ЧЕСТНО...или нашата програмна статия

„Свободен вестник” е нашият отговор на обвиненията, че младите хора в България са незаинтересовани от случващото около тях.

Прочети повече>

четвъртък, декември 03, 2009

"Александър Невски" е пълен със загадки


Златните кубета са първото, което привлича погледа на туристите, още докато летят над София

Цяла Европа запретва ръкави през 1904 г., когато започва строежът по проект на руския архитект проф. Александър Померанцев. Облицоването на храма започват италиански каменоделци, но го довършват българи. Стенописите и приготвянето на темперните бои, с които са направени, са под строгия контрол на проф. Кисельов, а в създаването им участват руски художници. В оформлението на интериора участват българските декоратори проф. Харалампи Тачев и Б. Михайлов, дървените орнаменти са изработени под ръководството на проф. Перминов, а бояджийската работа е поверена на австрийския майстор Лестер.

Разноцветни италиански мрамори, бразилски оникс, алабастър и други скъпи и екзотични материали потеглят от всички посоки на света към столицата на младото кнжество, за да бъдат вградени в огромния кораб на кръстокуполната базилика. 12-те камбани на храма са излети и доставени от Москва, мраморната пластика от Берлин, дървени врати са поръчани при австриеца Карл Бемберг, мозайките са доставени от Венеция, а полилеите от Мюнхен.

Главният купол е висок 45 метра. Около кръга му с тънки златни букви е изписана молитвата „Отче наш“. Заемащ площ от 3170 м2, храмът може да побере 5000 души, колкото и най-голямата зала в НДК. Камбанарията му е висока близо 53 м и има 12 камбани - най-голямата тежи 12 тона, а най-малката - 10 кг. Само ръката на фигурата, изобразена на най-големия купол, е с дължина 40 метра. Храмът е обявен за паметник на културата през 1924 г. По време на Първата световна война за кратко името му е сменено на „Св. Св. Кирил и Методий”, защото Русия и България са враждуващи страни в световния конфликт.

Вероятно това ще чуят и японските туристи, които се суетят с фотоапарати, окачени на врата, от своята екскурзоводка и ще бъдат впечатлени, а после ще го забравят. Съвсем естествено е - всичко това са просто цифри, камъни, желязо и дърво.

Събрани заедно обаче, те се превръщат в шедьовър на следосвобожденското строителство. Храмът е една съвременна вавилонска кула, съградена с късчета от цял свят. В пъстротата и многообразието, във вниманието към отделните детайли, в хармонията между канона и необузданото въображение на художника, в размаха, с който е осъществен проектът, се изразява неговата истинска стойност. И това личи от ефекта, който предизвиква у разбиращия посетител.

Отвън „Александър Невски” е безспорно красив и внушителен със своите размери и проблясващите отдалече като слънца златни кубета. Но неговата истинска сила се крие зад масивните дървени врати в полумрака на свещите. Колкото и голяма да изглежда сградата, щом влезете за първи път вътре, вие ще се почувствате като Алиса, току-що изпила шишенцето със сироп за смаляване. Освен това наистина ще ви се струва, че сте попаднали в Страната на чудесата.

Още в предверието не може да не ви се сторят любопитни гишетата, където се продават свещи. Дребни усмихнати лелки седят удобно в дървени скринове! Да, колкото и невероятно да е, ако се загледате ще видите, че те наистина приличат на древните витрини, където баба ви си държи кристалните чаши, и на всичкото отгоре са на колелца!

Но чудесата тепърва предстоят. Залата, в която пристъпвате смаяно, прилича по-скоро на тронната на дворец от приказките. Само че е доста по-мрачно и мирише на тамян и свещи. И вече можете да загубите цял час в разглеждане на една или друга библейска сцена, нарисувана така, сякаш събитията се случват в момента, а вие надничате в тях през прозорец.

Вероятно ще се спрете заинтригувани от пищните мраморни тронове пред централния олтар. За тези, които не знаят единият е бил предназначен за цар Фердинанд, царицата и престолонаследника.

Внимавайте да не ви се завие свят, докато разглеждате рисунките по куполите. Храм-паметникът може да не е Сикстинската капела, но пак ще ви спре дъха. Колкото е мрачно долу, толкова е светло и просторно изрисуваното на тавана небе.

От цялото усещане за необятност вероятно ще се почувствате твърде изтощени и замаяни. Ако все пак ви останат сили и желание, можете да посетите Криптата. Тя е точно обратното на централната част – прилича на катакомба с току-що варосани стени. Там вероятно можете да попаднете на интересна (ако разбирате нещо от религиозно изкуство) изложба. Трябва да знаете обаче, че въпросът с печата от „100-те национални туристически обекта” тук се оказва твърде сложен. Лелките в скриновете категорично заявяват, че при тях не се дават, а отегченият чичко от криптата се чуди и мае, като накрая ви съобщава, че ще ви сложи печат, ама не е сигурен, че е тоя същият. Не унивайте! Не забравяйте, че печатите са само повод да се посетите местата, с които се гордее България!

Денка Колева

Няма коментари:

Публикуване на коментар