Български филми превзеха София филм фест 2010

И тази година пролетта не се размина със София филм фест. И слава Богу, защото за 14-ти пореден път ежегодният киномаратон ни предлага повече от интересни заглавия, които носят аромат на дух и чувства. Ако сте посетили поне три филма от СФФ, със сигурност знаете за какво говоря.


Лично аз бях повече от благодарна, че историческата драма ,,Агора” най-сетне се появи по българските киноекрани. Макар режисьорът на филма Алехандро Аменабар да не е особено популярен (все още), за него пре-спокойно може да се каже, че усеща нещата
доста добре. А и можете ли да се сетите дори за един филм с Рейчъл Уайз, който да не ви е харесал?

И така, както е тръгнало да ви се обяснявам – няма как да не спомена ,,Анна Каренина``. За n-ти път се прави екранно превъплъщение на Толстоевата героиня. В което няма нищо лошо, разбира се. Но версията на Сергей Соловьов, присъстваща на СФФ 2010, за съжаление не може да се сравнява с онази на Александър Зархи от 1967 година. За сметка на това Соловьов се включва в пролетния ни киномаратон с още няколко филма, един от които (по лично мнение) – особено добъp. ,,Сто дни след детството`` е нестандартната любовна история на не съвсем порасналите(но и не съвсем деца) Лена и Митя, заснета през далечната 1974, но е толкова вълнуваща, че възрастта на филма изобщо няма значение.

Джон Ленън спокойно може да бъде обявен за музикалното лице на София филм фест 2010. Той е герой в цели два филма - ,,Джон Ленън: Sweet Toronto’’ и ,,Младият Джон Ленън”. Първият е всъщност единственият заснет концерт на групата на Ленън, Йоко Оно и ,,Пластик Оно Бенд``. Вторият пък заравя нос в младините на фронтмена на the Beatles.


Както вече се повтори близо двеста пъти в медийното пространство у нас, 2010 е годината на българското кино. Новите филми никнат като гъби, все по-добри и по-амбициозни, печелещи все повече награди. ,,Градът на жените баданте``, да речем, е най-новата рожба на Стефан Командарев. Режисьорът, който преди броени седмици се размина на косъм с номинация за „Оскар”, не се отказва и амбицирано продължава да предявява претенции за нови награди. И заклети почитатели.

Далеч по-симпатичният Светослав Овчаров, който незнайно защо все остава в нечия сянка, наскоро приключи със снимките на филма ,,Зад кадър``. В него той работи с почти същия актьорски състав от ,,Единствената любовна история, която Хемингуей не описа``. Това е добре, защото съставът определено си го бива. А и режисьорът. И на ,,Зад кадър`` не му остава нищо друго, освен също да е на ниво.

Друго от българските предложения на СФФ е ,,Стъклената река``, режисиран от Станимир Трифонов и заснет по едноименната книга на Емил Андреев. Героите в този филм се впускат да разгадаят тайнствено наследство на богомилите. Младата французойка Елен се озовава в българското село Градище, търсейки отговори на въпроси относно произхода на фамилията й и тайните, които я заобикалят.

Лиричната комедия „Ако някой те обича” също намира място сред българските премиери на София Филм Фест. Филмът е разказ за несподелената любов на ученичка с учителя й по пиано. По сценарий ябълката на раздора е Вера (Мария Каварджикова), която има тайна връзка с колегата си Паскалев. От ревност една от ученичките(Фани Коларова), влюбена в него, скришом влиза в дома му и се снима гола, за да го злепостави. Абе изобщо, объркана история.

Цялата кинокартинка няма как да мине без ,,Източни пиеси``. Тук не остава дори място за коментар.

Друга е ситуацията с ,,Раци”. Двама приятели се разделят заради мръсни мафиотски игри. Двамата трябва да изпълнят мокри поръчки, но не знаят, че всеки е нает да убие другия. Действието няма как да се развива другаде освен през годините на прехода. То иначе филмът нямаше да е български. Не е ли нещо за/от/до/на прехода изобщо не го пробутвай на повечето ни режисьори. Едно си баба знае, това си баба бае.

Остана още малко до края на София филм фест. Ако все още е останал филм, който ви се е гледал, отивайте. Ако пък средствата от кинофонда ви са привършили – лошо, ама не чак толкова. И догодина СФФ ще има :D

Десислава Желева