ЧЕСТНО...или нашата програмна статия

„Свободен вестник” е нашият отговор на обвиненията, че младите хора в България са незаинтересовани от случващото около тях.

Прочети повече>

четвъртък, април 30, 2009

Да го даваме по-ренесанс

На 22.04.2009г. се проведе ежегодният бал с маски на СУ, организиран от Студентски съвет. Доктори и пациенти, военни и полицаи, както и един натурален ексхебиционист се събраха под един покрив, за да уважат академичната традиция. И в студената пролетна вечер участниците се потопиха в света на собствените си фантазии. За всичко останало си има Photoshop. И все пак отбелязахме по един нетрадиционен за нашите ширини начин, че пролет пукна. Спящи красавици и малки принцове, отърсете се от зимния сън и пролетната умора. Радвайте се на пролетта...докато не дойде сесията. ;)


Николай Гергов

Снимки: Полина Найденова

Още...

“Хленч”

Новата пиеса в Сатиричния театър

„Хленч” е пиеса за нещата, които избираме да премълчим. За агресивната ни съвест. За двубоя вътре в нас. Всъщност, „Хленч” е пиеса именно за хленченето.

И тъй като всички ние от време на време хленчим, пиесата е учудващо близка до всеки човек. Тя представя не възвишени ценности, драми и велики прозрения, а ежедневието на едно средностатистическо семейство. („Скучно!” – би казал някой. Ами не. Просто онова, което се разиграва на сцената, е собственият ви живот. Само че предстои да го осъзнаете.) Комбинацията от актьорско изпълнение, режисура и сценография създава толкова естествена обстановка, че в един момент забравяш, че си на театър, имаш чувството че си в собствения си дом и току-що си се прибрал, дори се озърташ да видиш къде си си оставил пантофите.

Автор на пиесата е Стивън Бъркоф. Това е първата й реализация на българска сцена. Режисьор е Цветан Даскалов. „Хленч” е първата пиеса, която той поставя в Сатиричния театър. Актьорският екип, който е избрал – Стефан Денолюбов, Жанет Йовчева, Кирил Бояджиев, Йорданка Стефанова и Стефан Щерев - съумява успешно да реализира неговите идеи. Заслужава да бъде отбелязана и впечатляващата сценография на Николай Нинов.

Идеята на пиесата е да представи вътрешните монолози на всеки един човек като казани на глас. Това донякъде е и изначална същност на театъра – да изкрещява, да казва на глас онова, което човек таи в себе си. Стивън Бъркоф и Цветан Даскалов представят това посредством петима обикновени герои, всеки от които има някакъв свой страх. Този страх жадува да бъде изкрещян, но въпреки това никой не му позволява... защо?

Действието се развива в дома на еврейско семейство през 1983 година. Но това няма как да бъде усетено – не и от текста, играта на актьорите или режисурата. Пиесата е болезнено актуална днес, в България, във вашия дом. До един момент дори усещането за театър изобщо липсва, героите се стопяват до лица от деня, случките – до моменти от живота. Вероятно затова след този момент започва една излишна театралност и преиграване – може би по-особено режисьорско виждане, което сякаш контрастира със смисъла.

През 1993 г. пиесата печели награда за комедия на Единбургския фестивал. Не е съвсем комедийна, обаче – стряскащо позната е и има уникалния талант да казва красиво простичките истини, за които не сме се замислили.

Сюжетът се размива в диалозите, но това е сред силните страни на пиесата. Ключът за въздействието е балансът между движение и статичност и синхронът в актьорския екип – нещо изключително трудно постижимо. Осъществява се изключително добра комуникация на ниво текст, което в много голяма степен се дължи на преводача – Мадлен Чолакова.

Стефан Денолюбов изгражда забележително добър образ. Ролята на Жанет Йовчева е особено трудна сама по себе си и затова е трудно да се определи в цифри и грамове доколко е успешна тя; със сигурност обаче е запомняща се. Кирил Бояджиев дебютира на сцената на Сатиричния театър с ролята си в „Хленч” – един доста убедителен и силен дебют.

Секс, разбира се, има – но той е по-скоро като деликатна подправка, която може и да не е по вкуса на всеки. Хумор също има – в умерено количество и съвсем на място.

Пиесата натежава не със сюжет или философия, а с времетраене. От време на време обаче има мънички смислови прозорци, през които зрителят може да получи глътка въздух.

Историята, очаквано, свършва съвсем неочаквано. Не краят е най-интересен обаче, а истините, осмислени в хода на действието. Пиесата не ги заявява, тя просто разказва...

Обикновено въпросите дремят в нас, а ние не смеем да ги събудим. Някак ни се иска да останем глухи, да задремем и ние. „Хленч” не задава въпроси и не провокира. Тя дава отговорите.

Десислава Гичева


Още...

Watchmen

Сценарист: Дейвид Хейтър, по графичния роман на Дейв Гибънс и Алан Муур
Режисьор: Зак Шнайдер
Участват: Матю Гууд, Джаки Ърл Хейли, Патрик Уилсън, Били Крудъп, Карла Гудино, Малин Акърман, Джефри Дийн Морган

"Watchmen" се базира на образа на Америка през 1985 година, когато костюмираните супергерои са част от обществото и обществения живот, а часовникът на страшния съд, който измерва напрежението между САЩ и Съветския съюз, е настроен само на 5 минути преди полунощ. Когато един от предишните му колеги е убит, член на организацията за опазване на обществения ред Роршах решава да разкрие загадките около мистериозните убийства на предишни и настоящи супергерои. Той се свързва отново с предишния си отряд за борба с престъпността - група от пенсионирани супергерои, от които само един има истински сили. Роршах разкрива широко разпространила се и силно притеснителна конспирация във връзките на тяхното общо минало и катастрофалните последствия за бъдещето. Тяхната мисия е да наблюдават и да се грижат за човечеството... но кой наблюдава тях?


Филмите по комикси еволюират. Ако през 90-те се радвахме на звездния каст, разиграващ сюжетите от първите екранизации по Батман, а преди седем години Спайдърмен ни оплете в полу-тийнейджърската си, полу-зряла паяжина, то днес трябва да признаем, че вече очакваме много повече от един такъв филм. Жанрът сякаш поотрасна, помъдря, стана по-циничен и зарисува във все по-мрачни краски супергеройското ежедневие.
Watchmen със сигурност не прави гигантски скок в сферата на комиксовите екранизации, както може би някои са очаквали от него. Но филмът все пак намира своето място в общата жанрова еволюция. А и би могъл да задоволи зрители, незапознати с графичния роман-първоизточник, заради цялостния си смел подход към реалността. Поставянето на супергерои в определен исторически момент и свободното направляване на световната история от този момент нататък е предизвикателно и интересно. Watchmen успява да изненадва. Сюжетът не претендира да е разумен, но носи удовлетворение, защото някак отбягва повечето клишета и лесни ходове, постига дързост и динамика до края. Мрачното настроение, съпътствано от екстремно насилие и онагледено в характерния стил на режисьора Зак Шнайдер („300”) е в любопитен контраст с музиката, която олекотява и балансира внушението с песни на Боб Дилън, Саймън и Гарфънкъл, Ленард Коен. Удивителни визуални ефекти и адреналинов екшън се редуват с по-спокойни минути и вследствие на това филмът не доскучава, при все че трае два часа и половина.
Дори да не е гениален, Watchmen си заслужава да бъде видян. Разнообразието и честите изненади го правят внушителен и емоционален, което се явява решително за една комикс екранизация.

Тодор Ковачев


Спорно е дали липсата на идея или наличието на прекалено много идеи, но реализирани вяло и незадълбочено, се явява по-голям проблем за един нов и още неналожил се филм. Когато човек се сблъска с поредната кино реализация на комикс роман, той едва ли очаква нещо различно от летящи мъже със силно развита мускулатура и един загиващ и тънещ в анархия свят, който разчита на милостта на свръхнадарените. Watchmen не прави изключение по нито един от параграфите, характеризиращи филмите за супергерои. Само че за разлика от истории като Spiderman например, където плоския сюжет и идеен спектър са с дълбочината на чаена лъжичка, Watchmen е опит за политическо-социален ъпгрейд на филмите по комикси. За съжаление, твърде неуспешен опит. Лутането на действието около трета световна война, разследване на различни убийства, третокласна любовна история, на която биха завидели дори Рич и Брук от „Дързост и красота”, паралелни реалности, генетични експерименти и каквото още ви дойде на ум, не е в услуга на филма. Зрителят става жертва на неясните сцени, философско-хуманистичните вътрешни диалози на половината персонажи и на неадекватен музикален фон на осемдесет процента на сцените.
Освен със сценарий, музикално оформление и режисура, филмът не блести и с актьорска игра. Никой от супергероите не се представя супердобре. Изгубени между САЩ, Русия и Марс, оплетени в несполучливи звукови и визуални ефекти, човек изпуска нишките на филма и осъзнава, че най-бавният и безсмислен начин да изгуби близо два часа и половина, е да изгледа Watchmen докрай.

Десислава Желева

Още...

Кремиковски манастир „Св. Георги Победоносец”

Едно тихо кътче недалеч от София

Топла и слънчева неделя. В мен се загнездва желанието да ида някъде, на място тихо и спокойно, и все пак да не е твърде далеч. Опциите ми се свеждат до три и аз избирам дестинацията „Кремиковски манастир”.

Не съм чувала нищо за него, освен че е в Кремиковци. Имам бегла представа как да стигна, но не ми се търси карта, затова решавам да се осланям на своя усет. Качвам се в колата и потеглям по Околовръстното. Съвсем скоро виждам табела, упътваща ме да завия надясно. Следвам я и започвам да карам по двулентов път, чиято настилка е в добро състояние. Имаше няколко табели по пътя, които указват грешно посоката, но поне бързо се стига до място, което еднозначно ти показва, че не си натам. Минах през квартал „Кремиковци” и попитах едно момиче накъде е манастира. То каза „Право напред и сте там!”, а аз реших доверчиво да го послушам.

Пътят се промени и се превърна в пътче, виещо своите завои по стръмен баир. Изключително приятно пътуване – слънцето беше високо в небето, а гледката там е толкова живописна, че ме грабна още докато шофирах. Нямаше много коли по пътя и без проблем се изкачих до паркинга на манастира. Оставих колата и влязох да разгледам.

Панорамата, разкриваща се от двора на манастира, е великолепна. В далечината се виждат къщурки, а цялата околия е затрупана с иглолистни гори. В двора има две сгради. Едната е стара – строена преди повече от 5 века, но скоро е завършила реставрацията й и всички иконописи са възстановени. Интересно е да се видят стени, изрисувани майсторски преди толкова много години. Новата сграда също има своя чар – дърветата около нея сякаш я пазят ревностно от нечестиви горски духове. В двора има и десетина пейки с масички. Удобно място да хапнеш нещо, или просто да отдъхнеш, обърнал поглед към чудната гледка в далечината.

Манастирът е разположен на хълмисто възвишение, затова е толкова красиво и същевременно спокойно в неговия двор. Препоръчвам го на всички, които имат нужда от малко разнообразие и нямат възможност да пътуват надалеч. Времето, за което стигнах от София до Кремиковския манастир, беше 25 минути – напълно подходящо за една неделна разходка, която да не отнеме повече от 2-3 часа.

В горите наоколо има проправени пътища, които са перфектни за ходене пеша под гъста сянка. Пред манастира пък има зелена поляна, осветена от слънцето почти през целия ден.Не ми се тръгваше, но няма как. Ще ида пак, това поне е сигурно!

Марина Янева


Още...

Вечното дерби

Наближава вечното дерби, което вероятно ще реши окончателно изхода на битката за титлата в "А" група. И двата отбора излизат за победа, която освен престиж ще оформи и окончателното класиране. При победа отборът на червените ще докосне титлата, а при успех сините ще скъсят дистанцията си на точка от лидера ЦСКА. Третият в класирането Локо (Сф), изостава на шест точки от сините и на десет от армейците, но остава в борбата за титлата. Евентуален равен мач между столичните грандове би бил идеалният резултат за „железничарите”. Двубоят ЦСКА – ЛЕВСКИ е в 26 кръг, четири кръга преди края на първенството, и ще се проведе на 9 май, от 17:45h на стадион „Васил Левски”. За момента отборът на ЦСКА води в класирането пред ПФК „Левски” с четири точки. (преди 25 кръг).

ЦСКА:

Цска имат по-тежка програма до края на сезона, но отборът е в отлична форма и с лекота побеждава противниците си на този етап. На втори май червените гостуват в Бургас, където са длъжни да вземат трите точки срещу Черноморец. След дербито с Левски, са гости във Варна, където традиционно са недолюбвани и ще им се наложи да победят отбора на Черно Море, ако искат да спечелят рекордната 32 шампионска титла. След това на армейците им предстои домакинство на прекия им конкурент Локо (Сф) в края на май.

В предпоследния кръг червените пътуват за Ловеч, където ще трябва да се борят за трите точки в мач, който обещава да е доста интересен, тъй като отбора на ловчанлии разполага с класни играчи, които могат да поднесат изненади на всеки отбор. В последния кръг ЦСКА приема Локо (Мз) на ,,Армията’’.
Голмайстор – Данчо Тодоров с девет гола в 22 мача.

Левски:
Отборът на Левски има една единствена алтернатива – да побеждава от тук нататък. На трети май сините посрещат Сливен на „Герена”. Очаква ги труден домакински мач, тъй като сливналии имат теоретични шансове да се класират в зоната на УЕФА. След дербито с ЦСКА, сините посрещат Спартак (Вн), а два кръга преди края имат тежко гостуване на „Овча Купел”, където ще се изправят срещу един от преките си конкуренти Славия. В предпоследния кръг са домакини на Минъор (Пк), който играе традиционно мотивирано срещу Левски. Първенството завършва за сините с гостуване на Пирин. Всяка точка е жизненоважна за Гонзо и компания, ако искат да се борят за титлата.
Голмайстор – Георги Иванов с девет гола в деветнайсет мача.

Наум Мороз

Още...

Кой измени на себе си в битката на камикадзетата


Има моменти, когато дори разумният, пресметлив и отговорен човек напуска своята подредена реалност и се втурва в гонитба със свръхестественото, необяснимото в себе си и в околните. Тези моментчета обикновено траят кратко, но затова пък се помнят повече.

В онази мека майска нощ през 2005-та, вглъбеният мъж се зарадва, с присъщата за себе си сдържаност, на последния съдийски сигнал. Треньорът на Ливърпул Рафа Бенитес (на снимката) беше надлъгал съперника Челси по начина, превърнал се в негов патент – след тежък тактически сблъсък, с неатрактивна защитна игра, съмнителен гол и пазене на резултата.

Четири години по-късно, съдбата изправи Бенитес пред същия противник, но му предложи коренно различна ситуация – след загуба с 1:3 в първия двубой, мениджърът трябваше да втълпи на футболистите си да забравят всичко, на което ги е учил – изчакването, подсигуряването, търпението, отбраняването. Ливърпул трябваше да забрави разума и да отприщи лудостта си. А кой би предположил, че в мърсисайдци има толкова много лудост, подтискана и сдържана тези четири години.

Само че червеният отбор имаше насреща си противник, който също твърде дълго беше таил лудостта в себе си. За разлика от Ливърпул, Челси имаха какво да губят – резултата от първия мач задължаваше и предполагаше внимателна и предпазлива игра. Обаче „сините” успяха да проиграят цялото си предимство след едно безотговорно първо полувреме, сякаш единствено, за да си намерят причина да издивеят неврастенично през второто.

В битката на камикадзетата, футболистите не се притесняваха да грешат един през друг. Двамата вратари сякаш бяха ударили бас кой ще успее да закопае отбора си по-злостно. Петър Чех от Челси рано взе предимство, доверявайки се на перверзното си чувство за пласиране и допускайки рядко опозоряващ гол от Фабио Аурелио, с който всъщност започна дъждът от попадения. И през останалото време, Чех обитаваше рамките на вратата си с увереността на дете, загубило майка си в шопинг център. Но пък отсрещният вратар Пепе Рейна категорично засенчи колегата си, като си отпука храбър автогол и даде началото на обрата за Челси. В тази феерия от излагации, за неутралния зрител беше по-интригуващо да следи малките съдби и обрати на отделните футболисти, отколкото обратите в общия резултат. Какво да се каже за бранителя Бранко Иванович, който беше изминал пътя от твърда резерва в Челси до герой от предишния мач срещу Ливърпул, където вкара два гола за победата с 3:1. В реванша обаче, сърбинът първо прегърна страстно Шаби Алонсо в наказателното си поле (уви, реферът не разбра този зов за близост и отсъди дузпа), а после наивно се върза на финта на Алберт Риера по фланга, което доведе до четвъртия гол за мърсисайдци.

В крайна сметка, футболистите на Рафа Бенитес се оказаха достойни за усмирителна риза, но като че ли бяха подценили потенциала на Челси да бъде също толкова далеч от разума и това се оказа решаващо за загубата на Ливърпул. „Сините” продължаваха да нападат, сякаш животът им зависеше от това дори докато водеха с 3:2 (тоест общият резултат от двата мача беше 6:3 в тяхна полза). И в този смисъл, крайният резултат от мача остава някак на заден план, засенчен от въпроса има ли разбираемо обяснение за тази метаморфоза на ценностите у треньор и футболисти? Впрочем, Рафа Бенитес отново не показа много емоции по време на сблъсъка. Но той осъзнаваше, че този ден, бил той и неуспешен за него, ще се помни много повече от онзи преди четири години, когато победи Челси. Защото сега вглъбеният мъж успя да победи по-страшен съперник – себе си.

Тодор Ковачев


Още...

Футболът – женската гледна точка*

*С извинение към всички жени, които разбират и обичат футбола.

Повечето момичета, които познавам, са имали поне по едно гадже футболист.

Момиче, което има гадже футболист, несъмнено е принудено да ходи да гледа мачовете на гаджето с момчетата от квартала, с момчетата от даскалото, прекарва целите си вечери да гледа с него Шампионска лига, Европейското, Световното и т.н.

И докато гаджето тича по терена или люпи ядосано семки, момичето седи до него по-тихo от тревата, носи му студена бира, хвърля му люспите, ходи до магазина за цигари. Но за какво ли си мисли то, когато събитията на „зеления килим” по телевизора привлекат вниманието му? Или поне за какво си мисля аз:

- Едно от наште момчета (т.е. от любимия отбор на гаджето) е улучен в слабините и пада драматично на земята. „Ай!!!, викам си аз на акъла, Защо ли нито един негов съотборник не отиде да му подаде ръка, да го прегърне, да му каже някоя утешителна дума... Ако не играеха мъже, а жени, щяха и от двата отбора да се съберат около контузената, за да я успокоят...”;

- След неуспешен опит за гол, всички около мен псуват екрана, палят цигари, отварят по бира, а аз се заслушвам в коментатора, който казва: „Топката просто не успя да намери очертанията на вратата!” Добре де, как може тая топка сама да си търси очертанията на вратата? И защо казва „очертанията на вратата”, а не „вратата”, не ми става ясно. Но всички мъжки индивиди наоколо се прекалено екзалтирани и преливащи от тестостерон, за да ги занимавам с подобни въпроси;

- Тъй като интересът ми към това футболно събитие намалява все повече и повече, се надявам някой от коментаторите да каже нещо по-интригуващо за футболистите, някоя клюка, нещо за личния живот. Например за Благой Георгиев толкова ли не може да се сети да спомене, че е третият по красота в националния отбор след Бербо и Божинов, вторият най-желан ерген и 5-ти по размер на хонорара. Такива малки подробности могат да помогнат на всяка една жена да разбере важността на дадения футболист за развитието на мача;

- По едно време влиза в игра едно момче със синя маска на лицето. Ето разговора между мен и още една, толкова навътре във футбола девойка като мен: „Може да му е счупен носът на момчето!” „Абе, сигурно е много грозен.” „А може да са му я сложили, за да не хапе!

- Чудя се защо футболните мачове се наричат и „срещи”, след като моята представа за тази дума включва вечеря, букет от рози, кино или разходка, а след това и някои по-интимни преживявания, но знае ли човек какви ги вършат момчетата в съблекалните, ентусиазирани от победата или разстроени от загубата и им се налага взаимно да се утешават...

- Накрая още един съвет към спортните коментатори. Когато наричат топката „коженото кълбо”, нека да уточняват за каква кожа става въпрос – изкуствена, естествена, еко кожа, кожа от норка или от кафява мечка, и малко по-конкретно за цвета й и дали си подхожда все пак с екипите на футболистите. Защото за мъжете един футболен мач може да се превърне в истинска драма, но за нас неправилното съчетание на дрехи и аксесоари е недопустимо, особено като те се показват по телевизията...

Ваня Богданова


Още...

Още...

СУ губи от МГУ след нерви и разправии

Софийският университет (зелени екипи) загуби от Минно-геоложкия университет (бели екипи) с 0:2 в дербито на 10-тия кръг от студентското футболно първенство. На стадион „Академик” домакините от СУ играха слабо и намалиха сериозно шансовете си да се доберат до топ 4 на шампионата. Първите четири отбора в крайното подреждане се класират за републиканско първенство.

Мачът започна равностойно, като единствените интересни ситуации в началото идваха при центрирания от статични положения в наказателното поле на СУ. В 22-рата минута МГУ удариха греда след корнер, а в 36-тата откриха резултата чрез И. Георгиев, който бе оставен непокрит и засече центриране от фаул за 1:0.

Голът даде самочувствие на гостите и те направиха още няколко опасни
атаки в следващите минути. След триходова комбинация и удар във вратата на СУ, защитник на домакините изби топката от голлинията, а след още две минути, подаване по лявото крило намери К. Стефанов от МГУ, той стреля силно във вратата и направи резултата 2:0.

През второто полувреме „миньорите” се стремяха да пазят сигурния си
аванс, а домакините опитаха по-активни действия в предни позиции, но стигнаха само до няколко мелета в противниковото наказателно поле. Реалните опасности отново бяха пред вратата на СУ, породени от контраатаките на гостите.

Още в началото на втората част, обстановката се изнерви заради
грубо нарушение срещу капитана на Софийския университет. Домакините открито недоволстваха, че съдията показа само жълт картон на извършителя на фаула. Оттам нататък, острите влизания зачестиха, на резервните скамейки също беше горещо и се стигна до размяна на реплики между двата щаба. Реферът показа нов жълт картон малко след това, този път за опасна игра срещу вратаря на МГУ. В 70-тата минута контраатака остави футболист на гостите сам срещу противниковия вратар, но топката беше избита. „Миньорите” нямаха шанс и при още няколко добри удара към вратата на СУ. Но и домакините не успяха реално да застрашат съперниковата врата и мачът завърши без повече попадения. Резултатът стабилизира Минно-геоложкия университет на третото място и ги остави в борбата за класиране на републиканско първенство. Въпреки загубата, Софийския университет също запазва шансове за топ 4.

Тодор Ковачев, Наум Мороз

Още...

Нашите пети във Франция, чакат турнира в Истанбул

В края на март тази година футболният отбор на Софийския университет взе участие в международен студентски турнир във Франция и зае пето място в крайното класиране.
В груповата фаза нашите надделяха над Белгия и Италия, а в последния мач завършиха наравно със Словакия и загубиха при последвалите дузпи (регламентът предвижда двата отбора да си бият дузпи след равенство в редовното време).

Така СУ се класира на второ място в тяхната група с 10 точки и на четвъртфинал срещнаха домакините от Франция, които са били и шампиони от предишното издание на турнира. Нашите загубиха от французите, след като и реферите удариха рамо на домакините. „Първите два-три мача бяхме по-избухливи и затова съдиите бяха по-строги с нас на четвъртфинала”, разказват момчетата от отбора.

След тази загуба футболистите на СУ победиха отново Белгия в мача за 5-6-то място и така останаха пети във финалното подреждане.

Между 14-ти и 19-ти май за момчетата от отбора предстои ежегодният
студентски спортен фестивал в Истанбул, който се организира от университета „Боажичи”. Те си спомнят със смесени чувства миналото издание на турнира, когато са завършили втори, след загуба от състава на домакините на финала. „Турският отбор просто трябваше да спечели турнира”, разказват футболистите, „Съдиите в мача бяха някакви студенти, които въобще не са се събличали по физическо. Имаше странни фаулове, дузпи и червени картони в наш ущърб”.
Тази година, футболистите са амбицирани за
реванш, както потвърждава и наставникът им Георги Игнатов (на снимката): „Момчетата са изключително доволни от турнира във Франция и чакат с нетърпение този в Турция”, казва треньорът.
"Свободен Вестник" им пожелава успех.

Тодор Ковачев, Наум Мороз

Още...

Very Important Person ли е чалгата в праймтайма на обществото?

Българският народ тотално затъпя. Чалга културата обсеби съзнанието на редовия българин и стана мерило за успех. Пренареди ценностната система и стана ментор. Започна да ръководи постъпките ни. Като наш Brother. През чалгата измерваме собствения си живот. Дори как да се обличаме. Как да се обичаме.

Днес всеки в България, знае кой е Азис, коя е Софка, Глория и другите от бранша. Знае и с колко мъже/жени е спал/а тази или онази фолк-фурия и има ли яхта и къща на Карибите.

Но българинът не знае къде е зала „България”. Не знае кой спечели миналогодишните музикални награди в категория „джаз”. Не знае, че да си известен, не означава да караш мерцедес и да пееш за ракията и салатата по клубове и дискотеки. Не го интересува, че да си истински известен, трябва милиони хора по света да са чували за теб, но прекрасно знае, че довечера чалга фурията Мария ще оценява и коментира певческите способности на кандидат-айдълите. Изявявайки се като културтрегер-експерт, тя ще ги критикува, че са кръчмарски облечени и имат просташки вкус, на фона на крилатата й фраза: „И тук откривам, че между QUEEN и поп-фолка има много прилики”, или на емблематичните: „Уаууу! Колоритни работи сте изсипали тука като гледам!”, а за Ким Уайлд: „Тая леличка има много да се учи...”.

Всичко това се случва в праймтайма на телевизия с национален лиценз и национално покритие.

Как се стигна до тук? Годините на прехода ни донесоха много изненади, в това число и поп-фолк музиката. Отначало кръчмарска, слушана главно от тираджии и хора с нисък образователен ценз, чалгата постепенно навлезе в по-масово обръщение. Ловки „инженери” с нюх към комерсиалното бързо осъзнаха, че чалгата добре продава и започнаха да влагат пари в рекламирането й. Рекламата й беше/е емоционално наситена, като посланието беше и остава ясно – един път се живее, дайте да се веселим! Чалга културата се възприемаше като социален пристан на обикновенните хора срещу разкоша на богатите и властиимащите. Тя обитаваше специфична ниша, имаше своите почитатели, но не претендираше да диктува социалния живот, така както го прави днес. След това други ловки бизнесмени чрез риалити форматите вкараха чалгата и в телевизиите с национален лиценз, които до преди четири-пет години не желаеха да я промотират и излъчват в ефира си и се дистанцираха от поп-фолк модата. Но след като продуценти от ранга на Нико Тупарев и Магърдич Халваджиян се заеха с масовизирането на кръчмарските песни, явлението придоби огромна популярност. Чалгата влезе в масово обращение, започна да присъства двадесет и четири часа в ефир.

Какво става във водещите ни телевизии – ромът Азис пее на живо на цигански, водещият Ники Кънчев му приглася, където може, политикът Емил Кошлуков води дружеска беседа с ромската двойка Софи-Дачо на философско-житейски теми, актрисата Аня Пенчева се побратимява с чалга иконата Милко Калайджиев, а идолът на по-младите българи Ицо Хазарта – човек, отдавна отрекъл поп-фолк културата и непрекъснато заклеймяващ я – няма нищо против да изтанцува един „гьобек”, със съответния му екранен поп-фолк партньор, разбира се в името на каузата!

Има и една друга прослойка на обществото (слава богу), съставена от високо образовани, познаващи европейските ценности българи. Тя се отвращава от налагането на ориенталското като начин на мислене, но в условията на криворазбрания капитализъм в България тя няма глас там, където точно тя би трябвало да лансира и налага ценностната парадигма. Резултатът е, че никой не се интересува какво мисли за диктата на чалгата, в например Нова ТВ, професорът по психология или доцентът по народопсихология, но ако мнението му е позитивно, то е добре дошъл във всяко студио на която и да е наша ТВ. Дори маестро Вили Казасян – Бог да го прости – беше впрегнат от тази всепоглъщаща поп-фолк рекламна машина. Причините да обслужват машината известните личности са ясни – материални придобивки, хонорари и реклама. Логично в един момент звездите, които доскоро се гнусяха от чалгата, се сдружиха с нея и създадоха една симбиоза поп-фолк-чалга, която набутаха в най-успешния и продаваем ТВ формат – риалитито.

Българинът възприе това явление като нещо нормално и обикновено. Тоталното обсебване се осъществи безпроблемно, с помощта на целокупната плеяда български звезди.

Протестите на останалата, незаета в бизнеса с чалгата част от българската интелигенция са като глас в пустиня, спорадично появяващ се и изчезващ мигновено. Безсилието на хората, запазили здрав разум в борбата с просташкото и вулгарното, е повече от очевидно. Децата още в предучилищна възраст се учат да подражават на идолите си, които са навсякъде в публичното пространство. Медиите са проводник на булевардизацията на езика и носят голяма вина за тоталния срив на ценностната система на българина. Защото забравиха, че имат отговорности, бидейки четвърта власт. Образователната функция на медиите се изроди в изцяло продаваема функция, печалбите определят интелектуалното ниво на масовите медии, а това е нещо, което е недопустимо за една уважаваща себе си и с претенции за елитарност медия. Но този факт не се обсъжда в публичното пространство, не се обсъжда и колко стойностен човек ще излезе от едно дете, закърмено с просташките разбирания на поп-фолка и възприело емблематичната й нискокултурна философия. Защото учителите са демотивирани нещо да променят, родителите са безсилни нещо да променят, обществото е апатично и най-важното – никой няма желание за промени. Статуквото устройва всички и няма изгледи скоро да се промени. Младите хора на България търсят развитие на запад, далеч от ориенталската психика тук, и не се асоциират с кючека и ракията. Младите, останали тук, нямат голям избор: те или са всмукани от чалга-машината, или се обособяват в затворени малки групички по интереси. Социализацията на индивида вече е пряко свързана с маниерите и философията на чалгата. Модните ни икони са певачките, ролевите ни модели карат скъпи коли и имат до хиляда думи (но не повече!) речников запас. Показателни са изказванията на една от родните чалга икони: „Сега вече е по-лесен начин – чантичката, цицките, дупетата и айде, ставаш за певица.“ или - „Как шъ си живучкаме тука“!

Държавата ни няма политика за подкрепа на сериозната музика. В обществената ни телевизия има само половинчасово предаване за класическа музика, и то в неделя на обяд. За сметка на това след около месец ще започне предизборната кампания, (разбира се под формата на поп-фолк концерти), предназначена за масовия избирател, който ще води децата да видят на живо „великия идол” Азис, но който за пореден път не се интересува каква е политическата платформа на партията, която го е наела. Някак си няма да разбере, какво му казват и какво скриват поредните политици. Защото чалгата и политиката са несъвместими (или – не!), освен като странната, нелогична симбиоза, позната масово и презентирана във водещите ни медии от дуета Кошлуков-Софка. Но и това явление си има своето обяснение – на управляващите им е по-изгодно електоратът да се занимава с целия паноптикум от чалга певци и певачки, защото така остава сляп и глух за пропуските и откровените безобразия в българската политика. Самите управляващи поддържат статуквото, което по най-добрия начин импонира на цялостната им повърхностна политика. „Чалгизацията” на българския народ не е измислена и режисирана от политиците, но идеално ги обслужва, като им позволява да продължават да предлагат на народа „хляб и зрелища”, точно както са го правили в древността римските императори, за да държат тълпите в подчинение и неведение.

Такова е положението в България. Накъде сме тръгнали и докъде ще стигнем? Един Господ знае!

Но да оставим Божиите дела Богу, а ние да се заемем с бъдещето си тук и сега! Защото праймтайма е скъп – моля, приберете си Идолите! Защото децата са ни скъпи – Отивайте в Планета ТВ! Защото не сме бездушни попивателни – „Аста ла виста”!!!

Авторът е отворен към чужди мнения, тъй като подозира, че е осветлил само отделни фрагменти от проблема.

Наум Мороз


Още...

Делото „Борис Ангелов”


Помним ли какво се случи?

През декември 2007 г. в „Господари на ефира” бе излъчен материал, заснет със скрита камера от студентката Надежда Ташева, на който ясно се вижда как преподавателят по телевизионна журналистика от ФЖМК Борис Ангелов й отправя серия „неакадемични” предложения.

И двамата са в неизгодна позиция – тя търси начин да изкара оценка по предмет, който не е посещавала, докато той видимо се възползва от създалата се ситуация.

Излъченият в ефира на Нова телевизия материал, скандализира обществото и предизвика отстраняването на Борис Ангелов от Факултета по журналистика и масова комуникация. Надежда, от друга страна, се дипломира успешно и намери своята професионална реализация в областта на медиите. Не след дълго започнаха и съдебните битки.

И така до днес, две години по-късно, когато на 07.04.2009 г. съдът отново срещна двете страни по делото. Призовани бяха доц. Тотка Монова, декан на факултета, както и бивши студентки от ФЖМК, дошли да подкрепят отправеното от Надежда обвинение. Несъответствията в показанията им обаче придадоха друг образ на делото. Така от „перверзник” Борис Ангелов изведнъж стана преподавател, който винаги е предразполагал своите студенти, като се е държал приятелски с всички тях.

Заради гореспоменатите разминавания в показанията защитата на Ангелов поиска насрочване на две очни ставки, които по-скоро се оказаха в негова полза.

В крайна сметка, бе насрочено ново дело за 09.06.2009 г., когато ще бъдат призовани в съда Васил Мавриков, бивш репортер от предаването, и доц. д-р Лилия Райчева, преподавател по ТВ комуникации във Факултета по журналистика и масова комуникация.

Силвия Никлева


Още...

Нещо Сочно

Събитие на месеца: Прилив на междупразнична и следпразнична енергия

За наша огромна радост пролетното време непредвидено активизира студентското население. След като чистихме зелени площи, садихме дръвчета и внимателно спазихме всички неписани правила на студентското празнично поведение (Неписаните правила на студентското празнично поведение са: 1. Плануваш да учиш много и всъщност не правиш нищо; 2. Отспиваш си за всички безсънни нощи през този и миналия си живот; 3. О-о-о! Има пиене!), е време да свършим и нещо полезно вкъщи. Предлагаме Ви нещо ефективно с плаващо съдържание, с което ще можете да зарадвате фамилията или академичното обкръжение, стига да внимавате със сроковете на годност, нормалността на миризмите и степента на подвижност на продуктите, както и доводите им да продължат живота си в дълбините на хладилника. Ето съставките, от които нашият кулинарен екип получи учудващо добър резултат:
• 4-5-6 картофа;
• Пресен пипер;
• Нещо месно (шунка, кренвирши, кълка, бутче от гергьовско агне или каквото дойде)
• Гъби;
• Маслини (бели, черни или сивеещи)
• Масло;
• 1-2 яйца;
• Прясно или кисело мляко;
• Кашкавал;
• Всичко подправящо, което е по вашия вкус – лук, магданоз, копър, сол, пипер, чубрица, пармезан, резенчета лайм и т.н.)
• Доста чинии и прибори;
• Нож (знаем, че вече сте големи и така нататък, обаче си внимавайте или поне после не обвинявайте нас);
• Тенджера и котлон
• Микровълнова или готварска печка;
• Съд, в който всъщност ще направите нещото; основните изисквания към него са: да може да събере всички продукти и да не е метален, ако ще работите с микровълнова; препоръчително е да има и захлюпващо устройство, но и без него всичко ще е наред;
• Ренде или по-остър маникюр;

И така, първо внимателно измивате тенджерата, наливате в нея чиста вода с малко сол и я слагате да заври. След това прибавяте картофите за 15-тина минути (дали ще ги обелите предварително или не – няма значение, само не забравяйте тази иначе не особено важна процедура). Важно е те да не са напълно сварени, ами да са достигнали добре познатото на всеки студент състояние на мозъка в 6.00 сутринта преди изпит след цяла нощ... учене.

Докато чакате процесите с картофите да завършат, нарежете месния продукт, пипера, гъбите, маслините и каквото друго може да мине под ножа. Формичките също могат да са според вашия вкус – кръгчета, квадратчета, сърчица, буквички, снежинки, кокиченца, котенца, членчета от конституцията и така нататък. След като повторите режещата процедура и при картофите, пристъпвате към подреждането на всичко на пластове в съда, който ще претърпява термична обработка. Най-добре е първо да поставите ред картофи, след това пипер и месо, да пляснете по средата всички други съставки и заключително пак да повторите първите три пласта. Най-отгоре слагате няколко бучки леко разтопено масло и го слагате за няколко минути на ниска температура в печката/микровълновата. Докато го наблюдавате внимателно (защото готвещият студент винаги трябва да бъде нащрек!), в подходящ съд разбъркайте яйцето и млякото. Използвайте получената смес, за да полеете внимателно съдържанието на съда и отново върнете в печката (предлагаме Ви да не експериментирате с високи температурни амплитуди, защото има голяма вероятност накрая да останете гладни и разочаровани). Отгоре трябва да се получи нещо, което доста прилича на заливката на мусаката на мама (най-често в случаите, когато не я е докарала особено, ама пак е вкусна). След като и това се случи, настържете кашкавала най-отгоре и отново оставете да се позапече.
Браво! Успяхте да си сготвите нещо, което определено стои гордо в графата „средно сложно”! Остава само да изчакате да поизстине малко, да разрежете на равни части и да се освините както само Вие си можете. Добър апетит!

* Много се радваме на Вашите писма с коментари, препоръки и благодарности! Пишете още! (hug)
Галя Младенова


Още...

24 – часов нон-стоп театрален маратон в Алма Алтер

Алма Алтер организира ежегодно това събитие с цел чрез изкуството да се създаде едно своеобразно сливане между изпълнителите и публиката. В този смисъл, това е и социален експеримент. Тази година е шестото му поредно издание.

В крайна сметка, театралният маратон остави доста смесени чувства у мен, но в това, разбира се няма нищо лошо. Честно казано, когато се записвах за него не знаех какво точно да очаквам. Не мисля, обаче, че ако някой ми беше разказал какво ще видя щях да му повярвам. Това, което се случваше не беше толкова невероятно, но когато не знаеш какво да очакваш се изненадваш по-лесно.

Преди да отида на маратона, разказах на един познат какво се каня да посетя. Той беше на мнение, че това е просто поредния експеримент. Пълното наименование на Алма Алтер включва „Театър - лаборатория”. Как само звучи...”Лаборатория”...Каквито и асоциации да изникват у вас, те едва ли са приятни. На никого не му харесва да експериментират нещо върху него. Превъзмогвайки тези свои неоснователни притеснения, аз все пак отидох на маратона.Още на входа ме посрещнаха с усмивка и ми закачиха листче с името. Колегите вече ме чакаха вътре, а водещия ме поздрави все едно се познаваме. Оставаше ми само да гледам с интерес и да се чудя къде съм попаднал всъщност. Ако сте гледали представления на Алма Алтер преди, ще имате представа какво да очаквате. Аз обаче си признавам, че не бях и ми трябваше малко време, за да се настроя за начина им на игра. Повечето от пиесите определено не бяха от най-лесно смилаемите. Точно тук организаторите са бяха справили добре със задачата да редуват сериозните с по-лежерните пиеси и свободни занимания, като кафе паузи и похапвания.

С напредването на времето, хората започваха да реагират по-спонтанно на провокациите на актьорите. Може би, това е едно от нещата, които правят Алма Алтер уникален. А именно, че сцената не е просто онова квадратно подиумче в средата на залата. Под прожектора е цялото налично пространство, а границите между публика и актьори се размиват. Да, звучи странно и усещането отначало е такова. До края на маратона, обаче, нищо вече не е странно. Без никакви притеснения, ние, публиката, играехме собствени представления пред очите на онези, които досега бяха играли за нас.

Ако все пак сте скептични, няма проблем. И аз бях бил. Истината е, че такъв маратон няма да очарова мнозина, но ще се хареса на много повече. На кого ли? На тези, които обичат театъра, хората, общуването, запознаването, шегите, смеха и сълзите. И така, ако харесвате гореспоменатите неща, отидете на маратона. Ако не – пак отидете. Може да научите някои неща за себе си. Аз го направих и не съжалявам.

Михаил Абаджиев


Още...

Динау Менгесту: “Прекрасните творения небесни”

Сега ще ти говоря за автор, чието име едва ли си чувал. Нарича се Динау Менгесту. Роден е в Етиопия. Това е една слънчева страна в сърцето на Африка с не съвсем изяснена политика и развиваща се икономика. Но действието в нашата книга не се развива в нея, а в скучния и огромен Вашингтон.

Главни герои са трима африкански емигранти, които търсят щастието и пътя си в Америка. Книгата разказва живота и душите им. Пътя им, дребните им радости. Кафето сутрин. Неуместните шеги по време на обяд. Цветовете на ежедневието им. И простотията на дните им.

Книгата се нарича „Прекрасните творения небесни”, но оставя читателя да прецени къде се крият те – дали в дребните ежедневни неща или във великите непреходни ценности. Във всеки случай тази книга е именно за това – за прекрасните творения не толкова небесни, колкото земни, за онова, което прави човешкия живот красив и смислен. Не би било пресилено, ако кажа, че тя описва поезията на ежедневието. Някаква далечна мъдрост я обгръща феерично, без да я превръща в нещо повече от забавна история, която те кара да се замислиш.

Политика има, съвсем на място и не твърде много. Здравословна порция хумор по африкански също има. Философия има, ако разбира се можете да я откриете. Има и красота.

„Прекрасните творения небесни” е книга за човека, разкъсан между пътя и дома, за случването на живота в помежду, за изживяването на живота. За силата на духа, или за слабостта му, за изгубването, или намирането, за приятелството, или самотата. Това е книга, в която, какъвто и да си, можеш да откриеш част от себе си. И може би дори това е причина тя да бъде прочетена.

Една последна забележка – тази книга се чете задължително с усмивка на уста.

Десислава Гичева

Още...

Да идем на... ,,СТРОЕЖА``

Ако си студент и си фен на алтернативната музика във всичките й проявления, то няма как поне веднъж да не те е било яд, че в петък вечер си излязъл прекалено късно и не си си намерил място в „Строежа”.

Е, затруднения от този тип са неизбежни с толкова много мераклии за голяма наливна бира по 2,50 лв, готини бармани, гръндж обстановка и всичко това гарнирано с джага. Колкото и голямо да изглежда заведението с трите си бара, в един момент те се оказват недостатъчни, за да утолят жаждата на студента (не, не за алкохол) за готина вечер.

12-годишната възраст на клуба е показател за постоянството и предаността на клиентите му. Вярно е, че заведението е по-специфично като стил, но това всъщност е и запазената му марка. Онези пък, които не се кефят на металяги с дълги коси, типове с пиърсинги или като цяло не алтернативната музика, също не са пренебрегнати. Всяка сряда ,,Строежа“ танцува под ретро саунд. А нерядко се организират и тематични вечери – сиунг, хип-хоп найт и т.н. Определено едни от най-готините подаръци за клиентите на ,,Строежа“ са лайфовете на български алтернативни и рок групи. Остава, P.I.F., Анимационерите и която друга наша банда ви дойде на ум е стъпвала на импровизираната сцена, разположена на мястото на джагата, специално за концертите.

Всъщност „Строежа“ еволюира. Факт е интернет радиоточката „Строежа“
(www.radio.stroeja.com), която се разпространява предимно на границите на България. Музиката разбира се отново е ориентирана към стилове като хард рок, хип-хоп, гръндж, ню уейв, ска, пънк... В www.stroeja.com можете да прочетете всякакви новости и слухове от музикалния свят

В крайна сметка какво му трябва на човек?

Една добра песен,
една студена бира
и едно готино място...

Десислава Желева


Още...

Дивака 00 – 24.

Всички любители на нощния живот в София знаят две основни неща за ходенето по заведения. Първо, ако са излезли преди да са отворили дискотеките, могат да се настанят в МакДоналдс на ъгъла на Витошка, защото работи до 24 часа. Второ, единственото място в центъра на София, където може да се хапне по всяко време на нощта е Дивака.

След поредната нощ на луди танци по дискотеките в 5 часа сутринта сме прекалено възбудени, за да си лягаме, но страшно гладни и уморени и, разбира се, отиваме към Дивака. Там, малко преди изгрев слънце, атмосферата е като в 8 часа вечерта – всички маси са пълни, отрупани с храна и алкохол, носи се весела глъчка. С капнали от танци крака се понасяме към една масичка и си поръчваме спасителните за всеки купонджия и махмурлия картофена крем супичка с кротони (към 2 лв.) и специалитета на заведението – супа в хлебче (2,50 лв.). Чашата студена вода е около 40 стотинки, но след нея може да усмирите фазаните в главата си. За по-изгладнелите и препилите е препоръчителна по-мазната храна, която възстановява най-добре от алкохола и липсата на сън, като пържените картофки от по половин и един килограм, които предлагат в Дивака.

По това време на нощта/деня може да срещнете всякакви хора, а персоналът си е свеж и любезен, както винаги. Дивака е перфектното място за разпускане и обсъждане на случките от дискотеката. Но ако искате да изтрезнявате там, трябва да знаете, че тоалетните са на втория етаж, до който се стига по едни доста стръмни стълбички.
Хубавото е, че може да се откарате там до когато решите и да спестите малко парички за такси, защото ако издържите до към 6 сутринта, може да се приберете и с градския транспорт.
Ваня Богданова


Още...

Криви хора, крива вяра

Навечерието на Великден. В двора на църквата. Хора се бутат и обиждат, както дори прасетата не могат. Не очаквах да ме сръчкват настървено възрастни хора, опитващи с всички сили да се доберат до пламъка на попа. Не очаквах да видя пияни малолетни, които, не знам защо, но си бяха поставили за цел да изгорят възможно най-много коси на оскъдно облечените „какички”.

В един момент наглите деколтета и крещящ грим престанаха да ми правят впечатление. Вниманието ми бе привлечено от цинизмите и подигравките, отправяни към ритуала. Дворът на църквата официално бе превърнат в непринудено мероприятие, на което хора срещаха свои стари познати, припомняха си „едно време” и разказваха за нездравословните хранителни продукти в магазините, за липсата на доходи, за времето, което ги е разболяло, за предстоящите матури и балове… въобще – за нещата от живота. Други се бяха натоварили с тежката задача да опазят личните си вещи от кражба, тъй като, още с влизането в Божия храм, двама полицаи те предупреждават, че по Великден в църквата се краде най-много.

След трите „пречистващи” духа обиколки влизаме вътре. На вратата намигат чаровно шестима охранители на едно от старозагорските заведения. До тях виждам и няколко жени, които се карат с хората зад себе си да не ги бутат, да престанат да им горят якето или косата. Прекръствам се. В този момент вместо гласът на попа чувам звучното „Дебел! По-бързо е! Ще ни изтече резервацията!”. Заглеждам се в Христовата икона и се чудя дали на Исус му е мъчно, че е повод за събиране на шепа сеирджии, дошли, за да се убедят дали наистина е толкова забавно, колкото съучениците са им казали, че е било миналата година.

Всички гледаха Адреналинката Жана и чантата, която пазеше като орлица малкото си – модел „Армани”.

След като целунах кръста и иконите, излязох и неволно дочух разговор между двама добре облечени господа, които използваха момента да уредят някоя друга сделка за вноса на новата „Дачия”. Хората се смееха истерично, не знам защо.

Може би иконата е била леко накриво. Може би църквата е била леко накриво. Може би… вярата им е леко накриво.

Силвия Никлева


Още...

Хей, краченца, хей ги две!

Несъмнено българската потребителка е родена да умее всичко, да знае всичко и да разбира от всичко. В природата й е да бъде прекрасна и очарователна! Но не зад волана…

Дали пък не е стереотип? Не, не, не… определено не е!

Няма да говоря наизуст, защото не е честно! Със сигурност има дами, които знаят буква по буква правилника за движение. На коламаска да ги бутнеш, стават и ти рецитират – първа точка, втора точка… то пътни знаци, маркировки, престроявания, предавки, огледала, съединител, полусъединител, рационализъм, логика – отвътре им идва, отвътре! Сменят гуми, дърпат закъсали джипове - то болтове, то крикове, аптечки, светлоотразителни триъгълници, изрядни документи, какво за тях? Шоуто на Опра! Максимално удоволствие! Виждат 5 минути напред във времето и анализират пътната обстановка, от километри усещат настроението на останалите шофьори и се съобразяват с него, дават път на пешеходци, не ги вълнува живо как са излезли на снимката за шофьорската книжка, карането назад е като почивка за тях, а успоредното паркиране – сутрешно кафе с цигара. Ободряващо!

Хубаво се посмяхме, сега да поговорим за нещата от живота.

Дами, не се шашкайте! Бъдете благодарни, че Господ не ни дава всичко, което искаме! Много отговорности, много напрежение изисква това шофиране! Пък я ти звънне телефонът, я ти полепне косата по гланца за устни, я спукаш гума… или пък те спре полицай, защото караш в насрещното. Върви му обяснявай, че зависи от гледната точка в кое платно караш! По-добре си изпотрошете любимите обувки от ходене, натъртете хубаво петичките, изнервяйте се, че в тази жега нямате климатик в косата… по-добре, отколкото да сте сбръчкани от каруцарски подмятания на подпухнали от ядове мъже, псувни и викове, че сте некадърни. Че са прави, прави са, но (!) само що се отнася до шофиране!

Но стига сме говорили за нещата, които не умеем! Нека да наблегнем на онези, които природата е избрала за най-добрите ни приятели – женските номера. Тях ги има дори в шофирането. Колко рушвети са изпуснали „кралете на шантажа” заради красивата, току-що „избелена” усмивка на някоя тунингована мадама, само те си знаят… Ето, виждате ли, глупостта пък е в мъжката природа! Може и да не сме добри шофьори, но сме тактици. А това е толкова по-прекрасно!

За доказателство прилагаме следните хитрини, изцяло дело на българката зад волана или вдясно на волана… Става въпрос за колана, който мачка красивите ни дрехи до безобразие!

Българки, порадвайте се на своите умения! Месенето на питки остана безвъзвратно в историята!

1. Бременна съм! Забранено ми е да обличам стегнати дрехи или да слагам колани в автомобил!
2. Току-що претърпях операция на бюста! Забранено ми е да обличам стегнати дрехи или да слагам колан в автомобил!
3. Кожата ми е твърде взискателна. Сложа ли колан, веднага се обривам!
4. Имам астма. Дишането ми е по-затруднено и коланът само усложнява нещата.
5. Изглежда съм се натровила от някаква храна, защото от половин час не спирам да повръщам.
6. Имам предменструални болки и ужасно много ме боли коремът! Сложа ли колан да го пристегне, ще припадна!

И така нататък, и така нататък…

Щастието в случая идва оттам, че никой не може да ни обвини в комплексарщина при ПТП-та! Къде се е чуло и видяло жена да вдига 220км/ч, за да се направи на „голяма жена”?! Това е толкова присъщо за мъжете! Не им се подигравайте така, те мислят, че това ни впечатлява! По-скоро глупостта им в случая ни изумява!

Разликата дали зад волана стои жена или мъж от наша гледна точка изглежда така: когато мъж стои зад волана, до него трябва винаги да има красива жена. Когато жена шофира, никой не би забелязал дали в колата има мъж, или не!

Така че, дами, не се шашкайте! Само не бива да шофираме и ще сме върхът! Отново ще умеем всичко, ще знаем всичко, ще разбираме от всичко! Само не бива да шофираме! Разбира се, това винаги зависи от настроението ни! :)

Силвия Никлева


Още...

Една пролетна вечер по шосето

Вървя по пътя, осветен от уличните лампи. Движа се бързо, гоня се с времето. След по-малко от час трябва да съм на гара Н. Остават ми още няколко километра до там. Пеенето на птиците спира изведнъж. Какво става? Писък на гуми. Лъскава, спортна кола излита от завоя пред мен. Фигурата за волана седи като вцепенена. Всичко става за секунди. Колата поднася и се обръща в канавката. Затичвам се. Викам, докато се опитвам да отворя вратата. Спокойно, жив е. Излиза. Поглеждам го – говори по джиесем. Как си, няма отговор. Как си човече. Обръща се. Жена. Жестикулира бясно. Заслушвам се. Нямало да ходи на кино. Не, не искала жълти корнизи. Имала си фризьор, не и трябвал друг. Как сте, госпожице, добре ли сте. Усмивка от кориците на списанията.

Тази серия на Лореал не била подходяща. Пушек, мирис на изгоряла гума. Мъжът ми ще дойде. Той ще се оправи тук. Сирени. Две полицейски коли. Изскачат от колите и се затичват. Искала той да й обръща внимание. Повече внимание. Много повече внимание. Четири катастрофи в града. Полицаят говори. Затворено кръстовище. Имала ли книжка. Говори. Обяснява. Ръкомаха. Кокетна е. Красива. Богиня. Смачкани ламарини, хаос след красотата. Ама моля ви се. Бременна била. Имала три операции. На бюста. По-бавно говорете. Какво е ограничение на скоростта. Момент. Изумена е. Ама как така. Предимство. Каква смешна дума. Вие мъжете. Звъни. Ало. Да. Миличък, ела. Оф! Стига де. Къде се намирам? Подава телефона. Полицаите обясняват. Разпитват. Да, с нова спирала била. Да, мигали и мъжете. Всички мигали. Но как разбрали, че спиралата прави очите по-дълбоки? Да, някакъв викал, че кара на ,,дълги”. Не му обърнала внимание. Поредният. На Цариградско да. Е и? Какво като е седем вечерта. Не искала така. Счупила си маникюра от бързане. И едната презрамка се откъснала. А пък плажната чанта не влизала в багажника. Пострадали имало? Милите! Да, той идвал. Да, бързал. Тя не можела. Не знаела. Разните там глупости. Какъв правилник? Не били прави. Кой казвал така? Всичко зависело от гледната точка. Не, не. Къде и е пуделчето? Тука било. Едно такова малко. Сладко кученце. С розова панделка. На предната седалка било. Спяло. Как забранено? Въобще забранено? Бързала. Много бързала. Нямала време за това. И за това нямала време. Изпускала маникюристката. Ама моля ви се! Ето, идвал мъжът. Миличко!!!

Жена шофьор. Бял негър. Зелен слон. Птица с четири крака.
Има го. На десет хиляди.
Години.

Наум Мороз


Още...

Изборът – направен

Мая Николова е на 19 години. Завършва Френската гимназия в София 2008 година и решава да продължи обучението си във Франция. В момента учи в Universite de la Mediterranee (Aix-Marseille 2) в Марсилия. Какво се в променило в живота й? Справя ли се? Доволна ли е от направения избор? Ето и нейните отговори.

Учиш в един от престижните университети във Франция. Какви са впечатленията ти?
- Университетската база е много добра,най-големият плюс е може би в това, че факултетът е отделен в научен и технически кампус. По този начин всичко е съсредоточено на едно и също място (лекционни амфи зали, лаборатории, спортни зали, библиотеки, общежития и т.н), което е адски практично и спестява много време.

Каква специалност изучаваш?
- Science de la vie (няма адекватен превод на български, но е в областта на биологията).
Имаше ли затруднения с езика в началото?
- Абсолютно всеки човек има затруднения и те не са само в началото. Дори след 10 години в чужда среда, дори с придобиване на чуждо гражданство, чужденецът си остава чужденец.
Защо избра образованието в чужбина?
- Така се стекоха обстоятелствата. Кандидатствах, приеха ме и заминах.
Не смяташ ли за обезпокоителна налагащата се тенденция все повече млади хора да следват отвъд границите на България?
- Не смятам, че има нещо нередно хората да пътуват по света, да учат, работят и т.н. Самият факт, че има специалности, които не съществуват в България допринася за тази „тенденция”. Проблем възниква, когато няма стимул за връщане в България...
След продължителните стачки във френските ВУЗ-ве не се ли замисли за връщане?
- Един „загубен” семестър не е причина за отказване от всичко. Има много други причини, които ме карат всеки ден да се замислям дали има смисъл или връщането е по-добър вариант…
С какво французите най-често свързват България?
- Малко французи знаят за съществуването на България и почти никой няма идея, че сме член на ЕС, НАТО или друга организация. За момента не съм срещала негативно отношение, а по скоро интерес към страната ни.
И все пак верен ли е митът за френския национализъм?
- На 100% е верен. Французите са си французи и държат зверски много на това, особено на езика си...
Идваш си сравнително често. Забелязваш ли промени?
- Не видях никаква промяна нито в положителен, нито в отрицателен аспект.
Европейска столица ли е София?
- Не знам дали София е европейска столица, но е уникален град, предлагащ страшно много възможности. Град, който има всичко.
Ще гласуваш ли?
- Бих гласувала, ако съм в България, но гласуването от чужбина е доста сложно и свързано с допълнителни разходи.
След като завършиш висшето си образование във Франция, смяташ ли да се върнеш тук?
- Не съм решила още, но го обмислям. Има прекалено много фактори, от които зависи всичко.
Вярно ли е, че камъкът си тежи на мястото?
- Смятам, че е добре да знаеш какво представляваш и да отстояваш себе си, но може би е по-добре да си по-адаптивен, да лавираш повече, дори понякога да правиш компромиси със себе си.
Ако трябва да опишеш България на един французин с три думи, кои ще са те?
- Не мога да отговоря, няма 3-4 или 5 думи, които да опишат всичко и всички. Най-уникалното в България е природата, която за съжаление е подложена на голяма „гавра”, въпреки всичко никъде не съществуват изгреви като на брега на Черно море, всеки по-различен и по-красив от предния.

Теодора Саракинова


Още...

България е там, където има един българин

Христо Вълев е студент в Германия – бивш възпитаник на 91 НЕГ, решил да оползотвори познанията си по немски език. Разбира се, това не е истинската причина да е в далечна Швабия. Причината е съвсем друга. Ако ви интересува каква е, ще трябва да продължите да четете. :P

В кой университет учиш и каква специалност?
- Техническият университет в Карлсруе, специалност информатика.
Харесва ли ти в университета?

- Трудно ми е, но ще науча нещо. Както и в гимназията, има излишна информация. И заради специалността – има неща, които стават неактуални. А след 4-5 години като завърша...
Смяташ ли, че не можеш да получиш такова образование в България?
- ТУ и този в Карлсруе са партньори. Мога да изкарам семестър и тук. Програмата е еднаква...
Защо тогава учиш там, а не тук?
- С диплома от този университет мога да си намеря работа веднага. Германия е нова държава, промяна... Това са част от причините.
От какво си доволен по отношение на образованието в Германия?
- От това, че щеш-не щеш, трябва да учиш. Не е като тук – щом влезеш, ще излезеш. По този начин не можеш да направиш име. Там завършването само по себе си е важно. Другият плюс е, че при добър успех много програми за размяна на студенти, стипендии, работа. Там наистина човек може да се издържа с учене. Една приятелка взeма стипендии в България и те стигат, за да пие кафе.
А от какво си недоволен?
- Че се учи много!
Мислиш ли, че човек може да се образова в България?
- Защо не? Ако има желание. Образованието тук не е некачествено. Но можеш да завършиш и без учене. Където и да отиде човек, може да учи. Зависи и дали го изискват от теб. Единственият начин да не можеш да се образоваш е преподавателите ти да са пълните отрепки.
Преподават ли ти известни личности или изтъкнати специалисти?
- Не, но от време на време гостуват такива. Ако искаш, отиваш...
Има ли много български студенти в Карлсруе?
- Доста са.
Какво е мнението ти за тях?
- Има всякакви хора. А какво е мнението ти за немците?
- Има всякакви немци. Високи немци, ниски немци...
Интересни случки в Германия?
- Изхвърлих куфара на пакистанския си съквартирант. Дълга история. След това се изнесе.
Ще се оправи ли България?
- Според мен България си е по-добре така, както си е. Задръствания и т.н... това й придава чар.
Ще се върнеш ли в България, когато завършиш?
- Искам да обиколя много страни преди да взема окончателно решение.
Къде зимуват раците?
- Където е топло.
Как ще ги стигнем американците?
- Като се обърнем назад и започнем да бягаме.

Николай Гергов


Още...

Една съвсем измислена история

Живее си в един съвсем случаен европейски двумилионен град една млада умна госпожица. Нейното име е Рания и най-главното, което можем да кажем за нея, е, че е щастлива. За своите двайсетина години успява да работи, да учи в едно от местните елитни висши учебни заведения и да води съвсем нормален личен живот. Явно обаче в предишния си живот тя е правила много, много лоши неща, за които един ден вездесъщата бюрокрация реши да я накаже жестоко.

И така, благодарение на своята интелигентност, Рания завърши своя първи семестър с отличен успех. Името й бе едно от първите в класирането за стипендии, отпускани от университета. По стара студентска традиция тя се информира от по-големите и по-знаещите какво трябва да направи. Без да подозира какво предстои, една ранна сутрин с бодра крачка тя изкачи четирите етажа стълби до Паричния салон на университета. Километричните опашки не уплашиха нашата борбена героиня, и тя стоически прекара един час в първокачествено висене, за да предостави номера на сметката си на университета.

Единственото, което получи, бе информацията, че е чакала напразно. Доста троснато й обясниха, че трябва да предостави номера на сметката си в един определен клон на една опредлена банка (с която, случайно или неслучайно, университетът бил обвързан с договор, по силата на който е длъжен да връзва студентите за банката).

Без да се усъмни във валидността на информацията, тя отиде до клона и зачака отпред, защото в него имаше киломерична завита на кравай опашка, съставена от студенти на същия университет. Единственото, което получи Рания, когато стигна до края, бе... един от най-срамните моменти в живота й.

- Госпожице, Вие искате да дадете на банката номера, който ние сме Ви дали? Пари ли искате да Ви превеждаме?! Служител на банката ли сте? Университетът ще Ви дава пари, говорете с тях!

Леко огорчено от съдбата си, момичето се върна в Паричния салон на университета, изживя „Голямото чакане - 3” и пак затормози същата служителка с въпросите си.

- Госпожице, ако не сте записали номера на сметката на молбата си, ние автоматично сме Ви открили сметка в банката. Трябва да отидете да си вземете новата карта.

Момичето никак не гореше от желание да има 2 идентични сметки в една и съща банка, но не възрази, вдигна рамене и отново тръгна към същия клон. В замяна на феноменалния късмет да няма опашка, Рания получи информацията, че в базата данни липсват сведения за новата й сметка.

- Може просто да е било извършено пренасочване към старата Ви сметка, но не можем да Ви дадем информация дали е станало така или има грешка в системата. Трябва да се обърнете към служителите в Паричен салон. Сигурна ли сте, че Вие не сте допуснали някаква грешка?
Момичето излезе, седна на една пейка по средата на пътя и сериозно се замисли. Вече не беше сигурна дори за името си, а едно глуповато натрапчиво чуство й нашепваше, че всички наоколо се държат с нея все едно има сериозни умствени увреждания. След 3 часа висене по опашки и изминаване на разстоянието от Паричния салон до клона на банката, тя впрегна волята си и реши, че не бива да се отказва.

Съжали за решението си при вида на физиономията на служителката от Паричен салон. Сверката на данни показа, че в системата на университета има съвсем различен номер на сметка. Тоест, както учитиво, бавно, пресилено спокойно и внимателно два пъти обясни госпожата зад гишето, новата сметка била съществувала. Но, разбира се, тя не можела да даде никаква по-нататъшна информация за това.

И момичето пак тръгна към клона на банката. Охранителите вече го гледаха много подозрително.

- О, да, имате си нова сметка и карта, просто системата е пренатоварена и не я е изкарала първия път. Заповядайте и приятен ден!

Въпреки напиращата умора, мускулната треска и тоталния блокаж на мозъчните си клетки, Рания успя за сетен пореден път да се изкачи отново до Паричен салон и да уведоми служителката, че вече всичко е наред.

Единственото, за което може да се надява момичето, е никога повече да не му се случва нещо подобно. Гаранции, разбира се, в нашия измислен европейски двумилионен град не могат да съществуват...

Галя Младенова


Още...

Традициите на Великден


Лазаровден

Празникът е кръстен на чудото, което прави Исус на този ден. Лазар е починал в сряда, тоест четири дена преди Исус да отиде до пещерата, където е погребан, и да извика: „Стани, Лазаре, и излез”. Обвитият в погребални пелени Лазар възкръсва, излиза от гробницата си и застава пред Христос. Мълвата за чудото веднага се разнася навсякъде. Така Исус Христос показва на народа божествените си възможности да лекува и да връща от отвъдното мъртвите.
Българският народен обичай лазаруване само заимства името, но има друг смисъл. На този ден се повелява момичетата да се облекат празнично и да обикалят къщите, пеейки песни за любовта и възкръсването на природата, да пожелават на домакините любов, щастие и деца, а домакините ги даряват с яйца, монети и други дарове. Специалните носии и особено декорацията на главата са едни от най-красивите в българския фолкор. Те обозначават преминаването в нов социален статут, възрастовата инициация от деца към моми за женене. Момичетата, които не са лазарували, не могат да се омъжат в същата година, защото не са преминали през ритуала.

Цветница

На църковния празник „Вайя” или „Вход Господен” се празнува тържественият вход на Исус в Йерусалим. Христос влиза в града, яхнал магаре, а хората го приветстват и хвърлят палмови клонки и цветя пред копитата на магарето, като викат „Осанна, Давидов син!” На този ден къщите се украсяват с цветя и всички, които носят имената на цветя, храсти и дървета, имат имен ден. От Цветница до Велика Сряда се обръща цялото богослужение – вечер се служи утринното богослужение „Последование на жениха”, а сутрин се служи вечерня с „Преосвещена Литургия”.

Страстната седмица

Велики Понеделник
На този ден Исус изгонва търговците от храма, запазвайки по този начин чистотата на сакралното, на Божия храм. Пак на този ден той проклина смокинята да няма плод, след което тя изсъхва. Символиката на действието му е свързана с невярващите, които не дават духовна храна на ближните си. Богослуженията са съобразени с възкресението, дълги са и трябва всеки мирянин да ги посещава, за да служи на Бога.
В бита започва голямото великденско чистене, което продължава през целия ден.

Велики Вторник
Във вторник Христос лекува слепите и сакатите с докосване. Фарисеите и садукеите му задават въпроси и на един от тях, а именно дали трябва да плащат на римските управници данък, той отговоря: „Кесаровото – кесарю, Божието – Богу”, което е свързано с лика върху римските монети на императора (кесаря) Тиберий.
На този ден девойките ходят за „мълчана” вода от три извора и я носят в къщите си, без да проронят нито една дума. Тази вода се смята за лековита.

Велика Сряда
Юда Искариотски предава Господа-бог за тридесет сребърника. Исус се моли на Бог-отец в Гетсиманската градина да го подмине горчивата чаша и разказва притчата за неразумните пет и разумните пет моми, което е иносказателно за хората, които са готови и които не са готови да посрещнат благата вест за възкресението.
На този ден е забранена женската работа, а децата свиват китки от див здравец.

Велики Четвъртък.
На този ден се състои Тайната вечеря. Тя започва с това, че Исус измива краката на дванайсетте апостола. След това той взема парче хляб и чаша вино и ги предлага на апостолите с думите, че това са плътта и кръвта му. От тук идва обичаят „евхаристия”, което е пречистването с нафора и вино и символизира Христовата жертва за спасението на човечеството от първородния грях. Пак на този ден Юда довежда стражата и Христос е арестуван.
Богослужението се слива и става едно, извършва се велик маслосвет, освещава се елеят, с който цяла година се помазват миряните. Вечерта се отслужва утринно богослужение от дванайсет евангелия.
Боядисват се яйцата, като първото яйце се боядисва червено от най-възрастната жена и с него тя прави кръстен знак на челата на децата. Това яйце се слага пред домашната икона, в сандъка с момински чеиз или се заравя в средата на нивата, за да я пази от градушка.

Разпети Петък.
На този ден Исус е разпитван и измъчван. Пилат Понтийски си измива ръцете, като казва, че кръвта на Христос ще тежи на осъдилите го без вина. Църквата отслужва „царски часове”, няма литургия. Изнася се плащеницата, изобразяваща Христовото погребение, и се полага на маса в центъра пред разпятието. Върху плащеницата се поставят евангелието, кръстът и цветя, а миряните пристъпват към нея, за да се поклонят. Вечерта е Опелото Христово – прави се лития с плащеницата (обикаляне) около храмовете, като на четирите световни посоки се четат молитви. След това свещенниците вдигат плащеницата на притвора и миряните минават под нея. Забранено е да се работи.

Велика Събота.
В този ден Христос слиза в Ада и извежда праведниците от там, счупвайки оковите им. В евангелието Йоан казва за него „Смертью смерть поправъ”. Отслужва се литургия и в 12 часа през нощта се възвестява Христовото Възкресение. Литургията е същността на християнския живот, като само спазването на обичаите не е изповядване на вярата. Ходи се на гробищата, палят се свещи и се дава вино на мъртвите. Замесва се тестото за великденските хлябове и козунаци.
Великден.
Огънят Господен слиза на земята и всички викат „Христос воскресе – во истину воскресе”! Чупят се яйцата, които символизират Светата троица – Бог-отец, Бог-син и Светия дух. Легенда разказва как девойките-мироносци са минали покрай жената на Юда и й казали „Христос воскресе”, а тя им отвърнала, че когато кокошката, която била сварила възкръсне, тогава и Христос ще възкръсне. В същия миг сварената кокошка възкръснала и снесла червено яйце.
Великден се празнува в продължение на три дни. Сутринта в неделя всички отиват на черква за тържествената литургия и се връщат със запалени свещи вкъщи, като се поздравяват с „Христос Возкресе”. Младоженците през този ден гостуват на своите кумове, родители и девер. Те носят великденски хлябове и кошница с червени яйца. Посрещат ги с богато подредени трапези, които непременно включват агнешко месо.
Агнето е изключително важен символ на Великден в Централна и Източна Европа. Християнската традиция представя Исус като божи агнец, поради което и агнето се свързва с неговата смърт и се принася в жертва в деня на Възкресението. Затова консумирането на агнешко месо в деня на Великден се е установило като традиция на добрите християни, като в много домове тази традицията повелява агнешкото да се консумира на първия ден след 40-дневния пост.

Наум Мороз


Още...