Традициите на Великден

Лазаровден

Празникът е кръстен на чудото, което прави Исус на този ден. Лазар е починал в сряда, тоест четири дена преди Исус да отиде до пещерата, където е погребан, и да извика: „Стани, Лазаре, и излез”. Обвитият в погребални пелени Лазар възкръсва, излиза от гробницата си и застава пред Христос. Мълвата за чудото веднага се разнася навсякъде. Така Исус Христос показва на народа божествените си възможности да лекува и да връща от отвъдното мъртвите.
Българският народен обичай лазаруване само заимства името, но има друг смисъл. На този ден се повелява момичетата да се облекат празнично и да обикалят къщите, пеейки песни за любовта и възкръсването на природата, да пожелават на домакините любов, щастие и деца, а домакините ги даряват с яйца, монети и други дарове. Специалните носии и особено декорацията на главата са едни от най-красивите в българския фолкор. Те обозначават преминаването в нов социален статут, възрастовата инициация от деца към моми за женене. Момичетата, които не са лазарували, не могат да се омъжат в същата година, защото не са преминали през ритуала.

Цветница

На църковния празник „Вайя” или „Вход Господен” се празнува тържественият вход на Исус в Йерусалим. Христос влиза в града, яхнал магаре, а хората го приветстват и хвърлят палмови клонки и цветя пред копитата на магарето, като викат „Осанна, Давидов син!” На този ден къщите се украсяват с цветя и всички, които носят имената на цветя, храсти и дървета, имат имен ден. От Цветница до Велика Сряда се обръща цялото богослужение – вечер се служи утринното богослужение „Последование на жениха”, а сутрин се служи вечерня с „Преосвещена Литургия”.

Страстната седмица

Велики Понеделник
На този ден Исус изгонва търговците от храма, запазвайки по този начин чистотата на сакралното, на Божия храм. Пак на този ден той проклина смокинята да няма плод, след което тя изсъхва. Символиката на действието му е свързана с невярващите, които не дават духовна храна на ближните си. Богослуженията са съобразени с възкресението, дълги са и трябва всеки мирянин да ги посещава, за да служи на Бога.
В бита започва голямото великденско чистене, което продължава през целия ден.

Велики Вторник
Във вторник Христос лекува слепите и сакатите с докосване. Фарисеите и садукеите му задават въпроси и на един от тях, а именно дали трябва да плащат на римските управници данък, той отговоря: „Кесаровото – кесарю, Божието – Богу”, което е свързано с лика върху римските монети на императора (кесаря) Тиберий.
На този ден девойките ходят за „мълчана” вода от три извора и я носят в къщите си, без да проронят нито една дума. Тази вода се смята за лековита.

Велика Сряда
Юда Искариотски предава Господа-бог за тридесет сребърника. Исус се моли на Бог-отец в Гетсиманската градина да го подмине горчивата чаша и разказва притчата за неразумните пет и разумните пет моми, което е иносказателно за хората, които са готови и които не са готови да посрещнат благата вест за възкресението.
На този ден е забранена женската работа, а децата свиват китки от див здравец.

Велики Четвъртък.
На този ден се състои Тайната вечеря. Тя започва с това, че Исус измива краката на дванайсетте апостола. След това той взема парче хляб и чаша вино и ги предлага на апостолите с думите, че това са плътта и кръвта му. От тук идва обичаят „евхаристия”, което е пречистването с нафора и вино и символизира Христовата жертва за спасението на човечеството от първородния грях. Пак на този ден Юда довежда стражата и Христос е арестуван.
Богослужението се слива и става едно, извършва се велик маслосвет, освещава се елеят, с който цяла година се помазват миряните. Вечерта се отслужва утринно богослужение от дванайсет евангелия.
Боядисват се яйцата, като първото яйце се боядисва червено от най-възрастната жена и с него тя прави кръстен знак на челата на децата. Това яйце се слага пред домашната икона, в сандъка с момински чеиз или се заравя в средата на нивата, за да я пази от градушка.

Разпети Петък.
На този ден Исус е разпитван и измъчван. Пилат Понтийски си измива ръцете, като казва, че кръвта на Христос ще тежи на осъдилите го без вина. Църквата отслужва „царски часове”, няма литургия. Изнася се плащеницата, изобразяваща Христовото погребение, и се полага на маса в центъра пред разпятието. Върху плащеницата се поставят евангелието, кръстът и цветя, а миряните пристъпват към нея, за да се поклонят. Вечерта е Опелото Христово – прави се лития с плащеницата (обикаляне) около храмовете, като на четирите световни посоки се четат молитви. След това свещенниците вдигат плащеницата на притвора и миряните минават под нея. Забранено е да се работи.

Велика Събота.
В този ден Христос слиза в Ада и извежда праведниците от там, счупвайки оковите им. В евангелието Йоан казва за него „Смертью смерть поправъ”. Отслужва се литургия и в 12 часа през нощта се възвестява Христовото Възкресение. Литургията е същността на християнския живот, като само спазването на обичаите не е изповядване на вярата. Ходи се на гробищата, палят се свещи и се дава вино на мъртвите. Замесва се тестото за великденските хлябове и козунаци.
Великден.
Огънят Господен слиза на земята и всички викат „Христос воскресе – во истину воскресе”! Чупят се яйцата, които символизират Светата троица – Бог-отец, Бог-син и Светия дух. Легенда разказва как девойките-мироносци са минали покрай жената на Юда и й казали „Христос воскресе”, а тя им отвърнала, че когато кокошката, която била сварила възкръсне, тогава и Христос ще възкръсне. В същия миг сварената кокошка възкръснала и снесла червено яйце.
Великден се празнува в продължение на три дни. Сутринта в неделя всички отиват на черква за тържествената литургия и се връщат със запалени свещи вкъщи, като се поздравяват с „Христос Возкресе”. Младоженците през този ден гостуват на своите кумове, родители и девер. Те носят великденски хлябове и кошница с червени яйца. Посрещат ги с богато подредени трапези, които непременно включват агнешко месо.
Агнето е изключително важен символ на Великден в Централна и Източна Европа. Християнската традиция представя Исус като божи агнец, поради което и агнето се свързва с неговата смърт и се принася в жертва в деня на Възкресението. Затова консумирането на агнешко месо в деня на Великден се е установило като традиция на добрите християни, като в много домове тази традицията повелява агнешкото да се консумира на първия ден след 40-дневния пост.

Наум Мороз