Една пролетна вечер по шосето

Вървя по пътя, осветен от уличните лампи. Движа се бързо, гоня се с времето. След по-малко от час трябва да съм на гара Н. Остават ми още няколко километра до там. Пеенето на птиците спира изведнъж. Какво става? Писък на гуми. Лъскава, спортна кола излита от завоя пред мен. Фигурата за волана седи като вцепенена. Всичко става за секунди. Колата поднася и се обръща в канавката. Затичвам се. Викам, докато се опитвам да отворя вратата. Спокойно, жив е. Излиза. Поглеждам го – говори по джиесем. Как си, няма отговор. Как си човече. Обръща се. Жена. Жестикулира бясно. Заслушвам се. Нямало да ходи на кино. Не, не искала жълти корнизи. Имала си фризьор, не и трябвал друг. Как сте, госпожице, добре ли сте. Усмивка от кориците на списанията.

Тази серия на Лореал не била подходяща. Пушек, мирис на изгоряла гума. Мъжът ми ще дойде. Той ще се оправи тук. Сирени. Две полицейски коли. Изскачат от колите и се затичват. Искала той да й обръща внимание. Повече внимание. Много повече внимание. Четири катастрофи в града. Полицаят говори. Затворено кръстовище. Имала ли книжка. Говори. Обяснява. Ръкомаха. Кокетна е. Красива. Богиня. Смачкани ламарини, хаос след красотата. Ама моля ви се. Бременна била. Имала три операции. На бюста. По-бавно говорете. Какво е ограничение на скоростта. Момент. Изумена е. Ама как така. Предимство. Каква смешна дума. Вие мъжете. Звъни. Ало. Да. Миличък, ела. Оф! Стига де. Къде се намирам? Подава телефона. Полицаите обясняват. Разпитват. Да, с нова спирала била. Да, мигали и мъжете. Всички мигали. Но как разбрали, че спиралата прави очите по-дълбоки? Да, някакъв викал, че кара на ,,дълги”. Не му обърнала внимание. Поредният. На Цариградско да. Е и? Какво като е седем вечерта. Не искала така. Счупила си маникюра от бързане. И едната презрамка се откъснала. А пък плажната чанта не влизала в багажника. Пострадали имало? Милите! Да, той идвал. Да, бързал. Тя не можела. Не знаела. Разните там глупости. Какъв правилник? Не били прави. Кой казвал така? Всичко зависело от гледната точка. Не, не. Къде и е пуделчето? Тука било. Едно такова малко. Сладко кученце. С розова панделка. На предната седалка било. Спяло. Как забранено? Въобще забранено? Бързала. Много бързала. Нямала време за това. И за това нямала време. Изпускала маникюристката. Ама моля ви се! Ето, идвал мъжът. Миличко!!!

Жена шофьор. Бял негър. Зелен слон. Птица с четири крака.
Има го. На десет хиляди.
Години.

Наум Мороз