Казах!

Честит празник, скъпи мои жертви

Христос воскресе и честит ден на труда! Честит имен ден на всички цветя и честита ни победа над хитлерофашизма! Сигурно има и други светли дати на календара, извинявам се за евентуалните пропуски. Важното е едно – да ни бъде празнично. Сещате се – цял ден да не се разправяш с никаква работа, вечерта да седнеш с роднини и приятели на тежката софра и по някое време да се сбиете (или избиете). Да, в кръвта ни е да „празнуваме” – без значение какво, без значение защо. Важното е да се скатаем от задълженията на делника и да не ни пука въобще какво се случва около нас.

Ходим на църква в нощта на Възкресението пияни и заляни, боядисваме генетично модифицирани яйца с китайски токсични бои и набиваме изпълнени с Е-та козунаци. Залитайки към дома, казваме на всеки срещнат „’ристос воскресе!”, а даже на трезва глава не ни идва мисълта, че двете момчета от „Соло” няма да възкръснат. И как ще е различно, когато на никого в импровизираната ни държава не му пука истински за човешкия живот?

Полицията може и да хване смелчагата, който уби Кирил и Васил с нож в гърба, но ще се окаже, че бедното момче всъщност е инвалид с умствени затруднения. Даже вече се сещам за един възпълничък адвокат, който ще я свърши тази работа. Медиите ще си мълчат, понеже още им е гузно, че без да искат щяха да събудят гражданското общество покрай убийството на Стоян Балтов. Добре че си имаме МВР да „респектира” в подобни вредни за държавността мигове. Хората са си добре и така, като са трезвени по-трудно им се обясняват някои неща.

Честит Гергьовден и на теб, скъпа Доли! Това в ръката ми въобще не е нож...

Явор Николов