ПАНДИШПАНОВИ ФИЛОСОФИИ

Градски транспорт в студентски условия

Новите ми размекнати, обезмаслени пандишпанови философии ще се заровят дълбоко в най-великото преживяване на всеки себеуважаващ се студент, а именно софийски градски транспорт и начини на студентско оцеляване.

Стъпка първа – стратегии на спирката
Без тях въобще не си подготвен да се качиш на 280! Първо – намираш спирката (познава се по многолюдната тълпа на тротоара). Имаш два варианта – или заставаш най-отзад на тълпата (което означава, че ще пропуснеш поне първите лекции), или лежерно се шмугваш пред всички направо на платното. Има възможност колите да те сгазят, но пък има възможност и да не те (сгазят). И в двата случая ти си пръв до вратата на автобуса. Внимавай само да не разгневиш прередената тълпа, че сутрин тя е особено раздразнителна.

Стъпка втора – правостоящ или приседнал
Дори да се качиш пръв в автобуса това не означава, че ще седнеш на някоя седалка. За нея трябва да се бориш като скъсан студент на поправителен изпит. Ако съзреш празна седалка откъм стъклото, а до нея невъзмутима лелка, четяща вестник, вземаш просто решение – или я прескачаш, изтърпяваш намусената й физиономия и седиш по време на пътя (друг въпрос е как ще станеш после), или се бориш за някое парче тръба, за което да се закрепиш като правостоящ, тъй като шофьорите на автобуси често изненадват с резки и дръзки движения на превозното средство.

Стъпка трета – задръстване или мит?
Има ли в София задръствания или те са само мит? И в двата случая горещо препоръчвам леко четиво винаги в чантата („Война и мир” спада към тежките, около 3 килограма), както и заредени батерии на съкровената MP3-ка (с няколко хита лесно се преживяват 20 минути на Орлов мост).

Стъпка четвърта – комуникация
Установяването на комуникация с други студенти в автобуса може да бъде много полезна. Къде другаде ще намерите информация за това колко големи са опашките в паричен салон, колко почивка ще има по празниците и колко хлебарки има комшийката на петия етаж, 512 стая?

Стъпка пета – разтоварване
Стигнеш ли до тази стъпка, си почти свободен. Преодоляваш няколко лакътя, две-три ругатни, малко залитане, стисната чанта и настъпен шал, скок на тротоара в най-дълбоката локва и глътка чист въздух. Време е за лекции.

Десислава Недялкова