ЧЕСТНО...или нашата програмна статия

„Свободен вестник” е нашият отговор на обвиненията, че младите хора в България са незаинтересовани от случващото около тях.

Прочети повече>

понеделник, март 15, 2010

АКО ви се чете...

Признавам, че заглавието на една от най-популярните български книги в момента изобщо не ме впечатлява. Дори напротив – отблъсква ме и честно казано ми се струва целенасочено претенциозна, въпреки че става дума за Валентин Пламенов. А за него или хубаво, или нищо. Ако дори една стотна от грубата му житейската философия и неподправения реализъм са намерили отражение в тези му разкази, си струва да ги прочетем. И четейки, да се надяваме, че за момент можем да избягаме от онази група хора, които са навити винаги да живеят елементарно *.

*,,Посредствените хора винаги са повече от талантливите и винаги са навити да живеят елементарно.“ - ,,Разкази на едно софийско копеле``, Валентин Пламенов

Има една не много популярна приказка за българския литературен живот. Тя гласи, че когато един човек стане поет, той иска да стане писател, а стане ли писател, решава да се превърне в драматург. Практиката сочи, че има нещо вярно в цялата тази работа. Най-пресният пример е Георги Господинов, чиято пиеса ,,Апокалипсисът идва в 6 вечерта`` дебютира на сцената на Малък градски театър зад канала. Колко награди обра въпросната постановка, не мога да ви кажа. Не съм ги броила и няма да го направя.
Но докато четях двете пиеси на Господинов (,,Апокалипсисът...“ и ,,DJ”) прозрях нещо много неприятно. Онзи Георги, чиито стихове четях с удоволствие и усмивка, май се беше изгубил някъде между реквизита, актьорите, улиците на Берлин и славата. Дано някой ден да се намери.

Красимира Зафирова е по-популярна като поетеса, отколкото като прозаичка. Но именно затова романът й ,,На друг език`` заслужава пълно читателско внимание. Много книги обещават вълнуващо действие и нестандартна история, но в този случай говорим дори за повече от това. Далеч от преструвките и безвкусицата на една част от съвременната литература Красимира Зафирова владее езика на вътрешния свят. И ако в един момент решите, че никой не ви разбира, опитайте да поговирите с ,,На друг език``. Току виж книгата ви отговорила.

Ами Кнут Хамсун?! Какво, да не го забравихте вече? Макар че има много голяма вероятност да ви е писнало да слушате за скандинавския нобелов лауреат за литература, както и за разните му там мобилни промоции, тет-а-тет срещата с Кнут би ви се сторила повече от любопитна. Защото той е бил едно пълно куку (с пълното ми уважение към кукувците), което създава такива светове, че оста на вашия собствен ще се измести от вълнение. За повече справки – Кнут Хамсун, ,,Мистерии``.

Десислава Желева

Няма коментари:

Публикуване на коментар