ЧЕСТНО...или нашата програмна статия

„Свободен вестник” е нашият отговор на обвиненията, че младите хора в България са незаинтересовани от случващото около тях.

Прочети повече>

понеделник, февруари 23, 2009

Инголщад

Казвам се Петър и съм на 24 години. Роден съм в град София, където съм отраснал и завършил средното си образование. След 7 клас имах възможността цели 5 години да се обучавам в една от най-елитните гимназии в страната – 91 НЕГ… Велико училище за велики хора. Странно, но за 5 години аз не можах да видя нищо велико и елитно в тази гимназия. Научих немския език не в училище, а по частни уроци. Другите предмети не искам и да коментирам – имаше само двама добри преподаватели – един по история и един по география. Но пък за сметка на качеството на обучението си, ние имахме учител, който влезе в класацията за най-велик българин – и до днес не ми е известно на какво основание или заслуга.
Та, минаха 5 години и гимназиалният ми живот приключи. Бях се научил да пия, да говоря и пиша на немски език и знаех на кого колко да платя, ако искам да получа желаната диплома. След като успях, благодарение на доброто образование, да добия толкова голям и важен опит, се реших да тръгна по широкия сват и да си търся късмета някъде извън пределите на Родината.

Лятото след 12 клас получих одобрение и място за следване в университета в Инголщад. Университетът е на трето място в Германия по качество на образованието в областта на икономиката. Така поне пишеше в списанията, които прочетох преди да се реша да отида да следвам там. Всичко може и да е така, но с времето установих, че въпреки добрите референции някак не е много познат университета в Германия, пък да не говорим изобщо за Европа и Света. И все пак, ВУЗ-ът се казва – Katholische Universität Eichstätt-Ingolstadt. В Инголщад, където следвам аз, има само икономически факултет. Всички студенти тук сме общо 900 човека. Квотата на завършващите е около 30% от броя на първоначално започналите. Оценки не се изкарват лесно, но поне се стремят да те подготвят по-добре за професионалния живот, не е само теория.
Като стана дума за работа, в момента съм стажант за 6 месеца в Media-Saturn Holdung GmbH (една от най-големите вериги за техника в Европа) в отдел „Логистика”. След стажа мисля да си пиша дипломната работа в някоя друга фирма. След това се надявам кризата да е поприключила и да имам възможност да си намеря работа в Западна Европа – Австрия и Швейцария са също възможни страни, където мога да отида след следването си. Със сигурност обаче ще гледам първите няколко години да работя извън България, след това може да продължа образованието си в Англия. Със сигурност ще се върна в България в момента, когато пазарът на труда тук се нормализира. Ако това не стане скоро, определено ще се замисля сериозно къде да продължа да живея и работя.
Както и да е, когато ме приеха, всички тези сложни житейски въпроси ми бяха твърде далечни и бях много щастлив. Радвах се, пих, ядох и ходих по жени. Дойде есента и заминах. Видях, че и там има ядене, пиене и жени – е, не винаги е толкова вкусно и хубаво, както в България, но все пак като човек се поразтърси – намира и хубави неща.
Въпреки всичко трябва да призная, че този алкохолизъм и разврат, които царят в Студентски град, не могат да бъдат открити тук. Не мога да кажа, че това ми липсва чак толкова много. Все пак, когато съм в България, прекарвам голяма част от времето си точно с хората, които са част от вече споменатия безкраен празник на св. Трифон Зарезан. След месец денонощен купон…с ръка на сърцето си признавам, че ми писва. Заради това и не съм тръгнал да завиждам на своите връстници, които следват в България.
Нека се върнем обаче към нормалното студентско ежедневие. Германците са странен народ – има хора, които са супер дружелюбни и винаги готови да помогнат. Има и хора, които са доста странни и с които изобщо избягвам да имам контакт, не че няма такива екземплярии у нас. Като цяло, след 5 години престой в тази държава установих, че рядко мога да намеря истински луди глави сред местните. Най-добре си прекарвам времето с моите сънародници и други източноевропейци.
Като стана дума за българите в Инголщад – има всякакви хора. На някои можеш винаги да разчиташ, други са пълната им противоположност. Смешно е, че има и такива, които се изживяват като „голямото добрутро”, но сред българите в странство винаги е имало такива. Мяркат се и някакви сериозно десоциализирани личности, та дори и такива, които си живеят в имагинерен свят с имагинерни приятели. Като се замисля, май заедно с всички тези интересни хора съм злоупотребявал алкохолно поне веднъж (по стар български обичай). Мнозина са приключвали в доста окаяно положение в нечия вана... Грозна история, ще се съгласите с мен, но все пак напомня за България, нали?
Не зная как вие бихте оценили обстановката в този град. Аз лично не бих се оплаквал или псувал много относно живота, който водя. Но като гледам хората около себе си – следването в чужбина не е нито пътешествие в страната на приказките, нито е за всеки!

Петър Ф.

1 коментар:

  1. poznawam gi as tezi bg subekti w Ingolstadt ..... no teb ne te poznawam... stranno

    ОтговорИзтриване