ЧЕСТНО...или нашата програмна статия

„Свободен вестник” е нашият отговор на обвиненията, че младите хора в България са незаинтересовани от случващото около тях.

Прочети повече>

четвъртък, април 30, 2009

Изборът – направен

Мая Николова е на 19 години. Завършва Френската гимназия в София 2008 година и решава да продължи обучението си във Франция. В момента учи в Universite de la Mediterranee (Aix-Marseille 2) в Марсилия. Какво се в променило в живота й? Справя ли се? Доволна ли е от направения избор? Ето и нейните отговори.

Учиш в един от престижните университети във Франция. Какви са впечатленията ти?
- Университетската база е много добра,най-големият плюс е може би в това, че факултетът е отделен в научен и технически кампус. По този начин всичко е съсредоточено на едно и също място (лекционни амфи зали, лаборатории, спортни зали, библиотеки, общежития и т.н), което е адски практично и спестява много време.

Каква специалност изучаваш?
- Science de la vie (няма адекватен превод на български, но е в областта на биологията).
Имаше ли затруднения с езика в началото?
- Абсолютно всеки човек има затруднения и те не са само в началото. Дори след 10 години в чужда среда, дори с придобиване на чуждо гражданство, чужденецът си остава чужденец.
Защо избра образованието в чужбина?
- Така се стекоха обстоятелствата. Кандидатствах, приеха ме и заминах.
Не смяташ ли за обезпокоителна налагащата се тенденция все повече млади хора да следват отвъд границите на България?
- Не смятам, че има нещо нередно хората да пътуват по света, да учат, работят и т.н. Самият факт, че има специалности, които не съществуват в България допринася за тази „тенденция”. Проблем възниква, когато няма стимул за връщане в България...
След продължителните стачки във френските ВУЗ-ве не се ли замисли за връщане?
- Един „загубен” семестър не е причина за отказване от всичко. Има много други причини, които ме карат всеки ден да се замислям дали има смисъл или връщането е по-добър вариант…
С какво французите най-често свързват България?
- Малко французи знаят за съществуването на България и почти никой няма идея, че сме член на ЕС, НАТО или друга организация. За момента не съм срещала негативно отношение, а по скоро интерес към страната ни.
И все пак верен ли е митът за френския национализъм?
- На 100% е верен. Французите са си французи и държат зверски много на това, особено на езика си...
Идваш си сравнително често. Забелязваш ли промени?
- Не видях никаква промяна нито в положителен, нито в отрицателен аспект.
Европейска столица ли е София?
- Не знам дали София е европейска столица, но е уникален град, предлагащ страшно много възможности. Град, който има всичко.
Ще гласуваш ли?
- Бих гласувала, ако съм в България, но гласуването от чужбина е доста сложно и свързано с допълнителни разходи.
След като завършиш висшето си образование във Франция, смяташ ли да се върнеш тук?
- Не съм решила още, но го обмислям. Има прекалено много фактори, от които зависи всичко.
Вярно ли е, че камъкът си тежи на мястото?
- Смятам, че е добре да знаеш какво представляваш и да отстояваш себе си, но може би е по-добре да си по-адаптивен, да лавираш повече, дори понякога да правиш компромиси със себе си.
Ако трябва да опишеш България на един французин с три думи, кои ще са те?
- Не мога да отговоря, няма 3-4 или 5 думи, които да опишат всичко и всички. Най-уникалното в България е природата, която за съжаление е подложена на голяма „гавра”, въпреки всичко никъде не съществуват изгреви като на брега на Черно море, всеки по-различен и по-красив от предния.

Теодора Саракинова

Няма коментари:

Публикуване на коментар