Да запразним алтернативно

...или как да покажем прасето в себе си почти без пари

Какво му трябва на човек през месец декември? Топли дрехи, покрив над главата, храна и добри приятели. Какво му трябва на един студент на осмия ден от този месец? Изброеното, заедно с необходимите вредни за черния дроб вещества.

Традицията повелява учащите да отбелязват заедно светлия празник, като за целта разкриват най-тъмните черти от своя характер. След съответното количество изпратена от вуйната 65-градусова ракия студентът-шаман изпада в транс и извършва серия от магически движения, които следва да бъдат ритуално разглеждани в Интернет от поколенията.

Уви, днес осми декември се отбелязва скъпо, марково и комерсиално. Тази ситуация дълбоко дискриминира обикновения студент-пролетарий, които е стаил тонове емоции в своето сърце и нито лев в джоба си. За всички подобни рицари на печалния образ са следните идеи за прекарване на студентския и всички останали зимни празници.

Три метра под земята ООД
Кой е казал, че най-добрите купони стават само над земята? Панелното мазе е прекрасен терен за частно парти с участието на максимум трима гости, дамаджана с домашна ракия и сланина.

За озвучаване може да се използва телефон. Бетонните стени ще създадат саунд, сравним с този на добрите дискотеки в Банско. Допълнителна екстра са ромите, които по някое време ще се присъединят към забавлението в търсене на зимнина.

Парад на любовта и гонореята
Централна гара е едно много недооценено място. Толкова много любови са приключвали и колко много интимни въшки са започвали своите пътешествия на пероните и в модерните помещения... Транспортният възел предлага не само (пластмасови) свирки за по 3 лева бройката. Озвучаването е на световно ниво, като специалитет е невероятният микс от профучаващ експрес за Москва, предозирала с валериан лелка по високоговорителя
и устройство за гонене на птици. Естественият епицентър на купона е в района на Часовника, където услужливи таксиметрови шофьори ще извозят за 10 лева на километър вас и срамните ви въшки.

Офертата на СКГТ
Грубоватият сексапил на градския транспорт не може да се замени с нищо. Навръх празника някоя от култовите линии като 73, 83, 56 и 79 ще се превърне във ваш втори дом. В компанията на пенсионери, роми и психично болни една прилично голяма групичка приятели може да отприщи алкохолната си мощ. Като бонус идва и насладата от пейзажа на софийските крайни квартали и села и турбозвуците от радиото в шофьорската кабинка. Прочее, за водача на рейса е добре да предвидите резервна дамаджана с ракия. В замяна той съвестно ще затваря вратите и така няма да изпаднете от превозното средство вследствие на клатушкането.

Алма Малеее....
Къде един студент би се чувствал най-естествено по време на своя празник? В своя университет, разбира се! Ректоратът на СУ е един своеобразен БИАД, бихме казали. Съчетанието от пожълтял мрамор, облепени с хартия стени и изоставени ремонти е вдъхновило не един и двама интериорни дизайнери през годините.

Допълнителен бонус са множеството преподаватели, които всекидневно се сблъскват с тежката задача да намерят повод за запой. Професорската мъдрост и интелектуалният колорит ще дадат на вашия празник онази тънка изтънченост, която прави българското висше образование уникално в света.

Явор Николов, Тодор Ковачев

Още...

Малка студентска пица

Кризата, както непрекъснато ни се напомня, е навсякъде и няма да пропусне да бръкне в и без това скъсания джоб на университета. Понеже всички други нужди са крайно належащи, най-лесно е да се реже от стипендиите. Все пак ни обещават, че това рязане няма да е с най-голямата възможна ножица. А и нека не забравяме, че студентите по презумпция винаги са били две неща – свободни и бедни. Така че броят на тези, които имат право на стипендия, намалява, а този на хората, които ще имат право свободно да изразят недоволството си, се увеличава.

Но проблемът не е толкова в парите, а в мотивацията. Стипендия се дава на най-способните. Освен, че вече си натаманил нещата така, че без нея не можеш да платиш тока и интернета, тя е стимул да продължиш да даваш всичко от себе си. Защото противно на общото схващане студентите (а и всички останали) не могат да живеят само от честта и славата, че са номер едно.

Количествените натрупвания водят до качествени изменения. И когато има количествен дефицит, за качество също не може да става дума. Докато не се намерят средства за ефективна мотивация на студентите, на отличниците ще продължава да се гледа като на балами, които си губят времето, като ходят на лекции.

Денка Колева


Още...

Само 800 ще получат стипендия тази година

Издръжката на студентите е по-малка, отколкото на учениците

- Г-н Илчев, можете ли вече да ни кажете какви са акцентите в бюджет 2010? Какви са промените спрямо миналата година?
- Промените са ужасни. Едно образование не е само заплатите на преподавателите и елементарните нужди на студентите, но образование вече в наше време - ХХІ век, е вече много по-широко понятие. То включва средата, в която се обучават студенти и в която вършат своята изследователска дейност преподавателите, както и модерна материална база, която да отговаря на равнището на ХХІ век. Включва даже най-елементарното - хигиенните условия, чистотата на университета. Бюджетът ни за 2009 година – реалният, който е 90 % от гласувания, е 83 % от парите за 2008 г. Но и това може да не получим.

Не искам да заблуждавам. През 2008 г. отбелязахме 120-годишнината на университета, така че получихме целеви средства, на които иначе не бихме могли да разчитаме. Но дори ако махнем тези пари, намалението пак е много съществено. Следващата 2010 г. очевидно ще бъде по-лоша. Непрекъснато се тръби, че образованието е приоритет и че няма намаление на средствата за него. Да, не е намалена издръжката на един студент, но е по-малка от издръжката на един ученик. Тя е 90% от планираното за 2009 г.

Това, което ни удря много силно, е, че през последните години имахме допълнителна сума за поддръжката на университетските сгради, които са паметници на културата. В момента в България университетите разполагат с девет паметници на културата. Осем от тях са на Софийския университет, при това най-големите. Всичко, което правим
в Ректората, Университетска библиотека, Журналистически факултет трябва да се съобразява с препоръките на Националния институт за паметниците на културата. Това означава, че всеки ремонт е значително по-скъп от ремонта на една сграда, построена
примерно през 70-те години на миналия век.

Докато през летния семестър на 2009 г. дадохме около 3000 стипендии от държавната субсидия, сега, през зимния семестър, ще можем да дадем не повече от 800. Ще се опитаме частично да компенсираме от други пера, защото в крайна сметка стипендии получават нашите най-добри студенти. Вчера (11 ноември – бел. авт.) имаше обсъждане на този бюджет в парламента с представители на Министерството на финансите, доц. Сергей Игнатов, цялата парламентарна комисия по образованието, ректори и председателя на БАН. Според мен държавата трябва да има приоритети, а в момента няма.

- Освен стипендиите кои други пера ще пострадат?
- Науката. Формално погледнато, там парите са съкратени наполовина. Явно тя е най-уязвима. Нека бъдем пределно откровени – ние трудно можем да правим наука на световно ниво. Във физиката и химията имаме отделни постижения, но не можем да се сравняваме с най-големите европейски университети. Няма как да го направим при десетки пъти по-ниско финансиране.

През последните две години беше прокаран принципът парите за наука се дават не на институцията, а за проекти. Това позволи на тези, които работят най-добре, да получат финансиране. Другото мое предложение към министъра на просветата беше да се оформи такъв фонд за образователни проекти. Тогава добрите университети ще имат повече пари за студентите си, без формално да се променя стандартното държавно финансиране на един студент. Надявам се, че това ще стане догодина.

- Кои инфраструктурни проекти ще бъдат замразени?
- Още от лятото правим само аварийни ремонти. Работим и по два-три проекта, които бяхме захванали и които е много скъпо да бъдат замразени. Това са преустройството на южното крило на Ректората под кубето, където ще отворим аудитории за студентите. Тези дни ще бъде завършена изложбената галерия на Софийския университет – това не е толкова скъпо. Ще бъде довършен новият рекламно-информационен център – възнамеряваме
да го открием на 25 ноември патронния празник на университета. За съжаление горе-долу това е всичко. Останалото замразихме. За първото полугодие получихме 3 милиона лева за инфраструктурни проекти, което ни позволи в общи линии да се разплатим с фирмите. Не сме получили до този момент и не зная дали ще получим другите три милиона за второто полугодие.

- Ще се ограничи ли участието на университета в програмите за обмен на студенти?
- Не. Слава Богу, това не. Те са с международно финансиране и това не влиза в бюджета. Даже ще се увеличи. Получихме допълнителни пари по програмата „Еразъм”. Ние сме най-успешният университет в това отношение – имаме повече изпратени студенти по тази програма, отколкото другите български университети, взети заедно. Непрекъснато сключваме нови договори и тази година беше много успешна за една от новите програми, свързана с философията на „Еразъм”. Най-напред е Basileus. Това е проект, насочен към Западните Балкани, с много добри финансови условия – нашите студенти получават по 1000 евро на месец, които са напълно достатъчни за живот в региона.

- Ще се увеличат ли семестриалните такси?
- Семестриалните такси вероятно ще паднат по необходимост, защото са ограничени
от закона. И когато ни намаляват държавната субсидия с 10 %, семестриалните такси са част от тази субсидия. Това ще ни удари допълнително. Нека не се занимаваме с популизъм – в България таксите за обучение са сред най-ниските в Европа. И не само като абсолютна стойност, но и в сравнение с минималната работна заплата. В цял свят, като изключим само няколко много богати държави, хората, когато искат децата им да се образоват, се подготвят за това. Знаят, че инвестират в бъдещето.

- Ще съкращавате ли преподаватели и ще закривате ли катедри?
- Това е много сложен въпрос. Вие вероятно знаете, че преподавателите се пенсионират на 65 години с право на продължение максимум до 68. Миналата година Академическият съвет прие моето предложение да гласува само една година. За втората и третата година отговаря единствено ректорът. Вече имах няколко скандала с хора, които пенсионирахме. Правим го, защото са натрупали огромни компенсации от отпуски и така намаляваме до известна степен сумите, които им изплащаме по закон.

Пенсионирам хора, които са се държали като диктатори в своите катедри, не са подготвили заместници, като разчитат, че ще ги държим само заради това. По принципни съображения искам да пенсионираме веднага такива преподаватели. Нека млади хора да имат възможност да се развиват. По този начин опитваме да ограничим разходите за заплати, които са значително перо за университета.

Във факултети, в които има малко учащи и доста преподаватели, като физическия и отчасти химическия, даже след пенсиониране не давам право за нови назначения, освен ако няма абсолютна необходимост за техните студенти. От друга страна, ние сме хранилище на знанието на нацията. Един специалист се създава за 10-15 години. Не можем да си позволим да оголим една област тотално, защото не знаем дали тя няма да стане изключително важна по-късно – особено във физиката, където нещата се променят толкова бързо. Опитваме да постигнем някакъв баланс в това отношение.

- Ще се окаже ли прекалено скъпо удоволствие поставянето на камери в сградата на Ректората?
- Камерите са поставени през 2001 година. Ние ги подменихме.

- Каква сума беше нужна?
- Не помня точно – към 40-50 хиляди лева, което не е съществено, защото бюджетът
на Университета е 95 милиона. Това е застраховка, защото в последните години са предотвратени няколко пожара. Инцидентите бяха причинени от пушачи. Слава Богу, вече се пуши по-малко в Университета.

Денка Колева, Явор Николов

Още...

Дипломната работа чука на вратата

Писането й отнема между 6 месеца и три години

С влизането в университета на всички ни се натрапва онова чувство на спокойствие,
че сме преминали през една от трудните бариери в живота си. Мисълта за текущите изпити и контролни, летните стажове, курсовите работи и купонясването отвежда встрани от един сериозен проблем на предстоящото следване - написването и защитата на дипломната работа след приключване на бакалавърското ни обучение в университета. С други думи – подготовката на лична разработка, която по-късно ще се окаже ключ към много врати. Разбира се, като за начало е необходима диплома за завършена степен на образование. Документ, който осмисля правно едновременно гимназиалните планове за бъдещето и терзанията по време на следването. Добре е да се знае, че оценката от дипломната работа е балообразуваща при кандидатстването за магистърска степен в СУ. Решилите да натрупат научни титли, могат да използват именно този свой труд за основа на бъдещи разработки.

„Дипломната работа да се започне още в края на първи курс” е преподавателска препоръка, която минава покрай ушите на студента. Едва когато се накани да прекрачи прага на бакалавърската степен, той осъзнава колко голяма спънка може да се окаже тази задача. Най-малкото, защото може да обсеби времето, нужно за текущите две сесии. “Тя се пише за не по-малко от половин и не повече от три години”, казва Умберто Еко в книгата си “Как се пише дипломна работа”. Той пояснява, че при пълна отдаденост и малка обхватност на темата, тя може да бъде разработена и за шест месеца, но е добре да се започне две-три години преди дипломирането, за да се убеди студентът, че ще може да защити тезата си.

Работата представлява задълбочено изследване по даден проблем със средна дължина между 60 и 80 страници. Те включват освен титулната страница и изложението още клетвена декларация, че трудът е авторски, както и точна библиография на използваната литература.

Заедно с решението в каква сфера ще се разработва бъдещата дипломна работа, се появява нуждата от научен ръководител. Той е преподавателят, който дава съвети от формулирането на темата до края на разработката й. В началото на последната година се подава молба за дипломна работа в канцеларията на дадения факултет. На нея в обръщение към отговорника на катедрата студентът оповестява каква е темата, кой е научният му ръководител и на коя защитна сесия ще се яви. Молбите се разглеждат на катедрено заседание, на което се решава дали темите са подходящи за бъдеща разработка. Защитите се провеждат пред държавна комисия, съгласно Закона за висшето образование(чл. 45 – 1, 2). Студентът сам избира дали да се яви на зимната или лятната защитна сесия. Също негово е и решението кога да започне разработката на дипломната си работа. Ще бъде обаче жалко, ако пропуснем година или получим по-ниска оценка заради закъсняване с проучването. Допуснем ли подобна грешка при завършването си, може да станем като власите – удавници в края на Дунава.

Нина Донева


Още...

В Дома на киното - вход свободен

Студът вилнее в столицата и погва всеки, който прояви неблагоразумието да се шляе по улиците. Благодарение на него през зимния сезон процъфтява киноиндустрията. Ако ви е обхванала треската на „Киномания”, но вече нямате пари, защото този семестър не получавате стипендия, има решение и за вашата болка.

До края на декември Домът на киното на ул. „Екзарх Йосиф” срещу Халите всеки понеделник и четвъртък ще се прожектира по един филм, за който билетът за ученици и студенти е безплатен. Сред заглавията на „София филм фест за УЧАЩИ” не са нашумели холивудски филми, но това се компенсира от качествените български и чуждестранни
заглавия, признати отдавна за шедьоври, сред които „Невероятната съдба на Амели Пулен”, „Били Елиът” и други.

За да влезете безплатно на прожекция, не ви трябва нищо друго освен студентска книжка или дори само карта за градския транспорт, която удостоверява принадлежността ви към бедстващото ни тази зима съсловие.

Програмата:
30 ноември, 17.00 ч./ 3 декември, 10.00ч. – „Санса”
7 декември, 18.30 ч./ 10 декември, 10.00 ч. – „Георги и пеперудите”
14 декември, 18.30 ч./ 17 декември, 10.00ч. – „Били Елиът”
21 декември, 18.30 ч. – „Шивачки”
28 декември, 18.30 ч. – „Невероятната съдба на Амели Пулен”


Още...

Колега води национален отбор

Никола Каравасилев от ранните си ученически години се занимава с физика и по-специално - с астрономия. Сам развива таланта си, което не му пречи няколко пъти да пребори конкуренцията и да се класира за международни олимпиади. Тази година Никола също помогна на българския отбор по астрономия, но вече като ръководител.

Въпреки че все още е студент във Физическия факултет към Софийския университет, Никола беше поканен за първи път да води българския отбор по астрономия на Олимпиадата в Китай. Двамата с Алексей Стоев - директор на Национална обсерватория и планетариум в Стара Загора, поеха отговорността и заведоха в азиатската страна седем ученици, които представиха страната ни отлично. Отборът се върна с един златен и два бронзови медала. „Представихме се добре!” споделя студентът още на летището. Чувства се горд от успеха на отбор, част от който е и единственият български носител на три последователни първи награди на тази олимпиада – Момчил Молнар от Русе.

След като се завърна от Китай, Никола Каравасилев продължава следването си в университета. През лятото ще стане бакалавър и ще кандидатства за магистър, но не иска да учи в чужбина. Иска да помогне за развитието на науката в България и организацията на олимпиадата по астрономия.

Петя Каравасилева


Още...

Караме я още по жицата

Защо няма безжичен интернет във всички факултети?

Нямаме безжичен интернет. Факултет по журналистика и масова комуникация – Факултет по информация… няма мрежа!

В останалите факултети положението не изглежда по-различно. По думите на ръководителя на информационния център към СУ – Симеон Хинковски, безжичен интернет има на две места в Университета – Факултета по математика и информатика и Стопанския Факултет. Наред е Ректоратът. Останалите чакат…

От Деканата на ФЖМК се затрудняват да отговорят на този въпрос: „Разчупеният релеф на ФЖМК възпрепятства поставянето на интернет.”

От известно време не отговарят и на посочените телефони за връзка. Няма връзка – не само безжична, но и общочовешка с административните лица, отговорни за това и онова. В същото време, технически работник от фирмата, помолена преди време да осигури тази екстра на студенти и преподаватели от ФЖМК, отговаря: „Лятото идвахме с колегите. Трябваше да се погрижим за безжична връзка, но нямаше никого.”

Потърсихме Елена Филчева – PR на Министерството на съобщенията и транспорта. Тя ни прехвърли на Маргарита Николова – отговарящ за проектите, свързани с информационните технология и съобщенията към същото министерство. „Проектът за безжичен интернет приключи още през 2007 година.”, каза ни Маргарита Николова. „Към тази дата са направени 36 университетски hotspots.

Маргарита Николова обясни още, че Софийският университет фигурира на 27-то място сред университетите с достъп до безжичен интернет. Поне знаем, че СУ фигурира в някакъв списък с имена. Данните сочат, че оборудването, предназначено за СУ, е с по-голям капацитет, отколкото на останалите университети. Според Маргарита Николова,
все още няма безжичен интернет навсякъде, тъй като с предимство се смятат факултетите с техническа насоченост!

Маргарита Николова добави още, че според данните безжичен интернет е доставен в университетите от 14 града из цялата страна, като са установени 441 точки за достъп.

Забавянето на снабдителния интернет процес може да се дължи и на факта, че до миналата година в Министерството на съобщенията и транспорта са постъпвали сигнали и оплаквания от преподаватели и студенти, които са били принудени чрез заплащане (!) в съответния университет да получат акаунт за достъп. Тя не поясни за кой университет става дума.

Както вече споменахме, свързахме се с PR на СУ „Св. Климент Охридски” - Симеон Хинковски, който сподели, че тепърва (от 2007 г., когато проектът приключва) предстои изграждането на безжична връзка по факултетите. Начело, разбира се, стои Ректоратът.

Каквото и да се случва в действителност, финансовата криза все някой ден ще утихне. През това време ние ще продължаваме да настояваме, ако не за друго, то поне за интернет! Защото това е нормално за едно цивилизовано общество!

Силвия Никлева


Още...

Колеги правят ново списание

„4Publishing” е новото списание, което разглежда процесите, тенденциите и съвременните проблеми в книгоиздателския бранш. То е подготвено от студенти четвърти курс от специалност книгоиздаване във Факултета по журналистика и масова комуникация към СУ „Св. Климент Охридски”. След няколкомесечен усилен труд то ще бъде представено на четвъртия медиен панаир “Журналисти по теория, журналисти на практика”. На фокус са всички аспекти на бизнеса - как да създаваме качествени продукти, как да ги разпространим оптимално и да ги превърнем в мултимедийни проекти. Темите са коментирани и анализирани, като са взети примери от световната и родната практика. Потърсени са мненията на успелите наши издатели и на големите академични умове в тази сфера. „4Publishing” цели да привлече вниманието на всички заинтересовани от производството и разпространението на книги в България и разбира се – на студентите. Целта е да се постави начало на диалог между издатели, търговци и институции, читатели и студенти, казват създателите.

Елица Иванова
Още...

Започва четвъртият Медиен панаир

За четвърта поредна година се провежда медиен панаир „Журналисти по теория, журналисти на практика” от 30 ноември до 4 декември. Домакин е Факултетът по журналистика и масова комуникация. Събитието съчетава разнообразни формати – представяния на книги и документални филми, студентски изложби, отворени дискусии на актуални теми, научна конференция с международно участие. Водещи медии отново ще представят в рамките на 30 минути своята концепция, нови продукти или просто ще споделят със студентите своята визия за медийния пазар в България днес и утре.

Освен четирите дискусии, програмата на панаира включва още представянията на книгата „1989/2009: Reflexionen über die Wende in Bulgarien” (1989/2009: Размисли за прехода в България) и на студентски филми съответно от 12:00 и 15:00 часа в понеделник. На третия ден (02.12.) ще се състои кръгла маса на тема „Балканските медии в годините на прехода” от 16:00 часа с модератор доц. д-р Мария Нейкова. В четвъртък в 10:00 часа ще бъде открита конференцията „Медии и преход в регионален и глобален контекст – балканска преспектива”. Водещи на конференцията ще бъдат доц. д-р Мария Нейкова, проф. дсн. Петранка Филева и гл. ас. д-р Мария Попова. Всички събития част от медийния панаир ще се проведат в 13 зала на Факултета.

По традиция в организацията на събитието са ангажирани Фондация “За ново партньорство в журналистиката”, със съдействието на PRoPR Агенция.

Жени Гутева

Още...

Журналистите избраха Факултетен студентски съвет

Покрай изборите за кмет на София студентите от Факултета по журналистика и масова комуникация (ФЖМК) трябваше да изберат още едни хора, които да ги управляват. С други думи, бяха проведени избори за студентски съвет на факултета.

Този път организацията беше на ниво. Получихме си информацията за условията за кандидатстване за постовете в съвета по email-а навреме. Това обяснява и големия брой кандидати – 13. Дванадесет от тях вече ще се съвещават за съдбините на колегите си. На спечелилите – честито!

В интерес на истината доста колеги гласуваха. Донякъде спомогна и фактът, че изборите се проведоха в сряда 18 ноември). В средата на седмицата явно по-малко младежи проспиват лекциите в домашна обстановка и ако това е било взето предвид – браво!

Но самите избори не са толкова важни. В съвета влязоха всички, получили поне един глас. Сега предстои да разберем на какво са способни колегите ни. И ще си позволя да перефразирам думите на Мила Дойчева, един от членовете на съвета: „Искаме в съвета да има хора с идеи”. Идеите са хубаво нещо – началото на всяко начинание.

Първата цел на нашите колеги е подобряване на диалога с преподавателите. Желанието им обаче няма да е достатъчно. Ако сбирщината професори се забатачи като магаре на мост, някои преподаватели (няма да споменавам имена) ще продължат да ни смятат за непознати 5 минути след като сме излезли от тяхна лекция (Да, това се случи наскоро). Упорството или апатията на деканския съвет и преподавателите може да провали всяка инициатива на колегите – тези в съвета и тези извън него. Единственият шанс на учащите във факултета е да сме избрали хора, които могат да се справят със ситуацията въпреки тези, с които водят диалог. Надали, ама а дано! Успех, колеги!

Николай Гергов


Още...

Пари за деца - само ако следваш редовно

Грешка в съдържанието на проектобюджета за 2010 година предизвика негативна реакция у майките-студентки. После текстът беше поправен и официално през 2010 година следващите
майки ще взимат 2880 лв еднократна помощ при раждане и 1200 лв еднократна помощ за всеки близнак.

Помощите се дават единствено за редовните студентки. Това дразни задочниците, които освен това трябва да имат 12-месечен осигурителен стаж. Следването се брои за стаж за редовните студенти. Трудно.

„Има един праг за месечни доходи и ако го надхвърлиш, не получаваш детски помощи. Някой декларира брутен доход 200 лева. Държавата му удържа данък и процент за социално и здравно осигуряване. Накрая сумата става около 150 лева. Но където и да отидеш да декларираш доходи, те не вземат предвид тези пари, а брутната заплата. И си над прага”, оплака се майка на 6-годишно дете относно месечните помощи за деца.

Които са 35 лева.

35 лева?

В чл. 3 на Кодекса за социално осигуряване са записани принципи като задължителност и всеобщност, равнопоставеност на всички. Така ли е всъщност?

Александър Марков


Още...

Учим на разсрочено плащане

Изгоден заем задържа в университета млади родители

Студентските кредити ще станат реалност още през следващия семестър. Новината дойде от вицепремиера и министър на финансите Симеон Дянков след среща с новия образователен министър Сергей Игнатов. По този начин се привежда в действие приетият преди половин година Закон за кредитиране на студенти и докторанти. Държавата ще предостави 40 млн. лева на местни банки, с които ще бъдат гарантирани кредитите.

За държавен заем могат да кандидатстват всички докторанти и студенти редовно обучение, които не са навършили 35 години и не са прекъснали обучението си. Парите могат да се използват за издръжка или за покриване на семестриалните такси. В зависимост от необходимостта на учащия, кредитът може да бъде за цялото обучение или само за част от него. При раждане или осиновяване по време на следването кредитът може да се използва и за месечни разходи.

Банката поема ангажимента да не изисква заплащане на такси, свързани с обслужването на заема. Освен това лихвата трябва да бъде само два пункта от основния лихвен процент на БНБ. Учащите имат на разположение една година след последния си държавен изпит преди да започнат да връщат взетите пари.

Подобни практики има от години в почти всички европейски държави. У нас идеята за студентски кредитиране също не е нова, но въвеждането им се забави с повече от две години поради различни причини.

Явор Николов


Още...

Да кръвоДариш живот

Понеделник е. Събрали сме се пред Националния център по трансфузионна хематология. С прости думи - това е националният кръводарителски център в София. Дошли сме да дарим кръв, защото нуждаещите се са много.

Процедурата по одобряване е сравнително бърза. Болка няма, а личното ми удовлетворение е огромно. Питам сестрите на кого ще помогне моята кръв. Една от тях ми отговаря: „На трима души. Кръвта попада в специален бункер, където се разделя на еритроцити, тромбоцити и плазма.”

Недостигът на кръв е проблем за много болни. Само за да започне една сърдечно-съдова или мозъчна операция са нужни 1,5 литра кръв.

Допреди 20 години кръводарителни кампании са били почти задължителни във всички държавни учреждения, предприятия и в казармата. Наборните войници били и „кръвният резерв” на България. Днес обаче срочнослужещи войници няма, принуда - също. Всичко е доброволно.

Питам доц. д-р Андрей Андреев, директорът на центъра, колко студенти дават кръв. „Апели към младите се отправят постоянно. Моето лично впечатление е, че когато двама студенти сами дойдат и пристъпят към това благородно дело, след себе си те винаги водят още хора. Следващият път с тях ще дойдат дойдат още четирима, а след това...”

Всеки ден в центъра идват между 100 и 140 души, които дават общо около осемдесет литра. За един месец от 19 октомври до 15 ноември 2009 г. са осъществени 27 акции; дали са кръв общо 323 от желаещи 436 души. От тях 311 са студенти. 144 са дошли за първи път. За същия период през миналата 2008 г. студентите-кръводарители са 330 души.

Страхил Василев

Още...

Маастрихт е вторият Париж

Имам всичко необходимо, липсва ми само нашата природа, признава студентът Стефан Желязков

Стефан Желязков (19 г.) е роден в града на липите - Стара Загора. Средното си образование завършва в езиковата гимназия „Ромен Ролан”. В момента следва първа година „Хотелиерство и ресторантьорство” в Маастрихт, Холандия. Ето какво разказва Стефан за преживяванията си в страната на лалетата.

Защо Маастрихт?
- Мечтата ми винаги е била да се занимавам с хотелиерство. Преди време се бях насочил към Швейцария, но сами разбирате, че цена от порядъка на 22 000 евро за година е нерелевантна. Съвсем случайно се натъкнах на документален филм за университета в Маастрихт и разбрах, че се нарежда на седмо място в света, непосредствено след швейцарските висши учебни заведения, като предлага същите високи стандарти на обучение. И ето ме тук!

Разкажи ни повече за града. Какво е характерно за него? Какво те привлича
и какво не ти харесва там?
- Уникален град! Маастрихт е вторият Париж! Град със собствен дух, изключителна
култура и пейзажи. Заведенията
почти не затварят (като в България е - купон до дупка). Има всичко, от което един студент има нужда.

Какви хора са холандците? Успя ли да завържеш трайни контакти с някого?
- Честно казано, градът, в който живея, няма нищо общо с Холандия. Всичко е построено с френски стил, атмосферата е жива, напомняща България. Хората, които живеят в Маастрихт, са от провинция Лимбург, която по начало е белгийска. Усеща се преплитане на култури у тях - френска, белгийска, холандска. В града има и много чуждестранни студенти, така че срещам хора от почти всяка точка на света, не само от Холандия. Като цяло жителите на Маастрихт са много креативни хора, много топли и отзивчиви!

С какви проблеми се сблъсква българският студент в чужбина?
- В началото мислeх, че липсата на красивите български жени ще ми се отрази, но впоследствие се уверих, че най-хубавите хора в света са събрани в Маастрихт. Относно проблемите – може би парите. Правя си сметката. Други проблеми нямам. Всичко е обяснено и добре организирано. Ако имаш въпроси – четеш и питаш.

Усещаш ли по-различно отношение от околните? В какво се изразява то?
- Много ми се радват! Всички са дружелюбни и отзивчиви. Никога не съм усетил по-хладно отношение само защото на държавата ни в момента не се гледа с добро око.

Какво ти липсва най-много от българското?
- Да си призная честно, не мога да кажа, че българското като цяло ми липсва. Тук има много български магазини, в които намирам всичко, което ми е необходимо, и ми напомня за дома. Това, което не намирам, е красивата българска природа – планините, езерата. Липсва ми и моят роден град – Стара Загора.

Работиш ли? Какви доходи са необходими, за да се издържа един средностатистически
студент в Холандия?
- Засега не работя, но започвам работа от другия месец в кетъринг фирми, които
организират сватбени тържества. Доходите са от порядъка на 10-15 евро на час. Работното ми време е в почивните дни, което е много добър вариант за един студент. Повечето от приятелите ми, които работят в подобни фирми, печелят около 120-140 евро на събитие. Холандците например получават задължителни 320 евро за следването си, чужденците обаче не сме облагодетелствани от този факт и започваме работа още с идването си тук.

Разпитват ли те за България? Какво им разказваш?
- Интересно е, че 60-70 % от хората, които срещнах, свързват България с морето. Тези, които са били в Слънчев бряг на почивка, казват, че за тях това място е невероятно красиво и евтино. Моя колежка от университета дори ме попита: „След като е толкова евтино в България, защо има толкова бедни хора?”. Говорил съм за България и с няколко преподаватели, както и с мениджъри на верига хотели. Всички те смятат родината ни за ужасно красиво място, което не заслужава подобно повърхностно отношение от страна на управляващите.

Колко либерална държава е Холандия?
- Не знам. Аз съм в Маастрихт! Маастрихт и Холандия, както вече споменах, нямат нищо общо според мен. Маастрихт е толкова по-вълнуващ!

Силвия Никлева

Още...

Датското образование е 3 в 1: високи стандарти, работеща система и място за забавление

Хамлет не е прав – няма нищо гнило в Дания. Едва ли ви е хрумвало да се образовате точно там, но в последните години страната произвежда едни от най-добрите кадри за Европа в областта на икономиката и IT. Висшето образование работи за студентите, а за администрация и държавна организация като датските България може само да мечтае. Ако държите на модерно образование и сериозна професионална практика, Дания е мястото. Междувременно северната страна не ви лишава и от забавления, предизвикателства и активен културен и социален живот. С две думи – отвсякъде европейско.

Основното предимство на датското образование пред доста други европейски е, че обучението в Дания е безплатно (поне за граждани на Европейския съюз). В Дания има девет университета и във всеки има специалности, преподавани изцяло на английски. Владеенето на датски далеч не е задължително, освен за специалностите, изучавани на него. Повечето университети ви дават възможност да го учите безплатно.

Бакалавърската степен е три години. Кандидатства се на равни начала с датските студенти, като дипломата и държаните от вас изпити трябва да бъдат приравнени към датските образователни стандарти. Изискват се две заверени копия от диплома за завършено образование – едно на роден език и едно на датски, английски, френски или немски. Кандидатства се с оценките от матурите, но е задължително да притежавате добри познания по английски език и математика. Всички университети изискват документ, който да удостовери владеенето на английски език. За някои специалности се кандидатства и с отделни изпити. Крайният срок за подаване на документи е 15 март, а резултатите излизат в края на юли.

Веднъж приети, трябва да се погрижите за настаняване, уреждане на емиграционни документи и здравеопазване. Едва ли ще получите право на общежитие, особено в Копенхаген, но не е толкова трудно да си намерите квартира. Здравеопазването е безплатно, но преди да заминете, се погрижете да се осведомите кой и как ви изплаща осигуровки. Като цяло, животът в Дания е доста скъп, поне спрямо българските стандарти – месечните разходи варират между 500 и 1000 евро в зависимост от конкретното населено място. Всички университети са изградили студентски центрове, а по-малките селища са се оформили като университетски градчета, така че Дания определено разбира от студентски живот. Лесно можете да намерите и работа - минималното заплащане е към 12 евро на час.

За да живеете законно в страната, е необходимо да си извадите сертификат за регистрация. За него можете да се информирате в посолството на кралство Дания в София, което ще направи всичко възможно да ви съдейства.

Какво и къде:

www.optagelse.dk – универсалната система за кандидатстване във всички датски висши училища. Съдържа формуляра за кандидатстване. Информацията за 2010 г. ще се актуализира през февруари.

www.ciriusonline.dk – звено към датското министерство на образованието, което отговаря за признаването на оценки и изпити спрямо датските стандарти.

www.newtodenmark.dk – съдържа полезна информация, главно по отношение на документи и административни въпроси

www.studyindenmark.dk – съдържа отговорите на почти всички въпроси, които бихте могли да имате.

Десислава Гичева

Още...