Здравни усложнения

От няколко месеца темата за отпускане на повечето лекарствени средства само срещу рецепта става все по-наболяла. Може би на някои от вас скоро се е наложило да вземат спешни мерки при тежки симптоми. Ако живеете, учите и имате личен лекар в един и същи град, това не е особено голям проблем. Въпреки че в посочения случай се изисква време за сдобиване с рецепта, то на студентите и учениците от други градове им е доста по-трудно. Но нека първо се върнем малко назад.



Винаги е имало лекарства, които се дават „само срещу лекарско предписание”. Поне на упътването и кутията им пише така. Проблемът е, че това не се спазва от аптекарите. Или поне не се спазваше до месец януари тази година, когато здравното министерство излезе с нова наредба. Тя гласи, че лекарства за кръвно, стомах и бъбреци, вече ще се продават с рецепти. Наредбата засяга всички лекарства за продължително лечение.

В спазването на този закон има смисъл, защото безразборното приемане на антибиотици например ги превръща в неефикасно лекарствено средство. Бактериите стават резистентни на действието на антибиотика заради тази несъгласувана с лекар употреба. А по този начин болестите, които заплашват обществото ни, се увеличават.

Получаването на рецепта обаче става само от личния лекар или от съответния специалист, до когото сте стигнали с направление, получено отново от джипи-то. Проблемът е, че студенти, които учат в друг град, обикновено нямат личен лекар там. Оправянето на всички документи изисква твърде много усилия, нерви и най-вече време. Единственият вариант студент да се сдобие с рецепта извън родния си град е да посети частна клиника. Думата „частна” обаче със сигурност активира червената лампичка във вашето съзнание, и има защо – прегледът там не пада под 30 лева. Студентският живот си има своите недостатъци. Здравната система ни притиска да си останем болни, с възможност за усложнения, тъй като тези пари са твърде много за едно листче с подпис, печат и дата. Сигурно някой веднага ще ме контрира, че „за здравето пари не се пестят”. Да, но защо?

Не можем да обвиняваме фармацевтите в коравосърдечност, защото те са нарушение, ако не спазват наредбата. Законът предвижда 1000 лева глоба при установено нарушение. А начините за регулация наистина са смехотворни. Единият вариант е в аптеката да влезе мним пациент, който някъде по себе си има скрита камера или микрофон. Той желае да си купи лекарство, за което няма рецепта, и по този начин „проверява” съответната аптека. Другият вариант е някой да „изиграе” инфаркт, например. Ако насъбралите се минувачи поискат от фармацевта лекарство, което иначе е с рецепта, и той го даде – заради своята човечност и състрадание – от тълпата да изскочи представител на контролните органи с акт в ръка. Дори не мога да се засмея – толкова „оригинални” методи са измислили нашите здраве-не-опазващи управници.

Според нормативния документ фармацевтите са задължени да вписват в специален журнал всяка рецепта. Така се изгражда обратна връзка с лекаря, целта на която е проследяване на целия процес на лекуване.

Дори да преглътнем факта, че за всяко свое заболяване се редим на няколкочасови опашки при личния лекар, има още неудобства в приетата наредба. Валидността на рецептите не е съобразена с динамичния живот на съвременните българи. За антибиотик рецептата е еднократна и с кратък срок на валидност. Това е основателно, тъй като се наблюдава зачестена употреба на антибиотици като предпазна мярка, което е изключително вредно. Несъгласуваната с лекар употреба може да доведе до изчезване на някои полезни бактерии от организма, както и появата на гъбични инфекции. Лекарствата за кръвно налягане, сърце, стомах и др. се отпускат с валидност 6 месеца. След този срок се предполага, че пациентът би трябвало да отиде на контролен преглед, преди да продължи лечението си. Това е от голямо неудобство за хората, особено за работещите и учещите, защото е невъзможно да отделят половин ден за чакане на опашка пред лекарския кабинет. В Европа е въведена същата система с рецепти, но там не е нужно да прекараш цял ден в поликлиниката. Още повече, че европейските граждани са реално здравно осигурени и не им излиза толкова скъпо въпросното лечение. Във всяка една наредба, не само тази за лекарствата, намираме дребни неща, които не са изпипани при приемането й. Това се дължи на избирателното усвояване на европейски практики – уж така правят в Европа, но не казваме какво друго правят там.

Без рецепта може да получите следните лекарства :
- хранителни добавки
- Аналгин (само в таблетната му форма)
- Парацетамол и продукти, които го съдържат, като Фервекс, Колдрекс и др.
- Геломиртол (лекарство за изчистване на секрети)
- Аспирин
- витамини
- мехлеми (за противогъбичните обаче се изисква рецепта)
- за отслабване (с изключение на Ксеникал)
- ефизол и други хапчета за смучене при болно гърло
- беналгин (другите лекарства за главоболи се отпускат само срещу лекарско предписание)

След новата наредба на МЗ със сигурност хората са още по-мотивирани да не боледуват. Цялата тази сложна система от лекари, направления, а сега и рецепти, може да те довърши, дори да си болен от хрема. Затова: яжте ябълки и спортувайте, обличайте се топло и се обичайте! Така ще се преборим с всички недоброжелателни инфекции и ще си живеем студентския живот. Въпреки всеобщия стремеж за усложняването му.

Марина Янева