Една съвсем измислена история

Живее си в един съвсем случаен европейски двумилионен град една млада умна госпожица. Нейното име е Рания и най-главното, което можем да кажем за нея, е, че е щастлива. За своите двайсетина години успява да работи, да учи в едно от местните елитни висши учебни заведения и да води съвсем нормален личен живот. Явно обаче в предишния си живот тя е правила много, много лоши неща, за които един ден вездесъщата бюрокрация реши да я накаже жестоко.

И така, благодарение на своята интелигентност, Рания завърши своя първи семестър с отличен успех. Името й бе едно от първите в класирането за стипендии, отпускани от университета. По стара студентска традиция тя се информира от по-големите и по-знаещите какво трябва да направи. Без да подозира какво предстои, една ранна сутрин с бодра крачка тя изкачи четирите етажа стълби до Паричния салон на университета. Километричните опашки не уплашиха нашата борбена героиня, и тя стоически прекара един час в първокачествено висене, за да предостави номера на сметката си на университета.

Единственото, което получи, бе информацията, че е чакала напразно. Доста троснато й обясниха, че трябва да предостави номера на сметката си в един определен клон на една опредлена банка (с която, случайно или неслучайно, университетът бил обвързан с договор, по силата на който е длъжен да връзва студентите за банката).

Без да се усъмни във валидността на информацията, тя отиде до клона и зачака отпред, защото в него имаше киломерична завита на кравай опашка, съставена от студенти на същия университет. Единственото, което получи Рания, когато стигна до края, бе... един от най-срамните моменти в живота й.

- Госпожице, Вие искате да дадете на банката номера, който ние сме Ви дали? Пари ли искате да Ви превеждаме?! Служител на банката ли сте? Университетът ще Ви дава пари, говорете с тях!

Леко огорчено от съдбата си, момичето се върна в Паричния салон на университета, изживя „Голямото чакане - 3” и пак затормози същата служителка с въпросите си.

- Госпожице, ако не сте записали номера на сметката на молбата си, ние автоматично сме Ви открили сметка в банката. Трябва да отидете да си вземете новата карта.

Момичето никак не гореше от желание да има 2 идентични сметки в една и съща банка, но не възрази, вдигна рамене и отново тръгна към същия клон. В замяна на феноменалния късмет да няма опашка, Рания получи информацията, че в базата данни липсват сведения за новата й сметка.

- Може просто да е било извършено пренасочване към старата Ви сметка, но не можем да Ви дадем информация дали е станало така или има грешка в системата. Трябва да се обърнете към служителите в Паричен салон. Сигурна ли сте, че Вие не сте допуснали някаква грешка?
Момичето излезе, седна на една пейка по средата на пътя и сериозно се замисли. Вече не беше сигурна дори за името си, а едно глуповато натрапчиво чуство й нашепваше, че всички наоколо се държат с нея все едно има сериозни умствени увреждания. След 3 часа висене по опашки и изминаване на разстоянието от Паричния салон до клона на банката, тя впрегна волята си и реши, че не бива да се отказва.

Съжали за решението си при вида на физиономията на служителката от Паричен салон. Сверката на данни показа, че в системата на университета има съвсем различен номер на сметка. Тоест, както учитиво, бавно, пресилено спокойно и внимателно два пъти обясни госпожата зад гишето, новата сметка била съществувала. Но, разбира се, тя не можела да даде никаква по-нататъшна информация за това.

И момичето пак тръгна към клона на банката. Охранителите вече го гледаха много подозрително.

- О, да, имате си нова сметка и карта, просто системата е пренатоварена и не я е изкарала първия път. Заповядайте и приятен ден!

Въпреки напиращата умора, мускулната треска и тоталния блокаж на мозъчните си клетки, Рания успя за сетен пореден път да се изкачи отново до Паричен салон и да уведоми служителката, че вече всичко е наред.

Единственото, за което може да се надява момичето, е никога повече да не му се случва нещо подобно. Гаранции, разбира се, в нашия измислен европейски двумилионен град не могат да съществуват...

Галя Младенова