Блог на "Свободен вестник"

„Странният случай с Бенджамин Бътън”

Сценарист: Ерик Рот, Робин Суикорд Режисьор: Дейвид Финчър
В ролите: Брад Пит, Кейт Бланшет, Джейсън Флеминг, Джош Стюарт, Ел Фанинг, Тараджи П. Хенсън, Джулия Ормънд, Джаред Харис, Тилда Суинтън, Елиас Котиъс
Продуцент: Катлийн Кенеди, Франк Маршъл, Сийн Чафин

Филмът е по едноименната новела на Франсис Скот Фитцжералд и разказва живота на Бенджамин Бътън (Брад Пит), който се ражда в тяло на старец и с времето става все по-млад. Той е изоставен от баща си и заживява в старчески дом, където среща Дейзи (Кейт Бланшет) и се влюбва в нея. Двамата преминават през редица перипетии, преди да се съберат и да преодолеят трагичното разминаване във възрастите си, причинено от състоянието на Бенджамин. За тазгодишните Оскари „Странният случай с Бенджамин Бътън” има най-много номинации, включително за най-добър филм, най-добра главна роля (Брад Пит), най-добър режисьор (Дейвид Финчър) и най-добър сценарий (Ерик Рот). Въпреки многобройните номинации, мненията за филма са разнопосочни. Именно затова представяме две различни гледни точки.


Безспорно един от фаворитите на тазгодишната церемония по връчването на Оскарите е филма на Дейвид Финчър ,,Странният случай с Бенждамин Бътън”. Обикновено сме свикнали да гледаме филми, които на фона на обикновен сюжет представят необикновени ситуации и проблеми, велики характери и монументи на човешкия дух . В този случай обаче е съвсем обратното. Една необикновена история с още по-необикновен главен персонаж всъщност не представя нито неразрешими житейски драми и заплетени ситуации, нито предвестници на Армагедон, а просто разказва живота на Бенджамин Бътън. Живот, който не се различава почти по нищо от живота на обикновения човек. Бенджамин се ражда, преборва се със старческия ревматизъм, пие, ходи по проститутки, влюбва се, намира си работа, после нова, влюбва се пак....И животът му не би бил нищо необикновено, ако Бенджамин не бе орисан да се роди старец, който с времето става все по-млад. И необикновеността свършва до тук. В хода на историята този факт става все по-малко странен. Бенджамин живее нормален живот, само че на обърнат ход. Като раците. И именно в простичките изживявания на главния герой се крие величието на филма. Крайно време беше да се направи филм не за могъщо природно бедствие, което може да затрие цялата Земя, ако Уил Смит или Киану Рийвс не го предодвратят, а за малките неща от човешкия живот, които го правят значим. И именно в това се таи величието на филма. Той не ни кара да преоткрием стари философии или тепърва да се докоснем до тях. Бенджамин Бътън не притежава нито Сократовия велик ум, нито бурния живот на Труман Капоти. Той е просто човешко същество, което вълнува по човешки.
А щом зрителите се смеят с Бенджамин, щом се вълнуват, когато първата жена в живота му успява да осъществи мечтата си да преплува Ламанша, щом се трогват, когато накрая любовта на живота му го държи в старческите си ръце, повит в бебешки пелени, щом дъхът им , точно в секундата, когато Бенждамин поема последната си глътка живот, спира...то филмът е успешен. И независимо колко и какви награди ще получи тази година, основната му задача е изпълнена – той стигна до максимално много сърца.

Десислава Желева

Уви, този път уж изпитаната колаборация между Брад Пит и Дейвид Финчър не само не успя да порази целта, но направо удари греда на празна врата. Сякаш актьорът и режисьорът са родили последното си творение, плъзгайки се по острието на провала и танцувайки с него долнопробен еротичен танц, подхождайки безотговорно към идеята за контрацептиви. Отгоре на това, изглежда, че Академията ще ги награди с редица Оскари за това им киноблудство.
Не е въобще лоша идеята да разкажеш топла, искрена история за човек с обърнат процес на стареене, който се опитва да изживее нормално живота си, въпреки своята аномалия. Още по-обещаващо е да вземеш доказан сценарист като Ерик Рот да разкаже тази история, да осигуриш перфектна технически визия и безупречни визуални ефекти, които да са ненатрапващи се и само да подсилват човешкия елемент в сюжета. Като се прибавят и стабилните актьори, които са изнасяли на плещите си и далеч по-скромни като потенциал проекти, се получава неоспорима гаранция за качество и успех.
Само че нещо зловещо се е объркало и клетият зрител получава странно студен, дистанциран и лишен от истинска емоция филм. Като начало, огромна грешка е да се очаква някаква нетрадиционност и оригиналност в сюжета. По презумпция главният герой би трябвало да е интересен и изненадващ, при положение, че и без това неговата аномалия е основният сценарен коз. Вместо на всяка крачка да дебнат интересни ситуации, породени от особеното състояние на Бенджамин, всъщност получаваме отчайващо тривиален герой, на когото се случват най-нормалните неща по най-очаквания начин. Зарязан от баща си, отгледан в старчески дом, той се сблъсква с трудности, битовизми и любовни трепети, които са показани схематично и плиткоумно. Бенджамин наблюдава случващото се с него по безчувствен, безхарактерен начин, твърде често липсва всякакво взаимодействие между него и останалите герои. Скучноватият монолог, който той води през целия филм, редува дословно повтаряне на случващото се на екрана с неуместни поучителни сентенции и в крайна сметка не буди никакви емоции у зрителя. Толкова лишен от индивидуалност протагонист няма как да не спъне цялостното действие.
Останалите герои също ги е заразила безличността и не будят особени симпатии, както би им се искало на авторите. Начело на тази отрицателна „класация” стои голямата любов на Бенджамин, натраплива девойка, която с досадното си бръщолевене предизвиква по-скоро желание за физическа саморазправа. Като цяло, сюжетните линии, задвижващи персонажите са недоразработени и сякаш са скалъпени набързо, без последователност и вътрешна логика. Така героите се появяват и изчезват без да оставят следа в съзнанието на зрителя.
Направо е шокираща хлабавостта на сценария, знаейки възможностите на Ерик Рот. Мнозина сравниха „Бенджамин Бътън” с друг негов филм, „Форест Гъмп”. Въпреки някои общи мотиви между тях, класиката на режисьора Робърт Земекис е на съвсем друго ниво не само като сценарий, а и като ритъм, диалог, хумор, послания.
Никой от иначе адекватните актьори в „Бенджамин Бътън” не успява да придаде живот на мъртвородените персонажи и да повиши сериозно оборотите на филма. Дейвид Финчър режисира уверено и със самочувствие, ала е твърде разточителен и убива всякаква външна и вътрешна динамика на действието. Красивите кадри не са малко, но са за сметка на накуцващ ритъм и многословност, основна причина филмът да трае смущаващите 166 мин.
Затова остава усещането, че „Бенджамин Бътън” е киноеквивалентът на събеседник, който говори много, а казва малко. Влачейки се през съдби и събития, мераклията да обере тазгодишните Оскари предлага не запомнящи се моменти и персонажи, а скука и дистанцираност, сякаш в направата му не е била вложена никаква друга емоция, освен споменатия в началото танц с провал.

Тодор Ковачев