момента Йордан Йовчев работи с Живко Добрев. След олимпиадата в Атланта през 1996 г. се премества да живее в САЩ. На няколко пъти обявява, че няма намерение да се връща в България. Той обаче не се съгласява да се състезава за Щатите, въпреки че такива предложения са му отправяни неведнъж. През 2007 г. Йовчев променя намерението си и се установява в Пловдив. Помага на Краси Дунев, който отваря център по спортна гимнастика. Данчо се занимава с оборудването и с тренировките на децата. Джобният Херкулес е женен за Боряна, двамата имат шестгодишен син – Джордан.

Освен медали българинът е печелил и редица други награди – спортист на България за 2001 г., спортист на Балканите за 2003 г., мъж на годината за 2004-а и др.

На 7 ноември т. г. на 23-ия конгрес на централата в Тел Авив Йордан Йовчев, който е президент на федерацията ни в своя спорт, беше избран в изпълнителния комитет на Европейския съюз по гимнастика с най-много гласове.

Наум Мороз


Още...

четвъртък, декември 03, 2009

"Александър Невски" е пълен със загадки


Златните кубета са първото, което привлича погледа на туристите, още докато летят над София

Цяла Европа запретва ръкави през 1904 г., когато започва строежът по проект на руския архитект проф. Александър Померанцев. Облицоването на храма започват италиански каменоделци, но го довършват българи. Стенописите и приготвянето на темперните бои, с които са направени, са под строгия контрол на проф. Кисельов, а в създаването им участват руски художници. В оформлението на интериора участват българските декоратори проф. Харалампи Тачев и Б. Михайлов, дървените орнаменти са изработени под ръководството на проф. Перминов, а бояджийската работа е поверена на австрийския майстор Лестер.

Разноцветни италиански мрамори, бразилски оникс, алабастър и други скъпи и екзотични материали потеглят от всички посоки на света към столицата на младото кнжество, за да бъдат вградени в огромния кораб на кръстокуполната базилика. 12-те камбани на храма са излети и доставени от Москва, мраморната пластика от Берлин, дървени врати са поръчани при австриеца Карл Бемберг, мозайките са доставени от Венеция, а полилеите от Мюнхен.

Главният купол е висок 45 метра. Около кръга му с тънки златни букви е изписана молитвата „Отче наш“. Заемащ площ от 3170 м2, храмът може да побере 5000 души, колкото и най-голямата зала в НДК. Камбанарията му е висока близо 53 м и има 12 камбани - най-голямата тежи 12 тона, а най-малката - 10 кг. Само ръката на фигурата, изобразена на най-големия купол, е с дължина 40 метра. Храмът е обявен за паметник на културата през 1924 г. По време на Първата световна война за кратко името му е сменено на „Св. Св. Кирил и Методий”, защото Русия и България са враждуващи страни в световния конфликт.

Вероятно това ще чуят и японските туристи, които се суетят с фотоапарати, окачени на врата, от своята екскурзоводка и ще бъдат впечатлени, а после ще го забравят. Съвсем естествено е - всичко това са просто цифри, камъни, желязо и дърво.

Събрани заедно обаче, те се превръщат в шедьовър на следосвобожденското строителство. Храмът е една съвременна вавилонска кула, съградена с късчета от цял свят. В пъстротата и многообразието, във вниманието към отделните детайли, в хармонията между канона и необузданото въображение на художника, в размаха, с който е осъществен проектът, се изразява неговата истинска стойност. И това личи от ефекта, който предизвиква у разбиращия посетител.

Отвън „Александър Невски” е безспорно красив и внушителен със своите размери и проблясващите отдалече като слънца златни кубета. Но неговата истинска сила се крие зад масивните дървени врати в полумрака на свещите. Колкото и голяма да изглежда сградата, щом влезете за първи път вътре, вие ще се почувствате като Алиса, току-що изпила шишенцето със сироп за смаляване. Освен това наистина ще ви се струва, че сте попаднали в Страната на чудесата.

Още в предверието не може да не ви се сторят любопитни гишетата, където се продават свещи. Дребни усмихнати лелки седят удобно в дървени скринове! Да, колкото и невероятно да е, ако се загледате ще видите, че те наистина приличат на древните витрини, където баба ви си държи кристалните чаши, и на всичкото отгоре са на колелца!

Но чудесата тепърва предстоят. Залата, в която пристъпвате смаяно, прилича по-скоро на тронната на дворец от приказките. Само че е доста по-мрачно и мирише на тамян и свещи. И вече можете да загубите цял час в разглеждане на една или друга библейска сцена, нарисувана така, сякаш събитията се случват в момента, а вие надничате в тях през прозорец.

Вероятно ще се спрете заинтригувани от пищните мраморни тронове пред централния олтар. За тези, които не знаят единият е бил предназначен за цар Фердинанд, царицата и престолонаследника.

Внимавайте да не ви се завие свят, докато разглеждате рисунките по куполите. Храм-паметникът може да не е Сикстинската капела, но пак ще ви спре дъха. Колкото е мрачно долу, толкова е светло и просторно изрисуваното на тавана небе.

От цялото усещане за необятност вероятно ще се почувствате твърде изтощени и замаяни. Ако все пак ви останат сили и желание, можете да посетите Криптата. Тя е точно обратното на централната част – прилича на катакомба с току-що варосани стени. Там вероятно можете да попаднете на интересна (ако разбирате нещо от религиозно изкуство) изложба. Трябва да знаете обаче, че въпросът с печата от „100-те национални туристически обекта” тук се оказва твърде сложен. Лелките в скриновете категорично заявяват, че при тях не се дават, а отегченият чичко от криптата се чуди и мае, като накрая ви съобщава, че ще ви сложи печат, ама не е сигурен, че е тоя същият. Не унивайте! Не забравяйте, че печатите са само повод да се посетите местата, с които се гордее България!

Денка Колева

Още...

Стрелецът е цар на купона

С какво ще запомните колегите си на този 8-и декември

Необузданият Овен: Овенът е в стихията си. Няма сила на този свят, която да провали неговия студентски празник. Инатът и дивият ентусиазъм ще му помогнат да разреши всеки организационен проблем. Дръжте го обаче по-далеч от алкохола, че не си знае мярката – обръща чашките, както дете напада кутия шоколадови бонбони, оставена без надзор.

Предвидливият Телец: Той няма да си мръдне пръста за 8-ми декември. Подробности от рода на „Колко сме? Къде ще ходим? Колко ще ни струва? Кой ще резервира? Имаме проблем...” не го вълнуват, защото е над тези неща. Все пак през декември го е обхванало празнично настроение, с което лесно ще зарази колегите. Ако вечният купонджийски огън започне да гасне, бъдете сигурни, че той е скрил в ръкава някой страшен бъзик или изненада и отново ще спаси положението. Вие само гледайте хапването да е като пийването – на ниво.

Сладкодумните Близнаци: На този 8-и декември обичайната им разсеяност ще премине всякакви граници. В никакъв случай да не им се поверяват текилата и автобусните билети! За сметка на това свежите им идеи определено ще допринесат за доброто прекарване. Нека не забравяме, че добрият купон изисква спонтанност и въображение – две области, в които близнаците са специалисти.

Неразбраният Рак: Тази година на раците не им се купонясва на банални места. Ще си мечтаят за екзотични приключения в Индия, Сингапур... може би дори Йордания. Уви, за пореден път никой не ги разбира!

Чаровният Лъв: Няма ли сауна, басейн и спа в хотела, не ги чакайте! Все пак ще им върви този месец, защото всички ще работят за доброто им настроение. За благодарност в празничната нощ родените да бъдат звезди лъвове ще се отблагодарят с щедри дози добро настроение. Те ще бъдат както обикновено в центъра на купона и душата на компанията. Само да не прекаляват с алкохола, защото границата между славата и резила е тънка и може да не я уцелят.

Благоприличната Дева: За съжаление едва ли ще й се празнува шумно. Не че няма да дойде, дори ще направи сандвичи за всички и единствено тя ще се сети, че не е лошо да си вземете тирбушон за всеки случай. Вероятно обаче ще предпочете да си пие червеното вино или бирата кротичко в някой ъгъл, а после да изчисти петната от килима. Ще остави другите да се излагат както могат и ще се наслади на възможно най-добрата компания – своята.

Щедрите Везни: Те са купонджии от типа „интелигентни пиячи”. За 8-и декември са се подготвили и с радост ще споделят с цялата компания двете бутилки домашно винце, което татко им е пратил, както и някое и друго свое стихотворение. Могат да бъдат сигурни, че и двете ще бъдат високо оценени.

Измъченият Скорпион: Те имат нужда от разпускане повече от всеки друг. Поели грижите за целия свят и отговорността да има утре, през декември те ще бъдат вече напълно изтощени. Дайте им възможност да си починат и не ги товарете с никаква работа. Веднъж свалили товара от плещите си, те сами ще с погрижат да си изкарат щуро и незабравимо. Тук отново е нужна намеса обаче, защото скорпионите са майстори в това да се контролират, когато трябва, и да прекаляват, когато могат.

Неотразимият Стрелец: Дори овенът може да завиди на отдадеността им към каузата. Разсеяни, безгрижни и непукисти във всяка друга сфера от живота си, дойде ли време за безпаметен запой и дандания до зори, стрелците стават неузнаваеми. Няма дим без огън и запомнящ се купон без стрелец.

Стилният Козирог: Здравият разум не му позволява да се развълнува от студентския празник повече от необходимото. На него просто не му пука. Умее да празнува с класа и затова ще гушне най-добрия си приятел „Джони”, ще остави другите да се излагат както могат и ще се наслади на възможно най-добрата компания – своята.

Разкрепостеният Водолей: Най-важното, което трябва да запомнят за празниците е, че те са РАДОСТНИ събития – хората се събират, за да пият, пеят и се смеят. Жалостивите балади нямат място на един студентски празник. За щастие тази година водолеите са настроени повече от положително. Пригответе шарените дрехи, розовите очила и любимите си вицове и не се стеснявайте да потанцувате с колегите! Звездите са с вас!

Меланхоличните Риби: Рибите ще успеят и тази година да преодолеят стенителността и меланхолията си и ще се порадват на шума и навалицата. Мило излъчване ще привлече нови и интересни хора в компанията им. Само им хвърляйте по едно око, защото има опасност да се спиртосат - всички знаем, че са астрологично предразположени към алкохолизъм!

Денка Колева

Още...