Тръгнали наникъде... пак?

Приятен сънлив софийски следобед, който си плаче за чаша виенско кафе и приятно бърборене за глупости. Нещо, обаче, не си е на мястото...
О, да! Днес не е нормален ден! Днес българското общество трябва да се събуди след 20 години активен сън с едно изхъркване и обръщане на другата страна през 1997... След като търпя 4 години „маскарите” в парламента, българинът реши да въстане и да изгони злодеите, които така или иначе си тръгнат след няколко месеца. Никога не съм подозирала, че като нация сме толкова възпитани - оставихме политиците да се накрадат на спокойствие, а сега ще ги изгоним публично към Френската ривиера, за да си изхарчат спокойно скътаното грижливо в бездънните сметки.

Мразя да съм черногледа, но мога само да се изхиля на глупавите лозунги и на помпозните речи, които ще се вихрят пред парламента. Не ми се слуша, убедена съм, че един протест по никое време и без единна кауза няма да постигне нищо. Искаме промени? Ами те идват, мили хора! Това лято всеки един от нас ще има правото да даде гласа си и за български депутати, и за български представители в Европейския парламент. Няма и грам смисъл да се хвърлят енергия и нерви в това да гониш хора, които си тръгват. Спестете всичката ненавист за „умниците” с дебели вратове, които ще се опитат да подкупват хора и да фалшифицират изборни резултати. По тях хвърляйте каквото ви падне, не по полицаите, които са длъжни да защитават сградата на Народното събрание! Имайте гражданска позиция, когато след 5 месеца мъртвите души ще се опитат да изядат нашите гласове и ще се опитат да ни придърпат още по-надолу в огромното кално политическо и икономическо море, докато накрая ни отнемат и възможността да си поемаме въздух. Като отвъртаме клапана и изпускаме парата на общественото недоволство не печелим нищо, само загубеното време става все повече и повече.
Всеки пред парламента говори нещо, бори се за своята истина; никой никого не слуша. Всяка организация, без значение дали е правителствена или не, спекулира като заявява, че всички до един подкрепят нейните искания. Няма значение, че са ги чели между 10 и 20 души. Както е било популярно да се казва някога: „Кръв да се лее!”. Нима ни беше страх да свалим до сега това всепризнато за неуспешно правителство, та сега, когато сме 100% сигурни, че то си заминава, му викаме да побърза, за да си измием спокойно ръчичките и пак да заспим за 4 години. А нито правителството, нито така чаканата демокрация ще учести крачка. Това дали ще си легнем с по- чиста съвест, след като сме покрещели, няма никакво значение.
Важното е дали поне ще запомним нещо, защото за толкова години имаше само грешки, а никой не си е взел поука.

Галя Младенова