24 – часов нон-стоп театрален маратон в Алма Алтер

Алма Алтер организира ежегодно това събитие с цел чрез изкуството да се създаде едно своеобразно сливане между изпълнителите и публиката. В този смисъл, това е и социален експеримент. Тази година е шестото му поредно издание.

В крайна сметка, театралният маратон остави доста смесени чувства у мен, но в това, разбира се няма нищо лошо. Честно казано, когато се записвах за него не знаех какво точно да очаквам. Не мисля, обаче, че ако някой ми беше разказал какво ще видя щях да му повярвам. Това, което се случваше не беше толкова невероятно, но когато не знаеш какво да очакваш се изненадваш по-лесно.

Преди да отида на маратона, разказах на един познат какво се каня да посетя. Той беше на мнение, че това е просто поредния експеримент. Пълното наименование на Алма Алтер включва „Театър - лаборатория”. Как само звучи...”Лаборатория”...Каквито и асоциации да изникват у вас, те едва ли са приятни. На никого не му харесва да експериментират нещо върху него. Превъзмогвайки тези свои неоснователни притеснения, аз все пак отидох на маратона.Още на входа ме посрещнаха с усмивка и ми закачиха листче с името. Колегите вече ме чакаха вътре, а водещия ме поздрави все едно се познаваме. Оставаше ми само да гледам с интерес и да се чудя къде съм попаднал всъщност. Ако сте гледали представления на Алма Алтер преди, ще имате представа какво да очаквате. Аз обаче си признавам, че не бях и ми трябваше малко време, за да се настроя за начина им на игра. Повечето от пиесите определено не бяха от най-лесно смилаемите. Точно тук организаторите са бяха справили добре със задачата да редуват сериозните с по-лежерните пиеси и свободни занимания, като кафе паузи и похапвания.

С напредването на времето, хората започваха да реагират по-спонтанно на провокациите на актьорите. Може би, това е едно от нещата, които правят Алма Алтер уникален. А именно, че сцената не е просто онова квадратно подиумче в средата на залата. Под прожектора е цялото налично пространство, а границите между публика и актьори се размиват. Да, звучи странно и усещането отначало е такова. До края на маратона, обаче, нищо вече не е странно. Без никакви притеснения, ние, публиката, играехме собствени представления пред очите на онези, които досега бяха играли за нас.

Ако все пак сте скептични, няма проблем. И аз бях бил. Истината е, че такъв маратон няма да очарова мнозина, но ще се хареса на много повече. На кого ли? На тези, които обичат театъра, хората, общуването, запознаването, шегите, смеха и сълзите. И така, ако харесвате гореспоменатите неща, отидете на маратона. Ако не – пак отидете. Може да научите някои неща за себе си. Аз го направих и не съжалявам.

Михаил Абаджиев