Дипломната работа чука на вратата

Писането й отнема между 6 месеца и три години

С влизането в университета на всички ни се натрапва онова чувство на спокойствие,
че сме преминали през една от трудните бариери в живота си. Мисълта за текущите изпити и контролни, летните стажове, курсовите работи и купонясването отвежда встрани от един сериозен проблем на предстоящото следване - написването и защитата на дипломната работа след приключване на бакалавърското ни обучение в университета. С други думи – подготовката на лична разработка, която по-късно ще се окаже ключ към много врати. Разбира се, като за начало е необходима диплома за завършена степен на образование. Документ, който осмисля правно едновременно гимназиалните планове за бъдещето и терзанията по време на следването. Добре е да се знае, че оценката от дипломната работа е балообразуваща при кандидатстването за магистърска степен в СУ. Решилите да натрупат научни титли, могат да използват именно този свой труд за основа на бъдещи разработки.

„Дипломната работа да се започне още в края на първи курс” е преподавателска препоръка, която минава покрай ушите на студента. Едва когато се накани да прекрачи прага на бакалавърската степен, той осъзнава колко голяма спънка може да се окаже тази задача. Най-малкото, защото може да обсеби времето, нужно за текущите две сесии. “Тя се пише за не по-малко от половин и не повече от три години”, казва Умберто Еко в книгата си “Как се пише дипломна работа”. Той пояснява, че при пълна отдаденост и малка обхватност на темата, тя може да бъде разработена и за шест месеца, но е добре да се започне две-три години преди дипломирането, за да се убеди студентът, че ще може да защити тезата си.

Работата представлява задълбочено изследване по даден проблем със средна дължина между 60 и 80 страници. Те включват освен титулната страница и изложението още клетвена декларация, че трудът е авторски, както и точна библиография на използваната литература.

Заедно с решението в каква сфера ще се разработва бъдещата дипломна работа, се появява нуждата от научен ръководител. Той е преподавателят, който дава съвети от формулирането на темата до края на разработката й. В началото на последната година се подава молба за дипломна работа в канцеларията на дадения факултет. На нея в обръщение към отговорника на катедрата студентът оповестява каква е темата, кой е научният му ръководител и на коя защитна сесия ще се яви. Молбите се разглеждат на катедрено заседание, на което се решава дали темите са подходящи за бъдеща разработка. Защитите се провеждат пред държавна комисия, съгласно Закона за висшето образование(чл. 45 – 1, 2). Студентът сам избира дали да се яви на зимната или лятната защитна сесия. Също негово е и решението кога да започне разработката на дипломната си работа. Ще бъде обаче жалко, ако пропуснем година или получим по-ниска оценка заради закъсняване с проучването. Допуснем ли подобна грешка при завършването си, може да станем като власите – удавници в края на Дунава.

Нина Донева