ЧЕСТНО...или нашата програмна статия

„Свободен вестник” е нашият отговор на обвиненията, че младите хора в България са незаинтересовани от случващото около тях.

Прочети повече>

вторник, март 16, 2010

Трябва да рискувам, да опитам...


С тази житейска философия започва студентският живот на салса-шампионка

Теодора Йорданова е завършила ІІ АЕГ „Томас Джеферсън”, София. Голямата й страст са танците. От 3-годишна се занимава с балет, по-късно открива и голямата си любов – салсата. През 2007 се включва в отбора AlfredoStyle Team и става европейски шампион още същата година. Участва в шоуто на Слави Трифонов „Танцувай с мен”, но го напуска, за да се състезава с отбора си на световното първенство във Флорида, където се класират на 14-та позиция.

В кой университет следваш?
- Politecnico di Milano. Уча Scienze dell'Architettura - буквално преведено “наука за архитектурата”. Те го наричат така, защото има различни видове архитектура към университета. Тази е най-общата и най-голямата специалност. Като дойдох, учих една година италиански. Тогава нямаше специалности на английски – изпитът е на италиански. Записах се в едно езиково училище за чужденци.

Значи системата за кандидатстване в Италия не е като тази в Германия например? Самият университет провежда изпит?

- В повечето университети е като на другите места. Но тук до скоро даже нямаше и толкова чуждестранни студенти, защото кандидатстването е малко трудно дори за италианците. Сега обаче направиха и английска специалност и влизането става по-лесно.

А изпитът какво представлява?
- Включва няколко раздела – обща култура, логика, математика, физика, история, история на изкуството и архитектурата и един раздел rappresentazione, в който трябва да познаваш аксонометри, ортогонални проекции, перспектива, планове, сечения на къщи, фасади, да разчиташ карти, мащаби и т.н.

Ти как се готви за този изпит?
- Случайно разбрах, че в училището, където учех езика, организират курс за подготовка, който много ми помогна. Но никога не се знае какво може да се падне на изпита, така че накрая пак всичко беше до голям процент късмет.

А защо избра точно Милано?
- Реших го малко спонтанно.Аз от много време исках да замина в чужбина, но покрай танците, които последната година се развиваха много добре, не ми се искаше да напусна България и реших, че ще остана. Но към края на годината вече в отбора малко се отпуснахме, а и на мен май не ми се подготвяше много за изпита тук, който наближаваше и заявих, че ще ходя в Италия, Милано. Бях обиколила Италия няколко пъти и много ми харесваше. В Милано не бях ходила, но се чуваше, че има много известни
танцьори на салса, които живеят тук. Оказа се, че не е точно в Милано, но... Видях случайно университета и реших: ”Айде, заминавам!” Реших, че трябва да видя, да рискувам, да опитам.

В България много хора се оплакват, че учат излишни или остарели неща. Ти имаш ли подобни проблеми в Милано?

- Не. Сигурно е, че нещата, които ни показват, са най-новите. Тук постоянно правят workshops, лекции, семинари, идват различни архитекти, които са в бизнеса, и то на челни места. Нещата са абсолютно актуални, дори методите на преподаване и изпитване. Това, което може би не ми се струва толкова добре в сравнение с България, е, че може би у нас дават доста по-сложни проекти за правене.

Милано е един от най-динамичните градове в Италия. Ти как се справяш с адаптацията?
- Много е лесно. Тук много неща са като в България. Има и много по-добри, разбира се, а и някои, на които сме си свикнали вкъщи и тук ни дразнят. Но особено за един студент е много готино, понеже животът е раздвижен, има много забавления, но трябва и да си от хората, които се контролират, защото има много примери за българи, които идват тук и стават пълни боклуци – не си взимат изпитите от купони и трябва да се приберат накрая.

А какво мислиш за италианците? Наистина ли си приличаме с тях?

- Да, много си приличаме, но не във всичко. Те са много забавни, но са и по-отворени от нас. Ние имаме много предразсъдаци и не приемаме нови неща. Те по-лесно ги приемат. Много крещят.

Има ли по-специално отношение към чужденците? И към българите в частност?
- Ми да, има определено. Аз наскоро имах проблеми като чужденка, българка, студентка. Най-накрая си бях намерила апартамента, за който мечтаех, след като вече 4 бях сменила, но за малко да не ми го дадат. Бяха големи разправии и сега съм тук благодарение на една приятелка италианка, която гарантира за мен, че ако аз не плащам наем, тя ще плаща вместо мен. Иначе нямаше да ми дадат апартамента.

Налага ли ти се да работиш?
- Нямам много възможност в момента да работя, за да се издържам - не ми остава време от учене. Иначе работя като преподавателка по танци. Ходя и по участия от време на време. Но парите ги давам, за да уча други танци.

Сега, когато не си в България, танцуваш ли и състезаваш ли се още?
- Състезания за момента не, но се надявам в най-скоро време, понеже да се състезавам ми е страст. Свързах се с една балерина, която е много известна с фламенко. Тя ми предложи да преподавам уроци в нейната школа и по този начин да си плащам тези, които искам да взимам от нея. Първо преподавах хип-хоп миналата година, после модерен
балет, сега преподавам салса. Иначе при нея уча класически балет и фламенко.

Мислиш ли един ден да се върнеш върнеш в България?
-Нямам идея, ако трябва да съм честна. Много зависи как ще се развие животът ми по-натам. Не мисля, че ще живея тук, в Милано, но не съм сигурна, че и в България ще живея. Отворена съм за приключения и обичам да се случва нещо около мен, да се вълнувам. Ако спрат тези неща става лошо. Така че ще изненадам сама себе си и вкрайна сметка където ми е писано.

Денка Колева

Няма коментари:

Публикуване на коментар