Watchmen

Сценарист: Дейвид Хейтър, по графичния роман на Дейв Гибънс и Алан Муур
Режисьор: Зак Шнайдер
Участват: Матю Гууд, Джаки Ърл Хейли, Патрик Уилсън, Били Крудъп, Карла Гудино, Малин Акърман, Джефри Дийн Морган

"Watchmen" се базира на образа на Америка през 1985 година, когато костюмираните супергерои са част от обществото и обществения живот, а часовникът на страшния съд, който измерва напрежението между САЩ и Съветския съюз, е настроен само на 5 минути преди полунощ. Когато един от предишните му колеги е убит, член на организацията за опазване на обществения ред Роршах решава да разкрие загадките около мистериозните убийства на предишни и настоящи супергерои. Той се свързва отново с предишния си отряд за борба с престъпността - група от пенсионирани супергерои, от които само един има истински сили. Роршах разкрива широко разпространила се и силно притеснителна конспирация във връзките на тяхното общо минало и катастрофалните последствия за бъдещето. Тяхната мисия е да наблюдават и да се грижат за човечеството... но кой наблюдава тях?


Филмите по комикси еволюират. Ако през 90-те се радвахме на звездния каст, разиграващ сюжетите от първите екранизации по Батман, а преди седем години Спайдърмен ни оплете в полу-тийнейджърската си, полу-зряла паяжина, то днес трябва да признаем, че вече очакваме много повече от един такъв филм. Жанрът сякаш поотрасна, помъдря, стана по-циничен и зарисува във все по-мрачни краски супергеройското ежедневие.
Watchmen със сигурност не прави гигантски скок в сферата на комиксовите екранизации, както може би някои са очаквали от него. Но филмът все пак намира своето място в общата жанрова еволюция. А и би могъл да задоволи зрители, незапознати с графичния роман-първоизточник, заради цялостния си смел подход към реалността. Поставянето на супергерои в определен исторически момент и свободното направляване на световната история от този момент нататък е предизвикателно и интересно. Watchmen успява да изненадва. Сюжетът не претендира да е разумен, но носи удовлетворение, защото някак отбягва повечето клишета и лесни ходове, постига дързост и динамика до края. Мрачното настроение, съпътствано от екстремно насилие и онагледено в характерния стил на режисьора Зак Шнайдер („300”) е в любопитен контраст с музиката, която олекотява и балансира внушението с песни на Боб Дилън, Саймън и Гарфънкъл, Ленард Коен. Удивителни визуални ефекти и адреналинов екшън се редуват с по-спокойни минути и вследствие на това филмът не доскучава, при все че трае два часа и половина.
Дори да не е гениален, Watchmen си заслужава да бъде видян. Разнообразието и честите изненади го правят внушителен и емоционален, което се явява решително за една комикс екранизация.

Тодор Ковачев

Спорно е дали липсата на идея или наличието на прекалено много идеи, но реализирани вяло и незадълбочено, се явява по-голям проблем за един нов и още неналожил се филм. Когато човек се сблъска с поредната кино реализация на комикс роман, той едва ли очаква нещо различно от летящи мъже със силно развита мускулатура и един загиващ и тънещ в анархия свят, който разчита на милостта на свръхнадарените. Watchmen не прави изключение по нито един от параграфите, характеризиращи филмите за супергерои. Само че за разлика от истории като Spiderman например, където плоския сюжет и идеен спектър са с дълбочината на чаена лъжичка, Watchmen е опит за политическо-социален ъпгрейд на филмите по комикси. За съжаление, твърде неуспешен опит. Лутането на действието около трета световна война, разследване на различни убийства, третокласна любовна история, на която биха завидели дори Рич и Брук от „Дързост и красота”, паралелни реалности, генетични експерименти и каквото още ви дойде на ум, не е в услуга на филма. Зрителят става жертва на неясните сцени, философско-хуманистичните вътрешни диалози на половината персонажи и на неадекватен музикален фон на осемдесет процента на сцените.
Освен със сценарий, музикално оформление и режисура, филмът не блести и с актьорска игра. Никой от супергероите не се представя супердобре. Изгубени между САЩ, Русия и Марс, оплетени в несполучливи звукови и визуални ефекти, човек изпуска нишките на филма и осъзнава, че най-бавният и безсмислен начин да изгуби близо два часа и половина, е да изгледа Watchmen докрай.

Десислава Желева