На фронта Евровизия - нищо ново

Явно няма да бъде открита точна формула за създаването на стойностна песен, която да представи България на Евровизия, ако ще и по проекта да се трудят дузина физици, начело с Айнщайн .

Ако обърнем поглед назад към победителите в конкурса ,,Евровизия” през последните пет години, ще видим, че повечето от песните победителки са представителни за страната, от която идват. Независимо, че песента на Елена Папаризо ,,My number one`` е на английски език, ритъмът, звученето и настроението й са типично гръцки. Бях в Гърция точно по времето, когато въпросната песен спечели местната Евровизия и чистосърдечно признавам, че бях впечатлена. Нямаше кола, дискотека или къща, от която да не звучеше „My number one”. Във всеки магазин за сувенири имаше тениски с лика на Елена. Песента спечели Евровизия, защото преди това спечели сърцата на хората в родната си страна. Изпълнението на украинката Руслана „Wild Dances” имаше същата съдба. Дори странните Lordi се представиха (и спечелиха) на Евровизия с песен, типична за родната им държава. Като че ли формулата за успех не е да се цели създаването на световен хит, а създаването на преди всичко добра песен на родно ниво.

У нас за съжаление това почти не се е случвало.

Единствените песни от родната Евровизия, които се наложиха истински у нас са „Вода”, „Let me cry” и „DJ, take me away”. „Вода” е песен с народни елементи, пречупени по съвременен и интересен начин. Може би заради това песента пожъна успехи не само у нас, но и на Евровизия 2008. С оглед на песните от тазгодишното издание на конкурса, смея да твърдя, че максимум две-три песни ще продължат съществуването си в медийното пространство и след падането на завесите.

След като чух и видях тазгодишните претенденти за Евровизия, с горчивина осъзнах, че две трети от тях са ми странно познати. От други изпълнители. Точно 15 секунди от началото на песента на JuraTone и Лейди Би „Chance to love you” са необходими, за да направим директна връзка с песента Mercy в изпълнение на Duffy. Явно китаристът на Deep Zone дотолкова се е опиянил от летния хит, че е решил да използва и мелодията, и клипа на младата изпълнителка за основа на своето парче.
Другото разочарование идва от Нора, позната ни от Music Idol. Безличната песен на иначе талантливата девойка идва облечена във видеоклип, напомнящ грозно много на видеото към песента Fighter на Кристина Агилера.

Една от малкото запомнящи се песни в списъка с участниците на Евровизия 2009 е „One Lifetime Is Not Enough” на познатата ни от множество други конкурси и предавания Поли Генова. Смятах, че това е песента, която заслужава да спечели конкурса. Но след като си тананиках два дни мелодията, случайно попаднах на песента на Филип Киркоров „Жестока любов” и тъжно поклатих глава, питайки се „До кога ще крадем?”.

Останалите песни не впечатляват нито с текст, нито с музика. Дори Дани Милев, автор на доста добри песни като „Let my cry” на Мариана Попова и „Аз знам” на Аксиния, сякаш малко се поизложи с „Няма време”, която колкото и пъти да слушам, не мога да запомня, просто защото мелодията на моменти ми се губи.

Питам се дали ще дойде времето, когато някой ще се появи от някъде с песен, която да носи български дух и едновременно с това да звучи съвременно и запомнящо се. И дали тогава българите най-сетне ще се обединим около нещо хубаво и ще го подкрепим от все сърце. Ако това се случи, независимо дали песента ни ще победи на Евровизия или не, България ще е спечелила нещо много по-важно – чувството, че поне веднъж очакванията и надеждите на всички са ни обединили в едно, че за момент сме пренебрегнали различията и отчуждеността в името на песента. И тогава независимо от гласуването, независимо от класацията, независимо от популярността, която песента ни евентуално ще придобие в Европа, ние ще знаем, че сме победители.

Десислава Желева