ЧЕСТНО...или нашата програмна статия

„Свободен вестник” е нашият отговор на обвиненията, че младите хора в България са незаинтересовани от случващото около тях.

Прочети повече>

вторник, март 16, 2010

Facebook


Съвременното ДС

„Едно време хората имаха личен живот... Сега имат Facebook.”; „Преди хората се снимаха за спомен. Днес се снимат за Facebook”.

Тези неща да ти звучат познато?... А кой е първият сайт, който отваряш, след като си включиш компютъра? От къде научаваш всички най-нови клюки? Къде качваш снимките на следващия ден след купона?

Отговорът е един: Фейсбук!

Фейсбук днес е най-добрият ми приятел и най-сигурен източник на информация! Ако едно време, за да разберем нещо за обекта на желанието си, се е налагало да го проследим до тях, да се запознаем с всичките му приятели и да разпитаме всеки, който го е виждал дори само веднъж, какво мисли за него, то днес трябва просто да го ад-нем като приятел във Фейсбук! Къде живее, коя зодия е, има ли си гадже, имате ли общи приятели, къде е ходил лятото на море, къде е бил в събота вечер – цялата тази информация пристига до вас с едно кликване на мишката...


Дори запознанствата на живо вече не са това, което бяха. Докато не станете приятели във Фейсбук, не се брои, че сте се запознали. Даже е много по-добре, когато някой ви поиска телефонния номер, да му предложите да станете приятели във Фейс-а. Това спестява неудoбното мълчание по телефона или пък чуденето как да отговорите на някой
смс. Фейсбук ви дава автоматично поне хиляда теми на разговор, а ако не можете да подхванете нито една - веднага разбирате, че просто не сте един за друг!

Много е хубаво, че почти всички вече имат навика да си пишат всяко жизненоважно действие на „стената” – така буквално, без някога да сте били на стаж като агенти
в Държавна сигурност, можете да следите един човек и да научите всичко за него! А най-хубавото е, че той няма как да разбере! Е, освен ако не му „лайквате” всяко изтеглено късметче, не му пращате мечета и прегръдки поне веднъж на ден и не му пишете в чата през един час. Само моля ви, хора, които работите във фейсбук, не правете апликация, която да информира кога някой ми гледа профила!!! Тя ще се окаже пагубна за половината фейсбук свят!

И все пак – Фейсбук не може да повлияе кой-знае-колко на личния ви живот – той просто му дава един лек update ;)

Ваня Богданова

Изкуственото общуване

Регистрирах се във facebook, защото беше модерно и ново за България. Стана ми интересно какво е това “социална мрежа”. На втория месец започнаха да ме заливат всекидневно всевъзможни покани, късметчета, събития и милиони други ненужни глупости. Тогава си помислих - ако това е отражението на социалния живот, то изглежда аз досега съм живял на друга планета. Ако във ,,фейса” различните хора ти натрапват своите истории и проблеми, то в реалния живот такива хора просто избягват
да те занимават, защото отдавна си показал, че сополивите и сапунените сюжети ти губят времето. Но в ,,социалната мрежа” няма измъкване, дори да си се затворил като в крепост, многобройните ти приятели непрекъснато те заливат с отегчителна информация, която, уви, няма как да избегнеш. Влизаш в страницата и си атакуван от високоинтелигентните прозрения на (не)известни хора, които държат тяхното присъствие и житейски успехи непременно да бъдат забелязани и оценени. Невзрачният и плах човечец е изтипосал войнствени и агресивни послания; младежи на пубертетна възраст са копи-пейстнали някоя велика мисъл, в чийто смисъл не са вникнали; откровени олигофрени са разтръбили, че организират протест против изучаването на Марс и др. подобни. Затъваш във всичката тази “дълбокомисленост”, защото всеки в мрежата е известен и значим и драпа да го покаже. Затова Фейсбук ме отегчава. Пъченето и високопарните коментари, както и дребните сплетни и клюки са загуба на време.

Възможно ли е мрежата да замести истинското общуване между хората? Какво ни дава общуването чрез импулси, течащи с огромна скорост по кабели? Така и не можах да разбера фейсбук-маниаците, които предпочитат да седят пред компа и предпочитат електронната компания, докато на двеста метра от тях в заведението върви купонът и задъхани, весели, щури хора се носят по дансинга. А какво да кажа за мрежовите свалки – те са перфектни, интересни и пр., но само до момента на срещата с обекта на интернет влечението. Резултатът от срещата е тотално разочарование, защото сте забравили как се общува/сваля ,,face to face” и на ум ви идват само изтърканите интернет лафове, които в междуличностното общуване са неприложими, звучат смешно и не на място.

Фейсбук би бил полезен, ако имаше аудио-видео чат, защото покрай всички глупости би могъл да се свържеш с някой важен човек и да свършиш нещо полезно. А, да, и още нещо - въобще не ме интересува кой какво мисли за мен или за моята котка, както и за глобалното затопляне и/ли заледяване. Има достатъчно канали, от които да се информирам за нещата които ме интересуват (когато ме интересуват).

Наум Мороз

Няма коментари:

Публикуване на коментар