НЕясният протест

От скоро уча в Големия град и съм много щастлива в този факт. Но… все още не всичко тук разбирам. Гледам събрали се хора – почти като на селски събор – но какъв събор ще да е това посред зима? Студено, влажно! За да разбера какво става, приближавам до една групичка.

Явно отдавна не са се виждали. Обсъждат на кого къде са децата, как са се изучили, какви големци са станали. Като че ли не съм се излъгала за махленско-съборния характер на събитието. Но нали съм си недоверчива, решавам да попитам няколко тийнейджъри на 13-14 години какво се случва. “ Протестираме! ” “ За какво?’’- питам аз. “ Че от къде да знаем? Има ли значение? ”

Протест… зaби се думичката като пиронче в любопитството ми. Един младеж разпалено ми обяснява, че протестът е срещу Правителството, министрите и изобщо срещу всички властимащи. Някой крещи нещо от високоговорителя – “Ако исканията ни не бъдат удовлетворени, другата седмица пак ще бъдем тук…” Пак?! Отново?! Не разбирам.

Разказват ми за битите предната седмица. Заглеждам се в очите на хората. Не откривам прехвърчащи светкавички, статично електричество и скрита или не агресия. Никой никого няма да набие, да обижда, да провокира. Спокойни и уравновесени очи. Но… някак неангажирани с всичко случващо се наоколо.

Някой ме дърпа за ръкава. “Вие със студентите ли сте тук?” “Ами да… не…аз…”

Докато успея да отговоря милата възрастна дама ми разказва, че е била на протестите преди 20 години (Боже, аз тогава съм ревала в пелените) и през 97-ма също. Сега, 2009-та, протестира срещу трудния живот; срещу хората с големите заплати зад отсрещните стъкла; срещу тези, които се канят да ги заменят; срещу тези, които си искат земите; срещу тези, които застрояват горите…
Не е нужно да слушам повече… разбирам … протест срещу всичко и всички, срещу положението, срещу състоянието. Протест на думичката “не ”.

-Искате ли това?
-Не.
-Защо не искате това?
-Не.
-А искате ли онова?
-Не.
-Какво искате?
-Не.
-Знаете ли какво искате?
-Не!

Диляна Георгиева