ЧЕСТНО...или нашата програмна статия

„Свободен вестник” е нашият отговор на обвиненията, че младите хора в България са незаинтересовани от случващото около тях.

Прочети повече>

петък, март 19, 2010

Монолог на уличния пес


Събудих се от миризмата на мокро куче. Мръсотията по цялото ми тяло не беше нищо в сравнение с вонята на кирлив пес, която се разнасяше наоколо. Станах. Реших, че е време да се разкарам от тая дупка, в която бях попаднал. И че няма да е зле да си спомня как съм се озовал там.

Каква е тая врата?


Мътните го взели, как ще се прибера сега... Затворих очи и се замислих. Ако бях в къщи, сега оная с лилавата коса вече щеше да ми е донесла храна и в момента дори щеше да ме чеше по корема. Щях да лежа до парното, опънал напред лапи и прострял сънливо глава на пода. Готиният портиер също щеше да дойде при мен по някое време. Той обича и да ми говори. Аз опитвам да му покажа, че схващам повечето от нещата, които ми говори. Особено добре схващам, като ми каже: ,,Чакай малко`` и отиде да ми купи салам. Дам.. Облизвам ли се? Защо се облизвам? Кое възпитано същество би си близало задника точно, когато мечтае?

Китайска храна. Ммм... Обичам пилешко в сладко-кисел сол. Обичам, когато вали и някакви хора ми отварят вратата на входа, за да вляза вътре на топло. Обичам и когато оная кафява кучка се навърта около мен и поклаща задницата си.

Обичлив съм по природа. Хапал съм единствено себе си, и то щото шибаните бълхи ме бяха нападнали яко. Извинете ме за грубия език. Все пак съм уличник и няма къде да понауча културни думи. Застоявам се от време на време покрай библиотеката в Студентски, ама оттам никой не минава и рискувам да пукна от глад.

Студентите ме кефят. Поне една част от тях. Другите, като видят, че им се радвам, и се разпищяват. Стряскат ме. Вярно, че съм мръсен и с бълхи, но на почти никого не съм мислил злото, освен на ония мангали, дето ровят из контейнерите. Щото и аз ровя там и се получава някво тъпо да ми крадат от храната.

Някой отвори вратата.

Излизам от нея, но нещо не е наред. Куцам. Или оная едрогабаритната от А вход пак ме е настъпала по лапата, или нещо отново ми се губи. Чакай малко.. каква е тая мрежа? И тия решетки... Гррррр... това скимтене ще ме подлуди, я по тихо, ти там! И ти! И ти... и ти.. Доста са ни събрали, какво, да няма изложба за най-готин уличен пес?

Ало, ти, със синята униформа! Не искам да ти прекъсвам работата, виждам, че си зает с тая гигантска спринцовка, ама може ли да те питам откъде се излиза?

Бахти, тоя доста лошо ме гледа. Дали да не взема да се скрия някъде. Я поне гръб да му обърна и да опитам да избяг...

Игла. Забита южно от врата ми. Гадна течност по вените ми. Един уличен пес по-малко, един убиец повече.

Черния Джо

Няма коментари:

Публикуване на коментар