Юристка избира Софийския и Виенския университет

Мирослава Обретенова е завършила ГПЧЕ „Никола Вапцаров” в Шумен. През 2008 г. е приета право (задочно обучение) в Софийски университет, а през 2009 г. кандидатства в Universität Wien, където записва същата специалност. Ето какво разказа тя за избора,
трудностите и мечтите по пътя си.

Учиш едновременно в Софийския университет и във Виенския. Какво те накара да вземеш такова решение?
- Така е, от зимния семестър на 2010г. уча на две места. В България уча задочно, а в Австрия съм редовна студентка. Подобно решение не трябва да се взема с лека ръка, защото е свързано с много трудности по пътя. Мен ме подтикна разочарованието от обстановката в Софийски университет. Като всеки ученик, който пристига в университета с големи очаквания, и аз се сблъсках с неприятната реалност – преподаватели, които не идват за лекции, пълно информационно затъмнение, корупция, невежество...

Но как се справяш, когато стане време за изпити?
- Трудно ми е, гледам да съчетая нещата, както мога. Зимната сесия беше първата,
откакто заминах – явих се на половината от изпитите в България, другите ще държа на есен. Хубавото на политиката на Виенския университет е, че няма твърдо установена програма и всеки решава сам кога и на кой изпит ще се яви. Това засега ми дава възможност да балансирам двете неща.

А къде ти е по-лесно?
- В България определено – родният език улеснява многократно следването ми вкъщи. Езиковата бариера е нещо, което се преодолява с времето, но пристигайки в чужда страна, знанията от училище, колкото и добри да са те, не могат да те подготвят за ежедневието в чужбина. Стигала съм до парадоксални ситуации, в които мога да обясня на събеседника си федералното устройство на собствената му страна, но не мога да му кажа да ми кипне вода за кафе.

Ако трябва да сравниш нашето образование с австрийското, къде са основните различия?
- Образованието в Австрия е много по-практически ориентирано - решават се казуси, редовно се разглеждат актуални примери от австрийската и международната практика. Студентът вижда как абстрактната теория се прилага в ежедневието. Насърчава се аналитичното мислене. Чрез решаването на казуси и анализа на проблеми се развива мисълта на юриста и подхода му към отделната ситуация. Материалът, който се усвоява, е сбит – извадено е наистина най-важното, но трябва да се знае перфектно. Няма го момента, в който отиваш на изпит, за който от конспект 44 въпроса си научил 5, падат ти се 3 от тях и се ядосваш защо си учил останалите 2!

Налага ли ти се да работиш?
- Засега не ми се налага. Обмислям стаж за през лятото, ако мога да си намеря място. Намирането на работа за чужденци не е лесна задача, тъй като се изисква специално разрешение от местното бюро по труда.

Има ли много българи във Виена? Какво е отношението на местните към нашата нация?
- Има доста българи във Виена и измежду тях можеш да откриеш всякакви индивиди. Има много студенти, много хора, които са дошли да работят, хора, които живеят с целите си семейства, има просяци. Отношението на авсрийците е противоречиво. Те не са ясно изразени шовинисти или ксенофоби и малко или много са свикнали с многото чужденци, но все пак трябват доста усилия, за да се сприятелиш наистина с някого. За българите казват, че са весели и че поддържат искрата в купона.

Намери ли нови приятели? Как се забавляват хората там?
- Запознавам се често с много хора, в университета и по партита, но още ми е рано да кажа, че имам истински приятели. Аз отскоро живея в Австрия и до голяма степен ме спира езикът – човек никога не може да се изрази на чужд език така добре, както на майчиния. Хората се забавляват по различни начини – има едно многообразие във всичко, което правят в свободното си време. Има заведения, където може да се слуша най-различна музика. Няма го това типизиране както в България – чалга/house/rock клуб! Градът предлага много възможности за спорт. Последното, което исках да пробвам, беше катерене на закрито. Има много културни развлечения, стига човек да има средства. Градът предлага възможност на всеки да се наслади на това, което го интересува.

Виена е известна с множеството замъци и исторически забележителности. Кое е твоето любимо място в този град на древни реликви?
- Имам много любими места и със сигурност тепърва ще откривам нови. Харесвам много фонтана пред Парламента, харесвам вътрешната градина в Ректората на моя университет. Когато е слънчево обичам да пътувам с метрото над Дунава. Живея близо до един от дворците – „Шонбрун” – градините му са много красиви през лятото.

А какво ти липсва най-много от България?
- Освен семейството и приятелите, което се подразбира, ми липсват най-много малките неща. Да стана сутрин и по пижама да си пия кафето от моята чаша, докато гледам движението по улицата. В събота да ме събуди миризмата на кекс, сладкиш или нещо, което не е трябвало да си сготвя сама. Липсват ми понякога и тъпите реклами по телевизията... Но не ми липсва повсеместната простотия и невежество, както и материалното мислене на повечето хора.

Какви са плановете ти след като завършиш образованието си? Къде възнамеряваш да се установиш?
- Все още нямам ясна представа, какво точно ще правя. Засега не мисля да се установявам в Австрия. Може би бих изкарала стаж за някоя международна организация и след това бих се върнала вкъщи. Аз не съм от хората, които дълго могат да виреят извън родината.

Илияна Генова