Да кръвоДариш живот

Понеделник е. Събрали сме се пред Националния център по трансфузионна хематология. С прости думи - това е националният кръводарителски център в София. Дошли сме да дарим кръв, защото нуждаещите се са много.

Процедурата по одобряване е сравнително бърза. Болка няма, а личното ми удовлетворение е огромно. Питам сестрите на кого ще помогне моята кръв. Една от тях ми отговаря: „На трима души. Кръвта попада в специален бункер, където се разделя на еритроцити, тромбоцити и плазма.”

Недостигът на кръв е проблем за много болни. Само за да започне една сърдечно-съдова или мозъчна операция са нужни 1,5 литра кръв.

Допреди 20 години кръводарителни кампании са били почти задължителни във всички държавни учреждения, предприятия и в казармата. Наборните войници били и „кръвният резерв” на България. Днес обаче срочнослужещи войници няма, принуда - също. Всичко е доброволно.

Питам доц. д-р Андрей Андреев, директорът на центъра, колко студенти дават кръв. „Апели към младите се отправят постоянно. Моето лично впечатление е, че когато двама студенти сами дойдат и пристъпят към това благородно дело, след себе си те винаги водят още хора. Следващият път с тях ще дойдат дойдат още четирима, а след това...”

Всеки ден в центъра идват между 100 и 140 души, които дават общо около осемдесет литра. За един месец от 19 октомври до 15 ноември 2009 г. са осъществени 27 акции; дали са кръв общо 323 от желаещи 436 души. От тях 311 са студенти. 144 са дошли за първи път. За същия период през миналата 2008 г. студентите-кръводарители са 330 души.

Страхил Василев