Часът на Земята

На тъмно няма много какво да се прави. Но какво е един час в тъмното в името на бъдещето на цялата планета! На 28 март, събота, в 20,30 стартира Часът на Земята, една инициатива на WWF. Това е символичен протест срещу световните климатични проблеми. Целта – да се съберат един милиард гласа от цялото земно кълбо, които ще бъдат предоставени в доклад до лидерите на Конференцията по промените в глобалния климат в Копенхаген през 2009 годинa. На тази среща ще бъде определена официалната политика на правителствата по света за общи действия срещу глобалното затопляне.

Идеята се заражда в Сидни пред 2007 г., когато общо 2,2 милиона домакинства и офиси потъват в мрак за един час. На следващата година инициативата прераства в глобално движение, подкрепено от над 50 милиона участници. Световни забележителности като мостът Golden Gate в Сан Франциско, Колизеума в Рим, Операта в Сидни и билборда на Coca-Cola на Тайм Скуеър остават за един час със загасено осветление.

Тази година в инициативата се включиха над 4000 населени места в 88 държави. Някои от най-големите забележителности, като Айфеловата кула в Париж, виенското колело Ландън Ай в Лондон, статуята на Христос в Рио де Жанейро, небостъргача Си Ен Тауър в Торонто и най-високата сграда в света – Тайпей 101 бяха с изгасено осветление в предварително обявения час.

Столична община също даде своя принос, притъмнени бяха и светлините на над 20 сгради и забележителности като СУ, театър „Иван Вазов”, БНБ, Народна библиотека „Св. Св. Кирил и Методий”. Само в София са се включили между 60 и 90 хил. домакинства. Резултатът – по време на Часът на Земята в столицата консумацията на електричество е спаднала с около 22 мегавата.

„Аз съм само един човек, какво мога да направя срещу Глобалното затопляне?!” Много ми допада начинът,по който тази реплика от гласа на един-единствен човек накрая прераства в синхронно рецитиране от стотици различни хора, в клипче, апелиращо към осъществяването на Часът на Земята. Докато всеки си казва: „Какво мога да направя аз, един човек.”, нищо няма да се промени. Ние сме стотици, хиляди, милиони и ако работим заедно много неща ще се променят. Никой не е принуден да отделя много време, средства, да бъде отдаден на такава кауза. Но за много подобни инициативи е достатъчна малко съпричастност, не повече от подпис, присъствие или един час в мрака. Какво правиш ти между 20,30 и 21,30 в събота, 28 март? Гледаш телевизия (четенето на книга е твърде смело предположение)? Ако си си вкъщи събота вечер то вероятно нищо не ти пречи да дремнеш един час, да правиш секс на тъмно, да вечеряш на свещ или... е какво пък, да поседиш пред лаптопа на тъмно. Воайорски поглед на геройски включилите се – защо не и разходка из града. За жалост у наше село си светеше както винаги. И нямам предвид само уличното осветление.

За успеха на една такава инициатива, според мен, трябва да се тръгне от всеки един от нас. Включването на административни сгради и забележителности, кафенета, ресторанти и магазини ще даде пример на много домакинства също да дадат своя глас. Свикнали сме на Нова година да гърмим с пиратки в полунощ, да скитаме по улиците до малките часове на Хелоуин (при това бързо свикнахме!), защо да не свикнем и с изгасване на лампите за един час. Може би, надявам се, тази инициатива няма да се проточи дълги години. А до тогава, докато някой от тези, които имат властта да променят нещата, осъзнае, че цялото население на планетата е единно. И в същото време всеки жител на планетата се научи да пести енергия. Тая проклета лампа в коридора защо свети, когато ти си си седнал пред компютъра в хола, а?

А ти... изгаси ли си лампата? Поне за час.

Дафинка Янкова