Сертификатът – мост между университета и интервюто за работа?

Що е то сертификат и има ли почва у нас?

Идеята, заложена във висшето образование, е да дава на отделния човек знания, правещи го специалист в една или друга област. С оглед постигането на тази цел, изучаваният в университета материал съдържа както практически знания, така и дисциплини, които са свързани по-скоро с научната основа на дадената специалност. Последните нерядко изглеждат най-малкото абстрактни за студентите, но същевременно дават солидна основа на натрупаните знания.
Изискванията на пазара на труда в световен мащаб се изменят много по-бързо от нормите на образованието. В наши дни работодателите предпочитат тесните специалисти, които могат да се впишат в определен ресор без това да им отнема време за специализация. От друга страна, университетите предлагат една по-широка подготовка, която не е ограничена в рамките само на един или друг стандарт.

Това „разминаване” между търсене и предлагане е една от причините да се появят т.нар „сертификати”. По дефиниция те, за разлика от дипломите, са със строго практическа насоченост и се издават от частни фирми, специализирани в издаването на съответния документ. Примери за подобна практика могат да бъдат открити в счетоводния сектор, където сертифицирането по различни международни стандарти е необходимо за работа по европейски проекти. Дипломата от тази специалност не удостоверява подобна правоспособност и става необходимо издаването на допълнителен документ след съответния изпит. Сертифицирането на специалисти е силно разпространено и в сферата на информационните технологии. Често изучаваното в университета се припокрива като материал с даден сертификат, но заради сериозната конкуренция на пазара наличието на допълнително удостоверение е в немалка степен необходимост. Това се дължи както на желанието на много млади ИТ специалисти да работят извън България, така и на навлизането на големи световни компании у нас. И в двата случая наличието на международно признат документ е сериозен плюс при кандидатстване за работа. Към момента на практика няма бранш, в който да не съществуват програми за сертифициране на кадрите. Най-силно развитие през последните 5 години има в областта на мениджмънта и туризма, с оглед влизането на България в ЕС.

НО?

Всичко, казано до момента, е част от една нормална тенденция в световен мащаб. Гладът на бизнеса за тесни специалисти едва ли ще доведе до мащабна реорганизация на висшето образование. Това означава, че нишата на сертифициращите фирми ще расте.
Проблемът (и то не само у нас) е в качеството на знанията, които могат да бъдат придобити по този начин. Почти всички фирми, които издават сертификати предлагат и подготвителен курс, чиято цел е да даде на записалите се необходимите знания за успешно полагане на необходимия изпит. Често, обаче, това не се извършва достатъчно качествено и материалът се претупва, за да може всичко да бъде събрано в определен брой учебни часове. Това е сериозен проблем, тъй като формата на обучение е ускорена и не е честа практика да бъдат взимани допълнителни часове за консултация. Качеството на самите изпити също по някога е под въпрос, тъй като проверката и оценяването на работите много рядко се извърша от необвързани с дадената фирма лица. Всичко това в немалка степен способства за „бълването” на недобре подготвени специалисти, което е особено неприемливо за работодателите и не говори добре за този образователен похват, като цяло.
Финансовите параметри също оставят поле за размисъл. Според законодателството у нас, образованието като услуга не подлежи на ценова регулация и това способства за крайно неясните модели на ценообразуване в този сектор. Като цяло, практиката е да се предлагат подготвителен курс, изпит и издаване на сертификат в пакет, чиято стойност сериозно надвишава 1000лв. По-скоро изключение е представянето на отделна цена за явяване на изпит.
Подобна ценова политика е по-скоро неприемлива при сегашната икономическа ситуация у нас. Всяка фирма има безспорното право да определя цената на предлаганата услуга, в случая – обучение, но обвързването на друга услуга (явяване на изпит) с нея създава проблем за студентите с по-скромни материални възможности, които са склонни да се готвят индивидуално с помощта на Интернет и библиотеки.
Сериозността на проблема стана значителна през последните няколко години, тъй като с влизането на страната в ЕС все повече работодатели започнаха да въвеждат (понякога и механично копирайки) европейски практики по отношение на човешките ресурси. Съвсем реална става ситуацията, в която един кандидат не бива допуснат на интервю, тъй като не разполага с даден сертификат. Това се използва от образователните центрове, които прилагат понякога доста агресивни маркетингови методи, за да рекламират предлаганото. Дипломата бива противопоставена на сертификата; лансират се тези за „неадекватното университетско образование”, „некадърни преподаватели” и прочее. Подобни изказвания не само демотивират студентите, но и вредят на самите сертифициращи фирми, тъй като ги натоварват с излишни очаквания.
Специализацията на познанието не може да бъде алтернатива на самото познание. Нейната достъпност е от ключово значение за наличието на качествени кадри на трудовия пазар.

Един пример

Срещаме се с Гаро Гарабедян, студент от втори курс специалност „Компютърни системи и технологии” в Техническия университет. Зададохме му няколко въпроса:
Разкажи защо се свърза с нас.
- Отидох в една реномирана фирма, издаваща сертификати и им обясних, че нямам възможност да си платя целия курс, който те предлагат. Идеята ми беше да се подготвя сам и да се явя направо на изпита. Беше ми казано, че фирмата има свой правилник, според който знанията ми могат да бъдат проверени само ако преди това съм посещавал курса.
Толкова ли е необходим този сертификат за теб?
- Важен е, най-малкото за да те допуснат на интервю за работа. Когато лично контактуваш с работодателя вече даже речникът, който използваш е показателен за това дали си компетентен, или не. Иначе, удостоверенията са важни когато подготвяш своето CV. Другият начин да те допуснат е да имаш опит, да си работил в конкретната насока.
Проучил си ситуацията и на законово равнище. Какво разбра?
- Срещнах се с хора, които ми обясниха къде и как мога да защитавам правата си. Необходимо е да се добави едно изключение в чл. 34 ал. 5 от Закона за защита на конкуренцията, регламентира разликата между получаване на знания и полагането на изпит за владеенето им, съответно последното да не бъде обвързано с посещаването на определен курс.
Какво планираш да направиш?
- Разбрах, че Националното представителство на студентските съвети има законодателна инициатива. Говорих с хора от студентския съвет на ТУ и те поеха ангажимент да ме свържат с техния представител в НПСС.
Какво е мнението на колегите ти за твоето начинание?
- Стартирал съм инициатива във Facebook по тази тема (http://apps.facebook.com/causes/150354?m=b0b5afa6&recruiter_id=14233175 ). До този момент са се записали над 100 души и не съм получил нито един отрицателен коментар.

Явор Николов