Кървавите корени на София

06.02.09 - не, нищо интересно не се е случило на тази дата в миналото и не ме интересува дали греша. Топла февруарска вечер (не, това не е оксиморон, живеем в ера на глобално затопляне). Вървя си по потник към клуб „Blue Box” и се чудя защо по дяволите всички ме зяпат. В главата ми се върти „Roots Bloody Roots”, а явно и извън нея. Това обяснява защо всички ме зяпат. Дано това да е причината. Стоенето по потник през топлите февруарски вечери е лоша идея, вече знам.
Влизам в клуба. Относително малко хора са наоколо и се чудя дали няма бъда зрител на уникален камерен концерт на Sepultura.

Все пак феновете продължават да влизат и броят им спира да бъде обиден когато излизат Urban Grey. Ако някой не ги е слушал - да ги слуша, правят стойностна музика. Публиката ги приветства, чува се сирена и се започва това, за което се бяхме събрали - меле под къртещ вокал. Хвала на такъви организатори, звукът е достатъчно добър, а останалото e история. Подробностите от изпълнението на „Urban” ми се губят. Безобидното меле придобива съвсем различни измерения, когато братовчедът на Лърч проявява интерес към мероприятието. Предстои да осъзная, че кракът ми е изкълчен, но съм зает да си търся изкарания въздух. За тези, които не са запознати с подобни мероприятия, ще кажа, че това не може да развали цялостното добро настроение.
Излизат могъщите австрийци „The Sorrow”. Не знам какво ги боли, но се носи мълвата, че след концерта ще си поплачат. Дано да се оправят... момчетата, изглеждат доста емоционални.
Залата се издува като в анимационно филмче. Дали Sepultura е загубила силата си след напускането на Max Cavalera? Ако четете форуми за този състав ще разберете колко хора обичат Макс и как не могат да го прежалят. Е, който не е на този концерт утре пак ще критикува Дерек (сегашният вокал, ако не ви е ясно) и компания. Но който не може, дава акъл на другите. За изпълнението на Sepultura мога само да кажа, че не разбрах как минаха 2 часа. Много от новите им парчета, примесени с култовите неща от средата на 90-те и всичко в една приятна каша, под която оцелелите се размазват. И „Roots Bloody Roots” до екстаз в края. За да опиша усещането, ще кажа, че всичко се събира в един миг, на един дъх. Замислих се какво е станало чак в колата на път за вкъщи. Който го е преживял, го преживява отново само при мисълта . За тези, които не разбират - има време, чеда мои.
Това, което се опитвам да кажа е, че за този концерт си струва да се пише- незначителна част от историята, която поне за мен имаше значение.

Николай Гергов