Very Important Person ли е чалгата в праймтайма на обществото?

Българският народ тотално затъпя. Чалга културата обсеби съзнанието на редовия българин и стана мерило за успех. Пренареди ценностната система и стана ментор. Започна да ръководи постъпките ни. Като наш Brother. През чалгата измерваме собствения си живот. Дори как да се обличаме. Как да се обичаме.

Днес всеки в България, знае кой е Азис, коя е Софка, Глория и другите от бранша. Знае и с колко мъже/жени е спал/а тази или онази фолк-фурия и има ли яхта и къща на Карибите.

Но българинът не знае къде е зала „България”. Не знае кой спечели миналогодишните музикални награди в категория „джаз”. Не знае, че да си известен, не означава да караш мерцедес и да пееш за ракията и салатата по клубове и дискотеки. Не го интересува, че да си истински известен, трябва милиони хора по света да са чували за теб, но прекрасно знае, че довечера чалга фурията Мария ще оценява и коментира певческите способности на кандидат-айдълите. Изявявайки се като културтрегер-експерт, тя ще ги критикува, че са кръчмарски облечени и имат просташки вкус, на фона на крилатата й фраза: „И тук откривам, че между QUEEN и поп-фолка има много прилики”, или на емблематичните: „Уаууу! Колоритни работи сте изсипали тука като гледам!”, а за Ким Уайлд: „Тая леличка има много да се учи...”.

Всичко това се случва в праймтайма на телевизия с национален лиценз и национално покритие.

Как се стигна до тук? Годините на прехода ни донесоха много изненади, в това число и поп-фолк музиката. Отначало кръчмарска, слушана главно от тираджии и хора с нисък образователен ценз, чалгата постепенно навлезе в по-масово обръщение. Ловки „инженери” с нюх към комерсиалното бързо осъзнаха, че чалгата добре продава и започнаха да влагат пари в рекламирането й. Рекламата й беше/е емоционално наситена, като посланието беше и остава ясно – един път се живее, дайте да се веселим! Чалга културата се възприемаше като социален пристан на обикновенните хора срещу разкоша на богатите и властиимащите. Тя обитаваше специфична ниша, имаше своите почитатели, но не претендираше да диктува социалния живот, така както го прави днес. След това други ловки бизнесмени чрез риалити форматите вкараха чалгата и в телевизиите с национален лиценз, които до преди четири-пет години не желаеха да я промотират и излъчват в ефира си и се дистанцираха от поп-фолк модата. Но след като продуценти от ранга на Нико Тупарев и Магърдич Халваджиян се заеха с масовизирането на кръчмарските песни, явлението придоби огромна популярност. Чалгата влезе в масово обращение, започна да присъства двадесет и четири часа в ефир.

Какво става във водещите ни телевизии – ромът Азис пее на живо на цигански, водещият Ники Кънчев му приглася, където може, политикът Емил Кошлуков води дружеска беседа с ромската двойка Софи-Дачо на философско-житейски теми, актрисата Аня Пенчева се побратимява с чалга иконата Милко Калайджиев, а идолът на по-младите българи Ицо Хазарта – човек, отдавна отрекъл поп-фолк културата и непрекъснато заклеймяващ я – няма нищо против да изтанцува един „гьобек”, със съответния му екранен поп-фолк партньор, разбира се в името на каузата!

Има и една друга прослойка на обществото (слава богу), съставена от високо образовани, познаващи европейските ценности българи. Тя се отвращава от налагането на ориенталското като начин на мислене, но в условията на криворазбрания капитализъм в България тя няма глас там, където точно тя би трябвало да лансира и налага ценностната парадигма. Резултатът е, че никой не се интересува какво мисли за диктата на чалгата, в например Нова ТВ, професорът по психология или доцентът по народопсихология, но ако мнението му е позитивно, то е добре дошъл във всяко студио на която и да е наша ТВ. Дори маестро Вили Казасян – Бог да го прости – беше впрегнат от тази всепоглъщаща поп-фолк рекламна машина. Причините да обслужват машината известните личности са ясни – материални придобивки, хонорари и реклама. Логично в един момент звездите, които доскоро се гнусяха от чалгата, се сдружиха с нея и създадоха една симбиоза поп-фолк-чалга, която набутаха в най-успешния и продаваем ТВ формат – риалитито.

Българинът възприе това явление като нещо нормално и обикновено. Тоталното обсебване се осъществи безпроблемно, с помощта на целокупната плеяда български звезди.

Протестите на останалата, незаета в бизнеса с чалгата част от българската интелигенция са като глас в пустиня, спорадично появяващ се и изчезващ мигновено. Безсилието на хората, запазили здрав разум в борбата с просташкото и вулгарното, е повече от очевидно. Децата още в предучилищна възраст се учат да подражават на идолите си, които са навсякъде в публичното пространство. Медиите са проводник на булевардизацията на езика и носят голяма вина за тоталния срив на ценностната система на българина. Защото забравиха, че имат отговорности, бидейки четвърта власт. Образователната функция на медиите се изроди в изцяло продаваема функция, печалбите определят интелектуалното ниво на масовите медии, а това е нещо, което е недопустимо за една уважаваща себе си и с претенции за елитарност медия. Но този факт не се обсъжда в публичното пространство, не се обсъжда и колко стойностен човек ще излезе от едно дете, закърмено с просташките разбирания на поп-фолка и възприело емблематичната й нискокултурна философия. Защото учителите са демотивирани нещо да променят, родителите са безсилни нещо да променят, обществото е апатично и най-важното – никой няма желание за промени. Статуквото устройва всички и няма изгледи скоро да се промени. Младите хора на България търсят развитие на запад, далеч от ориенталската психика тук, и не се асоциират с кючека и ракията. Младите, останали тук, нямат голям избор: те или са всмукани от чалга-машината, или се обособяват в затворени малки групички по интереси. Социализацията на индивида вече е пряко свързана с маниерите и философията на чалгата. Модните ни икони са певачките, ролевите ни модели карат скъпи коли и имат до хиляда думи (но не повече!) речников запас. Показателни са изказванията на една от родните чалга икони: „Сега вече е по-лесен начин – чантичката, цицките, дупетата и айде, ставаш за певица.“ или - „Как шъ си живучкаме тука“!

Държавата ни няма политика за подкрепа на сериозната музика. В обществената ни телевизия има само половинчасово предаване за класическа музика, и то в неделя на обяд. За сметка на това след около месец ще започне предизборната кампания, (разбира се под формата на поп-фолк концерти), предназначена за масовия избирател, който ще води децата да видят на живо „великия идол” Азис, но който за пореден път не се интересува каква е политическата платформа на партията, която го е наела. Някак си няма да разбере, какво му казват и какво скриват поредните политици. Защото чалгата и политиката са несъвместими (или – не!), освен като странната, нелогична симбиоза, позната масово и презентирана във водещите ни медии от дуета Кошлуков-Софка. Но и това явление си има своето обяснение – на управляващите им е по-изгодно електоратът да се занимава с целия паноптикум от чалга певци и певачки, защото така остава сляп и глух за пропуските и откровените безобразия в българската политика. Самите управляващи поддържат статуквото, което по най-добрия начин импонира на цялостната им повърхностна политика. „Чалгизацията” на българския народ не е измислена и режисирана от политиците, но идеално ги обслужва, като им позволява да продължават да предлагат на народа „хляб и зрелища”, точно както са го правили в древността римските императори, за да държат тълпите в подчинение и неведение.

Такова е положението в България. Накъде сме тръгнали и докъде ще стигнем? Един Господ знае!

Но да оставим Божиите дела Богу, а ние да се заемем с бъдещето си тук и сега! Защото праймтайма е скъп – моля, приберете си Идолите! Защото децата са ни скъпи – Отивайте в Планета ТВ! Защото не сме бездушни попивателни – „Аста ла виста”!!!

Авторът е отворен към чужди мнения, тъй като подозира, че е осветлил само отделни фрагменти от проблема.

Наум Мороз