Криви хора, крива вяра

Навечерието на Великден. В двора на църквата. Хора се бутат и обиждат, както дори прасетата не могат. Не очаквах да ме сръчкват настървено възрастни хора, опитващи с всички сили да се доберат до пламъка на попа. Не очаквах да видя пияни малолетни, които, не знам защо, но си бяха поставили за цел да изгорят възможно най-много коси на оскъдно облечените „какички”.

В един момент наглите деколтета и крещящ грим престанаха да ми правят впечатление. Вниманието ми бе привлечено от цинизмите и подигравките, отправяни към ритуала. Дворът на църквата официално бе превърнат в непринудено мероприятие, на което хора срещаха свои стари познати, припомняха си „едно време” и разказваха за нездравословните хранителни продукти в магазините, за липсата на доходи, за времето, което ги е разболяло, за предстоящите матури и балове… въобще – за нещата от живота. Други се бяха натоварили с тежката задача да опазят личните си вещи от кражба, тъй като, още с влизането в Божия храм, двама полицаи те предупреждават, че по Великден в църквата се краде най-много.

След трите „пречистващи” духа обиколки влизаме вътре. На вратата намигат чаровно шестима охранители на едно от старозагорските заведения. До тях виждам и няколко жени, които се карат с хората зад себе си да не ги бутат, да престанат да им горят якето или косата. Прекръствам се. В този момент вместо гласът на попа чувам звучното „Дебел! По-бързо е! Ще ни изтече резервацията!”. Заглеждам се в Христовата икона и се чудя дали на Исус му е мъчно, че е повод за събиране на шепа сеирджии, дошли, за да се убедят дали наистина е толкова забавно, колкото съучениците са им казали, че е било миналата година.

Всички гледаха Адреналинката Жана и чантата, която пазеше като орлица малкото си – модел „Армани”.

След като целунах кръста и иконите, излязох и неволно дочух разговор между двама добре облечени господа, които използваха момента да уредят някоя друга сделка за вноса на новата „Дачия”. Хората се смееха истерично, не знам защо.

Може би иконата е била леко накриво. Може би църквата е била леко накриво. Може би… вярата им е леко накриво.

Силвия Никлева