От дъното до върха

По изричното настояване на събеседника ми, името му ще остане в тайна и ще го наричам Васил. Той е роден през 1981г. в София. В момента учи право и е 4-ти курс. Преди пет години е бил зависим от хероина в продължение на десет години. Пет години е лежал по затворите на България. На най-ниското обществено стъпало, на път да погуби живота си, днес Васил се е устремил към адвокатската професия – млад мъж, който работи като супервайзър в една от големите търговски вериги и е началник на над 250 души персонал. Миналата година е взел сертификат на Oxford University за отлично владеене на език. Силно заинтригуван от тази житейска съдба, се свързах с него и го помолих за итервю, което той любезно прие да даде. Покани ме в своя дом и го проведохме на чаша кафе.

Срещата ни е в апартамента, който наскоро си е купил. Оглеждам Васил и не мога да повярвам, че този едър, усмихнат и чудесно изглеждащ мъж преди пет години системно е употребявал хероин и е лежал по затворите. Още по-трудно ми е да повярвам, че сега е в сесия и му предстои последният семестър, който, ако се съди по студентската му книжка, ще вземе с отличен. Влизам в хола. Навсякъде по стените висят всевъзможни музикални инструменти. Някои от тях са с такава причудлива форма, че оставам смаян. Право пред мен едно огромно бюро е буквално затрупано с документи, листове и всевъзможни бумаги. Васил носи кафето, любезно ме настанява в един стол-лодка и започваме интервюто.


И така, разкажи ми за твоето детство, в какво семейство си роден?
- Баща ми беше много артистична личност, той беше художник, работеше в киноцентъра и в кукления театър, всички около него бяха артисти, писатели, художници – въобще цялата му среда беше от хора на изкуството. Майка ми е неговата противоположност, те може би за това са се събрали: противоположностите се привличат, тя е човек на науката, с две висши образования – математик и физик, прагматичен и точен до милиметър човек. Детството ми беше щастливо, безгрижно, баща ми много обичаше да ходим на морето и по планините, навсякъде винаги ходехме заедно, бяхме много задружно семейство – аз, майка ми, баща ми и брат ми.
Имаш брат, с какво се занимава той?
- Брат ми е по-голям с две години, сега се занимава с анимация, той е художник и наследи тази професия от баща ми.
А ти в коя област се ориентира, къде завърши средното си образование?
- Завърших техникума по електроника и автоматизация на производството “Киров” в квартал ,,Овча Купел”.
Защо избра точно този техникум?
- Ами първо, защото там ме приеха веднага и второ, защото винаги ме е влечало към тоците и кабелите, въобще такава ми беше насоката - към точните неща, където се знае на кое къде му е мястото, където всичко е фиксирано.
Кога за първи път опита наркотик и на колко години беше тогава?
- Бях доста малък, това беше в зората на демокрацията, 93-та година беше.
Помниш точната година?
- Аз помня и точната дата, тя ми се е запечатала в съзнанието – 16-ти август, няма да го забравя никога този ден, тогава всичко ми се струваше много яко, много модерно, нови неща навлизаха в България.
Приятел ли ти предложи да опиташ?
- Да, ние бяхме приятелска компания и една вечер един от компанията ни предложи.
Какво знаеше за дрогата тогава?
- Тогава ли? Тогава беше нещо модерно и нещо ново, но общо взето нищо.
За страничните ефекти, за наркотичната зависимост знаеше ли нещо?
- Не и се съмнявам, че тогава изобщо някой знаеше за какво става въпрос. Просто беше модно и ние така започнахме, от интерес, да видиме какво е.
Как се закачи към наркотика, как стана това?
- Аз не успях да се закача към него, той успя да се закачи към мен. Ти не избираш, то става постепенно, лека-полека, без да разбереш как става, просто в един момент осъзнаваш, че вече си закачен, но го осъзнаваш на финала – тогава, когато то е вече факт.
Всека ден ли приемаше наркотик?
- В началото – не, цялата компания го взимахме заедно, беше нещо като ритуал, ето готово, надрусани сме и ни е весело.
Бяхте ли се закачили цялата компания една година след този 16-ти август?
- Да, даже компанията се беше увеличила, към нас се присъединиха още млади хора и така продължихме заедно, докато не се стигна до един момент, когато бяхме много навлезли в нещата и не можеше да споделиш твоята доза с някой друг, започваш да се отцепваш и да си сам.
Тоест, няма вече приятели?
- Приятелите стават познати, а да не говориме за тези, които не употребяваха,те просто не искат и да те познават.
Наркотикът ви раздели?
- Направо директно го направи. Просто ставаш егоист, мислиш само за себе си и за дневната доза, нищо друго не те интересува.
Как си набавяше пари за дневната доза?
- В началото ти се струва евтино, докато не започнеш да се закачаш сериозно, неусетно повишаваш дозата и в един момент нямаш пари. Тогава започваш да изнасяш от вкъщи, да залагаш и продаваш телевизори, кафемашини, въобще всичко, но в един момент и тях ги няма. Какво правиш тогава? Трябва да започнеш да крадеш, да лъжеш, да мамиш, парите си трябват, просто нямаш избор.
Как реагираха родителите ти на това, че изнасяш от вкъщи?
- Тогава имаше една нагласа в родителите, че това с моето дете не може да се случи, тогава такива елементарни лъжи, като “дадох двд-то на един приятел да гледа” минаваха. Но в един момент всичко излиза наяве, тогава баща ми вече беше починал, нямаше го и това е единственото хубаво, че той не го преживя този период. Майка ми е много силна жена, беше до мен винаги и в най-трудните моменти безусловно се опитваше да ми помогне.
Имал ли си проблеми с полицията?
- Нееднократно, след като крадеш, няма начин да ти се размине с полицията.
Бил ли си задържан за повече време?
- Бил съм задържан, и в затвора бях , и за повече, и за по-малко.
Колко пъти лежа в затвора?
- Пет пъти в различни затвори.
Колко време лежа по затворите?
- Пет години.
Пет години от живота в затвора?
- Да (дълбока въздишка)...
Какви хора лежат в затвора и има ли сред тях зависими?
- 90% от хората са зависими, правили престъпления, за да си купят наркотик.
Имал ли си хоби, преди да започнеш да се друсаш?
- Да, както казах, баща ми много обичаше природата, явно от него съм наследил ходенето по пещери, по планини, занимавах се с алпинизъм и пещерно дело.Със същата компания, с която започнах да се друсам, обикаляхме България. Майка ми, докато е била студентка, е свирила в софийската филхармония на цигулка и аз от нея прихванах любовта към музиката, свиря на китара и на пиано.
Страхотни хобита, дрогата ли ги замести?
- Направо си ги отстрани, ако питаш мен.
Каза, че си бил пет пъти в затвора, значи ли това, че всеки път като те пуснат, пак си започвал да крадеш и да се друсаш?
- Точно това значи и то винаги се е случвало на същия ден.
В който те пускат?
- Да, отиваш и си купуваш, мислиш си, че всичко е зад гърба ти, повече няма да се случи, а всъщност се въртиш в един омагьосан кръг. Пак започваш да крадеш, пак те хващат, пак излизаш и отново същото и така докато не ти свърши животът!
Кое те накара да осъзнаеш, че имаш нужда от помощ, за да излезеш от омагьосания кръг?
- Не ме е накарало нещо конкретно, просто в един момент ти наистина осъзнаваш, че имаш нужда от помощ, че сам няма да се справиш. Нееднократно съм опитвал да се лекувам, но винаги безуспешно. Като се погледнех в огледалото, виждах само кости и кожа, емоционалното ми състояние беше плачевно, бях абсолютно сринат психически и физически, нищо не можеше да ме зарадва или да ме ядоса - бях кух и безчувствен отвътре. Нямах елементарни човешки емоции, нямах нищо. Бях в пълна апатия.
А знаеше ли какво се случва в обществото около теб?
- Ми не, не ти пука за обществото, в един момент искаш да си част от обществото, от социалния живот, но осъзнаваш, че не си. Няколко години си мислиш, че все пак и ти си част, че си социално ангажиран към хората и те към теб, но постепенно това чувство изчезва, усещаш, че никой не го е грижа за теб и теб не те е грижа за никой. Трябва да се пречупиш, да се преобърнеш в себе си, за да започне да ти пука за хората и на тях да им пука за теб. Просто трябва да извървиш целият този път обратно, да започнеш на чисто.
Къде протече лечението ти?
- В Суходол, в клиниката с хора, които наистина знаят за какво става въпрос.
Помогнаха ти?
- Да, много ми помогнаха, като започнеш от портиера на входа и стигнеш до началника на болницата, всички ми помогнаха.
Кое те мотивира да останеш твърд, да не посегнеш пак към дрогата, след като излезе от Суходол?
- Как да ти кажа, като останеш по-дълго време чист, има неща в живота, които ти харесват, но знаеш, че в ,,онова” си състояние няма как да ги изпиташ. Сега можеш да чувстваш, ей това е – чувстваш се жив. Борба е, всеки ден през първите две години е борба за това да си жив!
Как се чувстваш сега, докато си говорим с теб?
- Заинтригуван, радвам се, че и други хора ще прочетат това, че и други ще се замислят искат ли да живеят живота си, така както биха искали, или биха го погубили.
Разбрах от твоите колеги, че си в чудесна спортна форма, как го постигаш?
- Редовно ходя на фитнес, тренирам по специална програма, но от един месец нямам време заради работата. Но пък това е нещо, за което можеш да се тревожиш, за което ти пука, ето, например, спрял съм от един месец да тренирам.
И това те тревожи?
- Това ме тревожи, да. Обмислям и планирам как точно да стават нещата - разбираш ли, това е разликата - когато взимаш наркотика, не ти пука как ще изглеждаш, важното е да си надрусан.
Какво искаш да постигнеш занапред?
- Искам да имам семейство, дом, да знам, че някой ме чака. Искам да завърша образованието си, да работя по специалността.
Кое те накара да учиш?
- Първо, жаждата за знания, тя ми е в гените; второ, желанието да наваксам изгубените години; трето, създаването на по-висок социален статус.
Защо точно право?
- Мотивиран съм да помагам на хората да се борят с асправедливостите, прекалено много са в България.
Какво може да се направи за младите в България?
- Това е много сложен въпрос. Трябва да се започне още от детската градина, защото това масово затъпяване покрай компютрите е адски пагубно изобщо за младите хора. Да, компютрите са необходими в днешно време и без тях не може, но това е мания, става нещо страшно. Много е важен спортът, да се подтикват децата да спортуват футбол, баскетбол, плуване – въобще каквото и да е, но да спортуват. Аз не знам дали има училище, в което спортният салон да е на ниво, оборудван и да задържа децата вътре. Да не говориме за детско-юношеските школи, които чакат талантите на готово, но не инвестират в изграждането на такива. Типичен пример е най-добрата ни млада тенис ракета Григор Димитров, към който заваляха куп примамливи оферти, след като спечели Уимбълдън и стана номер 1 при юношите в света. Едва ли е единствен, но никой не инвестира в обучението на децата в спорта.
Как съвместяваш работата с ученето?
- Като нямам лично време, само така успявам – от лекции на работа и така вече четири години!
Страх ли те е от смъртта?
- Дали ме е страх? Респект - да, страх- не, но знам, че я има и затова, когато дойде моментът, да знам, че съм живял добре и съм оставил нещо след себе си.
Кой е най-щастливият миг в живота ти?
- Когато в мен настъпи преломът, когато осъзнах, че искам сам да управлявам живота си и да го живея.
Какъв съвет ще дадеш на младите хора, които са на улицата в момента и употребяват наркотик?
- Ще им кажа да се огледат наоколо, да се вгледат в себе си и да направят своя избор, всичко зависи от тях.

Наум Мороз