ЧЕСТНО...или нашата програмна статия

„Свободен вестник” е нашият отговор на обвиненията, че младите хора в България са незаинтересовани от случващото около тях.

Прочети повече>

четвъртък, април 30, 2009

Благотворителност на кило (или пердето на егото)

Изпихте ли днес традиционната си чаша кафе? 70 стотинки.
Придружена с пухкав кроасан с ягодов пълнеж? 80 стотинки.
Едва се зазорява, а 1,50 лв. вече са похарчени за нормални сутрешни облаги.
А знаете ли, че с 1,50 лв. на месец разполагат огромна част от изоставените деца на България? Те не пият топли напитки, не знаят какъв вкус има кроасанът и едва ли някога са имали избор между ягодова, шоколадова или ванилова плънка. Те нямат избор. Никакъв. Те са невидими деца, имената им са неизвестни, дрехите им са непривлекателни и живеят на място, достатъчно скрито и отдалечено.
Не, не се чувствайте гузни. Тези деца не са ваши.

Те са

деца на майка България.


Тя ги приютява в прилично порутена сграда.
Храни ги с прилично гнусна закуска.
Поддържа ги прилично болни.
И ги образова прилично зле.
Тези ничии деца нямат красиво минало, настоящето им е с всички нюанси на уродливото, а бъдещето им е доста абстрактно понятие.
В такъв момент в човешкото съзнание нахлуват силни, много силни чувства и емоции.
Проява на съвест, състрадание и съжаление обладават човешкото его.

Желанието за помощ


най-често се заражда от желанието за лично душевно спокойствие. То се изразява с картичка за 2 лева, закупена от съмнително лице на някоя оживена улица. Или пък подписка в Интернет под наслов „Да помогнем на болните и изоставени деца”, която не струва нищо освен едно кликване на мишката. Достатъчно е с едни толкова прости действия човек да се почувства значим, помогнал и най-важното – пуснал плътно пердето на своето Аз. т.е. – аз помогнах, направи го и ти, лесно е!
Не, не е лесно.
Да бъдеш благотворителен в това неблаготворително време не е лесно.
Да мислиш, че с 2 лева едно сираче живее мирно и щастливо, не е честно.
Да се надяваш, че с кликване на измислена подписка 3-ри годишният Найден ще прогледне, не е благородно.
Да установиш, че „само това е по моите сили”, не е човешко.

Изоставените деца нямат нужда от състрадание, сополиви дискусии или престорена любов. Те имат нужда от сигурност. Имат нужда от финансово мотивиран персонал, който да се грижи за тях. Имат нужда от здравни специалисти, от психолози, от нормална човешка среда и условия, предлагащи перспектива. Тези деца са изгубили семейството или здравето си. Трябва да изгубят и своя шанс за живот ли? Кой е този, който е упълномощен да им го отнеме?

Подтикването към милосърдие

е една доста често срещана инициатива напоследък.
Красива в своя замисъл и опорочена още в зародиш.
Днешните медии са наводнени с добросъвестни благотворителни кампании, които приканват обикновения човек да пусне SMS с желанието да помогне на едно дете. Всеки от вас поне веднъж е почувствал за свой дълг да изпрати съобщение за 1.20 лв.
Много по-грозната благотворителност обаче е в пъти повече комерсиална.
В последните седмици медийното пространство се удави от

VIP – популизъм

или медийната игра на Големия брат.
ВИП-българи показват на неВИП-българи:
Как се помага на нуждаещи деца по популисткия начин.
Как се събират левчета за болни деца, при положение, че си взел тлъст хонорар.
Как се събират стотинки за боси деца, при положение, че твоите обувки струват 2000 лева.
Как се пее за събиране на пари за талантливи деца, при положение, че роклята ти струва колкото 1000 футболни топки.
Как печеш банички за същите деца, при положение, че вечер ядеш хайвер и пиеш шампанско.
Как се бориш за нови домове, при положение, че всеки ден седиш в най-луксозните кресла.
И, разбира се, как даряваш всички спечелени пари, при положение, че рекламните приходи в прайм тайма възлизат на милиони, но не благотворителни милиони.

Нима още се колебаеш за своя кроасан?!

Та благотворителност отдавна не съществува.
В редките случаи, в които се среща, тя е безмълвна и не вдига шум.
Истинската благотворителност е анонимната. Безкористната.

България не е територията. България са хората в нея.
Ничиите деца са децата на България.
Децата на България са нашите деца?
Хм.
Един шоколадов, моля. И едно безкофеиново.
Тин-тийнт.

Десислава Недялкова

1 коментар:

  1. Добре, хубаво! Шумната благотворителност е грозна. Това не е благотворителност. Статията подробно обяснява какво не трябва да се прави и как не трябва да се прави благотворителност. Обяснява ни още как да спим с чиста съвест, че сме помогнали на дете в нужда, без това да е истинска помощ. Но идва и въпростът: какво точно може да направи един обикновен човек, родител, за да помогне истински на дете в нужда. Ако не си изям сутрешния кроасан и не си изпия сутрешното кафе, ако се лиша от ходене на ресторант един път седмично или един път месечно (няма голямо значение колко пъти се лишавам от нещо)или пък лиша детето си от поредния сладолед или дребна играчка с какво точно бих помогнал на нуждаещите се. Със спестените пари от неизядени и неизпити неща какво точно мога да направя освен да изпратя смс, да купя картичка, да подпиша петиция или да преведа по банков път 20-30 лв. за лечението на някое болно дете....

    ОтговорИзтриване