Забравихме уроците от Чернобил

24 години по-късно трагедията привлича туристи
Има нещо ужасно неприятно в начина, по който една трагедия се превръща в баналност с годините. В началото стряска, после замисля, респектира, а в един момент само досажда. Такъв е и случаят с инцидента в Чернобил от 26 април 1986г, засегнал пряко или косвено
1% от населението на света.

По темата е изговорено, изписано и изснимано много – както за причините, така и за героизма на хората, спасили Европа от радиационно замърсяване. Вероятно няма човек, който да не знае как при рутинно учение процесите в 4-ти блок на АЕЦ „Ленин” излезли от контрол и последвала парна експлозия, вследствие на която тонове радиоактивни материали полетели в атмосферата. Чрез документалните кадри сме наясно и какво се е случило с близкия 45-хиляден град Припят, в който днес не живее никой. От известно време също така ни е ясно, че партийните функционери у нас не са съобщили твърде навременно на хората, че яденето на пресни зеленчуци и манифестирането под дъжда могат и да имат някои доста неприятни последствия. С разсекре-тяването на различни документи се образува истинско информационно море, посветено на чернобилската авария. Тя се превърна в тема, по която е лесно да знаеш много.

Гледаме бетонния саркофаг на реактора и си мислим, че сме овладели ситуацията, даже си правим туристически обиколки на града-призрак и подивялата без човешко присъствие околия. Учените твърдят, че след около 300 години районът ще бъде чист, а всички знаем, че технологиите неизбежно ще съкратят тези срокове. Изглежда сякаш човечеството е понесло нокаутиращ удар от собствената си мегаломания, но все пак ще се изправи и ще доиграе рунда, за да има накрая минута мълчание в памет на смъртоносно облъчените и цялото „чернобилско” поколение, фатално докоснато от лъченията още в майчината утроба. И... толкова, сякаш саркофагът не може да ни каже нищо повече. Уви, трагедията от преди близо четвърт век е само върхът на айсберга.

Не става въпрос за грешките на отговорните лица, нито даже за ядрената енергетика като цяло. Чернобил е едно от най-солидните доказателства за това, че даже без войни човечеството може само да се доведе до гибел. Не са нужни ядрени реактори, химически заводи или безумни научни експерименти – с ежедневната си безотговорност правим на планетата достатъчно зло. Покрай подробностите за отделния случай сякаш забравяме това, а подобни знания се опресняват по наистина болезнен начин.

Явор Николов