ЧЕСТНО...или нашата програмна статия

„Свободен вестник” е нашият отговор на обвиненията, че младите хора в България са незаинтересовани от случващото около тях.

Прочети повече>

четвъртък, април 30, 2009

Напред и все напред

Два реално съществуващи измислени персонажа – „тя” и „той”. „Тя” е на 21, в момента е втори курс информатика в университета и работи. Не, не като сервитьорка или „промоутърка” (не че не притежава необходимата външност за тези поприща); „тя” се труди по специалността си по-усърдно от доста свои отдавна завършили колеги. През 8 часа от денонощието администрира компютрите в централния офис на голяма фирма, а през свободното си време прави сайтове... за пари. „Той” тези дни ще навърши 19, точно навреме за абитуриентския бал. Привидно не се отличава от съучениците си, даже напротив – изглежда твърде обикновено. Никой не би предположил, че вместо да се занимава единствено със семейния VW Golf, актуалния тираж на Еврофутбол, девойките от по-малките класове и темите по история, „той” работи по 8-10 часа дневно. Да, и той не е барман в някое квартално кафене (въпреки добрите пари, които би вземал на такова място). От две години работи като репортер, обиколил е редакциите на телевизии, радиа, сайтове и вестници...

По-горе използвах думата „измислени”, но изведнъж ме сряза някакво съмнение – аз познавам някакви такива хора, сигурно и вие.

Работят нещо, откакто са осъзнали, че са добри в него. По родните (мързеливи) представи направо се съсипват, на моменти сякаш се състезават със самите себе си. А говорим за млади хора, които буквално преди месеци са се срещнали с истинския живот. Те са или ученици в последните класове на гимназията, или студенти – намират се в онзи период , когато се приема, че човек трябва да черпи от удоволствията на живота с пълни шепи без прекалено много да се замисля за мъгливото „утре”. А те работят. На едно, две, три или пет места. Не заради „независимостта”, идваща от шестте окъсани петдесетачки, предлагани от МОЛ-а на бутика в мола. В нашето поколение има наистина много хора, които гледат наистина мащабно към бъдещето си.
„Надути кариеристи е имало и преди”, ще кажете вие и няма да сте съвсем прави. Не харесвам самата думичка „кариерист” – звучи като квалификация за кофти човек. А „тя” и „той” определено не са някакви самозабравили се типове. Не само те, а и всички, избрали подобен начин на живот. През последните няколко години все повече млади хора започват да си търсят късмета по дългия и труден път на професията значително по-рано от дядовците, бащите и батковците си. Причини много, аз мога да посоча една основна: „тя” и „той” са родени в края на 80-те и началото на 90-те. Тяхното поколение е видяло през очите на родителите си успехите на по-амбициозните хора и провалите на инертните личности. Вероятно психологията ще намери множество причини за днешното отношение на младите към бъдещето и всичко ще се върти около едно просто правило – децата се стремят да не повтарят грешките на своите бащи и майки.

На точно на това ги обрича сегашната система на обучение, която заема ценно време, а дава в замяна недостатъчно използваеми знания. Инерцията и спокойствието на кабинетната наука е в страхотен контраст с непрестанните процеси на трудовия пазар, особено в сегашните времена на криза. Ако човек се остави на течението и чак на 23-25 се захване с истинска работа, има всички шансове начинанието му да претърпи неуспех. Днес работодателите търсят млади и високо квалифицирани кадри. Познахте – квалификация само с писане на курсови работи не се придобива.

Изискванията на пазара водят до формиране на нов тип мислене у младите хора у нас. Времето на спокойното съществуване и „някаквото” бачкане сякаш безвъзвратно е отминало. Все повече ученици и студенти си търсят работа, която да е малко или много свързана с това, което възнамеряват да правят след 2-3-5-10 години. Водещо в случая не е материалното, а самото абстрактно чувство, че си намерил своето място.

Явор Николов

Няма коментари:

Публикуване на коментар