Казусът Равда приключи щастливo

Реституцията тормози ВУЗ-овете вече 20 години

Обикновено младите хора се надигат срещу системата, за да кажат на висок глас, че не искат да живеят като родителите и професорите си. Поне така е било из „белите” държави както през 1968 г., така е и днес. За съжаление, у нас ситуацията е трагикомично обърната – на студентите от Националната спортна академия се наложи да понасят ударите на полицейските палки, за да запазят базата на университета.

Казусът „Равда” занимава съдиите вече повече от 10 години. В основата му стоят 180 дка апетитна земя с изглед към морето, която принадлежи на водната база на НСА. Теренът е едно от малкото зелени „петна” по презастроеното ни Южно черноморие и частите апетити към него са много сериозни. През последните години се появиха много хора с претенции за земята под базата. Притеснително в случая е, че те признават, че имат намерения за строеж.

Кметът на община Несебър Николай Димитров също застана на страната на новите собственици, като издаде заповед да бъдат премахнати оградата и порталът на базата с цел да им бъде осигурен достъп. Това доведе до сблъсъци между студенти и преподаватели от НСА и полицията на 1 февруари т.г. Според Димитров НСА не притежава
„нито един квадратен метър земя” в района, а заниманията на бъдещите български
спортисти биха могли спокойно да се провеждат на плажа.

За щастие случилото се получи широка гласност в медиите и много неправителствени
организации застанаха зад каузата на висшето учебно заведение. Това доведе до решение на правителството за обявяване на спортната база в Равда за обект с национално значение. По този начин българското висше образование удържа една от малкото си победи над частния бизнес и задкулисните игри.

Щастливият край и географската отдалеченост на проблема от столицата не бива да ни успокояват. Проблемите с имотите на университетите у нас не са от вчера, а и далеч не са решени. Причината за тях е фактът, че сградите са държавни, а земята около тях – общинска.

Трагикомичен беше случаят с УНСС от преди няколко години, когато част от двора на учебното заведение се оказа преграден от новата си собственичка. Оказа се, че в общината никой не си е направил труда да провери разположението на парцела, за който тя е предявила претенции. Нищо забавно няма в промяната, настъпила в Студентски град през последните години с всичките нови магазини, заведения и жилищни сгради, пръкнали се около общежитията и академичните постройки. Обикновено по-едрите инвеститори изкупуват възстановената земя от реалните собственици и по този начин имотите им придобиват необходимите размери за сериозни проекти. Особено неприятно е, че някои от тях сякаш са плод на не особено прозрачни контакти между ВУЗ-ове и частници.

Въпреки многото обещания за забрана на строителството в района и показните проверки на една или друга сделка, остават съмнения дали няма един ден някой блок да се окаже частен имот.

Да, Студентски град няма изглед към морето, но това не означава, че няма „бизнесмени”, които с радост биха построили мол на мястото на блок 42, примерно. Затова да поздравим ръководството и студентите от НСА и да внимаваме да не изпуснем момента, когато трябва да повторим примера им.

Явор Николов